Решение по дело №127/2024 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 159
Дата: 11 юли 2024 г. (в сила от 11 юли 2024 г.)
Съдия: Теодора Енчева Димитрова
Дело: 20243600500127
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. Шумен, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Й.а-Момова
при участието на секретаря Галина Св. Г.а
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20243600500127 по описа за 2024 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „ Юробанк България „ АД, ЕИК .....,
представлявано от изпълнителните директори Д.Ш. и П.Д., чрез пълномощника адв. С. З. от
САК срещу решение № 997/28.12.2023 г. по гр.д. № 858/2023 г. по описа на ШРС, в частта, в
която са отхвърлени предявените от него искове.
Жалбоподателят намира решението за неправилно, по съображения, подробно
изложени в жалбата му, поради което моли въззивният съд да го отмени в обжалваната част
и постанови друго, с което да уважи предявените искове изцяло и му присъди извършените
по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от адв. С. З. – С. от ШАК, в
качеството й на особен представител на ответницата Е. Ш. Н., в който оспорва въззивната
жалба като неоснователна и моли за оставянето й без уважение.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното:
Гр.д. № 858/2023 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на жалбоподателя
срещу въззиваемата, имаща за предмет искане за признаване за установено, че Е. Ш. Н., ЕГН
1
********** има задължение към „ Юробанк България „ АД, ЕИК ..... по договор за
потребителски кредит № FL1034526/04.12.2019 г., възлизащо общо на 4 559.13 лева, от които
3 679.97 лева – главница за периода 04.11.2021 г. – 04.09.2022 г., ведно със законната лихва от
23.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 394.13 лева – възнаградителна
лихва за периода 04.11.2021 г. – 15.06.2022 г., 239.53 лева – мораторна лихва за периода
04.11.2021 г. – 04.09.2022 г., 89.50 лева – неиздължени такси по договора за периода
04.11.2021 г. – 04.09.2022 г. и 156 лева – разходи за уведомяване за периода 04.11.2021 г. –
03.09.2022 г., както и за осъждане на ответницата да заплати на ищеца направените в
исковото производство и в производството по ч.гр.д. № 2044/2022 г. по описа на ШРС
деловодни разноски.
В отговора си, назначеният на ответницата особен представител е оспорил
предявените искове като изцяло неоснователни.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК, вр. чл.430 от ТЗ, като с постановеното от него решение е признал за установено по
отношение на Е. Ш. Н. с ЕГН **********, от гр. Шумен, ул. „.......” № 6, вх. 5, ет. 7, ап. 91,
че дължи на „Юробанк България” АД, гр. София, Столична община, район Витоша, ул.
„.......“ № 260, ЕИК: ....., представлявано от изп. директор Д.Ш. и прокуриста М.В., сумата в
размер на 2 371.01 лева, представляващи главница по договор за потребителски кредит №
FL1034526 от 04.12.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.09.2022
г. до окончателното погасяване на вземането, за което вземане по чл. 417 от ГПК е издадена
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 958 от 26.09.2022 г. по ч.гр.д. №
2044/2022 г. на ШРС; отхвърлил е предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК за
установяване дължимостта на сумите по заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение № 958 от 26.09.2022 г. по ч.гр.д. № 2044/2022 г. на ШРС в останалата част като
неоснователен и недоказан и е осъдил Е. Ш. Н. с ЕГН ********** да заплати на „Юробанк
България” АД, гр. София сумата в размер на 1 358.88 лева, представляващи сторени от
ищеца разноски в заповедното и в исковото производство, съразмерно на уважената част от
исковете.
Решението се обжалва от ищеца само в отхвърлителната му част. В останалата,
осъдителна част същото не е обжалвано и е влязло в сила.
При проверка по реда на чл.269 от ГПК въззивният съд намери, че атакуваното
решение е валидно и допустимо.
По същество, от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното: Въз основа на заявление от 26.09.2022 г., по ч.гр.д. №
2044/2022 г. по описа на ШРС, в полза на ищеца са били издадени заповед за незабавно
изпълнение № 958 от 26.09.2022 г. и изпълнителен лист срещу Е. Ш. Н. и И.Д.М., за
осъждането им да заплатят солидарно на заявителя сумата от 3 679.97 лева – главница по
договор за потребителски кредит № FL1034526 от 04.12.2019 г.; 394.13 лева – договорна
лихва за периода от 04.11.2021 г. до 15.06.2022 г.; 239.53 лева – мораторна лихва от
04.11.2021 г. до 04.09.2022 г.; 89.50 лева – начислени такси; 156 лева – разходи по
2
уведомяване; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.09.2022 г. (датата на
подаване на заявлението по пощата) до окончателното погасяване на вземането, както и
деловодните разноски по заповедното производство.
Заповедта е била връчена на длъжника Е. Ш. Н. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, с оглед
на което заповедният съд е указал на заявителя да предяви вземанията си срещу нея по
съдебен ред, което същият е сторил с разглежданата искова молба.
В съответствие с горното, настоящата инстанция приема, че предявеният иск е
допустим.
По основателността на иска, от събраните по делото писмени доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи, че между „Юробанк България” АД, в
качеството на кредитодател и Е. Ш. Н. и И.Д.М., в качеството на кредитополучатели и
солидарни длъжници е бил сключен договор за потребителски кредит № FL1034526 от
04.12.2019 г., за сумата от 4 667.20 лева, подлежаща на връщане в срок до 04.12.2024 г., на 60
месечни вноски, от които 59 вноски по 103.70 лева и една вноска от 103.79 лева, при
фиксиран годишен лихвен процент от 11,950% за първите 12 месеца и променлив годишен
лихвен процент за следващите месеци до края на срока, подлежащ на изчисляване съгласно
Методология за определяне на референтен лихвен процент по потребителски и жилищно-
ипотечни кредити. Съгласно договора, ГПР към датата на сключването му е бил определен
на 15.38%. Във връзка с договора, страните са сключили застраховка „Застраховка на
плащанията“, като част от премията по застраховката е била включена в месечните вноски
по кредита, които се променят, както следва: 59 вноски по 107.20 лева и една вноска от
107.29 лева.
На 18.06.2020 г. е постъпило искане от Е. Ш. Н. за отсрочване на задълженията по
кредита във връзка с последиците от пандемията от Covid-19, по повод на което между
страните е било сключено допълнително споразумение от 30.06.2020 г., с което плащането
на месечните погасителни вноски е било отсрочено с 6 месеца, считано от дължимата за
март 2020 г. месечна погасителна вноска, като първата месечна вноска след подписване на
споразумението става дължима през м. септември 2020 г. Видно от приложения към
допълнителното споразумение погасителен план, не е била извършена промяна в броя и
размера на погасителните вноски.
Поради неплащане на вноски № 23 и № 24, с падежни дати 04.11.2021 г. и 04.12.2021
г. от страна на кредитополучателките и на основание чл.14 от договора, банката е обявила
кредита за предсрочно изискуем, за което същите са били уведомени на 15.06.2022 г., като
съобщението до ответницата е било връчено по реда на чл. 19, предл. последно от договора.
От заключението по допуснатата ССЕ, се установява, че за целия период на действие
на договора са постъпили плащания в размер на 2 296.19 лева, с които банката е погасила
987.23 лева главница, 849.78 лева договорни лихви, 152.94 лева разсрочени лихви, 53.74
лева лихви за забава и 252.50 лева такси.
От заключението на вещото лице по допуснатата във въззивното производство СГЕ
3
се установява, че при изготвяне на договор за потребителски кредит № FL1034526 от
04.12.2019 г. са използвани серифни шрифтове „Times New Roman“ с големина 12 pt,
„Cambria“ с големина 10pt и 12pt и несерифен шрифт „Calibri“ с големина 12 pt. При
изготвяне на погасителен план по кредит са използвани несерифни шрифтове „Arial“ с
големина 8.5 pt , 8.9 pt и 10 pt и „Arial Narrow“ с големина 8.8 pt. При изготвяне на
декларация от 04.12.2019 г. са използвани серифни шрифтове Times New Roman“ с големина
7.8 pt , 9.7 pt и 11.8 pt. При изготвяне на сертификат № FL1034526/2019 г. са използвани
серифен шрифт „Times New Roman“ с големина 9.31 pt и 11.3 pt и несерифен шрифт „Calibri“
с големина 6.3 pt и 7.4 pt. При изготвяне на декларация за присъединяване на застраховано
лице към застрахователен пакет „Н“ на застрахователна програма „ Защита на плащанията „
е използван серифен шрифт „Times New Roman“ с големина 8.6 pt и 11 pt. При изготвяне на
допълнително споразумение към договор за кредит № FL1034526 от 04.12.2019 г. са
използвани несерифни шрифтове „Calibri“ с големина 12 pt и Arial Narrow“ с големина 12 pt.
