№ 2374
гр. Пловдив, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330205959 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 22-0367-000377 от
03.05.2022г., издадено от И. Г. К., на длъжност *** РУ – гр.Велинград при
ОД МВР – гр.Пазарджик, с което на М. С. С., ЕГН:**********, с адрес – ***,
на основание чл.174, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 2 000 лв. /две
хиляди лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и
четири/ месеца, за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движението по
пътищата;
В жалбата се посочва, че наказателно постановление е
незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на материалния закон,
постановено при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, както и е несправедливо. Взема
становище, че не е налице отказ по смисъла на чл.174, ал.3 от ЗДвП, ако
водачът се съгласи да бъде пробван за употреба на алкохол по един от
алтренативните начини, посочени в същата разпоредба, както и че в АУАН и
наказателното постановление няма посочено конкретно място, от което да се
направи извод къде жалбоподателката е управлявала МПС. На следващо
1
място посочва, че талонът за медицинско изследване е издаден в 06:00 часа –
7 минути преди проверката – 06:07 минути, както и че в наказателното
постановление няма отразяване кога същият талон за медицинско изследване
е връчен, дали проверяваното лице е съпроводено до мястото, където се
намира доказателствения анализатор, дали не е дало кръв в указания срок в
МБАЛ – Пазарджик. Предлага наказателното постановление да бъде
отменено. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат П.
поддържа жалбата на изложените основания, като отново предлага
наказателното постановление да бъде отменено, както и да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение.
Ответната страна – *** РУ – гр.Велинград при ОД МВР – гр.Пазарджик
не изпраща представител, в писмено становище процесуалният представител
– гл.юрисконсулт П. оспорва жалбата, като посочва, че при издаване на
наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения,
нарушението е безспорно доказано, както и не са налице основания за
прилагане реда на чл.28 от ЗАНН. Предлага жалбата да бъде оставена без
уважение, наказателното постановление да бъде потвърдено, както и да бъде
присъдено възнаграждение за процесуално представителство.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на 25.05.2022г. - видно от приложената към
наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС –
Пловдив чрез РУ – гр.Велинград при ОД МВР – гр.Пазарджик на
01.06.2022г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е
подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
2
На 17.04.2022г., около 06:00 часа, в гр.Велинград, на ул.
„Индустриална“, свидетелят Б. А. К. – в качеството му на *** в РУ –
гр.Велинград при ОД МВР – Пазарджик, забелязал движещ се по същата
улица, в посока ул.„Никола Вапцаров“, товарен автомобил „Тойота Тундра“ с
рег.№ „***“. Свидетелят К. спрял за проверка същия автомобил и установил,
че последният бил управляван от жалбоподателката М. С. С..
При това свидетелят К. поискал от водача С. да бъде изпробван с
техническо средство – „Дрегер Алкотест “ с фабричен № ARBA 0096 за
употреба на алкохол, което С. отказала, като заявила, че друг път са я
пускали.
С оглед на горното, на място и в присъствието на жалбоподателя,
свидетелят К. съставил АУАН серия GA № 598817.17.04.2022г. срещу С. за
нарушение на чл. чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата, който
АУАН същата подписала, като отразила, че няма възражения.
На 17.04.2022г., в 06:35 часа, свидетелят К. издал на жалбоподателката
С. Талон за медицинско изследване № 125833, в който било указано, че
същата следва да се яви във ФСМП – Велинград до 45 минути за извършване
на медицинско изследване и вземане на биологична проба за химично
лабораторно изследване за установяване на алкохол в кръвта, което
предписание жалбоподателката не изпълнила. При това свидетелят К.,
бидейки в ФСМП – Велинград по друг повод, станал свидетел на това как
около 07:00 часа на 17.04.2022г. друго лице от женски пол се явило на същото
място и се опитало неуспещно да даде кръв вместо С..
Въз основа на същия АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел Б. А. К., който помни случая и описва
подробно обстоятелствата във връзка с нарушението, включително – че
описаното МПС било управлявано именно от жалбоподателката С., както и че
същата отказала да бъде изпробвана с техническото средство. Съдът намира
същите показания за последователни, логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. От
същите се установява факта на управление на МПС от страна на
3
жалбоподателя, както и отказът му да бъде изпробван с техническо средство.
При това съдът намери за неоснователно становището на процесуалния
представител на жалбоподателя в смисъл, че показанията на свидетеля К. не
следва да се кредитират, поради заинтересованост. В случая не се установяват
никакви обстоятелства, от които въпросната заинтересованост да бъде
изведена, като не се твърди, а още по-малко се представят доказателства за
някакви лични отношения между свидетеля и жалбоподателката, или други
обстоятелства, които да направят К. заинтересован да изнесе неистина пред
съда.
Горната фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – Талон за медицинско изследване № 125833 от
17.04.2022г., 06:35 часа, от който се установява факта на съставяне същия,
съответно - спазване реда Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието; Писмо изх.№ 05-60-1 от 13.07.2022г., от ЦСМП – Пазарджик,
от което се установява, че жалбоподателката С. не се е явила за да даде
кръвна проба в същото лечебно заведение.
Следва да се има предвид също така и разпоредбата на чл.189, ал.2 от
ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая
съвсем не е доказано, предвид коментираната доказателствена съвкупност.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
№ 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, като за
административнонаказващия орган следва да се съобрази и приложения Акт
за встъпване в длъжност от 16.02.2016г., от който се установява, че същият е
*** в РУ – Велинград при ОД МВР – Пловдив. При съставянето на АУАН и
при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното
4
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН
и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което М. С. С., ЕГН:********** виновно е
нарушила разпоредбата на чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата
– за това, че на 17.04.2022г., около 06:00 часа, в гр.Велинград, на ул.
„Индустриална“, в посока ул.„Никола Вапцаров“, като водач на МПС –
товарен автомобил „Тойота Тундра“ с рег.№ „***“ отказала да и бъде
извършена проверка с техническо средство – Дрегер Алкотест “ с фабричен
№ ARBA 0096 и не изпълнила предписанието за медицинско изследване и
вземане на биологична проба за химично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта.
На първо място следва да се посочи, че принципно правилно е
становището на жалбоподателя, че не е налице отказ по смисъла на чл.174,
ал.3 от ЗДвП, ако водачът се съгласи да бъде пробван за употреба на алкохол
по един от алтренативните начини, посочени в същата разпоредба. В случая
обаче подобно съгласие на водача (за изпробване по алтернативен начин) не
се установява, доколкото С., освен, че отказала да и бъде извършена проверка
с техническо средство – Дрегер Алкотест “ с фабричен № ARBA 0096, то
също така и не изпълнила предписанието за медицинско изследване и вземане
на биологична проба за химично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта.
В тази връзка следва да се обърне внимание, че съгласно чл.3а от
Наредба № 1 от 19 юли 2017г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози - установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва
с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта
5
чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол
в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско
и химическо лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на
проверка с техническо средство.
От горното е видно, че съгласно реда на чл.3а от Наредба № 1 от 19 юли
2017г., при отказ на лицето за извършване проверка на място с техническо
средство, се предвиждат алтернативни способи за изследване -
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или медицинско и химическо
лабораторно изследване. Въпреки това, последните способи се явяват именно
алтернативни, като за компетентния орган не съществува задължение, при
отказ на водача да бъде проверен с техническо средство, да му предпише
едновременно всички възможни алтернативни способи за изследване, за да
може водачът да си избере някой от тях по свое предпочитание.
В конкретния случай, след като С. е отказала да и бъде извършена
проверка с техническо средство – Дрегер Алкотест “ с фабричен № ARBA
0096, свидетелят К. и е предоставил възможност за извършване на
алтернативно изследване по реда на чл.3а от Наредба № 1 от 19 юли 2017г.,
като и е издал Талон за медицинско изследване № 125833 от 17.04.2022г.,
06:35 часа, но С. не изпълнила предписанието за медицинско изследване и
вземане на биологична проба за химично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Ето защо спазен е реда
на Наредба № 1 от 19 юли 2017г. и е налице осъществен състава на чл.174,
ал.3 от ЗДвП.
Също така съдът намери за неоснователно и възражението, че в АУАН
и наказателното постановление няма посочено конкретно място, от което да
се направи извод къде жалбоподателката е управлявала МПС. Същото място
е съвсем ясно посочено в наказателното постановление и АУАН, а именно -
гр.Велинград, на ул.„Индустриална“, в посока ул.„Никола Вапцаров“.
Като неоснователно следва да бъде преценено и възражението свързано
с това, съгласно отразеното, талонът за медицинско изследване е издаден в
06:00 часа – 7 минути преди проверката – 06:07 минути. Причината за
последното беше обяснена от свидетеля К., а именно – че при изготвяне на
АУАН с техническо средство (таблет), часът излиза автоматично. В случая
6
обаче далеч по-важно от техническите въпроси е обстоятелството, че
съгласно посоченото в чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – не
съществува изискване в АУАН и наказателното постановление, времето на
нарушението да бъде посочвано с точност до минута, а законът предвижда
посочване единствено на дата на нарушението. Ето защо аргумент, почиващ
на разлика във времето от няколко минути, трудно би могъл да наложи
заключение за допуснато съществено процесуално нарушение и/или да
хвърли съмнение върху начина на установяване нарушението, доколкото в
случая несъмнено се установи, че АУАН е бил съставен след отказа за
изпробване, а не преди него.
Съдът намери на неоснователно и становището за допуснати
съществени процесуални нарушения предвид това, че в наказателното
постановление и АУАН няма отразяване кога същият талон за медицинско
изследване е връчен, дали проверяваното лице е съпроводено до мястото,
където се намира доказателствения анализатор, дали не е дало кръв в
указания срок в МБАЛ – Пазарджик. Следва да се отбележи, че в
наказателното постановление и АУАН няма място описанието на
обстоятелства, свързани с действия по прилагане алтернативен способ за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта тогава, когато водачът не
се е възползвал от такъв способ. В случая, в наказателното постановление и
АУАН е посочено, че на водача е издаден Талон за медицинско изследване №
125833, което е съвсем достатъчно за отразяване предоставянето на
възможност за подлагане на изследване по този ред. Фактът, че водачът не е
се възползвал от предоставената възможност е отрицателен по своя характер
и не подлежи на по-подробно описание, извън посочването в този смисъл.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкриват една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбите на чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата, отчетена
от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното
нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил
обществената опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо
/и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
7
При разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с
тежестта на нарушенията, съдът намери, че съгласно разпоредбата на чл.174,
ал.3 от Закона за движението по пътищата за нарушение на същата
разпоредба е предвидено административно наказание – глоба в размер на 2
000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. В
случая законодателят е предвидил наказание, без да предоставя възможност
на наказващия орган да индивидуализира същото в определени граници.
Санкционната разпоредба е приложена правилно, поради което следва
неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на тежестта на
установеното нарушение.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди възнаграждение на
въззиваемата страна във връзка с осъщественото процесуално
представителство, както такова искане е сторено от същата, чрез процесуални
и представител.
Съгласно чл.63д, ал. 4 ЗАНН - в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д от ЗАНН, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. В случая
въззиваемата страна е била защитавана от юрисконсулт.
Също съгласно чл.63д, ал. 5 ЗАНН - размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната
разпоредба от своя страна при определянето на максималния размер на
възнаграждението препраща към Наредба за заплащането на правната помощ
(Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева.
Във въззивното производство наказващият орган е защитаван от
юрисконсулт, който е взел участие в проведеното открито съдебно заседание.
Съдът намира, че делото не разкрива нито фактическа, нито правна сложност,
за разглеждането е в рамките на едно съдебно заседание, с кратка
продължителност, разпитан е един свидетел, както и процесуалното
представителство се изчерпва единствено с депозиране на кратко писмено
станоище, поради което съдът намира, че справедливият размер на
8
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който съответства на
минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.5 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0367-000377 от
03.05.2022г., издадено от И. Г. К., на длъжност *** РУ – гр.Велинград при
ОД МВР – гр.Пазарджик, с което на М. С. С., ЕГН:**********, с адрес – ***,
на основание чл.174, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 2 000 лв. /две
хиляди лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и
четири/ месеца, за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движението по
пътищата;
ОСЪЖДА М. С. С., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД МВР -
Пазарджик сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9