Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. Перник, 14.06.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. с. в
публично съдебно заседание на осми юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря БИЛЯНА МИТКОВА
разгледа гр. д. № 5158/2017 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по иск с
правна квалификация чл. 415, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ.
Образувано е по искова молба от
„Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Любомир Вангелов
Спасов против В.И.Й., ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че ответникът
има качеството клиент на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в
топлоснабдена сграда – етажна собственост, с административен адрес: гр. Перник,
ул. Младен Стоянов, бл. 4, вх. Д, ап. 104.
Сочи, че по силата на Закона за енергетиката и Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация Перник” ЕАД на
потребители в гр. Перник, страните – ищецът в качеството на топлопреносно
предприятие и ответникът в качеството на клиент на топлинна енергия, са в
облигационни отношения по между си. Съобразно тях ищецът има задължението да
предоставя топлинна енергия в жилището собствено/ползвано от ответника, а
ответникът – да заплаща стойността на доставената му топлинна енергия, ежемесечно,
в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който е извършена доставката.
Ищецът твърди, че е изпълнявал
точно своето задължение по възникналото облигационно отношение, като през
периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. помесечно е доставял в собствения/ползвания
от ответника недвижим имот топлинна енергия. Твърди, че стойността на така
доставената топлинна енергия е 1409.13 лв. и ответникът не е изпълнил
задължението си да я заплати. Сочи, че последният дължи обезщетение за забава
върху всяка просрочена месечна главница, за периода 08.07.2014 г. – 25.05.2017
г. в общ размер от 249.77 лв.
Твърди, че за посочените
вземания е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответника по реда на чл. 410 от ГПК. Въз основа на него е било
образувано ЧГД № 3527/2017 г. по описа на ПРС и издадена исканата заповед.
Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е депозирал възражение
срещу нея.
Искането му към съда е да
признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 1409.13 лв., представляваща стойността
на доставена и незаплатена топлинна енергия за битови нужди в топлоснабден
имот, с административен адрес: гр. Перник, ул. Младен Стоянов, бл. 4,вх. Д, ап.
104 през периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно с обезщетение за забава
върху главницата в размер на 249.77 лв., считано за периода 08.07.2014 г. –
25.05.2017 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 15.06.2017
г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното плащане, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД №
3527/2017 г. по описа на ПРС. Заявена е претенция за присъждане на направените
в хода на заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В
него искът е оспорен по основание и размер.
Ответникът оспорва качеството
си клиент на топлинна енергия, като твърди, че не е нито собственик, нито
титуляр на вещно право на ползване по отношение на процесния недвижими имот.
Сочи, че не е и титуляр на партида, открита в ищцовото дружество за доставка на
топлинна енергия по отношение на същия имот.
Твърди, че между него и ищеца
не съществува облигационно отношение, тъй като не е сключван договор между тях.
Партидата, открита при ищеца за процесния имот не е на негово име.
Оспорва обстоятелството, че
през процесния период в жилището с административен адрес: гр. Перник, ул.
Младен Стоянов, бл. 4, вх. Д, ап. 104 е доставяна топлинна енергия на
стойността, претендирана от ищеца.
Твърди, че в сградата не е
въведено дялово разпределение и етажната собственост не сключвала договор с ФДР
за извършване на такава услуга.
Заявява възражение по чл. 111,
б. В от ЗЗД за изтекла погасителна давност за исковите суми.
Искането към съда е да отхвърли
иска като неоснователен, евентуално като погасен по давност. Заявена е
претенция за присъждане на направените по делото разноски
В съдебно заседание ищецът чрез
процесуалния представител – юрисконсулт Д. поддържа иска. Моли съда да го
уважи. Заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът,
чрез процесуалния му представител адв. В., моли съда да отхвърли частично
предявения иск като погасен по давност. Заявява искане за присъждане на направените
разноски.
Като прецени процесуалната
допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, съдът намери следното:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава от
приложеното ЧГД № 3527/2017 г. по описа на ПРС. От него е видно, че е издадена
срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 от ГПК относно вземането, предмет на настоящото производство,
срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Искът за
установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Разгледан по същество искът е основателен
по следните съображения:
За уважаването на предявения
иск в тежест на ищеца е да установи качеството си на топлопреносно предприятие,
качеството на купувач на ответника, доставянето на топлинна енергия и размера
на задължението на ответника.
Не е спорно между страните, че
ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва производство,
пренос, разпределение и продажба на топлинна енергия. Следователно същото е
топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129 от Закона за енергетиката.
Преценката относно наличието на
качеството “клиент”/”купувач на топлинна енергия” по отношение на ответника
следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация -
Перник” ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията,
възникнали във връзка с производство и
доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от Закона за
енергетиката.
По делото са представени Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - Перник”
ЕАД. Не е спорно между страните, че същите са одобрени от ДКЕВР и публикувани в
един местен и един централен всекидневник. Затова съдът приема, че условията на
чл. 150, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ са изпълнени, поради което представените общи
условия имат обвързваща сила по отношение на страните по взаимоотношенията,
свързани с производството и доставката на топлинна енергия, осъществявани от
ищеца по делото.
Съгласно чл. 1 от Общите
условия страни по тези взаимоотношения са “продавача на топлинна енергия” – “Топлофикация
- Перник” ЕАД и “купувача на топлинна енергия” – потребител за битови нужди.
Според чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна енергия може да бъде всяко
физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на
имот в топлоснабдена сграда. Идентичен е смисълът на разпоредбата на чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Не е спорно между страните, че
процесният недвижим имот се намира в сграда етажна собственост, присъединен към
абонатната станция. От приетите писмени доказателства – писмо изх. № 18/МСИ – 138-1/08.02.2018
г. на Д “МДТ” при община Перник, приложена към него декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 115200/28.05.1998 г., договор за продажба на държавен имот от 27.11.1989
г. се установява, че по силата на покупко-продажба ответникът е придобил в
собственост процесното жилище. Затова той е клиент/купувач на топлинна енергия
по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и
дължи заплащане на стойността на доставената в жилището и такава.
С протоколно определение от 26.01.2018
г. съдът е признал за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че в топлоснабден имот, с административен адрес: гр. Перник,
ул. Младен Стоянов, бл. 4, вх. Д, ап. 104, през периода 01.05.2014 г. –
30.04.2016 г. е доставена топлинна енергия на стойност 1409.13 лв., като
законната лихва върху нея за периода 08.07.2014 г. – 25.05.2017 г. е 249.77 лв.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиентите на топлинна енергия имат задължение
да я заплащат на цена, при условията и
по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Съгласно
чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в тридесет-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също
в такъв тридесет-дневен срок. Следователно
ответникът дължи на ищеца заплащане на стойността на доставената топлинна
енергия в размер на 1409.13 лв., както и обезщетение за забава върху главницата
за периода 08.07.2014 г. – 25.05.2017 г.., в размер на 249.77 лв.
Ответникът е направил възражение
за погасяване на част от вземането по давност. Съдът го намира за неоснователно
по следните съображения: Всяко от периодичните вземания, предмет на делото, е
станало изискуемо на конкретно определена дата в периода 01.07.2014 г. –
01.06.2016 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение е депозирано пред съда на 15.06.2017 г. Към момента на подаването му
не е бил изтекъл предвиденият в чл. 111, б. В от ЗЗД три годишен давностен срок
за което и да било от вземанията. Затова възражението за изтекла погасителна
давност е неоснователно. Предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски в
заповедното и в исковото производство, съответно в размер на 88.19 лв. и 283.19
лв. Съдът счита за основателно възражението на ответника, че тъй като издадените
на ищеца два броя съдебни удостоверения, за които той е заплатил общо държавна
такса в размер на 10 лв. не са използвани за снабдяване с писмени доказателства,
то посочените разноски не следва да присъждани. Неоснователно е възражението за
намаляване на претендирания размер за юрисконсулско възнаграждение. Същият се
определя по правилата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр.
с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и е от 100 лв. до
300 лв. В настоящия случай по делото са проведени четири съдебни заседания, във
всяко от което ищецът е бил представляван от юрисконсулт. След съобразяване на
не високата фактическа и правна сложност, съдът счита, че възнаграждението за
осъщественото процесуално представителство и защита следва да бъде определено
около средния размер – 200 лв.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ по отношение В.И.Й., ЕГН ********** ***, че дължи
на “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ “Република”, представлявано от
изпълнителния директор Любомир Вангелов Спасов сумата от 1409.13 лв./хиляда
четиристотин и девет лева и тринадесет стотинки/, представляваща стойността на
доставена и незаплатена топлинна енергия за битови нужди в топлоснабден имот, с
административен адрес: гр. Перник, ул. Младен Стоянов, бл. 4, вх. Д, ап. 104,
през периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно с обезщетение за забава върху
главницата в размер на 249.77 лв./двеста четиридесет и девет лева и седемдесет
и седем стотинки/, считано за периода 08.07.2014 г. – 25.05.2017 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от 15.06.2017 г. /датата на подаване
на заявлението/ до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 3527/2017 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК В.И.Й., ЕГН ********** *** да заплати на “Топлофикация - Перник” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
“Република”, представлявано от Любомир Вангелов Спасов сумата от 88.19
лв./осемдесет и осем лева и деветнадесет стотинки/, представляваща направени
разноски в заповедното производство и сумата от 283.19 лв. /двеста осемдесет и
три лева и деветнадесет стотинки/, представляваща направени разноски в исковото
производство
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане в сила на
решението, препис от него и ЧГД № 3527/2017 г. по описа на ПРС да се върне на ІІІ
н. с.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: