№ 470
гр. Варна , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело №
20203100103325 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от “Рубикон Инженеринг“
АД против К. Д. Д. иск с правно основание чл.403 от ГПК, вр.чл.45 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 53410,18 лева, представляваща обезщетение за
причинени на дружеството вреди от неоснователно допуснатото в полза на К.Д.
обезпечение по ч.т.д.№ 1382/2015г. по описа на ВОС изразяващо се в запориране на
сметката на ищеца в „Сосиете Женерал Експресбанк“ /сега „Банка ДСК“ ЕАД/ съизмеримо
със законната лихва върху запорираната сума до размера на 104532,38 лева за периода от
28.08.2015г. до 11.09.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
сезиране на съда с исковата молба – 13.11.2020г. до окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът излага, че в полза на ответника К. Д. Д. е било допуснато
обезпечение на негов бъдещ иск срещу „Рубикон Инженеринг“ АД за осъждане да заплати
суми от 80 000 лева – платена при начална липса на основание, както и мораторна лихва в
размер на 29482,38 лева начислена за периода от 16.01.2012г. до 26.08.2015г., чрез налагане
на запор на банкови сметки на дружеството. Обезпечителната мярка е била наложена по
изп.дело № 1049/2015г. по описа на ЧСИ Захари Д.. С решение по обезпечения иск по т.д.№
1522/2015г. по описа на ВОС исковете на К.Д. срещу „Рубикон Инженеринг“ ЕАД са
отхвърлени за разликата над 4950 лева до претендираните 80 000 лева, като сумата е
присъдена ведно със законната лихва върху главницата считано от 23.09.2015г. Присъдени
са и разноски в размер на 558,01 лева. Твърди, че доколкото бъдещият иск, чието
предварително обезпечение е било допуснато е отхвърлен за голяма част от претенциите, то
наложеният запор на банковите сметки на ищеца е било неоснователно и му е причинило
вреди изразяващи се в невъзможност да се ползва запорираната сума в периода от
1
28.08.2015г., когато е наложен до 11.09.2020г., когато е вдигнат по молба на ищеца. Излага,
че претърлените вреди са съизмерими със законната лихва върху сумата от 104532,38 лева,
представляваща сбор от сумите, за които исковата претенция е била отхвърлена, а именно:
75050 лева – главница и 30307,22 лева – лихва за забава и тя е в размер на 53410,18 лева.
Моли предявеният иск за обезщетяване на причинените вреди да бъде уважен, като
ответникът бъде осъден да заплати претендираното обезщетение в размер на 53410,18 лева,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на сезиране на съда с исковата
молба – 13.11.2020г. до окончателното изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът К. Д. Д. е депозирал писмен отговор чрез
процесуалния си представител, в който заявява становище за неоснователност на предявения
иск. Не оспорва фактите по иска, но твърди, че за ищеца не са настъпили съществени
затруднения във връзка със запориране на негови суми по банкови сметки. Твърди също, че
претендираната законна лихва не е пряка и непосредствена вреда от допуснатото в полза на
ответника обезпечение. Прави възражение за погасяване по давност на вземането на ищеца
за периода преди 11.09.2017г. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен, както и да
бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът – “Рубикон Инженеринг“ АД, чрез процесуалния си
представител поддържа предявеният иск и моли да бъде уважен. Заявява становище за
неоснователност на възражението на ответника за погасяване на вземането по давност
поради това, че с оглед продължаващият характер на деликта, давността започва да тече
считано от датата на прекратяване на действието. Претендира за присъждане на сторените
по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответникът К. Д. Д., чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск като
неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Не оспорва фактите на наложеният запор, на
вдигането му, както и размера на претенцията в размер на законната лихва върху
запорираната сума за периода на запора. Оспорва претендираната законна лихва като
обезщетение за претърпените вреди да е пряка и непосредствена вреда, която да подлежи на
обезвреда. Също моли за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
С определение от 26.08.2015г., постановено по ч.т.д.№ 1382/2015г. по описа на ВОС,
в полза на К. Д. Д. е допуснато обезпечение на негов бъдещ иск срещу „Рубикон
Инженеринг“ АД за осъждане на търговското дружество да му заплати сумата от 80 000 лева
платени при начална липса на основание, ведно с 29 482,38 лева мораторна лихва върху
главницата, изчислена за периода от 16.01.2012г. до 26.08.2015г., чрез налагане на запор
върху банкови сметки на дружеството в: СЖ Експресбанк АД, Прокредит банк АД, Първа
2
инвестиционна банка АД, ОББ АД, Юробанк България АД и ЦКБ АД, при последователно
преминаване от сметка в сметка до размера на бъдещата претенция.
Не е спорно между страните, че запорът върху сумата от 109482,38 лева /55977,45
Евро/ по сметка на ищеца в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД е бил наложен на
28.08.2015г. – първи наложен в полза на ответника, както и че същият е бил вдигнат на
11.09.2020г. Горното се установява й от представеното съобщение за вдигане на запор на
ЧСИ Захари Д. от 08.09.2020г. до „Банка ДСК“ ЕАД /правоприемник на „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД и известие за доставяне № ИД PS 9004 009IND 1/11.09.2020г.
Обезпеченият иск е предявен от К.Д. и по него е образувано т.д.№ 1522/2015г. на
ВОС, по което е постановено и влязло в законна сила на 13.01.2020г. /след инстанционен
контрол на ВКС/ решение, с което предявените срещу „Рубикон Инженеринг" ЕАД
осъдителни искове са отхвърлени за разликата над 4 950 лева до претендираните 80 000
лева, представляваща преведена от ищеца по банковата сметка на ответното дружество на
05.01.2012г. сума при начална липса на основание поради извършено прихващане с
насрещно вземане на „Рубикон Инженеринг" ЕАД от К. Д. Д. в размер на сумата 75 050
лева, получена на 28.03.2013г. по банков път при начална липса на основание както и иска
за сумата от 30307,22 лева, претендираш като обезщетение за вреди от забава в плащането в
размер на законната лихва върху главницата от 80 000 лева за периода от 06.01.2012г. до
22.09.2015г.
На 30.06.2020г. „Рубикон Инженеринг" ЕАД е заплатило на К. Д. Д. сума в размер на
7 906,56 лева.
С определение от 30.07.2020г. /влязло в законна сила на 27.08.2020г./ постановено по
ч.т.д.№ 1382/2015г. на ВОС по молба на „Рубикон Инжинеринг“ АД е отменено допуснатото
с определението от 26.08.2015г. обезпечение на основание чл.402 от ГПК.
Предвид така установеното от фактическа обстановка, съдът прави следните изводи
от правна страна:
Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз основа на
нея петитум на предявения иск обуславят извод за предявен иск с правно основание чл.403
от ГПК за обезпечаване на вреди от наложени обезпечителни мерки, в случая вреди от
наложен запор на банкова сметка на ищеца по делото в полза на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.403, ал.1 от ГПК, ако искът, по който е допуснато
обезпечението бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако
делото бъде прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените в
следствие на обезпечението вреди.
Съгласно трайната практика на ВКС, предвидената чл.403 от ГПК отговорност за
3
вреди, причинени от допуснато обезпечение, е основана на общата гражданска отговорност
за непозволено увреждане /чл.45 от ЗЗД/ и представлява негова частна хипотеза.
Отговорността е невиновна, доколкото е следствие от едно правомерно деяние - подаването
на молба за обезпечение и законно предвиден способ за защита на накърнени материални
права. Следователно нормата на чл.403 от ГПК предвижда имуществен коректив на едно
позволено от закона процесуално поведение на страната в исковия процес, но поради това,
че то е неоснователно, следва да бъдат възмездени настъпилите вреди от непозволеното
вмешателство в чужда правна сфера.
Доколкото липсва изрична регламентация относно отговорността за вредите от
обезпечение, съответно приложими са нормите на ЗЗД и в частност на чл.51, ал.1 от ЗЗД,
според която обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането /претърпените загуби и пропуснатите ползи/.
В случая ищецът претендира за обезщетяване на пропуснати ползи свързани с
невъзможността да ползва запорираната в полза на ответника сума, които съизмерява с
размера на законната лихва върху нея за периода, за който обезпечителната мярка е
действала, т.е от 28.08.2015г. до 11.09.2020г.
Фактическият състав предполагащ основателност на искането за обезщетение
предполага наличие на всички елементи от цитираната норма, а именно – наложена
обезпечителна мярка, някоя от хипотезите на чл.403, ал.1 от ГПК /отхвърлен, непредявен
иск или прекратено производство по обезпечения иск/, както и наличието на вреди,
причинени от обезпечителната мярка.
Съдът след съвкупен анализ на доказателствата по делото намира, че са налице
всички изискуеми елементи за уважаване на предявения иск.
Няма спор, че банковата сметка на ищеца е била запорирана по искане на ответника
К.Д. до размера на обезпеченото вземане от 109482,38 лева за периода от налагане на запора
на 28.08.2015г. до вдигането му на 11.09.2020г., както и че обезпечените искове са били
отхвърлени за разликата над 4950 лева до общо обезпечения размер, т.е за 104532,38 лева.
По отношение на твърдението на ищеца за настъпила имуществена вреда съдът
приема, че фактът на ограничаване на възможността му да ползва налична по собствената
му банкова сметка сума /блокирана, поради наложеният запор/ се явява имуществена вреда
за него във вид на пропусната полза. Това е така, тъй като ищецът е бил в невъзможност да я
ползва за задоволяване на свои нужди и да реализира от нея доход, поради което същият е
пропуснал да реализира и полза, което е имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване.
Предположението, че ако благото не беше засегнато, то същото щеше да доведе до
увеличаване на имуществото е законово закрепено в нормата на чл.86, ал.1 от ЗЗД, която е
приложима и в хипотезата на неправомерно задържана парична сума, при която размерът на
4
вредата се заключава в заплащането на законна лихва. В този смисъл са и разрешенията
дадени в решение № 156/18.12.2017г. постановено по т.д.№ 449/2017г. по описа на ВКС, с
което е даден отговор на въпроса за размера на вредата в хипотезата на чл.403, ал.1 от ГПК
като е прието, че тя е съизмерима като минимален размер със законата лихва върху
учредения като обезпечение залог в пари като пряка и непосредствена последица от
обезпечението, а също и в Решение № 281 от 04.10.2011 г., по гр.д.№ 1684/2010 г. на III г.о.
на ВКС и Решение № 432 от 27.12.2011г., по гр.д.№ 1380/2011г. на III г.о на ВКС, които
подобно на процесния случай касаят обезщетяване на вреди от невъзможността да се
ползват парични суми без значение дали сумите са блокирани по сметката, предадени на
насрещната страна, или иззети по нейна инициатива.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за погасяване по давност
на вземането на ищеца за обезщетение от проведеното срещу него обезпечително
производство с тригодишна давност на основание чл.111 от ЗЗД. Това е така, тъй като
вземането е за обезщетение за вреди в размер на законната лихва върху запорираната сума, а
не вземане за законна лихва. В този смисъл претенцията по чл.403 от ГПК се погасява с
общата 5-годишна давност по чл.110 от ЗЗД, а началото й се свързва с възникване на
правото да се получи такова обезщетение – в случая от влизане в сила на решението, с което
е отхвърлен обезпечения иск, т.е от 13.01.2020г.
При определяне на обезщетението в размер на законната лихва върху сумата от
104532,38 лева за периода от наложения запор – от 28.08.2015г. до 11.09.2020г. съдът
използва помощен продукт „Апис Финанси“, с който същият се изчислява в размер на
53498,36 лева. Доколкото размерът на претендираното обезщетение от 53410,18 лева попада
в горната сума съдът намира, че искът за присъждането му се явява напълно основателен и
следва да бъде уважен. Съобразно направеното искане сумата следва да бъде присъдена
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на сезиране на съда с исковата
молба – 13.11.2020г. до окончателното изплащане.
И двете страни са направили искане за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски, като с оглед изхода на спора основателно се явява искането на
ищеца. Съобразно направеното искане, представеният списък на разноските по чл.80 от ГПК
и доказателствата за размера им съдът намира искането за основателно за сумата от 4152,41
лева включваща 2000 лева – адвокатско възнаграждение, 2136,41 лева – заплатена държавна
такса и 16 лева – такса за снабдяване с писмени доказателства, която следва да бъде
възложена в тежест на ответника, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Д. Д., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ж.к.Възраждане бл.76, вх.Е,
5
ап.115 ДА ЗАПЛАТИ на „Рубикон Инженеринг“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.Варна, ул.“Нептун“ № 8, представлявано от изпълнителния
директор П.Г.В. сумата от 53410,18 /петдесет и три хиляди четиристотин и десет и 0,18/
лева, представляваща обезщетение за причинени на дружеството вреди от неоснователно
допуснатото в полза на К.Д. обезпечение по ч.т.д.№ 1382/2015г. по описа на ВОС
изразяващо се в запориране на сметката на ищеца в „Сосиете Женерал Експресбанк“ /сега
„Банка ДСК“ ЕАД/ съизмеримо със законната лихва върху запорираната сума до размера на
104532,38 лева за периода от 28.08.2015г. до 11.09.2020г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на сезиране на съда с исковата молба – 13.11.2020г. до
окончателното изплащане, на основание чл.403 от ГПК.
ОСЪЖДА К. Д. Д., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ж.к.Възраждане бл.76, вх.Е,
ап.115 ДА ЗАПЛАТИ на „Рубикон Инженеринг“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.Варна, ул.“Нептун“ № 8, представлявано от изпълнителния
директор П.Г.В. сумата от 4152,41 /четири хиляди сто петдесет и два и 0,41/ лева – сторени
съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
БАНКОВАТА СМЕТКА, по която може да бъде платена сумата в полза на ищеца
„Рубикон Инженеринг“ АД, ЕИК ********* е IBAN BG93STSA 9300 1506 0504 86.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски Апелативен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6