Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 04.05.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд,
гражданско колегия, осемнадесети състав, на четвърти април две хиляди и шестнадесета
година, в публично съдебно заседание в
състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар М.И.
като разгледа
докладваното от съдията
гр. дело № 3470 по
описа за
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по иск за делба във фазата на допускането.
Ищецът
твърди, че страните по делото са наследници на ***, починал на ***., като
първият ответник е преживял съпруг, а останалите съделители са негови деца.
Сочи, че наследството на починалия е включвало следните недвижими имоти: УПИ I - 113 в
квартал 12 по ПУП на ***, с площ от 960 кв.м., ведно с построените в него къща
и стопански постройки, УПИ № 049005 по ПУП на землището на ***, представляващ
нива с площ от 5, 601 дка и УПИ № 094011 по ПУП на землището на ***,
представляващ нива с площ от 1, 501 дка, както и УПИ III-113,
в квартал 12 по ПУП на ***, представляващ незастроено дворно място от
С
отговора си на исковата молба ответниците Ел. Б. и Ив. К. не оспорват по
същество предявения иск за делба. Оспорват основателността на претенцията за
присъждане на обезщетение. Сочат, че находящата се в УПИ I - 113 къща е негодна за обитаване, като признават че ползват
три оранжерии, които са разположени в двата имота. Твърдят, че никога не са
ограничавали ищеца и не са му създавали пречки да ползва спорните имоти,
съобразно правата си. Твърдят, че същият не им е отправял покана за заплащане
на обезщетение за ползването на тези имоти, съобразно правилото на чл. 31 ал. 2
ЗС, поради което моля за отхвърляне на искането за присъждане на обезщетение.
Ответникът
Т. И. не е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, не се
явява в съдебно заседание и не заема становище по иска.
Съдът, като взе предвид наличните по
делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:
Видно
от удостоверение за наследници № 130/04.05.2015г. страните по делото са
наследници по закон на ***, починал на ***., като първата ответница е преживял
съпруг, а ищецът и другите двама ответници са негови деца. От удостоверение за
сключен граждански брак на Община В. Търново, издадено въз основа на акт за
граждански брак № 2/29.03.1986г. се установява, че гражданския брак между първата
ответница и наследодателя е сключен на 29.03.1986г., като няма спор по делото,
че за последният това е втори по ред брак.
От
протокол от проведено на 24.01.1985г. съдебно заседание по гр.д. № 2427/1984г.
на ВТРС /лист 32-33/ е видно, че страните по него са постигнали съдебна
спогодба, по силата на която в общ дял на *** и *** е поставен и те са получили
дворно място от 910 кв.м., представляващо парцел I -
113 в кв. 12 по регулационния план на ***, при граници:улица, от две страни
наследниците на ***, заедно с построените в него къща и стопански сгради. От нотариален
акт № 21, том 6, дело № 1999/1989. на нотариус при ВТРС /лист 6-7/ е видно, че
съделителката *** е дарила своята 1/2 ид. част от гореописания имот на
наследодателя на страните.
От
нотариален акт № 82, том 8, дело № 2468/94г. на нотариус при ВТРС /лист 9-10/ се
установява, че общият на страните наследодател е закупил незастроено дворно
място от 610 кв.м., при граници:улица, *** и ***, представляващо парцел III - 113 в кв. 12 по регулационния план на ***, с уредени
регулационни отношения.
От
нотариален акт № 1594, том 8, рег. № 15414, дело № 1070/2003г. на нотариус Т.
Братванова се установява, че по силата на договор за дарение наследодателят на
страните е получил по 1/2 ид. част от следните недвижими имоти, находящи се в
землището на ***: УПИ № 049005 по ПУП на ***, представляващ нива с площ от 5.
