Решение по дело №2493/2017 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 203
Дата: 21 май 2018 г. (в сила от 12 юни 2018 г.)
Съдия: Иванета Йорданова Митова
Дело: 20174310102493
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 декември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Гр. ЛОВЕЧ, 21.05.2018г.

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия ,четвърти състав в открито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕТА МИТОВА

 

при секретаря МАРИЯ КАРАЛАШЕВА и в присъствието на районния прокурор ……………… като изслуша докладваното от съдията  гр. дело N: 2493 по описа на ЛРС за 2017 г., СЪОБРАЗИ:

 

ОСИ с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 и чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД:

 

Подадена е искова молба от В и К" АД - със седалище гр. Ловеч, ул.„Райна   Княгиня" 1А, ЕИК110549443,представлявана от изп. директор Данаил Красимиров Събевски, с ЕГН **********, чрез адвокат В.Н.Н. от Ловешка АК, със съдебен адрес *** 21, ст.204, против: Н.Л.Б. , с адрес ***, с цена на иска: 73,27 лв. главница и 5,88 лв.по която се излага, че ответникът е абонат на „В и К" АД Ловеч, регистриран в недвижим имот, находящ се в с.Владиня, общ. Ловеч, като за доставена питейна вода към същия на негово име е открита партида № 909440. Доставката на водата се извърша на база договор при общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВиК" АД - Ловеч. Общите условия са одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/ на основание чл.6, ал.1, т.1 от Закона за регулирането на водоснабдителните и канализационните услуги, и са обявени публично на сайтовете на КЕВР и на „ВиК" АД - Ловеч hup://wss-lovech.bg/. Общите условия са публикувани във вестник Новинар брой от 21.08.2014 г.Твърди ,че основно задължение на ищеца, съобразно съществуващите договорни отношения между страните е да доставя питейна вода и да отвежда и пречиства  отпадъчната такава, а основно задължение на ответника - потребител е да заплаща консумираната и отчетена вода. За доставена питейна вода до посочения имот, за периода 31.05.2016 г. до 31.07.2017 г., ответникът дължи сумата от 73,27 лв. по. издадени 12 бр. фактури, като точните суми по всяка фактура са посочени в   Извлечението за задължението на абоната, което прилагат. Изтъкват още ,че върху неизплатените задължения от падежа на всяка от описаните фактури до датата 02.10.2017 г. е начислено обезщетение за забавено изпълнение в общ размер на 5,88 лв., като обезщетението и периода за всяка от фактурите е посочен в Извлечението за задължението на абоната, което прилагаме като доказателство по делото. Въпреки възникналото задължение на ответника, същия не е заплатил посочената сума, поради което подали, по реда на чл.410 от ГПК, заявление за издаване на заповед за изпълнение. Въз основа на така подаденото заявление в РС-Ловеч е образувано ч.гр.д. №2157/2017г. по описа на РС-Ловеч и по него има издадена заповед за изпълнение. Срещу така издадената заповед ответника е депозирал възражение, с което оспорва вземането ми. Всички описани фактури са издадени на база извършено измерване с изправен технически водомер. Измерените количества потребена питейна вода са проверени лично и вписани в карнета по партидата на ответника от служител на дружеството, отговарящ за процесния имот. От ответника до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение няма оспорване на начисленото му потребление вода. Фактурите, описани по-горе са отразени в счетоводството на „ВиК" АД - Ловеч.Ето защо за тях се поражда правен интерес да подаде настоящата молба със следното искане: Моли, да се постанови решение, с което да признае за установено, че ответника Н.Л.Б., с ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „ВиК" АД - Ловеч, с ЕИК *********, сумата от 73,27 лв., представляваща незаплатена цена на доставена на ответника питейна вода, за периода 31.05.2016 г. - 31.07.2017 г., по издадени 12 бр. фактури, като точните суми по всяка фактура са посочени в     Извлечението за задължението на абоната, което прилагат като доказателство по делото, както и законната лихва върху дължимата сума, считано от 04.10.2017 г., до изплащане на цялата сума.Моли, да се признае  за установено, че ответникът му дължи сумата от 5,88 лева представляваща дължимата мораторна лихва върху неизплатените суми, от падежа на всяка от описаните фактури до датата 02.10.2017 г., като обезщетението и периода за всяка от фактурите е посочен в Извлечението за задължението на абоната, което прилагаме като доказателство по делото.Моли да им се присъдят и заплатените от него съдебни такси, разноски и адвокатско възнаграждение в настоящето производство, както и разноските по ч.гр.д. №2157/2017г. по описа на РС-Ловеч.

Съдът е изпълнил процедурата по чл.131 от ГПК и в законоустановения срок   е постъпил писмен отговор от ответника по делото вх. №1114/31.01.18г. , по който сочи ,че  в двуседмичния законов срок е подадено възражение и с Разписка № 04000656220506 от 09.11.2017 г. е платена сумата по потребителски номер 909440 - 74.74 лв. ,толкова колкото е отчетено от ищеца по електронен път .По отношение основателността на иска сочи, че е лишен от правно основание , след като задължението е погасено изцяло и повторното му предявяване на това правно основание е недопустимо.

Изпълнено е производството по чл.140 от ГПК представен проекто – доклад на страните.

В насроченото открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез пълномощника си адв.Н. поддържа исковата молба в следния смисъл: с оглед на представените доказателства и приетото заключение счита, че следва да се уважи установителния иск до размера който не е платен за главницата и лихвата, който размер е изчислен на 54,53 лв. главница и 3,66 лв. лихва от вещото лице, като се отхвърли в останалата предявена част поради плащане. Считам, че следва да им се присъдят разноските в целия претендиран размер, тъй като е видно, че плащането е станало след подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, като ответника във връзка с подадено възражение е станал и причина за завеждане на настоящото дело. Сочи съдебна практика, че когато установителния иск се отхвърли поради плащане след завеждате на делото, разноските се присъждат на ищеца, поради което моли да постановите решение в този смисъл.

Ответникът, редовно призован , се явява лично , не се явява. Извикан от зала на ОС – Ловеч заявява ,че е платил дълга по електронен път.

Съдът като съобрази  приетите по делото по съответния ред писмени доказателства: представените към иск.молба , които са неоспорени от ответника: Извлечение от задължението на ответника, включващо главница и натрупани лихви; Издадени от „ВиК" АД - Ловеч фактури - 12 бр.;Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВиК" АД - Ловеч;Извадка от вестник Новинар брой от 21.08.2014 г.

- представените към писмения отговор: Разписка № 04000656220506 от 09.11.2017 г., 2 бр. приложения към разписка за фактура ********* и за ф-ра ********* ,от заключението на в.л. Н. Р.,  от становището на страните , преценени поотделно и в съвкупност намира от правна и фактическа страна следното:

ЛРС е постановил ЗАПОВЕД № 1309/05.10.2017г. за ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 2157/17 г. на ЛРС, по която е разпоредил: ДЛЪЖНИКЪТ  Н.Л.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на кредитора "В и К" АД, гр. Ловеч, ул. "Райна Княгиня" № 1А, ЕИК *********, представляван от инж. Данаил Красимиров Събевски, сумата 73.27 лв. (седемдесет и три лева и двадесет и седем стотинки) - главница, с 5.88 лв. /пет лева и осемдесет и осем стотинки/ - мораторна лихва от 01.07.2016 г. до 02.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на заявлението - 04.10.2017 г. до изплащане на вземането, както и сумата 25.00 лв. (двадесет и пет лева) – разноски по делото за държавна такса.

Посочено е ,че вземането произтича от следните обстоятелства: неплатено задължение от длъжника, потр.№ 909440, по 12 броя фактури за извършени от кредитора услуги по доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода за периода от 31.05.2016 г. до 31.07.2017 г., за недвижим имот, собственост на длъжника, находящ се на адрес: с. Владиня, общ. Ловеч.  

В постъпилото в срока възражение,длъжника сочи ,че възразява срещу определената сума за плащане. 

По основанието на иска:

С Решение № 211 от 30.01.2012 г. на ВКС по т.д.№ 1120/2010 г.,ІІ т.о в производство по чл. 290 ГПК,се приема,че доколкото договорът за търговска продажба по смисъла на чл. 318 ТЗ е консенсуален и неформален,поради което сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата-стока и цена, без да е необходимо обективирането на съгласието в писмена форма, в случаите когато страните са оформили продажбата чрез съставена за целта фактура,фактурата съставлява доказателство за сключването на договора и за породените от него права и задължения,но не е условие за действителността му.

В случая процесните 12бр. фактури потвърждават извършената от ищцовото дружество доставка , отвеждане и пречистване на питейна вода в жилището на ответника , рег. с потр. номер №909440 и той не оспорва размера и количествените доставки. Фактурите  както е посочило в.л. Р. са осчетоводени в счетоводството  на ищеца по сметка „Клиенти“ , начисления по тях ДДС е внесен в бюджета. В.л. е установило ,че при фактурирането , стойността на доставената вода е съобразена с утвърдената  цена на ДКЕВР за процесния период.

В.л. е потвърдило ,че на 09.11.2017г. е извършено плащане на ищеца на сумата 74,74 лева  чрез „ИЗИПЕЙ“ АД . Но със този превод са погасени задължения както следва :

-по ф-ри преди процесния период 31.05.2016 – 31.07.2016г. или:по ф-ра *********/30,11,2015 г -    5,11лв - гл.     0.96лихва ; по ф-ра *********/30,12,2015 г-    6,82 лв-гл. и       1,23 лихва; по ф-ра *********/29,01,2016 г - 6,82 лв – главница и 1,17 лихва ; ф-ра *********/29,02,2016 г - 6,82 лв – главница и 1,11 – лихва ; ф-ра *********/31,03,2016 г .- 11,93 лв – лихва 1,85 – лихва ; по ф-ра *********/28,04,2016 г - 8,52 лв – главница и 1,24 лева или всичко:46,02 лв – главница и         7,56 лв – лихви

         -задължения за процесния период:Главница- 18,74 лв и з.лихва- 2,42 лв. , задълженията по първите три фактури от справката приложена към експертизата.

