Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.ВРАЦА,13.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд,VIІІ граждански
състав,в публичното съдебно заседание на 24.10.2019 г.,в състав:
Районен съдия : ЕМИЛ КРЪСТЕВ
при секретаря Стефка
Радева,като разгледа
докладваното от съдията гр. дело №2786 по описа за
Делото е
образувано по искова молба вх. №11572/ 09.07.2019 г. от Х.И.П. с ЕГН **********
***,чрез адв.Х.П.,против Т.Е.М. с ЕГН ********** ***.
Ищцата твърди,че на 19.01.2018 г. около
12.30 ч. управлявала л.а. Пежо 206 с рег. ****** в гр.Враца по ул.”Георги
Бенковски”,като достигайки кръстовището с ул.”Петропавловска” предприела ляв
завой.Била засечена от ответницата,която управлявала л.а. Сеат Толедо с рег. ******.Успяла
да избегне удара.Чула и видяла ответницата да вика силно от автомобила си и
направила жест с ръка, изразяващ въпроса нормална ли е.След което продължила.В
края на улицата,на кръстовището на Табашкия мост,спряла на
светофара.Ответницата спряла зад нея,излязла от колата си,отишла до колата на
ищцата,отворила вратата на колата и започнала да й крещи.Ищцата се опитала да
затвори вратата,ответницата й попречила,хванала я за качулката на якето и за
косата,изтеглила я от колата и я ударила с ръка по главата.Последвал
спор,ответницата извадила бухалка от колата си и започнала да удря ищцата по
главата и дясната мишница.След което се качила в колата си и потеглила.Случаят
бил възприет от множество свидетели.
С влязло в сила решение №236/30.10.2018 г.
по нахд №936/2018 г. на ВРС,ответницата била призната за виновна в това,че на 19.01.2018
г. около 12.40 ч. в гр.Враца на светофара на кръстовището на Табашкия мост е
извършила непристойни действия,грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото - нанесла е побой с ръце и с бухалка в областта
на главата и дясната мишница на ищцата,като деянието е извършено при управление
на МПС - престъпление по чл.325 ал.3 във връзка с ал.1 от НК,като на основание
чл.78а от НК била освободена от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба в размер на 1 000 лв..
Освен на физическия й интегритет,нанесената на ищцата лека
телесна повреда се отразила и на душевния й свят.Във връзка със случилото
се,ищцата изпаднала в депресия за период от около 10-12 дни,самочувствието и
настроението й били понижени,изпитвала срам и страх случилото да не се
повтори,отказвала за излиза и да контактува с хора.
Ищцата иска репариране на причинените неимуществени
вреди/претърпените болки и страдания/ със сумата от 3 000 лв..
Претендира и законната лихва върху сумата,считано от
19.01.2018 г.,както и направените по делото разноски.
Предявеният иск е с правно основание чл.45
от ЗЗД.
От ответницата е постъпил писмен отговор,с който оспорва иска
изцяло.Ищцата й била направила знак,че била луда.Ответницата била спряла зад
нея на светофара,защото била в същата посока.Била слязла от колата си,защото
била афектирана-защото не смятала,че заслужавала да бъде обидена.Ищцата също
била слязла от колата си и между тях бил започнал скандал,при което се били
сдърпали. Ответницата се била върнала при колата си,защото не била искала
скандалът да продължава.Ищцата я била последвала до колата й и била блъснала
вратата на колата,при което била ударила ответницата в рамото.Което било наложило
ответницата да вземе дървена пръчка и да се защитава.
Също така,заявените депресия,понижено самочувствие, срам и страх
не били доказани.Нямало и причинно-следствена връзка със събитието.
Размерът на обезщетението бил силно завишен.Ищцата била
допринесла за конфликта,като я била обидила и била потърсила и предизвикала
продължаването му,като я била последвала до колата й,след като тя била поискала
да си тръгне.
Обръща внимание,че наказание й било наложено не за причиняване на
телесни повреди,а за извършено хулиганство.
Съдебният състав,предвид наведените от страните доводи и събраните
по делото доказателства,намира за безспорно от фактическа страна следното:
С влязло в законна сила решение №236/30.10.2018 г.
по нахд №936/2018 г. на ВРС,ответницата е била призната за виновна в това,че на
19.01.2018 г. около 12.40 ч. в гр.Враца на светофара на кръстовището на
Табашкия мост е извършила непристойни действия,грубо нарушаващи обществения ред
и изразяващи явно неуважение към обществото - нанесла побой с ръце и с бухалка
в областта на главата и дясната мишница на ищцата,като деянието е извършено при
управление на МПС - престъпление по чл.325 ал.3 във връзка с ал.1 от НК,като на
основание чл.78а от НК е била освободена от наказателна отговорност и й е било
наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв..
Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства,съставът
на ВРС е приел следната фактическа обстановка : ищцата е извършвала ляв завой с
автомобила си на кръстовището на ул.ул.”Петропавловска” и ”Георги
Бенковски”.Била е засечена от ответницата,като е успяла да избегне удара.При
разминаването,ищцата видяла и чула ответницата да вика силно от автомобила
си.Направила й жест с ръка,изразяващ въпроса ”нормална ли си”,след което
продължила по ул.”Георги Бенковски” към кръстовището с Табашкия мост.На
кръстовището спряла на червен светофар. Ответницата спряла след нея,излязла от
автомобила си, отишла до нейния автомобил,отворила шофьорската врата и
започнала да й крещи ”коя си ти,защо ми казваш,че съм ненормална”.Ищцата се
опитала да затвори вратата си, ответницата й попречила.След това я хванала за
качулката на якето и за косата,изтеглила я от автомобила й и я ударила с ръка
по главата от лявата страна в областта на ухото.Последвал спор,след което
ответницата се затичала към автомобила си с думите ”ей сега ще видиш какво ще
стане с тебе”,последвана от ищцата,която се опитала да я бутне.От автомобила си
ответницата извадила бухалка,с която ударила ищцата в дясната част на главата и
по дясната мишница.След нанасянето на ударите,ответницата се отдръпнала и се
качила в автомобила си,заявявайки на ищцата ”махай се,да не те донабия”.След
което потеглила. Случилото се било възприето от множество свидетели - случайни
минувачи и други участници в движението,които се възмутили от действията на ответницата.
Съгласно
приобщеното по делото заключение на съдебен лекар,на ищцата са били причинени
оток в окосмената част на главата,оток и кръвонасядане на дясна мишница и
драскотина на лява длан,които са й причинили болка и страдание.
Горното е видно от приложеното нахд.
По настоящето дело са разпитани свидетели:
Доведените от ищцата/две колежки и съпруг/ твърдят,че били
виждали синините и подутините.Известен период от време след инцидента/2-3
седмици/,ищцата била притеснена и уплашена,вкл. не излизала от вкъщи освен за
работа.Не била споделяла да е била заплашвана от ответницата/че инцидентът ще
има продължение/.
Доведеният от ответницата/във фактическо съжителство с нея/ твърди,че
бил разбрал за инцидента от нея самата. Ищцата я била последвала и я била
ударила с вратата на колата.Ответницата била бременна и се била притеснила за
плода.Затова била започнала да се защитава с пръчка,която била намерила в
колата.Вечерта била имала силни болки в корема.Била имала и доста синини по
ръцете и краката.Във връзка с жалба от ищцата,била разпитвана от дознател,
който я бил уверил,че случаят нямало да има развитие. Поради което не се била
снабдила с медицинско свидетелство.По време на бременността била станала доста
емоционална,по принцип била много спокоен човек.
При тези фактически констатации,Съдът намира,че предявеният иск е
допустим/като предявен от валидно представляван правен субект с интерес/.
Разгледан
по същество,иска се преценява като частично основателен,като доказан частично и
по основание,и по размер:
Съгласно чл.45 от ЗЗД,всеки е длъжен да поправи вредите,които виновно е причинил другиму,като
вината се предполага до доказване на противното.Институтът на непозволеното
увреждане е сложен фактически състав,който включва следните елементи : деяние/действие
или бездействие/,вреда,противоправност на деянието,причинна връзка и вина.
При
събраните доказателства,Съдът приема,че с поведението си ответницата е
осъществила фактическия състав на деликтната отговорност-вследствие
противоправно поведение виновно е причинила неимуществени вреди на ищцата,изразяващи
се във физически болки и страдания.
Противоправното
поведение и вината на ответницата са установени в наказателно
производство.Констатациите са задължителни за гражданския съд,съгласно чл.300
от ГПК.
Съдът
ползва събраните в наказателното производство писмени и гласни доказателства,за
да формира изводите си относно развитието на инцидента,при който на ищцата са
били нанесени телесни повреди,доколкото страните са се съгласили делото да бъде
приобщено,за да концентрират усилията си в доказването на наличието/липсата на
вреди. При което формира аналогични на наказателния съд изводи.
Относно
причинната връзка и вредите:
Неимуществени
вреди са налице вкл. когато е накърнено здравето на дадено лице.Неимуществени
вреди могат да съставляват претърпените физически болки и страдания,не само
настоящите,но и бъдещите,както и душевните страдания /решение №50/13.02.1979 г.
