РЕШЕНИЕ
№ 1986
гр. София, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря С. М. М.
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20211110210590 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Т. Д., ЕГН **********, с адрес ........., чрез
адв.С.Г. – АК Благоевград, срещу Наказателно постановление № 21-4332-
010615/28.05.2021 г., издадено от Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна
полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 177,
ал. 3, т. 2 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 500,00 /петстотин/ лева за
нарушение на чл. 6, т. 1 от Закон за движение по пътищата ЗДвП).
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно, издадено при неспазване на
съдопроизводствените правила и нарушаване на материалния закон. В
подкрепа на изложеното се навежда, че съставеният АУАН, респективно и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, са
незаконосъобразни, тъй като не отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 от
ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото в същите липсва описание на
каквато и да било фактическа обстановка, при която е извършено
нарушението. Отделно от това се поддържа, че липсва яснота защо
1
административнонаказващият орган е приел, че управляваното от
жалбоподателя ППС е с размери, маса или натоварване над обозначените,
съгласно знак „В18“, като видно от талона на процесното ППС, същото е 12т.,
а на посочената дата последното не е било натоварено. На следващо място се
сочи, че наказващият орган необосновано не е обсъждал налице ли са
условията на чл. 28 от ЗАНН при положение, че от нарушението липсват
настъпили вредни последици и същото е извършено за първи път.
По посочените съображения се моли атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не
се представлява. В депозирана по делото молба от адв.Г., с доказателства по
делото за надлежно учредена представителна власт, депозираната жалба се
поддържа изцяло по изложените в нея съображения, като се моли атакуваното
наказателно постановление да бъде отменено. Претендират се сторените в
производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.
От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 04.05.2021 г., около 16:17 ч. жалбоподателят К. Т. Д. управлявал
товарен автомобил марка „В.“ с рег. № ........, регистриран на фирма „Ав. – Б.“
ЕООД, ЕИК ......... на път първи клас № 1 в гр.София по ул.“П.“ с посока на
движение от кв.“Княжево“ към гр.Перник. На посоченото място бил поставен
знак „В18“, забраняващ движение на ППС с маса над 15 тона. Преди него, св.
АС. ИВ. Т. – младши автоконтрольор в ОПП – СДВР, назначен на наряд КПП
– В., заедно със своя колега Ц. В. В., спрял автомобила за проверка и при
преглед на талона му за регистрация приел, че същият е с маса над 15 тона.
На 04.05.2021 г. е съставен акт за установяване на административно
нарушение № 428256, в който е приета за нарушена разпоредбата на чл. 6, т. 1
от ЗДвП. На същата дата АУАН е връчен на жалбоподателя, който при
подписването му посочил, че има възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу
констатациите в АУАН.
2
Въз основа на така съставения АУАН, на 28.05.2021 г. Началник Група
към СДВР, Отдел „Пътна полиция“, издал обжалваното наказателно
постановление № 21-4332-010615/28.05.2021 г., в което били отразени
обстоятелствата по извършването на нарушението, неговото фактическо
описание (идентично на това в АУАН) и правната му квалификация по чл. 6,
т. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 3, т. 2 от Закон
за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя била наложена „глоба“ в
размер на 500,00 (петстотин) лева.
Препис от НП е връчен на 05.07.2021 г. лично на въззивника, като
жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е
депозирана в законоустановения 7-дневен срок, видно от положения печат.
При проведения непосредствен разпит на свидетеля-актосъставител АС.
ИВ. Т., се установяват обстоятелствата по извършената проверка,
направените фактически констатации и съставянето на АУАН. Съдът
извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства, като
намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях
се установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното
нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по
съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля Т. представляват пряк
източник на доказателствена информация, доколкото същият като
актосъставител е възприел възпроизведените от него в
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като
съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Административнонаказателното производство е строго формален процес,
тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
3
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП, са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от представените писмени доказателства за назначаване, съответно
оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган.