При изготвяне на погасителен план по кредит от 30.06.2020 г. са използвани несерифни
шрифтове Arial“ с големина 6.6 pt , 6.8 pt, 8.3 pt, 9 pt и 10 pt и „Arial Narrow“ с големина 8.5
pt.
При така установените факти съдът достига до следните изводи от правна страна:
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от
ГПК/, за успешно провеждане на защитата му по иск с правно основание чл.415, респ.
чл.422 от ГПК, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
следните правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на валидно облигационно
правоотношение между дружеството-кредитор и ответника, настъпване изискуемостта на
паричните задължения на последния и, изпълнение на задължението на кредитора по
конкретния договор. Ответната страна следва да установи факта на заплащане на дължимите
суми по договора.
С оглед предмета, страните и датата на сключване на процесния договор към него са
приложими разпоредбите на ЗПК, както и на ЗЗП.
Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК, в сила от 23.07.2014 г., договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора, а
съгласно ал.3, алинея 1 се прилага за всички изменения и допълнения към сключения
договор, които се подписват от двете страни по договора, с изключение на случаите, когато
договорът изрично предвижда възможност за промяна на лихвения процент едностранно от
страна на кредитора.
Съгласно чл.22 от ЗПК, в сила от 23.07.2014 г., когато не са спазени изискванията на
чл.10, ал.1, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
4
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
Съгласно чл.7, ал.3 от ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител.
В случая, от заключението на вещото лице по допуснатата СГЕ, възприето като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се доказва с категоричност, че
процесният договор и допълнителното споразумение към него, както и изготвените въз
основа на тях погасителни планове и съпътстващи документи са изпълнени с различни като
формат и размер шрифтове, по-голямата част от които под 12. Ето защо, настоящата
инстанция споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, че сключеният между
страните договор за потребителски кредит не отговаря на императивното изискване на
чл.10, ал.1 от ЗПК, поради което и на основание чл.22 от ЗПК същият е недействителен.
Предвид горното и изричната разпоредба на чл.23 от ЗПК, заключава, че
материалното право на вземане на ищеца във връзка с процесния договор се ограничава до
чистата стойност по кредита, като същият не би могъл да претендира от солидарния
длъжник лихви и други разходи по кредита, включая и по договора за застраховка, който,
поради недействителност на първия от двата договора, се явява сключен без основание. Ето
защо, приема, че ответницата има задължение само за главницата по кредита, в размер на
4 667.20 лева, от която сума следва да се приспаднат платените по договора погасителни
вноски, в размер на 2 296.19 лева, като размерът на вземането на ищеца се редуцира до
сумата от 2 371.01 лева, за която предявеният положителен установителен иск е основателен
и доказан и следва да се уважи. За разликата до 3 679.97 лева, или за сумата от 1 308.96 лева,
искът за главница е неоснователен и подлежи на отхвърляне, поради извършено плащане
преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК.
На основание чл.23 от ЗПК, ищецът няма право на вземане и за останалите
претендирани от него суми, а именно: 394.13 лева – договорна лихва за периода от
04.11.2021 г. до 15.06.2022 г.; 239.53 лева – мораторна лихва от 04.11.2021 г. до 04.09.2022 г.;
89.50 лева – начислени такси и 156 лева – разходи по уведомяване, относно които
предявеният иск се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
В съответствие с изложеното, намира, че в обжалваната му част
първоинстанционното решение е правилно и следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 997/28.12.2023 г. по гр.д. № 858/2023 г. по описа на
Районен съд – Шумен, В ЧАСТТА, в която са отхвърлени като неоснователни, предявените
от „ Юробанк България “ АД, с ЕИК: ..... и адрес: гр. София, р-н Витоша, ул. „.......“ № 260
5
срещу Е. Ш. Н. с ЕГН **********, от гр. Шумен, ул. „.......” № 6, вх. 5, ет. 7, ап. 91,
положителни установителни искове по чл.422 от ГПК, за съществуването вземания на ищеца
срещу ответницата по договор за потребителски кредит № FL1034526 от 04.12.2019 г. за
сумите от 1 308.96 лева – главница; 394.13 лева – договорна лихва за периода от 04.11.2021
г. до 15.06.2022 г.; 239.53 лева – мораторна лихва от 04.11.2021 г. до 04.09.2022 г.; 89.50 лева
– начислени такси и 156 лева – разходи по уведомяване, за които е издадена заповед за
незабавно изпълнение № 958 от 26.09.2022 г. по ч.гр.д. № 2044/2022 г. по описа на ШРС.
В останалата част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6