Или съдът възприема извода на вещото лице ,че от претендираните суми по исковата молба на ищеца към ответника с абонатен № 909440 са останали неплатените задължения по фактури от № *********/31,08,2016 г до № *********/ 31,07,2017т-9 броя в общ размер : 54,53 лв   за ползвана вода; 3,66 лв законна лихва изчислена от падежа на всяко едно от задълженията до 02,10,2017 г - датата датата на справката за размера на задълженията, приложена към Заявлението по чл.410 от ГПК.

Именно към този размер се придържа и пълномощника на ищеца , поддържайки исковете си в ход по същество.

Според настоящият състав, иска следва да се уважи именно в този размер , тъй като извършването на плащането , извършено от ответника по електронен път е довело до погасяване и на негови по – стари задължения , след което са погасени и частично тези по настоящия период. Съобрази ,че същия не наведи каквито и да други доводи по формирането на цената на водата , нито оспори консумацията й на адреса.

При това положение следва да се признае за установено ,че ответника  дължи на дължи на „ВиК" АД - Ловеч, с ЕИК *********, сумата от 54,53 лв, представляваща незаплатена цена на доставена на ответника питейна вода, по фактури от № *********/31,08,2016 г до № *********/ 31,07,2017т-9 броя в общ размер : 54,53 лв   за ползвана вода, както и законната лихва върху дължимата сума, считано от 04.10.2017 г., до изплащане на цялата сума.

Следва да се признае  за установено, че ответникът дължи сумата от 3,66 лв дължимата мораторна /законна/ лихва върху неизплатените суми , изчислена от падежа на всяко едно от задълженията до 02.10.2017 г - датата на справката за размера на задълженията, приложена към Заявлението по чл.410 от ГПК.

Исковете в останалите им части  до пълния претендиран размер на главницата и лихвата следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.

Следва Извлечението от задължението на абоната, да се счита неразделна част от решението по делото.

По разноските в настоящото производство:

Ищецът моли да му се присъдят и заплатените от него съдебни такси, разноски и адвокатско възнаграждение в настоящето производство, както и разноските по ч.гр.д. №2157/2017г. по описа на РС-Ловеч.

Същият, видно от списъка за разноските и разходно – оправдателните документи е извършил разноски в размер на обощо 175,00 лева по настоящото дело и извършената по ч.гр.д 2157/2017 г.  – 25,00 лева – д.т. или общо 200,00 лева.

В такъв случай ответникът дължи на ищеца разноските му по делото съобразно уважения размер на исковете или сумата 147,03 лева.

Ответната страна не е претендирала разноски и такива не следва да й се присъждат.

Воден от горните съображения ,съдът 

 

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК ,  по отношение на Н.Л.Б. , с адрес ***,че същия дължи на „ВиК" АД - Ловеч, с ЕИК *********, сумата от  54,53 лв, представляваща незаплатена цена на доставена на ответника питейна вода, по фактури от № *********/31.08.2016 г. до № *********/31.07.2017 г. - 9 броя в общ размер : 54,53 лв   за ползвана вода, както и законната лихва върху дължимата сума, считано от 04.10.2017 г. – датата на подаване на заявлението , до изплащане на цялата сума, а искът до пълния претендиран размер на главницата 73,27 лева , като неоснователен и недоказан, отхвърля.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК във вр. с чл.86 от ЗЗД,  по отношение на Н.Л.Б. , с адрес ***,че същия дължи на „ВиК" АД - Ловеч, с ЕИК *********, сумата от  3,66 лв , дължимата мораторна /законна/ лихва върху неизплатените суми , изчислена от падежа на всяко едно от задълженията до 02.10.2017 г - датата на справката за размера на задълженията, приложена към Заявлението по чл.410 от ГПК, а искът до пълния претендиран размер на сумата   5,88 лева , като неоснователен и недоказан, отхвърля.

Извлечението от задължението на абоната към 02.10.2017г. /стр.6 от делото/ , да се счита неразделна част от решението по делото.

ОСЪЖДА Н.Л.Б., с горните данни,   да заплати на „В и К" АД – гр. Ловеч, разноските му по делото пред настоящата инстанция и по ч.гр.д. №2157/17  съразмерно на уважения размер на исковете или сумата 147,03 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч. гр. дело № 2157/2017 г. на ЛРС, за съобразяване.

 

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: