Решение по дело №3011/2018 на Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

 

№ 586

 

гр. Пловдив, 18.03. 2021  год.

 

                                                                       

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХXІX състав, в публично заседание на единадесети юни две хиляди и двадесетата година,  в състав:

         

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА МАТОДИЕВА                                                            

                  

при секретаря Ваня Петкова и с участието на прокурор Росен Каменов, като разгледа докладваното от съдия Методиева административно  дело № 3011 по описа за 2018 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156, ал.1 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „В. **“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес по чл.8 от ДОПК: гр. Пловдив, бул. „Цар Борис III Обединител“ № 42, представлявано от К.Г.Р., против Ревизионен акт № Р-16001617006789-091-001/19.07.2018 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 531/13.09.2018 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ - гр. Пловдив, с който на оспорващия са определени допълнителни задължения, като не е признат данъчен кредит в размер на 28 812,07 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 4 061,31 лв. и допълнително е определен корпоративен данък за 2016 г. в размер на 451 352,***лв., ведно с прилежащите лихви от 59 558,21 лв.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност, необоснованост и немотивираност, като се твърди, че РА е издаден при неправилно тълкуване на материалния данъчен закон и в противоречие със събраните в хода на ревизията и приложени към административната преписка доказателства. Иска се отмяна на акта изцяло по съображения, подробно изложени в представени по делото писмени бележки, като се твърди незаконосъобразно и необосновано извършване увеличение на финансовия резултат за 2016 г., поради противоречие с писмените доказателства и изводите на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Излага се становище за издаване на ревизионния акт в противоречие с чл.37, ал.1, т.1 от ЗКПО, както и чл.15 от същия закон. Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв.Н.И., се позовава в писмени бележки и на приетата по делото съдебно-оценителна експертиза, като в тази връзка излага доводи за липса на отклонение от данъчно облагане от страна на жалбоподателя за 2016 г. Твърди се, че е налице незаконосъобразен и необоснован отказ на данъчен кредит с обжалвания ревизионен акт, като се излагат подробни съображения в насока твърдението, че по отношение на всички доставки, за които не е признато правото на данъчен кредит, е установено реалното изпълнение на доставките. Претендират се разноски по делото по представен списък.

          Директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К., заявява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Доводи в подкрепа на искането си процесуалният представител на ответника излага в представената по делото писмена защита, в която се навеждат съображения за доказаност на изводите на органите по приходите със събраните по преписката доказателства. Направен е анализ на въпросите, свързани с преобразуването на финансовия резултат на дружеството за 2016 г. по реда на чл.78 от ЗКПО, както и по приложението на ЗДДС относно непризнатия данъчен кредит по фактури от 2016 г. и 2017 г. Сочи се, че приетата по делото счетоводна експертиза не може да обори изводите по РА, както и че вещото лице е работило по документи, представени само от единия от процесните доставчици, които са частни и са с недостоверна дата, като се твърди те да са били съставени за целите на настоящото производство. Моли се заключението на оценъчната експертиза като неотносимо да не се кредитира от съда. Прави се искане съдът да приложи разпоредбата на чл.161, ал.3 от ДОПК. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възразява се за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано като разноски от другата страна.

Окръжна прокуратура Пловдив, надлежно уведомена за възможността да встъпи в производството, е изпратила представител, който изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства намери следното:

Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалване, в предвидения в чл.156, ал.1 от ДОПК срок за обжалване и след осъществено обжалване по административен ред на ревизионния акт, в рамките на което с решение същият е бил потвърден изцяло.

 Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

От фактическа страна по делото е установено, че със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001617006789-020-001/10.10.2017 г. на А.А. Д., Началник Сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив е възложена такава по отношение на дружеството-жалбоподател с обхват: данък върху добавената стойност за периоди: 01.01.2016 г. – 31.07.2016 г. и 01.09.2016 г. – 31.08.2017 г. и  корпоративен данък за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г., като бил определен срок за извършване ревизията до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което било сторено на 12.10.2017 г. по електронен път. На основание чл.34, ал.1 и ал. 2 от ДОПК била издадена Заповед № Р-16001617006789-023-001/31.10.2017 г. за спиране на ревизионното производство, считано от 31.10.2017 г. за срок до 31.01.2018 г. Със Заповед № Р-16001617006789-143-001/01.02.2018 г. ревизионното производство било възобновено, считано от същата дата, като бил посочен срок за приключване – 13.04.2018 г. Издадени били Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001617006789-020-002/12.04.2018 г. и Заповед № Р-16001617006789-020-003/08.05.2018 г., с които срокът на ревизията бил удължен, съответно до 11.05.2018 г. и до 11.06.2018 г., без да се променя нейният обхват. Двете заповеди били връчени също по електронен път на ревизираното лице. В хода на ревизията били извършени насрещни проверки на други данъчно задължени лица – „**“ ЕООД и „**“ ЕООД, установени като доставчици на дружеството-жалбоподател. Въз основа на събраните доказателства при ревизията бил издаден Ревизионен доклад № Р-16001617006789-092-001/21.06.2018 г., срещу който не било депозирано възражение в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК. Въз основа на така изготвения РД бил издаден и обжалваният Ревизионен акт № Р-16001617006789-091-001/19.07.2018 г., с който били установени задължения за корпоративен данък и ДДС на дружеството. Ревизионният акт бил обжалван изцяло от „В. **“ АД по административен ред, като по жалбата било издадено Решение № 531/13.09.2018 г. от Директора на дирекция „ОДОП“ - Пловдив, при ЦУ на НАП, с което РА бил потвърден изцяло. Съгласно приетото в ревизионния доклад, съставляващ неразделна част от обжалвания ревизионен акт, в частта по ЗКПО било посочено, че по отношение определяне на данъчния финасов резултат било установено конкретно записване по дебита на сметка 609 - други разходи 5 639 070,15 лв. Отчетени били вземания от клиенти, за които не са изпълнени изискванията на чл.37, ал.1 от ЗКПО, същите са отнесени в увеличение на финансовия резултат – 992 993,83 лв. /вземания за които не е изтекъл срокът за погасяване/. Посочено било, че през 2016 г. е платена категоризация на обект, който не е собственост на дружеството – 36 571,29 лв., като сумата също е отнесена в увеличение на финансовия резултат. За същия период дружеството било платец на глоби и лихви – 28 164,55 лв., сумата е отнесена в увеличение на резултата за 2016 г. Конкретно обаче, по отношение на сумата от 4 508 124,22 лв., представляваща вземане, също било установено да е отнесена по дебита на сметка 609- други разходи и кредита на сметка 413 - клиенти по продажби при определени условия. Със сумата не бил увеличен финансовият резултат на дружеството за финансовата 2016 г. Във връзка с това бил представен договор за прехвърляне на дялове, сключен на 10.11.2011 г. между „В. **“ АД – продавач и „Интернешънъл Пасифик Груп“ ООД – купувач /регистриран в регистъра на Международните Бизнес Компании в Сейшелите/ на 99,95% от капитала на „Трансбул-Ком“ ООД с Булстат ****, за сумата от 10 434 000 лева, платима на десет равни годишни вноски в размер на всяка една от по 1 043 400 лева, с падеж на всяка вноска до 31-ви декември на съответната календарна година. Допълнително били представени документи за предприети мерки за събиране на вземането и послужили за основание за отписването му, както следва : - Покана от „Стара“АД /старо наименование на жалбоподателя/ до „Интернешънъл пасифик груп“ ООД от дата 15.01.2012 г.; - Покана от „В. **“АД до „Интернешънъл пасифик груп“ ООД от дата 25.03.2012 г.; - Покана от „В. **“АД до „Интернешънъл пасифик груп“ ООД от дата 20.05.2012 г.; - Покана от „В. **“АД до „Интернешънъл пасифик груп“ ООД от дата 05.12.2012 г.; - Покана от „В. **“АД до „Интернешънъл пасифик груп“ ООД от дата 25.12.2012 г.; - Писмо до правна кантора CLIFTON SC LIMITED Seychelles от дата 28.01.2013 г.; - Докладна записка от К.Р. към СД на „В. **“ АД с приложена справка за плащания; - Решение от СД на „В. **“ АД; - Покана от „В. **“АД до „Интернешънъл пасифик груп“ ООД от дата 20.12.2013 г.; - Покана от „В. **“АД до „Интернешънъл пасифик груп“ ООД от дата 18.12.2014 г.; - Покана от „В. **“АД до „Интернешънъл пасифик груп“ ООД от дата 22.12.2015 г.; -Покана от „В. **“АД до „Интернешънъл пасифик груп“ ООД от дата 10.12.2016 г. Представена била справка за получени плащания от „Интернешънъл Пасифик Груп“ към 23.01.2013 г. в размер на 4 241 643,52 лв. и формиран остатък в размерна 6 192 356,48 лв., както и справка към 31.12.2013 г. с формиран остатък в размер на 4 508 124,22 лв. Отразено било, че била представена молба за правна помощ, изготвена до CLIFTON SC LIMITED с цел завеждане на съдебен иск пред компетентния съд в Република Сейшели, както и доклад от 24.06.2014 г., издаден от изпълнителния директор на „В. **“ АД г-жа К.Р. до Съвета на директорите на дружеството, в който се казвало, че след проведени телефонни разговори с адвокатска кантора CLIFTON SC LIMITED Seychelles,  тя достигнала до извода, че е невъзможно да се събере останалата част от вземането и даже напротив, дружеството би претърпяло евентуално допълнителни вреди, свързани с разноски и възнаграждения на правната кантора. Посочено било и че бил представен анекс към договора от 21.11.2011 г., съгласно който страните се съгласяват, че дължимата от купувача сума в размер на 10 434 000 лева, следва да бъде платена в срок до 31 декември 2011 г. Договорът бил подписан от директора на „Интернешънъл Пасифик Груп“– А. Т. и в същото време пълномощник на „Стара“ АД /„В. **“ АД/. В РД бил направен изводът, че, видно от представения договор, не са договорени/приети други клаузи, като неустойки за забава на плащане, или гаранции при неизпълнение и т.н. Не е посочен орган/съд, пред когото може да се разглеждат възникнали въпроси, по неизпълнение на договора. Сключеният договор е подписан пред сертифициращ служител в Никозия – Република Кипър, при което е събрана и такса и е положен печат на служебно лице. Представеният анекс от 21.11.2011 г. обаче, не е заверен пред служебно лице/нотариус. Заключено било, че така изготвеният договор по никакъв начин не защитава правния и имуществен интерес на ревизираното лице, което в случая е доставчик по сделката и че противоречи на икономическата логика при договаряне на сделки в особено големи размери, както и че представените документи не удостоверяват по никакъв начин, че са предприети реални действия/мерки за събиране на вземането. Така представените документи представляват изготвени покани до длъжника в лицето на „Интернешънъл Пасифик Груп“, регистрирано в Сейшелите. Няма изходящ номер, нито от деловодната книга на „Стара“ АД, нито от „В. **“ АД. Представените покани не са придружени от други документи, удостоверяващи изпращане, получаване или отказ от получаване на поканите. Изрично било отразено в РД и че договорът притежава следните характеристики: договорът е без предварително заплащане на цялата стойност на продажбата в размер на 10 434 000 лева - сума в особено голям размер; не съдържа никакви защитни клаузи и гаранции в случай на неизпълнение на договора; не е посочен орган/съд, пред когото може да се разглеждат възникнали въпроси по неизпълнение на договора; по договора не са предприети реални действия/мерки за събиране на вземането; договорът е подписан от едно и също лице, представляващо и двете страни, като съветът на директорите на „Стара“ АД е предоставил възможността да се състави договор за 10 434 000 лева от лице, което е представляващ/директор на купувача и упълномощено лице на продавача; договорът е сключен между „Стара“ АД /„В. **“ АД/ и „Интернешънъл Пасифик Груп“ - регистрирано в Сейшелите, които е заключено в РД, че се явяват свързани лица на основание Параграф 1, т.3, буква „н“ аа) от Допълнителни разпоредби на ДОПК. Направен е изводът, че още при самото сключване на договора, предвид описаните характеристики, същият е бил сключен с цел отклонение от данъчно облагане, което се е реализирало с отписване на вземане в размер на 4 508 124,22 лв., отчетено на разход по сч.сметка 609 „Други разходи“, както и в разходната част на ОПР за 2016 г. В резултат на така описаните действия ревизираното лице умишлено намалило данъчната основа за облагане с корпоративен данък и избягнало заплащане на корпоративен данък. Отразено било, че е налице е договор с офшорна фирма, която не дължи подоходни данъци и в резултат на сключената сделка, подоходен/корпоративен данък няма да бъде платен по отношение на реализирания приход от непогасеното задължение по договора за продажба на дялове от „В. **“ АД. В РД изрично било записано, че законодателят е предоставил правомощие на органите по приходите за нуждите на данъчното облагане да не зачитат резултата на сделки, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, без да обявяват сделките за недействителни, да ги развалят или да игнорират задължителната им сила. Упражняването на това правомощие от приходните органи не е произволно, а е обусловено от кумулативното наличие на визираните в закона две предпоставки - сделката да е сключена при определени условия, които се различават от обективните за съответния времеви, географски и продуктов пазар (1) и изпълнението на сделката да води до отклонение от данъчно облагане (2). За да упражнят законосъобразно това правомощие, органите по приходите в хода на ревизията са установили наличието на посочените предпоставки. Първата предпоставка, а именно, че обективираните условия на сделката се различават от обективните и реални такива представлява субективната преценка на приходния орган на условията, при които е сключена конкретната сделка. В конкретния случаи тази субективна преценка е обективно обоснована от изложената фактическа обстановка по отношение на сключения договор и последствията от него, тъй като е установено, че сделките са извършени между свързани лица по смисъла на Параграф 1, т.3, буква „ н“ от Допълнителни разпоредби на ДОПК. При така установената фактическа обстановка, ревизиращият екип направил извода, че са налице взаимоотношения между свързани лица, които водят до отклонение от данъчно облагане и данъчната основа на сделките следва да се определи, без да се вземат под внимание тези сделки, техните условия или тяхната правна форма. В тази връзка и като се позовали на чл.15 от ЗКПО и чл.78 от ЗКПО, органите по приходите счели, че следва счетоводният финансов резултат да се преобразува за данъчни цели, като за 2016 г. се извърши увеличение на финансовия резултат на основание чл.78, във вр. с чл.15 от ЗКП със сумата 4 508 124,22 лева.

          В РД било посочено, че в хода на ревизията били изследвани доставки, по които жалбоподателят е получател, като конкретно било отразено по отношение на две фактури за доставка на услуги с доставчик „**“ ЕООД от 18.05.2016 г. и от 19.05.2016 г., че макар да са осчетоводени, се налага изводът, че документираните „доставки“ на услуги между „В. **“ АД и цитирания доставчик не са реално извършени. За направата на този извод било посочено, че, на първо място, „**“ е декларирало 2 бр. фактури, издадени на „В. **“ ЕАД – ф.№ 492/18.05.2016 г. на стойност 1900 лв. и ДДС 380 лв. с предмет – основно почистване на хотел „В. Палас“ и ф.№ 493/19.05.2016 г. на стойност 3500 лева и ДДС 700 лв. с предмет – основно почистване на хотел „Чайка“, но през мес.05.2016 г. „**“ ЕООД има издадени 26 бр. фактури на обща стойност 83476,83 лв. с вкл.ДДС, към 23 бр клиенти, а дружеството разполага с 5 лица назначени по трудови правоотношения /4 работника – административни специалисти с контролни функции и 1 работник – чистач производствено помещение/. Посочено е, че на дружеството - доставчик била осъществена ревизия, в която са установени обстоятелства за липса на доставки от основни доставчици, в това число на доставчици от мес.05.2016 г.  – „Бимекс“ ЕООД с Булстат **** и „Реники Транс“ ЕООД с Булстат ****, като към момента на изготвяне на РД не са представени данни и документи, удостоверяващи изпълнението по предмета на фактурите. Не са посочени лицата, участващи в дейността, няма трудови договори, командировачни заповеди, протоколи за изпълнение, използвана техника, инструктажна книга, план схема за работа и т.н., както и документи, удостоверяващи обема и характера на дейността /не е установено какво е почиствано, коридори, врати и прозорци, баня, мебели, басейни и други/. От страна на „В. **“АД са предоставени заверени копия на получените фактури, по които педмет на доставка са „основно почистване на хотел „В. Палас“ и хотел „Чайка“, но не са представени протоколи, разписки, входни регистри или други документи, удостоверяващи вида на осъщественото почистване /ръчно или механично почистване/, обектите върху които е работено /коридори, стаи, сауни, врати, прозорци и т.н./. Отчетено е в РД, че като има предвид, че в стопанисваните обекти на ревизираното лице е въведен пропускателен режим, то не са представени доказателства относно броя на хората, заети с осъществяване на дейността, както и периода, през който е осъществена услугата, като дружеството не представя данни и документи, удостоверяващи за чия сметка са използваните материали. Заключено е, че ревизираното дружество, чрез издадените му фактури, на практика документира разходи, които реално не са осъществени от този доставчик. В отговор, доставчикът не представя доказателства за извършени доставки на услуги, което още веднъж доказва, че записването на същите в издадените фактури е извършено без основание. Въз основа на всички събрани доказателства е посочено, че става ясно, че документираните „доставки“ по своята същност нямат за предмет реално извършени доставки на услуги. В случая липсват каквито и да било доказателства, които да установяват и доказват, че въпросните документи са свързани с реална доставка. Посочено е, че дружеството е отчело сумите по горецитираните доставки в счетоводството по дебита на счетоводна сметка „други външни услуги“, които участват при формиране на финансовия резултат за 2016 г. С оглед изложеното е заключено, че цитираните фактури представляват документи, в които посочените данни не съответстват на обективната действителност, тъй като същите не отразяват реално извършени стопански операции. Предвид това е счетено, че същите не могат да се приемат като доказателство за целите на данъчното облагане, поради което сумите, платени за тях, следва да бъдат третирани по реда на чл.10, ал.1 от ЗКПО, а именно: „Счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция“. Затова е направен извод, че издадените фактури от доставчик „**“ ЕООД на „В. **“ АД не отразяват реално извършени стопански операции и в този смисъл отчетените счетоводни разходи не са документално обосновани по реда на чл.10, ал.1 от ЗКПО – не отразяват вярно стопански операции. Отчетено е, че, съгласно чл.26, т.2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели следните счетоводни разходи: - т.2 - разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. В крайна сметка е отразено, че отчетените по сметка 601.00.11 разходи по фактурите на „**“ ЕООД общо в размер на 5400 лв. не са документално обосновани по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗКПО, поради което те не са признават за данъчни цели на основание чл.26, т.2 от ЗКПО, като с тях следва да се увеличи счетоводният финансов резултат на дружеството. Предвид посоченото установяване по отношение на фактурите от „**“ ЕООД и уведличението на финасовия резултат за 2016 г. със стойността на отписаното като несъбираемо вземане по договора с чуждестранното дружество, с РД се предложило допълнително да се установи данък в размер на 451352,***лева, ведно с лихва.

          По приложението на ЗДДС, с РД било отчетено, че не следва да се признава данъчен кредит на дружеството-жалбоподател по общо четири броя фактури, издадени от „**“ ЕООД, „**“ АД и „**“ ЕООД, тъй като за тях са изминали повече от 12 данъчни периода от датата на издаване на фактурата до датата на приспадане на данъчен кредит. Предложило се да не се признава данъчен кредит за месец 02.2016г. в размер на 133,62 лева и за месец 03.2016 г. в размер на 159,45 лева.  Също така, били описани действията и установяванията по извършена насрещна проверка на дружеството-доставчик „**“ ЕООД, конкретно във връзка с двете доставки от 2016 г., за които били издадени фактури на жалбоподателя, а също и извъшената насрещна проверка на дружеството „**“ ЕООД, доставчик по три броя фактури от 2017 г. с предмет доставка на чаши, като било прието, че фактурите на тези доставцици не обосновават несъмнен извод, че въпросните доставки са осъществени от тях. По отношение на „**“ ЕООД били отразени установяватнията във връзка с издадените фактури, посочени в частта по ЗКПО, а по отношение на „**“  ЕООД било отразено, че, във връзка с не представянето на документи от дружеството, не може да се установи наличие на сключени договори; документи за собствени или наети складове и помещения; наличие на предходни доставчици и др. Не са предствени посочените фактури, както и други съпътстващи документи в т.ч. справки за стоковия поток, документи за извършен транспорт - пътни листа, товарителници, протоколи, тахографски шайби и дигитални разпечатки на транспортни средства и др. Не са представени документи за извършени разплащания /банкови, касови и сч.разпечатки/. Извършена е проверка в информационния масив, където се установило, че през периода от 01.01.2017 г. до 31.05.2017 г. „**“ ЕООД няма назначени лица на трудов договор. При извършена проверка не се установили данни за налична материална, техническа и технологична обезпеченост. Не са представени счетоводни регистри и оборотни ведомости, от които да се изяснят наличните активи, необходими за обезпечаване на дейността. В резултат на гореизложените факти и обстоятелства, се установило, че не се доказва реалното извършване на доставки на материали и услуги от страна на гореописаните доставчици с получател „В. **“ АД. По отношение на издадените от горепосочените доставчици фактури не се установявало наличие на данъчно събитие по смисъла на чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДДС и фактическо извършване на доставка на материали/услуги и по смисъла на чл.6/ чл.9 от ЗДДС, поради което за ревизираното лице не следва да възникне правото на данъчен кредит. В резултат на гореизложеното, било предложено извършване на корекция на ползвания данъчен кредит, за следните периоди: за м.03.2016 г. -допълнително установения данък в размер на 159,45 лв., ведно с дължимите лихви, за месец 05.2016 г. - допълнително установения данък в размер на 1080 лв., дължим ведно  с дължимите лихви, за м. 01.2017 г. - допълнително установеният данък в размер на 21429 лв., дължим ведно с дължимите лихви и за м.05.2017 г. - допълнително установеният данък в размер на 6010 лв., дължим ведно с лихви.

Изводите на РД били възприети напълно в РА, с който се установили задълженията на дружеството-жалбоподател по ЗКПО и ЗДДС с лихви към датата на издаване на РА.

С решението си, постановено в хода на административното обжалване на РА, Директорът на Дирекция ОДОП - Пловдив счел жалбата за неоснователна и потвърдил обжалвания РА, като отчел установеното с РД  досежно извършеното преобразуване на счетоводния финасов резултат на дружеството за 2016 г.  на основание чл.78, вр. с чл.15 от ЗКПО, както и установеното по отношение на увеличенитето на счетоводния финасов резултат на дружеството-жалбоподател за 2016 г. със сумата на разходите, свързани с фаткурите, издадени от „**“ ЕООД. По повод установяванията по ЗДДС, в решението си Директорът на Дирекция ОДОП възприел мотивите на РД по отношение коментара на фактурите, издадени от това дружество, а по отношение на тези, издадени от „Мир Бел Кидс“ ЕООД и допълнително посочил, че в хода на административното обжалване било установено, че според записаното в приемо-предавателните протоколи стоките следва да са получени от склад на „**“ ЕООД, находящ се в гр. София, ул. „Восъче“ № 2. Проверка в информационния масив на НАП установила, че от „**“ ЕООД няма деклариран обект на посочения адрес. Нещо повече, проверка в интернет установила, че на посочения адрес се намира жилищен имот, а не склад, в който да могат да бъдат съхранени посочените във фактурите количества чаши /9 900 бр. и 3 000 бр./. Правило впечатление и високата единична цена на закупените чаши, която варира от 10 до 12 лв. за брой и която значително се различавала от тази по осъществени ВОП на чаши от Италия. Така събраните факти и обстоятелства, посочил решаващият административен орган, водели до извода, че става въпрос за привидност на доставките между разглежданите дружества и невъзможност за незнание от тяхна страна. В конкретния случай, както се посочило още в Решението, „В. **“ ЕАД е знаело, че участва в привидна доставка. С изричното или мълчаливо приемане на предмета на доставката от лице, за което знае, или не е възможно да не знае, че не е действителният доставчик, получателят сам се поставя в положението на недобросъвестно данъчно задължено лице, което съзнателно участва в недействителна доставка и поради това не може да бъде защитено от принципа на правна сигурност в неговото проявление на защита на оправданите правни очаквания. Направено било и заключение, че наличието на издадена фактура, платежен документ и др., не водят до извода за реална доставка на стока и извършване на услуга. Представените документи отразявали стопанска операция, но за целите на данъчното облагане по ЗДДС следвало да са налице конкретни доказателства, че процесните доставки на услуги и стоки са реално извършени. Събраните документи в хода на ревизията не доказвали реалното извършване на доставки на материали и услуги. Следователно за лицето не възниквало претендираното право на данъчен кредит в размер общо на 28 519,00 лв., по фактури, издадени от „**“ ЕООД и „**“ ЕООД. По съображенията, изложени в РД било счетено за законосъобразно и непризнаването на данъчен кредит по фактурите на „**“ АД, „**“ ЕООД и „**“  ЕООД, поради нарушаване на чл.72 от ЗДДС.

С разпореждането за образуване на делото и с протоколното определение от 13.11.2018 г. съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, в която връзка са били ангажирани доказателства от същите в хода на проведеното съдебно производство. Въпреки предоставената възможност на жалбоподателя, същият не е довел до разпит лице като свидетел, като в последното заседание се е отказал от това си искане. По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, също по искане на жалбоподателя, която съдът кредитира в по-голямата ѝ част като професионално изготвена, при съобразяване с наличните доказателства и извършване от вещото лице на относимите проверки. В тази връзка и съдът взема предвид при постановяване на решението си изводите на ССЕ, които ще бъдат обсъдени и по-долу по отношение на всеки от спорните въпроси, по които експертизата е дала отговор. Що се касае до заключението на приатата по делото съдебно-оценъчната експертиза със задача да даде пазарна цена на дружествените дялове от капитала на „Трансбул - Ком“ ООД към датата на прехвърлявено им от жалбоподателя на „Интернешънъл Пасифик Груп“ ООД, то съдът намира, че така изготвената експертиза не може да бъде кредитирана напълно, като се има предвид, че с оглед даденото в същата описание, е предоставила оценка, практически изхождайки единствено от стойността на включените в баланса на „Трансбул – Ком“ ООД краткотрайни активи - стоки /захар/. Както е известно и от многобройната и последователна практика на ВКС по търговски дела, то при такава оценка следва принципно от актива по счетоводния баланс да се вземе стойността на дълготрайните материални активи на дружеството (напр. земя, сгради), други нематериални активи и краткотрайни материални активи, а от пасива - задълженията на дружеството (без собствения капитал, резервите и финансовия резултат). При съпоставяне на двете величини, ако сумата на активите е по-висока от задълженията, се получава условно наречен чист актив, стойността на който се разделя на броя на дяловете, формиращи капитала на дружество. В случая в експертизата не е видно да е направена такава именно конкретна съпоставка, нито вещото лице да е взело предвид приложените от въпросното дружество документи по делото, за които иначе са били положени значителни усилия да бъдат събрани. Независимо от посоченото, на практика така представеното заключение на СОЕ се явява и неотносимо към правния спор, доколкото в случая органите по приходите не са коментирали в ревизионния акт цената, на която е извършена продажбата от страна на дружеството-жалбоподател на неговия съконтрахент по договора за прехвърляне на дялове от 10.11.2011 г., а други негови условия, във връзка с които е прието, че са налице основанията по чл.15 от ЗКПО.

При така установеното от фактическа страна и на базата на доказателствата, които се посочиха, от правна такава, на първо място, съдът намира, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК, във вр. с чл.112, ал.2 от ДОПК, за което съдът взема предвид и приложената по делото заповед № РД – 09-1 от 03.01.2017 г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив с приложение № 1 към същата, както и при спазване на административнопроизводствените правила. Установява се и валидността на електронните подписи, положени под всички документи, подписвани с електронен подпис, като по делото е представен и оптичен носител /л.673/, върху който са записани съответните сертификати, установяващи валидността на квалифицираните електронни подписи на длъжностните лица, взели участие в ревизионното произвоство, съгласно Закона за електронния документ. Всички протоколи от извършени насрещни проверки и искания за представяне на доказателства и писмени обяснения от трети лица са надлежно оформени по реда на ДОПК, като представляват годни доказателствени средства. Не са налице според съда при извършената му проверка констатирани съществени нарушения в административното производство, като липсват и конкретни възражения на жалбоподателя в тази насока.

По съществото на спора съдът намвира следното:

1.По Закона за корпоративно подоходно облагане-

Оспорено е от страна на дружеството –жалбоподател извършеното от органите по приходите преобразуване на счетоводния финансов резултат за 2016 г. за данъчни цели, чрез увеличението му, за сумата от 4 508 124,22 лева, за която се установява категорично, както от писмените доказателства по делото, така и от заключението на ССЕ, че е била предмет на отписване по давност от жалбоподателя като несъбираемо вземане от „Интернешънъл Пасифик Груп“ ООД – Сейшели по догговор за прехвърляне на дялове и съответно осчетоводена от жалбоподателя през 2016 г. като разход по дебит на сметка 609 /Други разходи/. За да пристъпят към увеличение на счетоводния финасов резултат с посочената сума, органите по приходите, на първо място, са отчели факта, че вземането произтича от сделка между свързани лица  по смисъла на  §1, т.3, б.“н“ аа) от ДР на ДОПК. Този извод не противоречи на данните по делото, доколкото действително се установява, че въпросният договор от 10.11.2011 г. е сключен от жалбоподателя с  чуждестранно лице, регистрирано в държава, която не е страна - членка на Европейския съюз и в която няма да дължи данък, понеже се касае до офшорна фирма. Тези факти не са оспорени по никакъв начин от страна на жалбоподателя. Отделно от това, правилно според съда и съобразно с всички обсъдени от органите по приходите в РД конкретни обстоятелства около сделката, както и последвалото сключването ѝ поведение на страните по същата, е било отчетено, че в случая е налице хипотезата на чл.15 от ЗКПО. Съгласно тази разпоредба, когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. В случая, както се посочи и по-горе, органите по приходите не са извършили констатации относно налично отклонение в търговските взаимоотношения между „В. **“ АД /тогава с наименование „Стара“ АД, променено с решение на ОС от 2012 г. на „В. **“/ и „Интернешънъл Пасифик Груп“ ООД по отношение на продажната цената на сделката по прехвърляне на дялове от капитала на „Трансбул-Ком“ ООД, като в тази връзка е и посоченото по-горе относно неотносимостта на СОЕ, ангажирана от страна на жалбоподателя. Неотносими са изложените от жалбоподателя в писмената му защита доводи, основани на установената от експертизата пазарна продажна цена на дяловете в капитала на посоченото дружество, доколкото органите по приходите изобщо не са излагали в ревизионния акт твърдения, че по договора за прехвърляне на дялове е била договорена по-висока продажна цена с цел отклонение от данъчно облагане. Напротив, органите по приходите са посочили подробно съвсем други обстоятелства, които водят до обоснован извод за наличие на изначално /още при сключване на договора/ намерение за отклоняване от данъчно облагане. Не би могла да се възприеме логиката на жалбоподателя, основана на оценката на СОЕ, че понеже е уговаряна по-ниска от действителната пазарна цена на прехвърлените дялове, то това е довело до значително по-нисък размер на разхода от отписано вземане, сиреч, нямало как да става дума за отклонение от данъчно облагане. И това е така, защото по същата логика би могъл да се постави и въпросът, защо дяловете са продадени по номиналната им стойност и не е ли това всъщност сключване на сделка при условия, отличаващи се от условията между несвързани лица. Както се каза обаче, не цената е водещото основание в случая. Видно е, както са отчели и органите по приходите, че и договорът за прехвърляне на дялове и анексът, са подписани на практика за продавач и купувач от едно и също лице, доколкото директорът на дружеството-купувач е бил именно упълномошщен от жалбоподателя да го представлява по сделката като продавач. В тази насока е видно, че при сключване на договора е била спазена определена форма, като същият е заверен от сертифициращ служител в Никозия, но същевременно анексът, за който не може да се установи къде именно е сключен и който касае съществена клауза от договора, а именно срокът на плащането, който е със съществено значение за определяне изискуемостта на вземането и съответно за изчисление на давностния срок по чл.37 от ЗКПО, не следва посочената форма на договора и не притежава такава заверка. Посоченото обстоятелство най-малкото поставя съмнение върху валидността на този анекс /по арг. и от чл.129 от ТЗ/. Очевидно е също така от съдържанието на посочения договор, че същият е изключително лаконичен и изобщо не съдържа клаузи, свързани с неизпълнението му, нито защитава по какъвто и да било начин интереса на продавача в случай на пълно неизпълнение, или на забавено плащане от страна на купувача. В тази насока при наличие на срок за плащане, не е налице уговорен лихва, или неустойка, или каквито и да било условия за уреждане на спорове между страните по договора, съответно орган, пред който да се разрешават споровете. Като се има предвид, че договорът е на значителна стойност, то подобно процедиране категорично би следвало да се отчете като такова, при което договорените условия се отличават съществено от условията между несвързани лица по подобни сделки. Нещо повече, видно е от приетия по делото ревизионен доклад от 02.02.2016 г. за извършвана друга ревизия на жалбоподателя, в който са направени впрочем констатации и за процесния договор за прехвърляне на дялове, че в същия доклад, освен това, са направени и такива констатации за осъществено отново през 2011 г. прехвърляне на дялове от жалбоподателя на чуждестранно дружество /стр.121 от  посочения РД, стр.878 - гръб от делото/, при което обаче са били изрично уговорени лихви и съответно жалбоподателят е отчел и приходи от такива. Видно е също и от приложените към административната преписка в хода на ревизията множество договори, по които жалбоподателят е бил заемодател дори за по-малки суми от стойността на процесния договор, че те съдържат изрични клаузи за съответни неустойки при неплащане или забавено плащане, както и такива касателно разрешаване на спорове между страните по договора. Нещо, което е било правилно забелязано от ревизиращите органи като липсващо в процесния договор за прехвърляне на дялове и анекса към същия. Всички тези обстоятелства са пряко свързани и с последващото поведение на дружеството-жалбоподател във връзка с установеното неплащане по договора и отнасянето на вземането му по него като несъбираемо и съответно осчетоводяването му като разход, което пък се отразява пряко върху данъчната основа за съответната година. В приетата по делото ССЕ е отчетено, че счетоводството на дружеството-жлбоподател е водено редовно, като съответно по договора за прехвърляне на на дялове от 2011 г. извършените плащания в периода 2011 г. – 2013 г. са били надлежно осчетоводени, такива не е имало през периода 2014 г. -2016 г. и е установено непогасено вземане на жалбоподателя към контрагента по този договор в размера, посочен и в РД, респ. РА, от 4 508 124, 22 лева, за което е констатирано да е било отписано с основание „по решение на Съвет на директорите на „В. **“ АД“ и също осчетоводено като разход. В тази насока, като се позовал на иначе кредитираните от съда констатации на експертизата, жалбоподателят е посочил, че РА е издаден в противоречие с чл.37, ал.1, т.1 от ЗКПО. Съгласно посочената разпоредба, непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл.34 /разходите от отписване на вземания като несъбираеми/ се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства: изтичане на три години за вземанията с тригодишен давностен срок или на 5 години за вземанията с петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо. В случая се установява, че с решение от 03.07.2014 г. на Съвета на директорите на жалбоподателя е прието при евентуално несъбиране на остатъка от вземането по договора с „Интернешънъл пасифик груп“ ООД до 31.12.2016 г., несъбраната част от същото да бъде отписано по реда на ЗКПО, което е било и на практика сторено. За да обоснове тезата си, че са били налице основанията за отписване на вземането, дружеството-жалбоподател е представило по време на ревизията множество покани за плащане, адресирани до чуждестранното дружество, страна по процесния договор от 2011 г., както и молба за правна помощ до посочена адвокатска кантора в Република Сейшели и докладна записка от изпълнителния директор до Съвета на директорите за осъществени разговори и контакти с купувача по договора и с въпросната адвокатска кантора. Разпоредбата на чл.34, ал.1, изр. 2 ЗКПО третира разходи за отписване на вземания като несъбираеми, което означава, че първо трябва да се установи дали вземанията са несъбираеми и едва след това, дали е изтекъл съответният давностен срок, съответно дали отписването е сторено съобразно с изискванията на съответните счетоводни стандарти. Че вземанията са несъбираеми означава, че ревизираното лице е следвало да установи по безспорен начин, че не може да ги събере и затова при наличие на изтекла погасителна давност да ги отпише счетоводно. При неангажиране на доказателства, че са били предприети действия по събирането на процесните вземания обаче, не може да се приеме, че те са били несъбираеми, поради което макар и да са изтекли по давност, неправилно ще е да се отпишат и да се осчетоводят като разход. В този смисъл е напр. Решение № 10491/2013 г. по адм. дело № 14860/2012 г. на ВАС. Разходът от отписване на вземане като несъбираемо би бил признат за данъчни цели, ако е налице достатъчна сигуронст, че вземането не може да бъде събрано, но ако дадено вземане бъде отписано, без да са налице обективни причини и доказателства за това, че същото е несъбираемо, то отчетеният разход би бил непризнат за данъчни цели.  В случая, независимо от изтичането на петгодишния давностен срок, не може да се счете на базата на събраните доказателства, че е било налице първото от посочените основания на чл.37 от ЗКПО, а именно вземането от „Интернешънъл Пасифик Груп“ да е било несъбираемо. В тази насока жалбоподателят не е ангажирал доказателства, от които да може да се направи такъв категоричен извод. Видно е, че чуждестрантото дружество все пак е започнало да извършва плащания, които в един момент са били преустановени. Представени са множество покани до това дружество, но същевременно, както това е било и правилно отбелязано от страна на ревизиращите органи, нито една от тях не носи дори изходящ номер при жалбоподателя и най-вече, наличието на тези покани не доказва по никакъв начин, че те са били действително изпратени, респективно получени от адресата им, за да се направи извод от това, че са били правени реални опити вземането да се събере. Доказателства за изпращане на поканите и получаването им от „Интернешънъл Пасифик Груп“ ООД при ревизията, а и по-късно, не са представени. Впрочем, управител на това чуждестранно дружество е лицето, което е било и особено доверен пълномощник на жалбоподателя по сделката, предвид нейната стойност и което видно от отразяването по партидата на „Трансул-Ком“ ООД в ТР е негов представляващ в България, като липсват данни от страна на жалбоподателя да са били правени опити за контакт с управителя на това дружество. В приложената докладна от изпълнителния директор на „В. Турискит“ АД до Съвета на директорите е посочено, че освен поканите, са водени и многократни разговори във връзка с издължаването по договора. С кого са водени тези разговори обаче, къде и как са провеждани, не е предоставена информация, нито пък са ангажирани доказателства. Нещо повече, никъде не е отразено какви са конкретните причини, които евентуално, при така твърдените като проведени разговори, са били изложени от страна на задълженото чуждестранно дружество като такива, довели до това да спре плащанията по договора и анекса, за да може на тяха база да се направи оценка дали причините за спиране на плащанията са от такова естество, че да водят до извод и за бъдеща пълна невъзможност вземането да бъде събрано. Няма доказателства по делото изобщо за изпращане и получаване на изготвената до адвокатска кантора на Сейшелите молба за правна помощ, нито за съдържанието на конкретния отговор, който се твърди, че е получен по телефона, от което да може да се прецени дали изводът на изпълнителния директор на дружеството-жалбоподател, посочен в докладната,  който безкритично е приет и от Съвета на директорите, а именно, че не е възможно да се събере вземането, е бил обоснован, както и на какво именно се е основал. В тази насока, при липсата на категорични доказателства за предприети действителни активни действия по събиране на вземанията от чуждестранното дружество, за което иначе няма данни да е престанало да съществува или да осъществява дейност, като взсе още е вписано в съответния регистър, в това число непредприемането и на съответни съдебни процедури, насочени към събиране на вземането, като се вземе предвид и обстоятелството, че това са отношения между свързани лица, то съдът не приема за доказани възраженията на жалбоподателя за изпълнение на изискванията по чл.37, вр. с чл.34 от ЗКПО. За да са налице същите е нужно да са налице доказателства, че вземанията са несъбираеми, а не просто несъбрани, което единствено установява жалбоподателят. Затова и този разход на дружеството не е изобщо документално обоснован, което е нужно, защото, въпреки изтеклата давност, длъжникът би могъл и да не възрази за наличието на изтекла давност и да погаси задължението си. Освен това чл.15 от ЗКПО сочи, че когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчния финансов резултат, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчният финансов резултат се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. В настоящия случай не се опроверга изобщо направеният от органа по приходите извод, че това погасяване по давност и отписване на тези задължения за сумата от 4 508 124, 22 лева, макар да е направено формално по предвидения за това счетоводен ред, са повлияли върху финансовия резултат за данъчни цели именно с цел дружеството да се отклони данъчно облагане. Твърденията в обратната насока от жалбоподателя не се доказаха и в съдебно производство, а и те са основани върху представените в хода на ревизията справки за извършени плащания, покани, докладна, протокол от заседанието на Съвета на директорите на жалбоподателя, за които, както се каза, не може да се счете, че обосновават категоричен извод за наличие на несъбираемост на вземането от чуждестранното дружество. Затова и съдът счита, че в тази му част РА е законосъобразен, като органите по приходите коректно са приложили нормата на чл.78, вр. с чл.15 от ЗКПО и като са приели, че се касае до взаимоотношения между свързани лица, които очевидно водят до отклонение от данъчно облагане, са преобразували за данъчни цели чрез увеличение счетоводния финансов резултат за 2016 г.

          Що се касае до осъщественото отново по ЗКПО не признаване за данъчни цели на счетоводните разходи по фактурите на „**“ ЕООД в общ размер на 5400 лева на основание чл.26, т.2 от ЗКПО, то и тук съдът намира, че органите по приходите са извършили законосъобразна преценка на събраните доказателства и са стигнали до обосновани изводи. Съгласно чл.26, т.2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводните разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Според чл.10, ал.1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Същественото в случая е необходимостта не само да е налице издаден в съответната форма и със съответните реквизити първичен счетоводен документ, но преди всичко такъв, който да отразява вярно стопанската операция. В случая, според съда анализът на доказателствата, събрани във връзка с двете процесни фактури  от 18.05.2016 г. и от 19.05.2016 г. с предмет „Основно почистване на хотел „В. Палас“ и „Основно почистване на хотел Чайка“, издадени от „**“ ЕООД, води до извод, че не би могло да се приеме, че те отразяват вярно стопанската операция, визирана във всяка от тях, доколкото не се установява практически реалността на фактурираните доставки на услуги. В тази насока извършените плащания по фактурите и надлежното осчетоводяване на същите от жалбоподателя, съответно включването им от доставчика в дневника за продажби за данъчния период м.05.2016 г., което е иначе установено от приетата по делото ССЕ, не е достатъчно да установи реалното осъществяване на посочената във фактурите доставка. В самите фактури не е изрично посочено какво именно включва т.нар. основно почистване, нито е видно да е отразена датата или периода на осъществяването му, нито са отбелязани единични цени на отделните дейности, които иначе се включват в услугата, доколкото се касае и до отбелязано почистване на хотели. В тази връзка и действително, както се сочи и в РД, т.нар. основно почистване може да включва почистване на стаи, или коридори, на други общи помещения, прозорци, басейни, мебели и пр., които включват различен обем и характер на дейноста, респективно различни материали/машини за осъществяването ѝ. В тази насока и в хода на ревизионното производство жалбоподателят, нито е дал обяснения относно конкретния характер и обем на отразените в двете фактури услуги, нито е ангажирал доказателства относно тези обстоятелства. Факт е, отразеното по РД, че не е осъществен контакт с доставчика, такъв не е бил осъществен и при проверката от вещото лице, изготвило ССЕ. Органите по приходите са извели обосновани изводи на базата на събраните от тях доказателства при извършените провреки, включително и при осъществена ревизия на дружеството „**“ /РА от 15.05.2017 г., приложен по преписката/, че е налице несъответствие, доколкото въпросното дружество-доставчик няма нает достатъчен персонал на съответната длъжност-чистач, а същевременно има издадени за същия месец фактури за доставки към множество други доставчици, както и че са установени обстоятелства за липса на осъществени доставки от доставчици на „**“ ЕООД, съставляващи такива на колички за почистване и препарати за почистване. В тази насока вярно е, че ревизираното лице няма задължение да ангажира доказателства за материална и/или кадрова обезпеченост на своите доставчици. Същевременно обаче е вярно и това, че като участник в стопанските операции задълженото лице следва да притежава надлежни документи, установяващи тяхното извършване /в този см. е Решение № 5355/20г. по адм.д.6/2020 г. на ВАС/. В случая жалбоподателят не е представил документи, удостоверяващи оказан достъп на служители/работници/ на доставчика на услугите по основно почистване в двата стопанисвани от жалбоподателя хотели, нито за приемане изпълнението на дейностите по почистването, нито дори, както се посочи, за съдържанието и обема на тези дейности, или себестойността им, съответно ползваните машини, вложените препарати, за чия сметка са били същите,  единични цени, себестойност на вложените суровини, материали и пр. Затова и доколкото счетоводното отчитане на разходите се признава за документално обосновано и в този смисъл за данъчни цели, само, след като се докаже, че съответният разход е действително осъществен, то при наличието на подробно установената от данъчните органи фактическа обстановка във връзка с тези две спорни доставки, която се възприема и от съда, правилно е било извършеното увличение на финасовия резултат за 2016 г. със сумата от общо 5400 лева на основание чл.26, ал.1, т.2, вр. с чл.10, ал.1 от ЗКПО, съставляваща отчетени от ревизираното лице разходи, които не са документално обосновани и поради това и не са признати за данъчни цели. Ето защо и в тази му част ревизионният акт се явява законосъобразно издаден.

По ЗДДС:

          С атакувания ревизионен акт на жалбоподателя е отказано признаването на данъчен кредит на няколко основания.

          На първо място, по отношение на доставчиците на жалбоподателя „**“ ЕООД, „**“ ЕООД и „**“, от приобщението по делото фактури с издател „**“ АД и „**“ ЕООД е видно в същите да е посочен размер на ДДС, като датите им на издаване са съответно 20.01.2015 г. и 12.01.2015 г. Видно е от представените по делото дневници за покупките на „В. **“ АД за данъчен период м.02- м.03.2016 г., както и справки-декларации за февруари и март 2016 г., че фактурите, издадени от „**“ АД и от „**“ ЕООД са включени в дневниците за покупките за м.02.2016 г. Две фактури, издадени от „**“ ООД, посочени в рамките на ревизионния доклад изрично, като издадени на 30.01.2015 г. и на 27.02.2015 г., се откриват във въпросните дневници за покупки на жалбоподателя за месец март 2016 г. Следователно правилен е бил изводът на ревизиращите органи, а и той на практика не се оспорва от жалбоподателя, че в случая по отношение на описаните четири фактури с получател „В. **“ АД са изминали повече от 12 данъчни периода от датата на издаването им до датата на приспадане на данъчен кредит по тях, поради което и не е било налице условието по чл.72 от ЗДДС, а именно, че регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода. В случая упражняването правото на данъчен кредит по всяка от четирите фактури е станало с включването на размера на данъчния кредит в справката –декларация и посочване на документа в девника за покупките, но извън следващите 12 данъчни периода. Следователно и за размера на ДДС по четирите фактури, съответно за м. 02.2016 г. от 133,62 лева и за месец 03.2016 г., който възлиза общо на 159, 45 лева, правилно не е било признато правото на приспадане на данъчен кредит, тъй като не са били налице всички условия на чл.72 от ЗДДС. Ето защо и в тази му част ревизионният акт е обоснован и ще следва да се остави в сила.

          На второ място, отказан е данъчен кредит на дружеството-жалбоподател по коментираните и по-горе фактури в частта по ЗКПО, издадени от „Чистота-комфорт“ ЕООД от 18.05.2016 г. и от 19.05.2016 г., касаещи услуги по основно почистване на два хотела, стопанисвани от жалбоподателя. Прието е от ревизиращите органи, на базата на събраните от тях данни относно дружеството-доставчик, включително и при извършена насрещна порверка, че не е доказано реалното извършване на предмета на доставките, тоест фактурите са издадени без основание, тъй като по същите не е налице доставка на услуга по чл.9 от ЗДДС. За този си извод ревизиращите органи са взели предвид, че доставчикът не е бил установен на обявените му адреси и не е предоставил документи или обяснения; в периода, в който са издадени фактурите има издадени общо 26 броя такива към 23 клиенти, но същевременно дружеството разполага с 5 наети лица по трудови договори, като 4 от тях на административна длъжност с контролни функции и само един работник - чистач на производствено помещение, както и че от извършена ревизия на „**“ се установява, че липсват доставки от основни доставчици на това дружество през м. 05.2016 г. Анализът, направен от органите по приходите, на събраните от тях данни за този конкретен доставчик на жалбоподателя и изведените от това заключения за недоказаност доставките на услуги, според настоящия съдебен състав са били правилни. Съгласно установеното от приетата по делото ССЕ въпросните фактури са били включени в дневника за продажби на доставчика за периода м.05.2016 г., но и вещото лице не е могло да установи допълнителна информация, за да отговори на конкретно поставените му въпроси по отношение на този доставчик, а именно дали приходите от тези доставки са осчетоводени, както и дали е била налице материална, кадрова и техническа обезпеченост на дружеството „**“ ЕООД, ползвало ли е същото подизпълнители, има ли предходни доставчици и свързани ли са доставките с основния предмет на дейност на дружеството. Въпросните фактури е установено да са били заплатени по банков път от жалбоподателя на датата 23.06.2016 г. Следва да се има предвид, че според легалното определение на чл.9, ал.1 от ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга, а според чл.25, ал.2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена. При спор за доставка, в тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит по доставките, е да установи, че резултатът от услугата е действително възникнал и че издателят на фактурата е имал възможност – материална, техническа и кадрова – да я изпълни. По отношение на доставката на услугите следва да бъде доказан фактът какво е изработено /изпълнено/ от доставчика, как е констатирано изпълнението, какъв е резултатът от изпълнението и обстоятелствата по предаването и приемането на същия от възложителя. В конкретния случай според съда, реалното извършване на посочените в двете фактури от „**“ ЕООД услуги не се доказа по делото. В тази насока за реалността, на която и да било доставка не би могло да се съди само по наличието на фактури, или дори извършено плащане по тях. Съгласно решение на СЕО по дело С-342/87, упражняването на приспадане не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактурата, а се ограничава до действително дължимите данъци, тези, отговарящи на облагаема сделка.  Касае е се в случая до особени по своя характер услуги, посочени в двете фактури – основно почистване на хотел „В. Палас“ и основно почистване на хотел „Чайка“. От доказателствата, събрани по административната преписка, включващи и договорите за наем на въпросните два хотела, както и удостоверенията за тяхната категоризация, е видно, че се касае до сравнително големи като площ хотели, като хотел „Чайка“ е с 454 стаи за туристи, а хотел „В. палас“ с 445 стаи, а освен това, разполага с басейн, както и с няколко различни бара и няколко на брой ресторанта. В нито една от фактурите, обаче, не е посочено въз основа на какви конкретно включени в услугата „основно почистване“  отделни услуги по почистването е формирана посочената единична цена, като в такзи връзка не би могло да се разбере и защо посочената единична цена за същата услуга за хотел „Чайка“ е почти два пъти по-висока от тази, касаеща хотел „В. палас“. Сиреч, изобщо не е ясно какви точно дейности е включвало изпълнението на услугата, а и каквито и да било доказателства в тази насока не са били ангажирани от страна на жалбоподателя, който, най-малко, би следвало да разполага с протоколи за приемане изпълнението на възложената работа по почистването на хотелите. Впрочем, липсват доказателства относно това и кога са били изобщо изпълнени услугите, като в тази насока, въпреки посоченото в ССЕ обстоятелство, че въпросните фактури са свързани с основната дейност на жалбоподателя – хотелиерство, осъществявана и чрез посочените два хотелски комплекса, направеният извод от вещото лице, че почистването е във връзка със започващия летен сезон 2016 г., би могъл да бъде възприет само, ако се установи, че услугите са действително извършени преди началото на сезона, а в противен случай този извод има само принципно, но не и конкретно значение. В случая, моментът на настъпване на данъчното събитие категорично не може да бъде установен. Доказателства за извършването на услугите няма, а както са установили ревизиращите органи, в периода на издаване на двете фактури, „**“ има издадени такива и към свои други клиенти, но същевременно са налице установени с издаден срещу дружеството ревизионен акт обстоятелства по недействителност на доставки на консумативи, свързани с почистване от негови доставчици, както и липсата на нает персонал по почистването и наличието само на едно лице, назначено на такава длъжност в „**“ ЕООД. От приложените учредителни актове на „**“ ЕООД е видно, че в основния предмет на дейност се включва професионално почистване на офисни, търговски, промишлени и жилищни сгради и помещения, което обстоятелство предполага дружеството да разполага с необходим перосонал за извършване на тази основна дейност и съответна техника за това, които и да е ползвало за изпълнение на услугите. Дали и каква техника и/или консумативи са били ползвани, съответно кои и колко работници са посетили хотелите за изпълнение на услугите, по делото не са представени доказателства, каквито биха могли да са например командировъчни заповеди за работниците, или форми за отчитане на труда им, или документи, издадени от страна на жалбоподателя, за осъществено допускане на работници, респ. техника на доставчика в двата хотелски комплекса и т.н. Наличието на материален, технически и кадрови ресурс у доставчика за изпълнение на услугата не е част от условията по чл.68 от ЗДДС за възникване правото на данъчен кредит, но безспорно такова е реалното осъществяване на услугата по чл.9, ал.1 от ЗДДС, за доказването на който факт е необходимо да се докаже и обезпечеността на доставчика да извършва този род дейност, нещо, което в случая не се установява и от проверката на ССЕ. За да се приеме, че фактурираните доставки са извършени реално е необходимо да се установи пряко от доказателствата фактът на осъществяването им, или предшестващите и последващи във времето обстоятелства, от които да следва единствено възможен извод, че възложените работи са действително изпълнени от доставчика. За да бъде прието, че услугите са извършени реално е необходимо с преки доказателства да се установи главният факт, предмет на доказване – изпълнението на конкретно възложената дейност, включващ времето, мастото, начина на осъществяването ѝ, физическото лице /лица/- изпълнител  и връзката му с доставчика, както и заплащането цената от възложителя. /В този см. е Решението по адм. дело № 8527/2020 г. на ВАС/. В тежест на жалбоподателя, който претендира право на данъчен кредит, е било да установи и то по безсъмнен начин реалността на всяка от двете процесни доставки и то по начина, по който те са обективирани в спорните първични счетоводни документи, като предпоставка по чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС за възникване право на данъчен кредит. Такива категорични доказателства не са били представени, нито пред ревизиращите органи, нито в хода на съдебното обжалване на ревизионния акт. Възразява се от страна на жалбоподателя, че счетоводното оформяне на доставките и извършеното разплащане по тях доказвали тяхното реално осъществяване. Следва да се има предвид обаче, че макар и документално оформена в счетоводството, недоказана реална доставка не може да породи права за данъчно задълженото лице, като законът изисква преди всичко доказателства за реалонст на доставката и едва след това – за правилното ѝ счетоводно отразяване. Само фактурите и договорите не доказват извършването на доставките, като договорите, по силата на които възниква облигационното правоотношение, имат значение за индивидуализацията на доставката, но не доказват нейното изпълнение. В случая от съдържанието на фактурите, както се посочи, е трудно да се индивидуализира и конкретното съдържание на самата доставка. Наличието на разплащания между конкрагентите по дадена доставка, или липсата на такива, също не е въведено като условие за признаване правото на данъчен кредит, а касае отново облигационните отношения мжду страните по договора. Реализирането на сделките предполга участие на ревизираното лице, което следва да разполага с доказателства, обективиращи изпълнението на съответните доставки, които да ангажира в процеса по установяване на декларираните от него права. В случая, такива доказателства не са били събрани, поради което и правилно ревизиращите органи по приходите са отказали да признаят данъчен кредит по фактурите за м. 05.2016 г. в общ размер на 1080 лева, на основание разпоредбата чл.70, ал.5 от ЗДДС, която е била правилно приложена, поради което и в тази му част ревизионният акт следва да се остави в сила като законосъобразно издаден.

На трето място, налице е непризнаване на данъчен кредит с оспорения ревизионен акт и по отношение на доставките по процесните три фактури от 30.01.2017 г., 04.05.2017 г. и от 08.05.2017 г. /за месец 01.2017г. в размер на 21429 лева, а за м. 05.2017 г. – 610 лева/ с доставчик „**“ ЕООД и предмет доставка на чаши. За да стигне до посочения извод приходната администрация е направила анализ на данните за дружеството-доставчик, събрани служебно, предвид  непредставяне на документи от същото, като е счела, че за периода на издаване на фактурите в дружесдтвото няма назначени лица по трудов договор, като липсват документи за налични складове, както и такива за стоков поток, нито за наличните активи, необходими за обезпечаване на дейността, като липсва налична материална, техническа и технологична обезпеченост. В решението на Директора на ДОДОП –Пловдив допълнително са изложени мотиви и относно това, че в представените приемо-предавателни протоколи липсвало посочване на конкретно МПС, с което е извършен транспортът на стоките, предмет на доставките, като липсвали и доказателства за транспортирането на стоките до обектите на ривизираното лице в к.к.Пампорово и к.к. Слънчев бряг, поради което не можело да бъде доказано, че е налице прехвърляне собствеността върху стоките. Отделно от това, в Решението на Директора на ДОДОП, с което се потвърждава РА, е изложено като установено обстоятелството, че доставчикът нямал деклариран в НАП обект – склад на адреса, посочен в протоколите за предаване на стоката, като при справка в интернет било установено, че адресът се намирал в жилищен имот, в който не биха могли да се съхранят посочените във фактурите брой чаши. Посочено е и че прави впечатление високата единична цена на закупените чаши, която варира от 10 лева до 12 лева за брой и която значително се различавала от тази по осъществени ВОП на чаши от Италия. В тази насока е прието, че е налице привидност на доставките.

 Настоящият съдебен състав, като взе предвид изводите на приетата по делото ССЕ, както и събраните по делото писмени доказателства, намира, че изводите на приходната администрация по тази част на ревизионния акт са необосновани. Съгласно чл.6, ал.1 от ЗДДС, доставка на стока е прехвърлянето правото на собственост или друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик. Следователно и за да е налице реалност на доставките на стоки е нужно да се установи, преди всичко, фактът на предаването и съответно на приемането им. Двете предпоставки, за да се признае правото на приспадане на данъка, съгласно решението на СЕС по дело С-285/11/ са именно осъществяването на доставката и използването на стоките от получателя за неговите облагаеми сделки. Осъществяването на доставката, изразяващо се в прехвърлянето от доставчика на получателя на правото последният да се разпорежда със стоката като собственик, е фактически въпрос, който изисква цялостна оценка на всички доказателства, които пряко и/или косвено свидетелстват за това. Само действително осъществената доставка може да породи изискуемост на данъка, съответно право на приспадане, в който случай и при изпълнение на останалите материалноправни и процесуалноправни изисквания, правото на приспадане не може да бъде ограничавано /Решение от 13 февруари 2014 г. по дело „Макс Пен“ ЕООД,С-18/13/. В конкретния случай се установява, че предмет на доставките по трите процесни фактури, издадени от „**“ ЕООД са чаши, индивидуализирани като наименование /вид/, количество и единична цена във всяка от фактурите, сиреч фактурите съдържат достатъчно подробна информация с оглед индивидуализация на предмета на доставките. От приложените от вещото лице като приложение към експертизата му документи, приети и като писмени доказателства по делото, след представянето им от страна на жалбоподателя, се установява, че въпросните чаши са били придобити преди сделката с „В. **“ АД чрез ВОП от януари 2017 г. от доставчик от Италия и са са били заприходени в счетоводството на доставчика „**“ ЕООД. Съгласно счетоводната експертиза, процесните фактури са надлежно осчетоводени, като по тях са извършени и банкови плащания, като съдът при съпоставка с представените банкови бордера установи, че плащания са осъществени само по първата от трите издадени от този доставчик фактури, по която е платено отчасти. Според експертизата също така, стоките по фактурите са надлежно заприходени и в счетоводстовото на жалбоподателя. Относно извода на приходната адмитнистрация, послужил за направата на извод, че доставките не са реално извършени, а именно, че доставчикът нямал налична материална, техническа и технологична обезпеченост, съдът намира, че същият не може да се извлече категорично от доказателствата по делото. И това е така, защото се установява и това се потвърждава и от заключението на ССЕ, че доставчикът реално е разполагал със стоките, предмет на доставките, преди датата на осъществяването на всяка от тях, в размер и количества по-големи от реализираните продажби. Стоките, индивидуализирани като количество, единична цена и вид са предмет и на приложените още в хода на ревизионното производство приемо-предавателни протоколи, съдържащи подпис и печат на доставчика, които с оглед съдържанието им могат категорично да се съотнесат към стоките, предмет на трите доставки от „**“ ЕООД. Видно е от посочените протоколи, които не са оспорени изрично от ответника, че предаването на стоките е осъществено в гр. София на адрес, на който се сочи да се е помещавал склад на доставчика. От събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, също неоспорени от ответника при приемането им, се установява, че в периода на придобиване по реда на ВОП на чашите, част от които, предмет на оспорените доставки, както и в периода на самите доставки, „**“ ЕООД е имало действащ /за срок от шест месеца/ договор за наем на недвижим имот с цел ползването му за складово помещение на адреса в гр. София, посочен в приемо-предавателните протоколи. Заявеното в решението на Директора на Д ОДОП обстоятелство, че по справка в интернет било установено, че този недвижим имот бил жилищен, по никакъв начин не може да натежи като довод, доколкото не съществува пречка отдаден под наем жилищен имот да бъде ползван за други цели и конкретно за складово помещение, каквато цел на наемането именно удостоверява представеният договор за наем. Впрочем не е приложен протокол или друг докумен, удостоверяващ извършената проверка в интернет. Предвид вида и обема на стоките, предмет на доставките, то не може да се изключи, по начина, по който това е сторено от страна на органите по приходите, възможността същитне да са били съхранявани именно в този склад, откъдето се установява да са били предадени на жалбоопдателя с протоколите. Фактът, че доставчикът не е декларирал склада си, или че не е представил изискани му от органите по приходите документи по направено искане, не може да е обстоятелство, само от което неблагоприятни последици да настъпят за получателя на стоките, като му се откаже данъчен кредит по същите. Това, че не са били представени допълнително документи относно превоза на стоките до местоназначението им в хотелите в Пампорово и впрочем Елените, а не Слънчев бряг, както се сочи в Решението ни Директор на ДОДОП, също не може да доведе до категоричен извод в насока нереалност на доставките, защото на практика, както се каза, заприходените при доставчика и впоследствие изписани и заприходени при получателя стоки, предмет на доставките, по които са постъпили и плащания, са били предадени на купувача, с което е била прехвърлено владението върху тях, като е предоставена възможност на получателя да се разпорежда със стоките като собствени и от тогава данъкът по доставките е станал изискуем и това дали и къде получателят ще ги транспортира след това, не е определящо за доказване прехвърлянето правото на собственост, както се сочи от контролиращия административен орган. По какъв начин стоките са били превозени от получателя до местоназначението им в случая не е с такова особено съществено значение за доказване реалността именно на тези доставки, защото и видът на стоките не изисква някакъв специален превоз с оглед на тяхната специфика, като например тежкотоварен или хладилен автомобил и пр. Посочено е, както се каза, от приходната администрация, че единичната стойност на стоките, правела впечатление на фона на цени на други доставки на чаши по ВОП. Тази т.нар. констатация, първо, не е ясно до какъв точно извод би следвало да доведе, доколкото такъв не е бил изведен в решението на Директора на ДОДОП, още повече, че оспорените доставки не са предмет на ВОП. На второ място, в случая тези твърдения на органа по приходите не са подкрепен и от доказателства, доколкото от страна на ревизиращите органи нито са приложени документи за извършени ВОП на същите по вид и качество стоки от Италия в същия период, нито има данни да е правена такава проверка, за да се направи сравнение в цените. От друга страна, фактът, че в процесните фактури цените на стоките са по-високи от тези по придобиването им от доставчика, е напълно обясним, като се има предвид предмета на дейност на доставчика, вписан в ТР, включващ и търговия на едро и дребно, което нормално предполага определяне на надценка при търговска продажба на стоки, придобити именно с тази цел. Установява се от доказателствата по делото, включително и от изводите на ССЕ, че на практика въпросните три доставки се свързват пряко и с независимата икономическа дейност на дружеството-жалбоподател, като се има предвид, че то е установено да е осъществявало дейност в стопанисваните от него хотели в периода след доставките. Същевременно, с оглед устанвеното заприходяване на чашите, предмет на доставките в счетоводството на получателя съответно като материали и консумативи за Пампорово и Елените и като се има предвид, че в Пампорово „В. **“ АД стопанисва един хотел, който има четири различни бара с капацитет между 50 и 80 места и един ресторант с капацитет над 100 места, а във в.с. Елените стопанисва няколко различни хотелски комплекса и вили за настаняване, всеки от които с ресторанти и барове, както и отделно стопанисва барове,  кафе-сладкарница и ресторанти към бунгала, с капацитет на ресторантите от 550 до 800 места, на баровете - от 50 до 100 места, а на кафе-сладкарницата до 130 места, то обоснована се явява доставка на значително количество чаши за нуждите на посочените обекти именно във връзка с осъществяваните от получателя последващи облагаеми доставки на туристически услуги по настаняване и съответно изхранване. В тази насока и от наличните доказателства се оборва твърдението на органите по приходите, извършили ревизията, че не са били установени налични активи при доставчика за осъществяване на доставките и че доставчикът нямал материална техническа и технологична обезпеченост за извършването им, както и че доставките били привидни и това било известно на страните по тях. В случая, според съда, ревизиращите органи не са установили въз основа на  достатъчни по обем и при налична взаимосвързаност обективни данни твърдяната привидност на доставките, нито пък, че ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае, че въпросните сделки са част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата. Напротив, според съда събраните доказателства, разгледани в съвкупността им, водят до извод за действително осъществяване на въпросните три доставки, поради което и като са отказали на такова основание, а именно по чл.70, ал.5 от ЗДДС да признаят данъчния кредит по тях в размер на общо 27 439 лева, ревизиращите органи са издали незаконосъобразен и необоснован ревизионен акт в посочената му част. Поради това и по отношение на непризнат данъчен кредит за м.01.2017г. в размер на 21429 лева, ведно с лихви към сумата и за месец май 2017 г. в размер на 6010 лева и лихва към сумата, жалбата ще следва да се уважи и ревизионният акт да бъде отменен.

 С оглед този изход на спора и съобразно с чл.161, ал.1 от ДОПК, ще следва на жалбоподателя да се присъдят разноски по съразмерност. Съдът при това счете за основателно направеното възражение от страна на отвектника за прекомерност на претендираното адвокантско възнаграждение, като се констатира, че са представени доказателства за заплатено такова от жалбоподателя в размер на 15 583,20 лева. С оглед обстоятелството, че се касае за административно по своя характер дело с определен материален интерес, то съобразно приложимата разпоредбата на чл.8, ал.1, т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер за представителство по делото възлиза на 7967,84 лева. С оглед на броя на съдебните заседания, в които са взели участие процесуалните представители на жалбоподателя, както и фактически извършената от тях по делото дейност, включваща и депозиране на писмени бележки, съдът намира, че съответен на изискването за справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение по чл.36 от ЗА е такъв от 10 000 лева, който е над предвидения минимален размер в Наредбата, но под претендирания от жалбоподателя. До този размер, съобразно чл.161 ,ал.2 от ДОПК съдът счита, че следва да уважи искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. При това положение и предвид размера на направените от жалбоподателя разноски по делото, претендирани по представения списък за държавна такаса и депозити за възнаграждения на вещи лица, от 850 лева, то изчислени по съразмерност, съобразно с уважената част от жалбата на жалбоподателя, следва да се присъдат разноски от 622, 57 лева.

 На ответната по жалбата страна Национална агенция за приходите, Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП - според чл.8, ал.1, т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения ще следва да се присъди, като се изчисли и по  съразмерност, съобразно с отхвърлената част от жалбата, юрисконсултско възнаграждение, което, така изчислено, възлиза на 7510,64 лева. Според съда, в случая не са налице основанията по чл.161, ал.3 от ДОПК за поемане на разноските изцяло от страна на жалбоподателя, независимо от изхода на делото, предвид представените от него доказателства, което искане очевидно е направено във връзка с допълнително представените и приети писмени доказателства, касателно доставчика „**“ ЕООД,  доколокото на практика се установява, че касае до доказателства, които са били изпратени на вещото лице от друго юридическо лице по повод експертизата по делото и ползвани, съответно приложени към експертизата от експерта, който я е изготвил, които впоследствие са представени и от жалбоподателя. Не може да се счете, че това са доказателства, които жалбоподателят е можел да представи в административното производство, доколкото не се установява тогава да е разполагал с тях, а както става ясно и от административната преписка, то и ревизиращите органи не са могли да осъществят контакт с управителя на това дружество и да получат документи в хода на ревизията. Освен това, следва да се има предвид и факта, че самият ответник също е представил едва в хода на съдебното производство доказателства, на които се е позовал при ревизията, но не са били част от административната преписка.

По изложените мотиви и с оглед правомощията, предвидени по чл.160, ал.1 от ДОПК, Съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001617006789-091-001/19.07.2018 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 531/13.09.2018 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ - гр. Пловдив, в частта му, с която на „В. **“ АД гр.Пловдив с ЕИК ***, са установени допълнителни задължения за ДДС за мес. 01.2017 г. в размер на 21429 лева, ведно с лихва върху сумата за периода от 15.02.2017 г. до 19.07.2018 г.  в размер на 3095,55 лева, като и за мес.05.2017 г. в размер на 6010 лева, ведно с лихва за периода от 15.06.2017 г. до 19.07.2018 г. в размер на 667,83 лева.

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „В. **“ АД гр. Пловдив с ЕИК  *** против Ревизионен акт № Р-16001617006789-091-001/19.07.2018 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 531/13.09.2018 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ - гр. Пловдив, в останалата й част, касаеща установени с ревизионния акт задължения за ДДС за периодите мес. 02.2016 г., мес.03.2016 г., и мес.05.2016 г. в общ размер на данъка от 1373,07 лева и лихви в общ размер на 297,93 лева, както и за допълнително определения корпоративен данък за 2016 г. от 451 352,***лева, ведно с прилежащите лихви от 59 558,21 лева.

 

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП, да заплати на „В. **“ АД гр. Пловдив с ЕИК  *** и адрес гр. Пловдив, бул.“Цар Борис Трети Обединител“ № 42,  сумата от 622, 57 лв. /шестстотин двадесет и два лева и петдесет и седем стотинки/, съставляващи направени по делото разноски по съразмерност, съобразно с уважената част от жалбата.

 

ОСЪЖДА В. **“ АД гр.Пловдив с ЕИК *** и адрес гр. Пловдив, бул.“Цар Борис Трети Обединител“ № ***да заплати на Национална агенция за приходите, Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП, сумата от 7510,64 лева /седем хиляди петстотин и десет лева и шестдесет и четири стоники/, съставляваща дължимо по съразмерност, съобразно с отхвърлената част от жалбата, юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

                                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: