РЕШЕНИЕ
№ 414
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20221001000364 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение №69 от 18.01.2022г., постановено по гр.д. №7339/2021г. по описа на СГС,
ГО, I - 17 състав е признато за установено на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 538 вр. чл.
535 от ТЗ, че Р. Й. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***, ул, "***“ № ***, ет. 3, an.
3, в качеството си на издател, дължи на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град София, бул.“Драган Цанков” №37
сумата от 50 000 евро, представляваща главница по запис на заповед от 22.08.2019 г. за
сумата от 1 000 000 евро, с падеж 21.10.2019 г., за която сума е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК на 20.10.2020 г. по ч.гр.д. № 47598/2020 г. по описа
на СРС, 43 състав и е осъден на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати сумата от 2 255.83
лева разноски за производство пред СГС и 2 005.83 лева разноски по ч.гр.д. № 47598/2020 г.
по описа на СРС, 43 състав.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Р. Й. Н. с
оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на
първоинстанционното решение. Посочва се, че първоинстанционният съд неправилно приел,
че процесният запис иа заповед от 22.08.2019г. е редовен от формална страна, тъй като не
бил посочен конкретен ден за падежирането му. Имало фактически несъответствия с
1
изписването на имената на ответника в исковата молба, което обосновавало извод за
допуснато процесуално нарушение при постановяване на обжалваното решение.
Неправилно било установено кредитното правоотношение, по което се твърди, че 33 от
22.08.2019 г. бил издаден като обезпечение, тъй като не съществувала връзка между Р.Н.
като физическо лице, възникналото кредитно правоотношение между ,,ПИБ“ АД и „НСА
България“ ЕООД и „Риджънт Кепитал“ АД, представлявано от Р.Н., дружество съдлъжник
по договора за кредит, ипотекирало собствен имот в полза на банката. Неправилно
приложената Директива 93/13/ЕИО, препятствала установяването недействителността на
договора за обезпечение. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на
решение, с което искът да бъде отхвърлен, претендира присъждане на разноски.
Въззиваемият „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД оспорва въззивната жалба
и моли съда да потвърди обжалваното с нея решение. В писмения отговор, депозиран по
реда на чл.263, ал.1 от ГПК чрез пълномощника си юрисконсулт Х. П. се твърди, че
първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическият състав, обуславящ
уважаването на предявения иск и е приложил релевантните правни норми, като е постановил
обосновано и подкрепено от събраните доказателства решение. Отговорил е конкретно по
всяка една групата въпроси поставени с жалбата. Моли съда да остави без уважение жалбата
и да му бъдат присъдени разноски.
Софийският апелативен съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по
реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и при спазване на чл. 269, изр. 2 от ГПК, приема
за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в процесуално- преклузивния срок по чл.259, ал.1 от
ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимирана страна с правен
интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.
Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от събраните
доказателства, че със запис на заповед, издаден на 22.08.2019 г. Р. Й. Н. се е задължил
безусловно и неотменимо да заплати, без разноски и протест, на поемателя „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД сумата от 1 000 000 евро.
На 20.10.2020 г. по ч.гр.д.№47598/2020 г. по описа на СРС въз основа на заявление от
01.10.2018г. Софийският районен съд, е издал в полза на поемателя - „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за сумата от 50
000 евро, представляваща част от непогасена главница по запис на заповед, издаден на
22.08.2019 г. и падеж 21.10.2019 г., 1 955.83 лева държавна такса и 50 лева възнаграждение
за юрисконсулт и е допуснал незабавно изпълнение на заповедта, като е издал изпълнителен
лист за събиране на вземанията по нея. В заповедта е посочено, че вземането произтича от
неизпълнението на парично задължение по запис на заповед от 22.08.2019 г.
С възражение по чл. 414 от ГПК длъжникът е оспорил в срок заповедта, поради което
с разпореждане от 20.04.2021 г. съдът е указал на кредитора, че може в 1-месечен срок да
предяви иск за установяване на вземането си по нея. При спазване на този срок е предявен
2
настоящия иск.
На 16.02.2018 г. е сключен договор между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”
АД и кредитополучател „НСА България“ ЕООД. Съдлъжници по договора от
16.02.2018 г. са „Логистичен терминал Свиленград“ АД, „НСА Инвестмънт“ ЕООД и
„Риджънт Кепитал“ АД за сумата от 9 500 000 евро, с краен срок за погасяване 31.07.2019 г.
„Риджънт Кепитал“ АД е съдлъжник по договора от 16.02.2018 г., а последният е
подписан от Р. Й. Н. в качеството му на изпълнителен директор на това дружество.
Задължението за солидарната отговорност на дружеството, заедно с останалите е
предвидено в т. 20.1., б. „а“ на от договора. Със споразумение от 22.08.2019 г. е
констатирана изискуемостта на задълженията по договора от 16.02.2018 г. в пълен размер. В
т. 1 от същото, издателят Р. Й. Н. се е съгласил да издаде в полза на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД запис на заповед за сумата от 1 000 000 евро,
обезпечаващ частично вземанията по договора за банков кредит 16.02.2018 г. По този начин
процесният запис на заповед е издаден като допълнително обезпечение на задълженията по
договор за банков кредит от 16.02.2018 г., чийто падеж е настъпил.
При горните данни, съдът намира следното:
Записът на заповед е едностранна формална сделка, с която издателят обещава при
настъпване на падежа безусловно да заплати на поемателя определена сума пари. Като
абстрактна сделка валидността му не е обусловена от наличието на основание (causa), по
смисъла на чл.26, ал.2, изр. второ от ЗЗД, за което при каузалните сделки законът е
установил оборима (разместваща доказателствената тежест) процесуална презумпция.
Основанието за плащане не е елемент от съдържанието на менителничния ефект, поради
което не е условие за неговата действителност, а оттам и за валидното възникване на
обективираното в него менителнично задължение, независимо че поемането му обикновено
става с определена цел, свързана с извънменителнични правоотношения, произтичащи от
каузални сделки, сключени между издателя и поемателя, които са житейска причина за
издаване на ефекта и съществуват паралелно с него.
Въззивникът Р. Й. Н. не установява, а и не твърди погасяване на задълженията си по
менителничния ефект от 22.08.2019 г. Задълженията, които обезпечава са с настъпил падеж,
като при липса на данни, да ги е погасил чрез плащане или по друг начин, водещ до
отпадане на отговорността му, искът за установяване на вземанията на въззиваемия по
записа на заповед от 22.08.2019 г. се явява основателен.
Неоснователно е оплакването, че първоинстанционният съд неправилно приел, че
процесният запис на заповед от 22.08.2019г. е редовен от формална страна, тъй като не бил
посочен конкретен ден за падежирането му. Видно от представения и неоспорен запис на
заповед от 22.08.2019 г., същият съдържа законовоустановените реквизити за редовност на
менителничния ефект, включително и конретизиран падеж- 21.10.2019 г.
Установеното несъответствие с изписването на имената на ответника в исковата
молба е изправено своевременно, а и всички приложени доказателства по делото налагат
3
единственият извод, че исковата претенция е насочена против Р. Й. Н..
Направеното оплакване, че не съществувала връзка между Р.Н. като физическо лице,
възникналото кредитно правоотношение между ,,ПИБ“ АД и „НСА България“ ЕООД и
„Риджънт Кепитал“ АД, представлявано от Р.Н., дружество съдлъжник по договора за
кредит, ипотекирало собствен имот в полза на банката, както и по приложение Директива
93/13/ЕИО е отново неоснователно. Не може да бъде споделена тезата, че издателят на
менителничният ефект Р. Й. Н. и представляващ съдлъжника по договора за кредит
„Риджънт Кепитал“ А. Й. Н. нямат връзка с възникналото кредитно правоотношение между
,,ПИБ“ АД и „НСА България“ ЕООД, защото именно заради качеството на представляващ
съдлъжник(„Риджънт Кепитал“ АД) по договор за кредит с ипотекиран недвижим имот, към
момент, в който задължението е било изискуемо, впоследствие Р. Й. Н. е подписал
процесния записът на заповед. Факт който, сам по себе си установява, не само негова
съпричастност към кредитното правоотношение, но и функционалната връзка между
менителничното задължение и договора кредит. Като това обстоятелство е достатъчно да се
приеме, че въззивникът не би могъл да се третира като потребител по смисъла на
закона.Тази констатация прави излишно обсъждането на доводите за характера на
обезпечителния договор, в случая менителнично задължение и евентуалните неравноправни
клаузи.
За необсъденото до тук от фактическа и правна страна, съдът на основание чл.272 от
ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение, които споделя.
По горните съображения, обжалваното решение, с което искът по чл. 422 от ГПК е
уважен, следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на въззиваемият следва
да бъдат присъдени сторените разноски в производството пред въззивния съд. Същият
претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.,
представляващи възнаграждение за процесуално представителство за пред настоящата
съдебна инстанция
По изложените съображения Апелативен съд-София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №69 от 18.01.2022г., постановено по гр.д. №7339/2021г.
по описа на Софийски градски съд, ГО, I - 17 състав.
ОСЪЖДА Р. Й. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***, ул, "***“ № ***, ет. 3,
an. 3 да заплати на основание чл. 78, ал.1 ГПК на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, бул.“Драган Цанков”
№37, сумата от 450 представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение за пред
настоящата съдебна инстанция.
4
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280,
ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5