На следващо място, съдът служебно констатира, че при съставянето на
АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят
до опорочаване на административнонаказателно производство, респективно
налагат отмяна на атакуваното наказателно постановление на формално
основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗДвП участниците в движението по
пътищата следва да съобразяват поведението си с пътните знаци и
маркировки, а санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 2 ЗДвП
предвижда, че водач на ППС се наказва с глоба в определен размер, когато
навлиза след пътен знак, забраняващ навлизането на пътно превозно средство
с размери, маса и натоварване на ос над означените. Действието на знак
„В18“ се изразява в забрана за влизане на пътни превозни средства с маса с
товар, по-голям от означената.
На първо място е необходимо да бъде отбелязано, че съставът на
нарушението по чл. 177, ал. 3, т. 2 вр. чл. 6, т. 1 ЗДвП се състои в това деецът
да не се съобрази с предписанието на пътните знаци, като навлиза след пътен
знак, забраняващ навлизането на моторно превозно средство с маса над
означената. От това следва, че описанието на нарушението следва да включва
не само посочването на пътния знак, респективно максимално допустимата
маса на МПС, която е отразена на него, но и масата на самия автомобил. В
случая единствено се сочи, че знак „В18“ е забранявал навлизането на ППС
над 15 тона, като същевременно нито в акта, нито в процесното наказателно
4
постановление е вписано каква е била масата на процесния автомобил.
Последното е необходимо, за да може да се прецени дали автомобилът е
попадал под забраната на знака, т. е. дали жалбоподателят е извършил
действително вмененото му нарушение. Посочването е от значение и за това
той да може да противопостави своите възражения в тази връзка, при
наличието на такива. В този смисъл, не са посочени факти от значение за
съставомерността на нарушението.
Допуснатото нарушение е съществено, защото ограничава правото на
защита на наказаното лице, доколкото на него не са му предявени всички
правнорелевантни факти, по които то следва да се защитава, както и с оглед
това, че на същото не е ясно за какво точно нарушение на правилата за
движение по пътищата е ангажирана отговорността му. От друга страна,
нарушението не дава възможност на съда да прецени дали деянието, за което
е ангажирана отговорността на жалбоподателя е съставомерно, респ. дали е
правилно и законосъобразно наложеното наказание.
Видно от обстоятелствата, чрез които административнонаказващият
орган е характеризирал нарушението в акт за установяване на
административно нарушение № GА 428256/04.05.2021 г., в случая действието
на знак „В18“ се е изразявало в забрана за движение на пътни превозни
средства с маса над означената – 15 т. (допустима максимална маса с товар),
но нито в АУАН, нито в обусловеното от него обжалвано наказателно
постановление не е посочена масата на товарен автомобил марка „В.“ с рег. №
......, собственост на фирма „А.“ ЕООД, ЕИК........., за да бъде възможно
съпоставянето на правнозначимата характеристика с въведения лимит със
знак „В18“ „Забранено движението на автомобил с маса с товар, по-голяма от
означената“.
Липсата на тази съществена характеристика от съставомерността на
административното нарушение не е коригирана с издаването на
наказателното постановление.
Съдът намира, че в случая е допуснато съществено нарушение на
разпоредбата на чл. 42, т. 4, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Пропускът по
своето естество води до ограничаване правото на защита по фактите, което
определя допуснатото нарушение като съществено и обуславящо отмяната на
наказателното постановление на формално основание.
5
При този изход на спора право на разноски има въззивникът, като
последният е поискал присъждането им, но доколкото по делото е
представено единствено пълномощно без договор за защита и правно
съдействие, както и липсват представени доказателства за конкретния размер
на договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, то разноски не следва
да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-010615/28.05.2021г.,
издадено от Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с което на
жалбоподателя К. Т. Д., ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН, вр.
чл. 177, ал. 3, т. 2 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 500,00 /петстотин/ лева за
нарушение на чл. 6, т. 1 от Закон за движение по пътищата ЗДвП).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6