601 дка, трета категория, в местността „***”, УПИ № 070003 по ПУП на ***,
представляващ изоставена нива с площ от 4, 199 дка, осма категория, в местността
„***” и УПИ № 094011 по ПУП на ***, представляващ затревена нива с площ от 1,
501 дка, десета категория, в местността „***”. На основание извършеното дарение
и по наследство *** по реда на чл. 483 ал. 1 ГПК /отм./ е признат за
изключителен собственик на гореописаните земеделски имоти /нотариален акт №
1595, том 8, рег. № 15415, дело № 1071/2003г. на нотариус Т. Братванова/. Няма
спор по делото, а и от представената справка по лице от Службата по вписвания –
В. Търново се установява, че е наследодателят на страните приживе е продал УПИ
№ 070003, представляващ изоставена нива с площ от 4, 199 дка, находяща се в
местността „***”. По делото са приложени три броя скици /лист 8, 16 и 18/
отразяващи актуалното състояние на делбените имоти,
като от скица № 94-КК-1162/02.11.2015г. на Община В. Търново е видно, че площта
на УПИ I - 113 е 960 кв.м., а на поземлен имот №
049005 е 5, 599 дка /Скица № К06048/14.09.2015г./.
Във
връзка със заявената от ищеца срещу първите двама ответници претенция по чл.
344 ал. 2 ГПК в производството са събрани гласни доказателства чрез разпита на
двама свидетели и е допусната СОЕ. От показанията на свид. ***, която живее на
семейни начала с ищеца, се установява, че спорните два имота се ползват от
ответниците Е.Б. и И.К.. Същите обработват дворните места и ползват намиращите
се в УПИ I
- 113 оранжерии за производство на земеделска продукция, която
продават. Свидетелката сочи, че знае за това от съделителя К., а и самата тя
през есента е видяла, че празното дворно място е било изорано. Свид. ***
посочва, че въпросните двама съделители обработват процесното дворно място с
къщата.
От
заключението на изслушаната по делото СОЕ се установява, че средния месечен
пазарен наем на УПИ I – 113 възлиза на 60 лв., а на незастроеното
дворно място УПИ III – 113 е в размер на
40 лв. В съдебно заседание вещото лице поддържа становището си, че
разположената в УПИ I – 113 къща
е абсолютно негодна за обитаване и уточнява, че оранжериите са разположени само
в този имот, както и че празното дворно място в момента се обработва.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 34 ал. 1 ЗС, всеки
съсобственик може да иска делба на общата вещ, освен ако законът не разпорежда
друго, или ако това е несъвместимо с естеството или предназначението на вещта. Това
право законодателят е дал и на всеки наследник, дори да има противно
разпореждане от наследодателя /чл. 69 ал. 1 ЗН/. В производството по допускане
на делбата следва да се установи съсобственост между страните по делото върху
процесните имоти, както и каква е частта на всеки съделител в тях.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че на основание наследствено правоприемство и договори за дарение
общия на страните наследодател е придобил собствеността върху дворно място от
910 кв.м., представляващо парцел I -
113 в кв. 12 по регулационния план на ***, заедно с построените в него къща и
стопански сгради, както и върху двата земеделски имота - УПИ № 049005 и УПИ №
094011, находящи се в землището на ***. Тези имоти, с оглед момента на
придобиването им и предвид придобивния способ на основание чл. 22 СК /приложим
по аргумент от § 4 ал. 1 ПЗР на СК/ са лично имущество на Ив. К. и не представляват
съпружеска имуществена общност /СИО/. Последният делбен имот /УПИ III-113/ e закупен
от наследодателя на страните през 1994г. т.е. по време на брака му с първата
ответница, сключен на 29.03.1986г. Незастроеното дворно място е
придобито посредством възмезден придобивен способ /продажба/, поради което
правото на собственост на основание чл. 21 ал. 1 СК е принадлежало общо на
двамата съпрузи, независимо, че имота е придобит на името на съпруга. Въведената
от законодателят оборима презумпция за съвместен принос по чл. 21 ал. 3 СК не е
опровергана, а и по делото не са наведени възражения за пълна или частична
трансформация по смисъла на чл. 23 ал. 1 и ал. 2 СК. Следователно след смъртта
на съпруга, настъпила на ***., правата притежавани в режим на СИО са се
превърнали в права на обикновена съсобственост и първата ответница като
преживял съпруг е получила 1/2 ид. част от имота на лично основание. Останалата
в наследството на починалия 1/2 ид. част от делбения имот по правилата на чл. 5
и чл. 9 ЗН се е поделила по равно между наследниците му по закон - три деца и
съпругата, като всеки от тях е получил по 1/8 ид. част от апартамента.
Съобразно тези правила всеки от наследниците е получил по 1/4 ид. част от останалите
три делбени имота, които са били изключителна собственост на починалия.
Предвид изложеното възникналата между съделителите съсобственост
върху делбените имоти следва да бъде прекратена по съдебен ред като делбата
бъде допусната при права на страните по 1/4 ид. част на основание наследяване
по отношение на три от процесните имоти – УПИ I -
113, УПИ № 049005 и УПИ № 094011, а относно имота, представляваш УПИ III – 113, делбата следва да се извърши при права за първата
ответница от 5/8 ид. части на основание прекратена СИО поради смъртта на съпруга
и наследяване и по 1/8 ид. част за останалите трима съделители само по
наследяване.
Претенцията на ищеца срещу първите двама ответници за
заплащане на обезщетение на основание чл. 344 ал. 2 ГПК представлява искане за
постановяваме на привременни мерки в делбения процес. Разпоредбата на чл. 344
ал. 2 ГПК цели да охрани правата на съделителите, като осигури възможност на всеки
от тях реално да ползва делбените имоти или да получава съответно парично
обезщетение срещу това ползване. По този начин се извършва привременно
разпределение на ползването на делбените имоти до приключване на производството
по делба. Предпоставка за уважаване на искането за постановяване на тази
привременна мярка е съделителите да не използват съсобствения имот съобразно
правата си т.е. един или няколко от тях да ползват общата вещ в размер по - голям
от дела им в нея респ. друг или други изобщо не ползват или ползват в размер по
- малък от дела им. От събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че двата спорните делбени имота не се използват от всички
съсъобственици, а само от ответниците Б. и К.. Съвкупният анализ на показанията
на разпитаните свидетели, признанията на самите ответници и обясненията на
вещото лице дадени в съдебно заседание категорично сочи, че към настоящият
момент тези двама съделители обработват двамата имота, включително ползват
разположените в единият от тях оранжерии, за да произвеждат земеделска
продукция. Възраженията на ответниците, че не са пречили на ищеца да ползва
имотите и че последният не им е отправял писмена покана за заплащане на
обезщетение са неотносими към искането по чл. 344 ал. 2 ГПК. За основателността
на привременната мярка от значение е кой и дали в съответствие с правата си
ползва общата вещ в хода на съдебната делба. Изложените от ответниците
обстоятелства имат правопораждащо значение за възникване на правото на
обезщетение по чл. 31 ал. 2 ЗС, но единствено и само в периода предхождащ
образуването делбеното производство. Установеният по делото начин на използване
на двата спорни имота и обстоятелството, че същите са засети със земеделски
култури прави безпредметно и фактически невъзможно извършването на разпределение
на ползването им. Последното се осъществява при съобразяване с фактическото
състояние и с предназначението на вещта. Понастоящем общите имоти се ползват от
ответниците като земеделска земя, следователно до приключване на делбата ищецът
реално не бил могъл да излича полза от тях. Предоставянето на част от имотите
за ползване от ищеца, след като същите вече за засети от ответниците, няма да
доведе до овъзмездяването му за правата, които притежава, но е възпрепятстван
да упражни. Напротив ще доведе от възникването на други отношения между
съсобствениците. Ето защо в настоящата ситуация следва да се приеме, че липсва
възможност за определяне на начин за реално ползване на имотите от всеки от
съсобствениците. Предвид на това ищецът следва да получи обезщетение срещу
ползването от което е лишен, така както е поискал още с исковата молба и с
което искане съдът е обвързан. Размерът на дължимото на ищеца обезщетение следва
да се определи съобразно квотите му в двата спорни имота, при съобразяване на
даденото от вещото лице заключение за средния месечен пазарен наем. Ищецът
притежава 1/4 ид. част от правото на собственост върху УПИ I – 113,
поради което при месечен наем от 60 лв., същият има право на обезщетение в
размер на 15 лв. Частта на ищеца в незастроеното дворно място УПИ III – 113 възлиза на 1/8 ид. част следователно дължимото му
обезщетение срещу ползването от което е лишен по отношение на този имот, при
средномесечен пазарен наем от 40 лв., е в размер на 5 лв.
С
оглед на изложеното всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от по 10 лв. месечно, представляваща обезщетение дължимо срещу ползването на два от
делбените имоти - УПИ I – 113 и УПИ III – 113 за периода от влизане в сила на решението по
допускане на делбата до окончателното й извършване. Ищцовата претенция за
разликата над уважения размер от 10 лв. до пълния предявен размер от 30 лв.
месечно следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Страните
не са направили искане за произнасяне по въпроса за разноските, а и по аргумент
от разпоредбата на чл. 355 ГПК съдът не дължи такова в първата фаза на делбата.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между К.И.К.,
ЕГН: ********** ***, Е.Н.Б., ЕГН: ********** ***. Търново, дом № 301, И.И.К.,
ЕГН: ********** ***. Търново, дом № 301 и Т.И.И., ЕГН: ********** *** на следните недвижими имоти:
- ДВОРНО МЯСТО, намиращо се в ***, общ.
Велико Търново, с площ от 960 кв.м., представляващо урегулиран поземлен имот I - 113 в кв. 12 по регулационния план на ***, при
граници: от две страни улица, наследници на ***, заедно с построените в това
дворно място къща и стопански сгради;
-
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 049005 по подробния устройствен план на землището на ***,
представляващ НИВА с площ от 5. 601 дка, трета категория, в местността „***”,
при граници по скица № К06048/14.09.2015г.: № 049004 - нива на ***, № -000035 -
полски път, № 049034 - нива на ***, № 049010 - нива *** и № 049011 - нива на ***
и др.
-
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 094011 по подробния устройствен план на землището на ***,
представляващ ЗАТРЕВЕНА НИВА с площ от 1, 501 дка, десета категория, в
местността „***”, при граници по скица № К06049/14.09.2015г.: № 094010 -
затревена нива на наследници на ***, № 094001 - затревена нива на ***, № 094029
- полски път на Община Велико Търново, № 094012 - полски път на Община Велико
Търново, ПРИ ПРАВА НА СТРАНИТЕ, както следва: 1/4 ид. част за К.И.К., 1/4 ид. част за Е.Н.Б., 1/4 ид. част за И.И.К. и 1/4 ид. част за Т.И.И.,
КАКТО и на
- НЕЗАСТРОЕНО ДВОРНО МЯСТО, намиращо се в
***, общ. Велико Търново, с площ от 610 кв.м., представляващо урегулиран
поземлен имот III - 113 в кв. 12 по регулационния план
на ***, с уредени регулационни отношения при граници: улица, *** и *** ПРИ
ПРАВА НА СТРАНИТЕ, както следва: 1/8 ид. част за К.И.К., 5/8 ид. част за Е.Н.Б., 1/8 ид. част за И.И.К. и 1/8 ид. част за Т.И.И..
ОСЪЖДА И.И.К., ЕГН: ********** ***. Търново, дом №
301 ДА ЗАПЛАЩА на К.И.К., ЕГН: ********** ***, на основание чл. 344 ал. 2 ГПК,
СУМАТА от 10 лв. /десет лева/ месечно, представляваща обезщетение дължимо срещу
ползването на делбените имоти - урегулиран поземлен имот I - 113 и урегулиран поземлен имот III - 113 в кв. 12 по регулационния план на ***, двата в кв.
12 по регулационния план на *** за периода от влизане в сила на решението по
допускане на делбата до окончателното й извършване, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията
за разликата над уважения размер от 10 лв. до пълния предявен размер от 30 лв.
месечно.
ОСЪЖДА Е.Н.Б., ЕГН: ********** ***. Търново, дом №
301 ДА ЗАПЛАЩА на К.И.К., ЕГН: ********** ***, на основание чл. 344 ал. 2 ГПК,
СУМАТА от 10 лв. /десет лева/ месечно, представляваща обезщетение дължимо срещу
ползването на делбените имоти - урегулиран поземлен имот I - 113 и урегулиран поземлен имот III - 113 в кв. 12 по регулационния план на ***, двата в кв.
12 по регулационния план на *** за периода от влизане в сила на решението по
допускане на делбата до окончателното й извършване, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията
за разликата над уважения размер от 10 лв. до пълния предявен размер от 30 лв.
месечно.
Решението подлежи на
обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните. В частта,
с която съдът се е произнесъл по искането с правно основание чл. 344 ал. 2 ГПК,
решението, имащо характер на определение, подлежи на обжалване пред ВТОС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: