Решение по дело №567/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Е. САБИНОВА Х. с. Габер, ул. Първа № 4, общ. Крушари [ЕГН], подадена чрез адв. Т. И. Г. срещу Решение № 30/14.10.2024 год. на Директора на ТП-НОИ гр. Добрич, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу разпореждане [номер]/18.07.2024г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ Добрич.

Жалбоподателката счита, че оспореното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи наличието на незаконосъобразно прилагане на материалния закон, предвид непризнаване от пенсионния орган, като действителен на част от трудовия му стаж.

Счита, че правилно пенсионният орган е зачел трудовият ѝ стаж като, полевъдка в ТКЗС с. Габер общ. Крушари, за периода - 01.01.1972 г. до 31.07.1973 год. - 00 г. 07 м. 00 дни, за периода - 01.03.1974 г. до 30.11.1974 год. - 00 г. 03 м. 18 дни и за периода 01.01.1975 г. до 01.01.1976 год. - 01 г. 00 м. 00 дни, или общо като полевъдка - зачетен трудов стаж от 01 г. 10 м. и 18 дни.

Счита се за незаконосъобразен актът на решаващия орган относно положеният от жалбоподателката осигурителен стаж в „Камъшит ЕАД, гр. Силистра. Поддържа се, че съгласно представената от жалбоподателката трудова книжка, трудовият стаж в „Камъшит ЕАД гр. Силистра, считано от 20.04.1976 година до 27.06.1989 година е общо 13 г. 02 м. 07 дни. Налагат се доводи, че след като не е зачел изцяло положеният трудов и осигурителен стаж в „Камъшит ЕАД гр. Силистра пенсионният орган (ПО) е постановил неправилно разпореждане потвърдено от директора на ТП-НОИ.

Налагат се твърдения, че трудовата книжка на жалбоподателката е оформена съгласно изискванията на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКОС, считано от 01.06.2025 г. с ново заглавие - Наредба за трудовия стаж) като е посочен началният момент на постъпване на работа, предприятието в което работи, заеманата длъжност , разряд, тарифна ставка и датата на напускане на работа. Всяко преназначение било оформено с дата, месец и година и е подписано от съответното длъжностно лице на работодателя. След напускането ѝ, трудовата книжка е оформена съгласно изискванията и подписана от гл. счетоводител, директор и положен печат на предприятието.

Излагат се твърдения, че при зачитане на този период от време за действителен трудов стаж, ще са изпълнени условията на чл. 68, ал. 3 КСО за наличие на стаж от 15 години, и жалбоподателя ще има право на ЛПОСВ, на основание тази законова разпоредба.

Предвид на това, се моли съда да отмени решението на ТП на НОИ - Добрич и потвърденото с него разпореждане и да върне преписката на административния орган, с указание за правилното прилагане на материалния закон и извършване на нова преценка относно правото на ЛПОСВ на жалбоподателя. Претендират се разноски.

Жалбоподателят, редовно призован за с.з., не се явява. Същият се представлява от пълномощника, който поддържа жалбата.

Ответникът, редовно призован, се представлява от пълномощника юрк. М., която оспорва жалбата. Сочи съображения, на които основава довод за неоснователност и недоказаност на жалбата. В представени писмени бележки, подробно пояснява, че в процесния случай осигурителният стаж следва се зачете въз основа на УП обр. 15, тъй като то е издадено въз основа на платежните ведомости, като за всеки месец от периода са посочени отработените дни и полученото брутно трудово възнаграждение от жалбоподателката. Месеците, през които Х. е отработила всички работни дни (съгласно Обр. УП-15), са й зачетени календарно като осигурителен стаж, а останалите, през които не е отработила всички дни, без да е отбелязано, че е била в платен или неплатен отпуск до размера, в който се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране - съобразно действащите през този период разпоредби на НТКТС (действ. до 1993г.), Закона за пенсиите (ЗП-отм.) и ППЗП (отм.), а именно чрез превръщане на отработените дни в календарни. Докато в трудовата книжка периодът от 20.04.1976г. до 27.06.1989г. е приключен неправилно, като са пренебрегнати цитираните разпоредби и не са взети предвид данните в първичната счетоводна документация на осигурителя - СК „Камъшит“ Силистра.

Съдът, като съобрази данните по делото, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

Със Заявление (по образец) вх. № 2113-26-128 от 02.09.1985 г. (л.14), подадено чрез пълномощник, Е. С. Х. е направила искане да ѝ бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ). Към заявлението са приложени документи, удостоверяващи трудовия и служебния ѝ стаж, а именно Трудова книжка № 86 от 17.07.1985 г; удостоверение № 5527-18-10/10.02.2021 г. от ТП НОИ Силистра; удостоверение № 5508-18-9/04.02.2021 г. от ТП НОИ Силистра; удостоверение № 1534/29. 11.1976 г. на ОБНС Силистра; удостоверение № 1487/11.12.1979 г. на ОБНС Силистра; удостоверение за раждане №1534/06.06.1989г. и удостоверение за раждане №1487/06.06.1989г. издадени от ОбНС Силистра и пълномощно №02025/27.02.2024г.

По инициатива на органа ПО от ТП на НОИ Силистра са изискани документи удостоверяващи осигурителния стаж и доход на жалбоподателката, а именно - удостоверение Обр. УП-13 с изх. №5507-18-1538/01.07.2024г. касаещо трудовия стаж в ТКЗС с. Габер и удостоверение Обр. УП-15 с изх. №5509-18-446/09.05.2024г. касаещо трудовия стаж на жалбоподателката в „Камъшит“ ЕАД, гр. Силистра. Видно от УП-15 с изх. №5509-18-446/09.05.2024г. в същото са отразени отработените за всеки календарен месец работни дни съобразно чл. 70а КСО и чл. 2, т. 2 и чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС).

С разпореждане [номер]/18.07.2024 г., Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Добрич (л. 34), на основание чл. 68, ал. 3 КСО е отказал отпускането на ЛПОСВ на Е. С. Х.. В мотивите на разпореждането се сочи, че по отношение на същата не са налице предпоставките за придобиване на право за пенсия нито на основание чл. 68, ал. 3 КСО. Сочи се, че към датата на подаване на заявлението 20.03.2024 г. Х. е имала навършени 69 години и 05 месеца и 13 дни, но няма изискуемия действителен стаж от 15 години, а има 14 г. 11м. и 16 дни, предвид което не отговаря на условията на чл. 68, ал. 3 КСО.

Видно от приложената на л. 34 – гръб обратна разписка разпореждане [номер]/18.07.2024 г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Добрич е връчено на пълномощника на жалбоподателката на 09.09.2024 г.

На 12.09.2024 г. от страна на Х. е подадена жалба срещу разпореждане [номер]/18.07.2024 г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Добрич, до Директора на ТП на НОИ – Добрич (л. 35).

В жалбата се оспорва като неправилно незачитането на периода на трудовия стаж положен в като ел. монтьор в СК „Камъшит" гр. Силистра, като действителен трудов стаж, като се твърди и наличието на неправилно изчисляване на периодите от време за този стаж.

С оспореното по делото Решение № 30/14.10.2024г. на директора на ТП на НОИ Добрич е отхвърлена, жалбата на Х. против разпореждане [номер]/18.07.2024 г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Добрич.

Видно от приложената на л. 40 от административна преписка обратна разписка датата на съобщаване на процесното решение на жалбоподателя е 17.10.2024г. Предвид, че жалбата е подадена до съда, чрез органа, на 24.10.2024 г. същата следва да се счита да подадена в срок.

По делото бе допусната и приета като доказателство съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице Д. Д.. Съобразно заключението по същата Трудовият стаж на жалбоподателката Е. С. Х., изчислен съобразно отразеното в УП обр. 15 с изх. № 5509-18-446 от 09.05.2024год. изчислен на основание чл. 9, ал. З от Наредбата за Трудовата книжка и трудовия стаж, приета с ПМС № 227 от 23.11.1993 г. е 14 год, 11 мес. и 16 дни.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 118, ал. 1 КСО, от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу годен за обжалване административен акт, след изчерпан задължителен административен контрол на актовете по чл. 98, ал. 2 КСО, поради което е допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Обжалваното Решение № 30/14.10.2024 г. Директорът на ТП на НОИ - Добрич и потвърденото с него разпореждане [номер]/18.07.2024 г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Добрич, са издадени в рамките на установената от закона местна, степенна и материална компетентност - чл. 117, ал. 1, т. 2, б. а, респективно чл. 98, ал. 1 КСО.

Спазени са изискванията за форма на разглежданите административни актове съгласно чл. 59 АПК. Не се наблюдават пороци във формата или реда за издаване на оспореното решение, респективно разпореждане. Изложени са фактическите основания - фактите, поради които е счетено от административния орган, че не е налице основание за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето при условията на чл. 68, ал. 3 КСО.

Страните по делото не спорят по отношение липсата на предпоставките визирани в нормите на чл. 68, ал. 1 и, ал. 2 от КСО за отпускане на ЛПОСВ на жалбоподателя. Спорен се явява въпроса, относно наличието на тези предпоставки за придобиване на ЛПОСВ на основание чл. 68, ал. 3 КСО.

Разпоредбата на чл. 68, ал. 3 КСО съдържа изключения от правилата на чл. 68, ал. 1 - 2 КСО, като създава възможност лицата, които нямат право на пенсия на тези правни основания, до 31 декември 2016 г., да придоби ят право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най - малко 15 години действителен осигурителен стаж, а след тази дата възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Това означава, че към дата на заявлението на жалбоподателката необходимата възраст от 67 години е била достигната.

Наличието на първата изискуема предпоставка относно необходимата към датата на заявлението възраст се признава от ПО и ответника и това обстоятелство също не е спорно между страните.

Не е спорен и размерът на стажа положен от жалбоподателката в ТКЗС с. Габер, а именно - от 01 г. 10 м. и 18 дни.

Като спорен между страните се очертава въпроса за продължителността на стажа положен от жалбоподателката в като ел. монтьор в СК „Камъшит" гр. Силистра („Камъшит ЕАД гр. Силистра), както и дали периода от 20.04.1976 година до 27.06.1989 година неправилно е зачетен от ПО за трудов стаж както следва: 01.01.1986г.-28.02.1986г. (00г 02м 00д); 01.04.1986г.-30.09.1986г. (00г 06м 00д); 01.12.1986г.-31.12.1986г. (00г 01м 00д); 01.01.1987г.-31.05.1987г. (00г 05м 00д); 01.07.1987г.-31.07.1987г. (00г 01м 00д); 01.11.1987г.-31.12.1987г. (00г 02м 00д); 01.01.1988г.- 29.02.1988г. (00г 02м 00д); 01.04.1988г.-30.06.1988г. (00г 0Зм 00д); 01.08.1988г.-31.08.1988г. (00г 01 м 00д); 01.09.1988г.-30.09.1988г. (00г 01м 00д); 01.10.1988г.-30.11.1988г. (00г 02м 00д); 01.01.1989г.-28.02.1989г. (00г 02м 00д); 01.04.1989г.-30.04.1989г. (00г 01 м 00д) и 01.06.1989г.-30.06.1989г. (00г 01 м 00д).

Жалбоподателката претендира, че последния период следва да бъде зачетен според календарната му продължителност, като сочи че същата е 13 години, 02 месеца и 07 дни. Претендира, че при зачитане времето посочено в трудовата ѝ книжка, като „действителен осигурителен стаж“ и периода от 20.04.1976 година до 27.06.1989 г., според календарната му продължителност, по отношение на нея ще е налице изискуемия по чл. 68, ал. 3 от КСО, 15 години действителен осигурителен стаж.

В случая ПО зачита за действителен осигурителен стаж на жалбоподателя само 14 г., 11м. и 16 дни, като в тази връзка следва да се посочи, че съда не възприема изложеното от страна на процесуалния представител на жалбоподателя становище, че периода от 20.04.1976 година до 27.06.1989 година, следва да бъде зачетен за осигурителен стаж, според календарната му продължителност, единствено по данните в трудовата книжка на жалбоподателката.

В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 355, ал. 1 и, ал. 2 КТ, трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години, като за 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица. В подобен смисъл е и разпоредбата на чл. , ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и осигурителния стаж. Това означава, че при изработени през отделните месеци на годината по-малко от работните дни, трудовият стаж се признава за толкова месеци, колкото се получават, като общият брой на изработените дни през тези месеци се раздели на 21, съгласно чл. 9, ал. 4 от Наредбата за трудовата книжка и осигурителния стаж.

По отношение на процесния период от 20.04.1976 година до 27.06.1989 г. е издадено УП - 15 (л. 27), което с материална доказателствена сила обвърза съда по отношение на отразените в него обстоятелства. Така издадения официален документ, не е оспорен в настоящото производство по изискуемия ред, съгласно чл. 193 ГПК, предвид което спорния период, следва да се изчисли съобразно направеното в УП- 15 с изх. № 5509-18-446/09.05.2024 г. удостоверявания на брой отработени дни за всеки от посочените месеци. Съгласно заключението на вещото лице съобразно отразеното в УП обр. 15 с изх. № 5509-18-446 от 09.05.2024год. стажът в „Камъшит“ ЕАД гр. Силистра, изчислен съобразно разпоредбата на чл. 9, ал. З от Наредбата за Трудовата книжка и трудовия стаж, приета с ПМС № 227 от 23.11.1993 г. възлиза на 14 год, 11 мес. и 16 дни. При прилагане на така посоченото правило, настоящият състав намира, че на жалбоподателя, за времето от 20.04.1976 година до 27.06.1989 г., следва да бъдат зачетени именно 14 год, 11 мес. и 16 дни, в какъвто смисъл е и зачетения от органа трудов стаж в предприятието на този работодател.

При тези констатации, с признаването на периода от трудовия стаж за положен труд в ТКЗС с. Габер от 1 год, 10мес. и 18дни и прибавяне стажа от 13 год, 02 мес. и 07 дни за периода от 20.04.1976 година до 27.06.1989 г., в „Камъшит“ ЕАД гр. Силистра, към дата на заявлението жалбоподателката е разполагала с 14 г. 11м. и 16 дни действителен осигурителен стаж.

Като взе предвид, че административния орган в случая е извършил правилно зачитане на действителния трудов стаж на жалбоподателката, настоящият състав намира че крайният извод в оспорения акт, за липса на кумулативно изискуемите се предпоставки за отпускане на ЛПОСВ на осн. чл. 68, ал. 3 КСО, поради липса на минимум 15 години действителен осигурителен стаж, за правилен и законосъобразен.

Така мотивиран съдът намира, че процесното решение е издадено при правилно приложение на материалния закон, предвид което жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. САБИНОВА Х. с. Габер, ул. Първа № 4, общ. Крушари [ЕГН], подадена чрез адв. Т. И. Г. срещу Решение № 30/14.10.2024 год. на Директора на ТП-НОИ гр. Добрич, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу разпореждане [номер]/18.07.2024г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ Добрич.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщението, че е изготвено.