по н. дело №19/79 г.,ІІ н.о./. При събраните доказателства,Съдът приема,че
ищцата е претърпяла болки и страдания,които имат характер на неимуществени
вреди.Обективно,причинените отоци, кръвонасядания и драскотини са от естество
да причинят такива.Ищцата е заявила и изпадане в депресия,понижаване на
самочувствието и изпитване на страх случилото да не се повтори.Съдът намира,че
ищцата не е доказала такива по-съществени
като интензитет.
Описаните
увреждания на ищцата са съпътствани от болки и страдания,които следва да
се квалифицират като неимуществени вреди по смисъла на чл.51 ал.1 във връзка с чл.52 от ЗЗД,които
също така са
и в
пряка причинна връзка с противоправното деяние.
На
следващо място : претърпените в резултат на противоправно поведение вреди представляват
парично задължение от непозволено увреждане,което виновният причинител дължи.За
причинителят възниква задължение да репарира причинените вреди,считано от
датата на причиняването им и без покана/решение №739/26.11.1991 г. по н. дело
№636/1991 г.,ІІІ н.о./.
Относно размера на следващото
се обезщетение : при определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди Съдът се ръководи
от принципа на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.Неимуществените
вреди,макар да имат стойностен еквивалент,са в сферата на субективните
преживявания на пострадалия,затова за тяхното определяне имат значение различни
обстоятелства.
Съобразно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на
претърпените от деликта болки и страдания,необходимо е да се отчете
действителния размер на моралните вреди,като се съобразят всички конкретни
обстоятелства около самото произшествие, характерът и
тежестта на уврежданията,интензитетът, степента,продължителността
на болките и страданията,дали същите продължават или са
приключили,както и икономическата конюнктура в страната и
обществото и общественото възприемане на критерия за ”справедливост” на съответния
етап от развитие на обществото в държавата, както
и да се съобразят дадените разяснения в ППВС №4/
Съобразявайки
гореизложеното,а именно,че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя по справедливост към момента на постановяването на съдебния акт,като
се вземат предвид всички установени по делото обстоятелства,очертаващи
действителните болки и страдания на пострадалата/на същата са били причинени
леки телесни повреди,отшумяли в кратък срок и без нарочна терапия/, Съдът
приема иска за доказан в размер на 1 000 лв..
По
изложените съображения,искът следва да бъде уважен за сумата от 1 000
лв.,а в останалата му част до пълния му размер-отхвърлен.
В тази
връзка,Съдът вкл. намира довода на ответницата за съпричиняване носнователен и
недоказан.
Съгласно
т.7
на ППВС №17/1963 г.,съпричиняване по смисъла на
чл.51 ал.2 от ЗЗД е налице,когато с
действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за
настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните
последици,т.е. когато приносът му в настъпването на
увреждането е конкретен,независимо дали поведението му като цяло е било
противоправно.
Събраните
доказателства обуславят извода,че именно ответницата е инициирала спора,при
който също така е нанесла телесни повреди на ищцата.Съдът не намира поведение
на ищцата,оправдаващо констатираната агресия от страна на ответницата.
При
този изход на делото,ответницата следва да заплати на ищцата и разноските по
делото/120 лв. държавна такса и 500 лв. адв. възнаграждение/,съразмерно
уважената част от претенцията й-206.67 лв..
Възражението
на адвоката на ответницата за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско
възнаграждение се преценява като неоснователно.Сумата от 500 лв. не надвишава
съществено минималния размер от 440 лв.,изчислен съгласно Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ищцата следва
да заплати на ответницата разноски/440 лв. адвокатско възнаграждение/,съразмерно
отхвърлената част-293.33 лв..
По компенсация,ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответницата 86.66 лв..
Водим от горното,Врачанският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Т.Е.М. с ЕГН **********
*** да заплати на Х.И.П. с ЕГН ********** *** сумата от 1 000 лв.-обезщетение за причинени неимуществени
вреди,изразяващи се в претърпени физически болки и страдания,вследствие причинени
на 19.01.2018 г. леки телесни повреди,изразяващи
се в оток в окосмената част на главата,оток и кръвонасядане на дясната мишница
и драскотини на лявата длан,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 19.01.2018
г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата
му част до пълния му размер,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Х.И.П. с ЕГН **********
*** да заплати на Т.Е.М. с ЕГН ********** *** сумата от 86.66 лв. разноски по
делото/адвокатско възнаграждение/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: