№ 2
гр. София, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20211001001123 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 24.09.2010 г. на ищеца „Гудуил Консултинг“ ЕООД срещу
решението от 22.07.2021 г. по т. д. № 2291/2019 г. на Софийския градски съд, VІ-13 състав, с
което:
е отхвърлен предявеният срещу ответника „Лидер Маг“ ЕООД иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата 63 074,02 лв., представляваща възнаграждение по чл. 5.2 от договор №
533/28.10.2013 г. по проект с наименование „Повишаване на енергийната ефективност в
„Лидер Маг“ ЕООД чрез закупуване на ново оборудване“ и номер в ИСУН 2020 –
BG16RFOP002-3.001-0050-C01;
ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни разноски в размер на 4 000 лв.
В жалбата се твърди, че неправилно и необосновано съдът е приел, че претендираното вземане
е недължимо, тъй като не било доказано, че проектното предложение е изготвено от ищеца. До
този неправилен извод съдът достигнал поради неправилна преценка на доказателствата по
отделно и в съвкупност. Твърди се, че неправилно са игнорирани представените от ищеца
доказателства, а са кредитирани доказателствата на ответника. Сочи се, че изпълнението на
договора от ищеца се установявало от представеното удостоверение за изпълнение от 30.09.2016
г., от електронната кореспонденция и от показанията на свидетелите Б. И. и М. Б.. Твърди се, че
показанията на свидетеля на ответника не следвало да се кредитират, тъй като противоречали на
останалите събрани доказателства.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
1
уважи предявения иск, както и да му присъди направените разноски по делото.
Въззиваемият „Лидер Маг“ ЕООД – ответник по иска – в писмения отговор на процесуалния си
представител оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение, а обжалваното с нея решение
– в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Гудуил Консултинг“ ЕООД с искова молба от
1.11.2019 г., с която срещу „Лидер Маг“ ЕООД е предявен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата 63 074,02 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение по чл. 5.2 от договор за
консултантски услуги от 28.10.2013 г., заедно със законната лихва от подаване на исковата молба
до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че с посочения договор ответникът възложил на ищеца срещу
заплащане на възнаграждение предоставянето на консултантски услуги, описани в чл. 1, с оглед
реализирането на плановете на възложителя за усвояване на средства от европейски и национални
донорски програми за развитието и разширяването на дейността си. Ищецът изпълнявал точно
задълженията си по договора, като за срока на действието му е извършвал мониторинг и
периодичен преглед на програмите за финансирането с оглед дейността и интересите на
възложителя и е предоставял консултации и предложения за изготвяне на проекти за
кандидатстване за получаване на финансиране по програми. Твърди се, че ответникът е заявил
желание за изготвяне на проектно предложение по Оперативна програма „Иновации и
конкурентоспособност“, BG16RFOP002-3.001 „Енергийна ефективност за малките и средни
предприятия“. Ищецът изготвил от името и за сметка на ответника проектно предложение с
наименование „Повишаване на енергийната ефективност в „Лидер Маг“ ЕООД чрез закупуване на
ново оборудване“, което било подадено за кандидатстване пред управляващия орган на програмата
за финансиране. За изготвянето и подаването на проектното предложение между страните било
подписано и удостоверение за изпълнение от 30.09.2016 г. Този внесен проект бил одобрен за
финансиране на безвъзмездна финансова помощ в размер на 1 314 043,22 лв., за усвояването на
която ответникът сключил договор от 20.11.2017 г. В сключения договор за консултантски услуги
страните уговорили и възнаграждение за успех, представляващо процент от първоначално
одобрената сума за възложителя по проектите, изготвени от ищеца, което на база процесната
одобрена сума и съгласно чл. 5.2.4 от договора било в размер на 4 % от тази сума, т.е. възлизало на
52 561,73 лв. без ДДС, или 63 074,02 лв. с ДДС. Това възнаграждение са дължало на две вноски
съгласно чл. 6: 1) 31 537,01 лв. с ДДС – в срок от 8 дни от одобряване на проекта от
финансиращата институция, и 2) 31 537,01 лв. с ДДС – в срок от 8 дни от получаването на
авансовото плащане по проекта, а при липса на такова – в срок до 6 месеца от датата на сключване
на договора за финансиране. Твърди се, че въпреки настъпилата изискуемост това възнаграждение
не било платено до момента от ответника.
По делото е представен договор за консултантски услуги от 28.10.2013 г., сключен между
възложителя „Лидер Маг“ ООД и изпълнителя „Гудуил Консултинг“ ЕООД. В документа е
посочено, че договорът е бил подписан от името на възложителя от управителя О. М. А., а от
името на изпълнителя – от управителя Т. Б.. В преамбюла на същия е посочено, че възложителят с
цел развитие и разширяване на извършваните от него дейности желае да разкрие какви са
2
възможностите и условията за кандидатстване за усвояването на средства по европейски и
национални донорски програми, а изпълнителят е в състояние да подпомогне възложителя при
намирането на възможности за кандидатстване на такива програми, както и подготовката на
документите за кандидатстване по тези програми. С оглед това в чл. 1 от договора изпълнителят се
е задължил срещу заплащане на възнаграждение да извърши следните услуги: 1.1) мониторинг,
периодичен преглед на европейски, национални и други донорски програми за финансиране в
сферата на дейностите и интересите на възложителя; 1.2) предоставяне на възложителя по
телефона или в офиса му на неограничен брой консултации и предложения за изработване на
проекти за кандидатстване за финансиране на европейски, национални и други донорски
програми; 1.3) изработване и редакция на проект с пълна документация за кандидатстване по
европейски, национални и други донорски програми за финансиране, избрани от възложителя и
отговарящи на профила му въз основа на професионалните упътвания и инструкции на
изпълнителя; 1.4) администриране на изготвения проект, включващо подаване на подписаните от
възложителя документи до финансираща институция, поддържане на връзка с финансиращата
институция и системно следене на развитието на проекта до вземане на окончателното решение и
оценка по проекта от финансиращата институция; 1.5) изготвяне на бизнес и финансови планове и
анализ на рисковете, свързани с подготвянето и реализирането на проектите по т. 1.4; 1.6)
предлагане при необходимост на възложителя на консорциумни партньори с оглед подготвянето и
реализирането на проектите по т. 1.4; 1.7) изготвяне при необходимост на изискуемите документи,
за неограничен брой тръжни процедури, по реда на ПМС № 69/11.03.2013 г. за условията и реда за
определяне на изпълнител от страна на кандидати за безвъзмездна финансова помощ и
бенефициенти на договорена безвъзмездна помощ от структурните фондове и кохезионния фонд
на ЕС, съвместната оперативна програма „Черноморски басейн 2007 – 2013“, финансовия
механизъм на ЕИП и Норвежкия финансов механизъм (ДВ, бр. 27/15.03.2013 г.) за провеждане на
процедура за определяне на изпълнител чрез избор с публична покана по договорите за възлагане
по проектите на т. 1.4; и 1.8) при одобряването на проект/и за субсидия от финансиращата
институция и получаването на финансиране изпълнителят поема задължението за обгрижване на
одобрените проекти за периода на настоящия договор, понататъшното контактуване с
финансиращата институция и изготвянето от името на възложителя на изискваните по програмата
доклади за мониторинг на одобрените проекти. Според чл. 3 в рамките на срока на договора
изпълнителят следва да предложи на възложителя не по-малко от 8 възможности за изготвяне на
проекти за кандидатстване на финансиране, които са подходящи за постигане на декларираните от
възложителя цели в сферите му на интереси, а ако предложи по-малко от 8 възможности,
възложителят има право на пропорционално обратно изплащане на авансовото възнаграждение от
изпълнителя. Според чл. 4 договорът се сключва за срок от 3 години, считано от датата на
подписването му, като изпълнението от страна на изпълнителя започва след заплащането от
възложителя на авансовото възнаграждение по чл. 5.1. Според чл. 5 за изпълнение на предмета на
договора възложителят дължи на изпълнителя заплащането на авансово възнаграждение, както и
възнаграждение за успех, както следва: 5.1) авансово възнаграждение в размер на 6 000 лв. без
ДДС, платимо в срок от 8 дни от датата на сключване на договора и издаване на фактура от
изпълнителя за тази сума; 5.2) възнаграждение за успех, представляващо процент от първоначално
одобрената съгласно уведомителното писмо сума за възложителя по спечелените за финансиране
проекти, изготвени от изпълнителя, в следните размери: 5.2.1) при одобрена субсидия в размер от
0 лв. до 70 000 лв. – 6 % от одобрените суми, но не по-малко от 400 лв.; 5.2.2) при одобрена
субсидия в размер от 70 001 лв. до 350 000 лв. – 5,5 % от одобрените суми; 5.2.3) при одобрена
3
субсидия в размер от 350 001 лв. до 700 000 лв. – 5 % от одобрените суми; 5.2.4) при одобрена
субсидия в размер от 700 001 лв. до 1 500 000 лв. – 4 % от одобрените суми; 5.2.5) при одобрена
субсидия в размер от 1 500 001 лв. до 3 500 000 лв. – 3 % от одобрените суми; 5.2.6) при одобрена
субсидия в размер над 3 500 000 лв. – 2 % от одобрените суми. В чл. 6 е предвидено, че
възнаграждението за успех се заплаща на две равни части: 6.1) първата част се заплаща в срок от 8
дни от датата на одобряване на проекта за финансиране от финансиращата институция; и 6.2)
втората част се заплаща в срок от 8 дни, считано от получаването на авансово плащане от
възложителя по одобрения проект, а ако такова няма, то възнаграждението се дължи в срок до 6
месеца от датата на сключване на договора за безвъзмездно финансиране. В договора са уредени
подробно останалите права и задължения на страните. Специално е предвидено задължение на
възложителя да изпраща на изпълнителя по факса или имейл всички свързани с проекта съобщения
от финансиращата институция на програмата, както и изисканите му различни видове декларации
в срок от 2 работни дни от получаването им /чл. 10/.
За авансовото възнаграждение по договора в размер на 6 000 лв. или 7 200 лв. с ДДС е била
издадена от ищеца фактура № 587/28.10.2013 г., като плащането на същото е било извършено от
ответника по банков път на 30.10.2013 г. – видно от приложеното извлечение от банкова сметка.
Не е спорно, а това е видно и от представеното удостоверение за изпълнение от 21.08.2015 г.,
подписано за ищеца от Б. Г. И., а за ответника – от управителя Н. Н. А., че в изпълнение на този
договор е било изготвено от ищеца проектно предложение по обявената за участие процедура за
подбор на проектни предложения „Подобряване на производствения капацитет в МСП“ с
наименование на проекта „Подобряване на производствения капацитет и създаване на
предпоставки за реализиране на износ в „Лидер Маг“ ООД“, стойност на проекта – 1 026 734,47
лв., размер на субсидията – 718 714,12 лв. Видно от представената разпечатка от идентификация от
системата ИСУН 2020 проектното предложение е заведено с № BG16RFOP002-2.001-0874-С01, с
дата на сключване на договора – 9.02.2016 г. и дата на приключване – 16.02.2017 г.
За този проект е била издадена и референция с изх. № 34/13.12.2016 г., подписана от управителя
на ответника, в която е посочено, че в рамките на договора от ищеца са били изпълнени следните
дейности: 1) предварителни консултации; 2) подготовка на проектно предложение; 3)
окомплектоване и подаване на всички необходими документи за кандидатстване по съответната
процедура, допълване и откоригиране до окончателната оценка на проекта; 4) оказване на
съдействие за подготовка на изисканите от договарящия орган документи за сключване на
договора за БФП; 5) съдействие при изпълнение на проекта до приключването му – провеждане на
процедури за избор на изпълнители, подготовка на междинни и финален отчет, консултации по
изпълнението и отчитането.
С анекс № 1/3.02.2016 г. към договора от 28.10.2013 г. страните са се споразумели, че за този
проект размерът на възнаграждението за успех се намалява на 3,5 % от одобрените суми по
проекта. За същото в общ размер на 30 185,99 лв. с ДДС са били издадени и 2 фактури от ищеца /№
1667/3.02.2016 г. и № 2032/11.11.2016 г./, които са били заплатени от ответника по банков път на
10.02.2016 г. и 18.11.2016 г.
Представено е удостоверение за изпълнение от 30.09.2016 г., подписано за ищеца от М. А. Б., а
за ответника – от И. К. П., до чийто подпис е поставен и печат на ответното дружество. В
документа е посочено, че възложителят заявява, че изпълнителят е изпълнил точно, качествено и в
срок задълженията си по договора за консултантски услуги от 28.10.2013 г. относно изготвянето и
4
подаването на проектното предложение по обявената за участие процедура за подбор на проектни
предложения: BG16RFOP002-3.001 „Енергийна ефективност за малките и средни предприятия“, с
наименование на проекта – „Повишаване на енергийната ефективност в „Лидер Маг“ ЕООД чрез
закупуване на ново оборудване“, стойност на проекта – 1 863 264,60 лв., размер на субсидията –
1 314 043,22 лв. Посочено е, че възложителят заявява, че няма претенции към изпълнителя относно
изготвеното проектно предложение, бюджета на проекта и всички съпътстващи допълнителни
документи и ги приема без забележки.
Видно от представената разпечатка от идентификация от информационната система ИСУН 2020
проектът е регистриран с № BG16RFOP002-3.001-0050-С01, дата на сключване на договора –
20.11.2017 г., дата на приключване – 23.10.2019 г., статус на изпълнение на договора – приключен.
Посочено е, че общата стойност на проекта е 1 863 264,60 лв., безвъзмездното финансиране –
1 314 043,22 лв., общо РИС – 1 272 202,91 лв., процент на съфинансиране от ЕС – 85 %.
С покана от 12.03.2018 г. ищецът е поканил ответника да му заплати възнаграждение по чл. 6.1
от процесния договор в размер на 31 537,03 лв. с ДДС в 7-дневен срок от получаване на поканата.
Според представената пощенска разписка получаването на пратката е отказано на 15.03.2018 г.
За претендираното процесно възнаграждение по договора ищецът е издал следните фактури: 1)
фактура № 2457/7.03.2019 г. за сумата 31 537,03 лв. с ДДС – първа вноска, и 2) фактура №
2469/11.03.2019 г. за сумата 31 537,03 лв. с ДДС – втора вноска. Фактурите не са подписани за
получател от името на ответника.
Представени са и формуляр за кандидатстване; 3 бр. извлечения от системата ИСУН 2020 с
въпроси и отговори във връзка с приемането и оценяването на процесния проект; извадка от
списък с резервни проектни предложения по процесната процедура, в която процесният проект на
ответника е класиран под № 47; информация от Интернет страницата на Оперативна програма
„Иновации и конкурентоспособност“; образец от подписа на Т. Б. – управител на ищцовото
дружество; трудов договор № 28/12.11.2012 г. и допълнително споразумение от 4.04.2014 г.,
сключени между ищеца и М. А. Б.; длъжностна характеристика от 7.04.2014 г. на М. Б.; трудов
договор № 37/8.02.2013 г., сключен между ищеца и И. Д. Н.; длъжностна характеристика от
1.03.2013 г. на И. Н.; разпечатки от електронни писма в периода 21.09.2016 – 10.01.2017 г.; статии,
публикувани на 17.01.2018 г. и 19.01.2018 г. в Интернет сайта ***; ГФО на ответното дружество
към 31.12.2015 г. и 31.12.2016 г.; платежна разписка от 28.06.2018 г.; пълномощно от 30.09.2020 г.;
справка – извлечение от ТР за „Мона“ ЕООД; справка от СРМ системата на ищеца, раздел
„Изготвяне на проекти“ за „Лидер Маг“ ЕООД; договор № 007/2.06.2016 г. за извършване на
енергиен одит, сключен между „Лидер Маг“ ЕООД и „ЕЕС – Енергийно ефективни системи“
ЕООД; доклад за енергиен одит от 8.08.2016 г.; платежни нареждания от 13.06.2016 г., 16.09.2016
г. и 23.02.2018 г. за преводи от „Лидер Маг“ ЕООД към ЕЕС – Енергийно ефективни системи“
ЕООД по същия договор.
С писмо с изх. № 94-В-366/22.01.2021 г. на Министерство на икономиката е изпратена на съда
цялата преписка във връзка с подаденото от ответника проектно предложение, регистрирано в
системата ИСУН 2020 с рег. № BG16RFOP002-3.001-0050/30.09.2016 г. „Енергийна ефективност
за малките и средни предприятия“.
В първоинстанционното производство е прието заключение от 30.03.2021 г. на
съдебнотехническа експертиза, извършена от вещото лице Т. Б.. Експертизата е установила при
извършената на 9.03.2021 г. проверка в компютърната система на ищеца, че в архивираната
5
електронна кореспонденция на бившата служителка М. Б. се съдържат електронни писма от
21.09.2016 г. и 27.09.2016 г. Към първото от тях е бил приложен файл с наименование „ИСУН
2020 21.09.16.pdf“, към второто е приложен файл с наименование „проект 27.09.2016.pdf“, като
информацията в двата файла представлява формуляр за кандидатстване с проектно предложение
„Повишаване на енергийната ефективност в „Лидер Маг“ ЕООД чрез закупуване на ново
оборудване“. Към заключението са приложени разпечатки от електронните писма и приложенията
към тях. Вещото лице е посочело, че на 6.03.2021 г. е отправило запитване до електронен адрес
*** с молба да му бъдат предоставени копия от двата файла, но отговор не получил. От мета
данните на двата файла се установявало, че са генерирани по различен начин, на различни
компютърни системи, но повече информация не се съдържала в тях.
По делегация от РС – Варна е разпитана свидетелката М. Б.. Същата заявява, че е работила 4 – 5
години в ищцовото дружество до 2017 г. на длъжностите „бизнес консултант“ и „тим – лидер“.
Между ищеца и ответното дружество имало сключен договор за консултантски услуги, който бил
прехвърлен на свидетелката, след като напуснал друг служител – Б. И., който първоначално
отговарял за него. Свидетелката не била изготвяла проектното предложение за ответника по
програмата „Енергийна ефективност за малките и средни предприятия“, като евентуално била
изготвила декларация по този проект. По проекта бил изготвен енергиен одит от външна
сертифицирана фирма. Свидетелката контактувала с много лица от ответното дружество по
електронна поща чрез служебен имейл или телефон, но не си спомня имена, като не познава лицето
И. К. П.. Свидетелката предполага, че тя е изготвила удостоверението от 30.09.2016 г., като
предполага, че то е подписано от името на ответника от И. К. като лице за контакт по проекта.
Удостоверението се подписвало в деня, в който е подаден проекта, като се изпращало по имейл
или куриер за подписване от клиента чрез лицето за контакт. Свидетелката не помни как е бил
подаден процесният проект, но по принцип се подавал електронно с електронен подпис. В
ищцовото дружество имало информационна система СРМ, в което се вписвали всички клиенти и
извършената по тях работа.
Пред СГС е са разпитани и свидетелите А. М. и Б. И.. Свидетелката М. заявява, че е адвокат с
кантора в гр. *** и е консултирала ответника „Лидер Маг“ ЕООД от около 10 години по различни
въпроси, вкл. и по процесния проект за повишаване на енергийната ефективност. Посещавала
често офиса на дружеството, като от управителя разбрала през 2016 г., че дружеството желае да
кандидатства по този проект, тъй като имало много стари машини в цеха с ниска
производителност. Свидетелката консултирала във връзка с изготвянето на част от необходимите
приложения по проектното предложение – различни декларации и справки. Проектното
предложение технически се подготвяло от лице с име И. и от управителката на фирмата. И.
нанасял данните, но тъй като не знаел идеално български език се консултирал със свидетелката,
която присъствала в офиса на фирмата при попълване на данните на компютър. Разработването на
проекта започнало след изготвянето на енергиен одит от външна фирма, който бил основата на
проектното предложение. След това се събрали оферти за закупуване на новите машини, а след
това се изготвил формуляра за кандидатстване, който бил попълнен от И. и управителката –
доколкото свидетелката знаела. Във формуляра се описвала дейността на дружеството, целите на
проекта. Приложените към формуляра декларации също били попълнени от същите лица. Всички
документи били на електронен носител и се подавали с електронен подпис, като свидетелката
видяла принтирани съпътстващите документи. В края на лятото на 2016 г. проектното
предложение било подадено чрез информационната система ИСУН, като свидетелката не била
6
видяла варианта на предложението в деня на подаването му. Свидетелката знаела, че единствената
ползвана по този проект външна фирма била за извършването на енергийния одит, като не била
виждала и чувала за друга фирма по проекта, вкл. за ищцовото дружество. Служителят И. К. бил
счетоводител в ответното дружеството, като свидетелката обсъждала проекта с него след
одобряването му. Той не фигурирал в проектното предложение – в него фигурирали само
управителката и И. като лице за контакти, който основно се занимавал с проекта. Свидетелката не
познавала лица с имена М. Б. и Б. И.. Няколко месеца след подаване на проектното предложение
от управляващия орган по програмата били поставени допълнителни въпроси и указания – относно
енергийния одит и за заверен отчет от НСИ. По тяхното изпълнение също се занимавал И..
Проектът не бил класиран сред одобрените проекти на първо класиране, но бил поставен в
резервите, а след няколко месеца било отпуснато допълнително финансиране, проектът бил
одобрен и бил подписан договор за финансиране. Във връзка с подписването трябвало да се
извършат и допълнителни дейности – всички първоначално подадени приложения трябвало да се
подадат отново в актуален вид с корекции на новите бланки, защото и нормативната уредба била
междувременно променена. След подписване на договора започнало и неговото изпълнение. Във
връзка с изпълнението и по решение на управителката в проекта бил включен и И. К., който
подготвял финансовите отчети, а И. подготвял техническия отчет.
Свидетелят Б. И. заявява, че е работил в ищцовото дружество от 2012 г. до м. 08.2016 г. на
длъжността консултант по изготвяне на европейски проекти, като бил работил по много проекти.
Свидетелят знаел, че ответникът „Лидер Маг“ ЕООД бил един от клиентите на ищеца, но не помни
дали той е консултирал това дружество – ищецът отправял стотици предложения към различни
потенциални бенефициери, от които се е стигало до фактическа работа с малка част от тях.
Свидетелят не бил виждал подписан договор между ищеца и ответника. Свидетелят имал
служебна електронна поща, която включвала неговото име и домейна на фирмата. В ищцовото
дружество имало информационна система СРМ, в която се описвал напредъкът по отделни
клиенти. По програмата за енергийна ефективност свидетелят нямал нито един изготвен проект и
нито един клиент, защото свидетелят напуснал ищцовото дружество преди стартиране на
програмата за финансиране. По същата причина свидетелят не бил работил и по проекта на
ответното дружество. Ищцовото дружество имало дъщерно дружество, което се занимавало с
енергийни одити, чиито услуги се предлагали на всички клиенти. Свидетелят се срещал със
служители на ответното дружество /И. К., С. П. и Й./, като нямал ясен спомен за тези срещи, но не
се е стигнало до фаза „да, правим го“ до неговото напускане. Свидетелят бил работил и изготвял
проекти и по програмата „Подобряване на производствения капацитет и създаване на
предпоставки за реализиране на износ“, но не помни дали е изготвял проект и за ответното
дружество.
Други доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество са
частично основателна.
І. По иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД
Предмет на разглеждане е иск за заплащане на сумата 63 074,02 лв., който иск е основан на
7
твърдяно неизпълнено от ответника договорно задължение за заплащане на процесната сума,
представляваща възнаграждение за успех по чл. 5.2 от сключения с ищеца договор за
консултантски услуги от 28.10.2013 г.
Не се спори между страните, а и от събраните доказателства се установява, че: 1) процесният
договор е подписан на 28.10.2013 г. от физически лица, действащи от името на ищеца и ответника;
2) предмет на договора е възмездното предоставяне на консултантски услуги от ищеца на
ответника, изразяващи се в подпомагане при намирането на възможности за кандидатстване за
усвояването на средства по европейски и национални донорски програми, както и подготовката на
документите за кандидатстване по тези програми, с цел развитие и разширяване на извършваната
от ищеца стопанска дейност, като конкретните дължими от ищеца услуги са описани в чл. 1 от
договора, при уговорен срок на действие на договора – 3 години от подписването му, т.е. до
28.10.2016 г. ; 3) на 30.10.2013 г. ответникът е заплатил на ищеца уговореното в чл. 5 авансово
възнаграждение в размер на 6 000 лв. или 7 200 лв. с ДДС, за което е била издадена от ищеца
фактура № 587/28.10.2013 г.; 4) в изпълнение на чл. 3 от договора ищецът е предложил на
ответника няколко възможности за кандидатстване за финансиране по такива програми, като със
сигурност ответникът се е възползвал от една от тях – по програмата „Подобряване на
производствения капацитет в МСП“ с наименование на проекта „Подобряване на производствения
капацитет и създаване на предпоставки за реализиране на износ в „Лидер Маг“ ООД“, стойност
на проекта – 1 026 734,47 лв., размер на субсидията – 718 714,12 лв., по който проект е бил
сключен договор за финансиране от 9.02.2016 г. и ответникът е получил безвъзмездното
финансиране; 5) за този проект ответникът е заплатил на ищеца на 10.02.2016 г. и 18.11.2016 г.
уговореното в чл. 5.2 от договора и в анекс от 3.02.2016 г. възнаграждение за успех в размер на
30 185,99 лв. с ДДС, представляващо 3,5 % от одобрената сума по проекта; 6) на 30.09.2016 г.
ответникът е подал в Министерство на икономиката проектно предложение за кандидатстване по
програма BG16RFOP002-3.001 „Енергийна ефективност за малките и средни предприятия“, с
наименование на проекта – „Повишаване на енергийната ефективност в „Лидер Маг“ ЕООД чрез
закупуване на ново оборудване“, стойност на проекта – 1 863 264,60 лв., размер на субсидията –
1 314 043,22 лв., което е било регистрирано в информационната система ИСУН под №
BG16RFOP002-3.001-0050-С01; 7) този проект на ответника не е бил включен между първоначално
одобрените за финансиране проекти от управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и
конкурентоспособност“, като е класиран сред резервните проекти под № 47, но впоследствие
поради увеличаване на бюджета на програмата е бил одобрен и за него е бил сключен договор за
финансиране от 20.11.2017 г., по което ответникът е получил заявеното финансиране и договорът
е бил успешно приключен на 23.10.2019 г.; 8) за този проект ищецът е издал две фактури за
начисляване на възнаграждение за успех по чл. 5.2 от договора от 28.10.2013 г. на обща стойност
63 074,02 лв. с ДДС, от които фактура № 2457/7.03.2019 г. за сумата 31 537,03 лв. с ДДС – първа
вноска по чл. 6.1 от договора, и фактура № 2469/11.03.2019 г. за сумата 31 537,03 лв. с ДДС –
втора вноска по чл. 6.2 от договора; 9) за първата вноска ищецът е изпратил на ответника
пощенска покана за плащане от 12.03.2018 г., чието получаване е било отказано на 15.03.2018 г.; и
10) ответникът не е заплатил на ищеца това възнаграждение за успех.
Ответникът отрича дължимостта на претендираното възнаграждение за успех със следните
възраженията, изтъкнати в отговора на исковата молба и допълнителния отговор в първата
инстанция: 1) процесният договор за консултантски услуги от 28.10.2013 г. не бил валиден, а бил
сключен при липса на валидно изразена воля от ищеца, тъй като положеният от негово име подпис
8
в договора не бил на посочения управител Т. Б.; 2) клаузата на чл. 5.2.4 от договора, установяваща
размера на възнаграждението за успех, била нищожна като противоречаща на добрите нрави,
поради нееквивалентност на насрещните престации; 3) ищецът нямал никакво участие в
процедурата по кандидатстване за процесното проектно предложение „Повишаване на
енергийната ефективност в „Лидер Маг“ ЕООД чрез закупуване на ново оборудване“ – то било
изготвено, подадено и администрирано изцяло от служители на ответника, а ищецът не бил
предоставял за този проект уговорените в договора консултантски услуги. Тези възражения
очертават и спорните въпроси по делото, по които въззивният съд намира следното:
1. В процесния договор от 28.10.2013 г. е посочено, че е подписан от името на ищеца от Т. Б., а
от името на ответника – от О. А., които лица към онзи момент са били вписани за управители на
двете дружества. Оспорването на ответника, че подписът не бил на управителя Т. Б. при
положение, че такъв е положен, по същество е оспорване на представителната власт на лицето,
което е подписало договора от името на ищеца. Това е така, защото дори договорът да не е
подписан от тогавашния управител, то той е подписан от друго лице, действало от името на
ищцовото дружество. Ако това лице не е имало надлежна представителна власт, то договорът не е
нищожен поради липса на съгласие, а би бил висящо недействителен. На тази висяща
недействителност обаче може да се позовава само мнимо представлявания или негов универсален
правоприемник, т.е. в случая – ищецът /така т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 г. на ВКС – ОСГТК/.
Ищецът обаче не се е позовал на подобен порок на договора. Ответникът не е легитимиран да
прави подобно възражение, тъй като не от негово име е бил положен оспорваният подпис, а
същевременно – той не оспорва представителната власт на лицето, подписало договора от негово
име.
Същевременно, дори и договорът да е подписан без представителна власт от името на ищеца, то
по делото са налице категорични данни за неговото конклудентно потвърждаване съобразно чл.
42, ал. 2 ЗЗД. Самото предявяване на настоящия иск, с който се претендират права от процесния
договор, има характер на подобно потвърждаване. Такъв характер имат и болшинството от
представените от ищеца писмени доказателства, в които е налице позоваване на процесния
договор във връзка с неговото изпълнение, вкл. данните, че ищецът е приемал плащания от
ответника по процесния договор.
Наред с горното, следва да се добави и това, че по делото са налице данни за извършени
плащания през 2016 г. от ответника на ищеца за възнаграждения за реализирането на друг
предходен проект по процесния договор – този с наименование на проекта „Подобряване на
производствения капацитет и създаване на предпоставки за реализиране на износ в „Лидер Маг“
ООД“. Изпълнението на тази дейност е била и надлежно приета от ответника. Тези му действия
контрастират с направеното в настоящото производство възражение за нищожност на процесния
договор – ако ответникът е считал същият за нищожен, то нелогично се явява извършването на
плащания по него. Не се твърди и установява ответникът да е предявил претенция спрямо ищеца за
възстановяване на тези плащания, като платени без основание. Това извънсъдебно поведение на
ответника сочи на недобросъвестност на настоящото възражение, още повече при липсата на
легитимация за упражняване на същото. Ето защо това възражение е неоснователно.
2. Неоснователно е и възражението за нищожност на клаузата на чл. 5.2.4 от процесния договор,
установяваща размера на претендираното възнаграждение за успех при одобрена субсидия в
размер от 700 001 лв. до 1 500 000 лв. на 4 % от одобрените суми по проекта. Според ответника
9
клаузата противоречала на добрите нрави поради нееквивалентност на насрещните престации.
Според установената съдебна практика[1] нееквивалентността на престациите по принцип не
противоречи на добрите нрави и не води до нищожност на договора. Известна обективна
нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за
равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес. Ако е налице
значителна нееквивалентност сделката може да бъде унищожаема поради крайна нужда и явно
неизгодни условия, но не и ако е сключена между търговци /чл. 297 ТЗ/, какъвто е настоящия
случай. Единствено ако се касае до такава нееквивалентност на престациите, при която
насрещната престация е практически нулева, това може да доведе до нищожност на договора
поради противоречие с добрите нрави.
В случая подобна липса на насрещна престация не е налице в процесния договор. Дължимата от
изпълнителя престация е ясно уговорена в чл. 1 от договора и тя не е нулева. Дали размерите на
уговореното в чл. 5 възнаграждение съответстват на обичайните пазарни стойности на такъв тип
консултантски услуги е ирелевантно към твърдения порок. Страните по процесния договор са
търговци, за които се предполага, че са запознати професионално със стопанската конюнктура и са
сключили договора в съответствие със собствените си икономически интереси, а не в
противоречие с тях.
Като допълнение следва да се посочи, че в съдебната практика[2] са били разглеждани
множество спорове по аналогични консултантски договори, в някои от които уговорено
възнаграждение е било значително над процесното – напр. в размер на 10 % от одобрените суми по
проекта, което е признато за допустимо. Ето защо и това възражение е неоснователно.
3. Основният спорен въпрос по делото е дали и в каква степен ищецът е имал участие в
процедурата по кандидатстване за процесното проектно предложение „Повишаване на
енергийната ефективност в „Лидер Маг“ ЕООД чрез закупуване на ново оборудване“.
Преди да се спре на този въпрос въззивният съд намира за уместно да анализира накратко
процесния договор от 28.10.2013 г. с оглед обхвата на дължимите от изпълнителя консултантски
услуги. Очертаният в чл. 1 от договора предмет на тези услуги сочи, че задълженията на
изпълнителя включват най-общо следното:
да следи различните европейски, национални и други донорски програми за финансиране
/чл. 1.1/ и да информира възложителя за възможностите и процедурите за кандидатстване по
тях с оглед неговия предмет на дейност /чл. 1.2/;
при избрана от възложителя програма да изработи проектно предложение за кандидатстване
въз основа на предоставената от възложителя информация и документи /чл. 1.3/, вкл. да
изготвя бизнес и финансови планове и анализ на рисковете, свързани с реализирането на
проекта /чл. 1.5/;
да администрира проекта – да съдействие при подаването му от възложителя до
финансиращата институция, да поддържа връзка с тази институция, да следи за развитието
на проекта до вземане на окончателното решение от същата институция /чл. 1.4/;
при необходимост от провеждане на тръжни процедури за определяне на изпълнител по
проекта – да изготвя необходимите документи за провеждането на процедурата /чл. 1.7/;
при одобряване на проекта от финансиращата институция и получаване на финансиране – да
обгрижва проекта за периода на консултантския договор, като контактува с финансиращата
10
институция и изготвя от името на възложителя на изискваните по програмата доклади за
мониторинг на одобрените проекти /чл. 1.8/.
Срещу изпълнението на тези задължения изпълнителят има право да получи от възложителя
определеното в договора възнаграждение: 1) авансово възнаграждение в размер на 6 000 лв. без
ДДС – чл. 5.1, и 2) възнаграждение за успех в размер на процент от одобрената по проекта сума за
финансиране /чл. 5.2/, платимо на две равни вноски – първата дължима при одобряване на проекта,
а втората – при получаване на авансово плащане по проекта, а при липса на такова след изтичане
на 6 месеца от сключване на договора за финансиране /чл. 6/. Същевременно, предвидено е, че
действието на договора е 3 години от датата на подписването му /чл. 4/, т.е. до 28.10.2016 г.
Съдебната практика е имала повод да се произнесе, че договор за консултантски услуги като
процесния представлява вид договор за изработка, имащ за предмет престиране на резултат и от
интелектуален труд[3]. Видно от горното договорът възлага на изпълнителя широк спектър
консултантски услуги, осъществявани в продължителен период, но изрично не диференцира
уговореното възнаграждение спрямо отделните дължими от изпълнителя престации, нито
степенува тези престации по значимост. Все пак отделни клаузи в него сочат, че такова
диференциране не е било чуждо на общата воля на страните при сключването му, като напр.: 1) в
чл. 3 – ако изпълнителят предложи по-малко от 8 възможности за изготвяне на проект,
възложителят има право на пропорционално обратно изплащане на авансовото възнаграждение;
2) чл. 14 – ако при повече от 2 подадени проекта за финансиране, нито един не е успешен,
авансовото възнаграждение се възстановява изцяло; 3) чл. 14.1 – ако при повече от 5 подадени
проекта за финансиране, минимум 4 не са одобрени, се възстановява пропорционална част от
авансовото възнаграждение; 4) чл. 7 – възнаграждението за успех е дължимо и ако проектът е
одобрен за финансиране, но поради пропуск на възложителя не се е стигнало до превеждането на
пълни или частични суми по проекта.
От тълкуването на тези клаузи в светлината на целия договор и съобразно критериите по чл. 20
ЗЗД може да се направи извод, че задълженията на изпълнителя по изготвяне и администриране на
дадено проектно предложение са с централно значение за реализиране на стопанската цел на
процесния договор, а одобряването на проекта от финансиращата институция е въздигнато като
условие за дължимост на възнаграждението за успех. Стъпките до одобряване на проекта са много
и се осъществяват в продължителен период – изработване на проектното предложение, подаването
му, изпълнението на указанията на финансиращата институция, одобряването му и др. Възможно е
част от тези стъпки да са осъществени от изпълнителя, а други – да не са изпълнени от него, т.е. да
се касае до частично изпълнение. Възможно е и част от тях да са осъществени от изпълнителя в
периода на действия на процесния договор от 28.10.2013 г., а други – след неговото прекратяване
от други лица /чл. 19/. В подобни хипотези противно на стопанската логика и справедливостта би
била изпълнителят да няма право на никакво възнаграждение за успех, макар да е имал някакво
участие в проекта. След като възложителят се е възползвал от предоставени от изпълнителя
консултантски услуги, макар и не в пълния им обем, то дължи тяхното заплащане пропорционално
на използваните услуги. В противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване на
възложителя. Все пак основната част от тези стъпки е изработването на проекта /чл. 1.3 от
договора/, поради което следва да се приеме, че ако то не е извършено от изпълнителя, то същият
няма право на никаква част от възнаграждението за успех. Ако изпълнителят е изготвил
проектното предложение, но не е осъществил последващите стъпки по администрирането му до
одобряването на проекта от финансиращата институция /без значение причините за това, вкл. и
11
поради междувременното прекратяване на договора му с възложителя/, то той следва да има право
на част от възнаграждението за успех, пропорционално на своето участие в процедурата. Това
съответства и на общоприетото в съдебната практика по договори за изработка, че при частично
изпълнение, от което възложителят се е възползвал, се дължи съответна част от
възнаграждението[4].
През призмата на тези принципни съображения и въз основа на установените по делото факти
следва да се прецени дали и в какъв размер ищецът има право на претендираното възнаграждение
за успех.
4. Между страните е безспорно, че след датата на подаване на процесното проектно
предложение във финансиращата институция /30.09.2016 г./ ищецът не е извършвал никакви
последващи действия по администриране на проекта. Не е спорно, че такива действия през 2017 г.
е извършил ответникът във връзка с изпълнението на последващи указания от управляващия орган
по програмата, както и във връзка с последващи изменения в нормативната уредба, наложили
подаването на допълнителни документи, а впоследствие се е стигнало и до сключване на договор
за финансиране от 20.11.2017 г. , по което ответникът е получил заявеното финансиране и
проектът е бил успешно приключен на 23.10.2019 г. Не е спорно и, че такива последващи действия
ищецът не е извършил както поради неуведомяване от ответника за получени указания от
финансиращата институция, така и поради междувременно прекратеното действие на процесния
консултантски договор от 28.10.2013 г. поради изтичане на срока му на 28.10.2016 г.
От фактическа страна е спорно единствено дали самото проектно предложение е било
изработено от ищеца. Доказването на това обстоятелство може да се извърши с всички допустими
по ГПК доказателствени средства, чиято доказателствена стойност се преценява от съда по
вътрешно убеждение /чл. 12 ГПК/. По настоящото дело са събрани многобройни доказателства –
писмени, гласни и съдебна експертиза. При тяхната преценка въззивният съд изхожда от трайно
установените в съдебната практика логически и опитни правила относно доказателствената
стойност, т.е. способността на доказателствените средства да убеждават съда за осъществяването
на съответните факти от миналото. При тази преценка следва да се изхожда всички обстоятелства
по делото, като:
се разграничат спорните от безспорните факти, вкл. и съобразно позицията и поведението на
страните преди и в хода на съдебния процес;
спрямо спорните факти по-голяма доказателствена стойност имат двустранно подписани от
страните частни документи или подписани от трети лица, незаинтересовани в полза на
страната, която се ползва от съответния документ;
едностранно съставени частни документи, установяващи неизгодни за съставилата ги страна
факти, също имат голяма доказателствена стойност и се ценят като извънсъдебни
признания;
едностранно съставени частни документи, установяващи изгодни за съставилата ги страна
факти, имат незначителна доказателствена стойност и не могат да се противопоставят на
оспорващата същите факти страна /scriptum pro scribente nihil probat, sed contra scribentem/;
при преценка на свидетелски показания следва да се отчита възможната заинтересованост на
свидетелите в полза на страна по делото /чл. 172 ГПК/;
при преценката на заключения на съдебни експертизи следва да се изхожда от това какви
12
първични източници на информация са били съобразявани от вещите лица и каква е
доказателствената стойност на самите източници, като се съобразяват предходните
положения.
За доказване на твърденията си ищецът е представил удостоверение за изпълнение от 30.09.2016
г., в което е посочено, че ищецът е изпълнил точно, качествено и в срок задълженията си по
договора за консултантски услуги от 28.10.2013 г. относно изготвяне и подаване на процесното
проектно предложение, като възложителят няма претенции към изпълнителя относно изготвеното
проектно предложение, бюджета на проекта и всички съпътстващи допълнителни документи и ги
приема без забележки. Удостоверението е подписано за ищеца от М. А. Б., а за ответника – от И. К.
П., до чийто подпис е поставен и печат на ответното дружество. Ответникът е оспорил верността
на удостоверените в този документ факти, като е заявил, че подписалото от негово име лице е без
представителна власт и изявленията му не го обвързват. Безспорно лицето И. К. не е бил управител
на ответното дружество – такъв към 30.09.2016 г., а и понастоящем, е Н. А.. Безспорно е обаче и,
че това лице към онзи момент, а и понастоящем, е служител в ответното дружество на отговорна
длъжност – счетоводител /според показанията на свидетелката на ответника А. М./. Според
представените и публикувани в ТР годишни финансови отчети на дружеството към 31.12.2015 г. и
31.12.2016 г., както и в публикувания ГФО към 31.12.2017 г. и представените за публикуване ГФО
към 31.12.2018 г., 31.12.2019 г. и 31.12.2020 г. лицето И. К. е посочен и като съставител на
финансовите отчети, както и като лицето, подало същите за обявяване в ТР, упълномощено от
управителя А. с изрично пълномощно. Същият е посочен и като ръководител на процесния проект
в статии за представянето му, публикувани на 17.01.2018 г. и 19.01.2018 г. в Интернет сайта ***.
Същевременно, в процесното удостоверение до подписа на И. К. е положен печат на ответното
дружество, предназначението на който е именно да удостовери, че документът изхожда от
дружеството, т.е. от оторизирано лице. Ответникът не е оспорил автентичността на този печат – не
е твърдял, че той е фалшив. Този печат конклудентно потвърждава представителната власт на
лицето.
В съвкупност горните данни водят до един извод – че лицето И. К. към онзи момент е бил
надлежно оторизирано лице да подпише документа. Дори и да се приеме, че той не е имал
пълномощия за подписване на конкретното процесно удостоверение за изпълнение, то няма
никакво съмнение, че е бил снабден с особено доверие от управителя на дружеството. Като лице,
намиращо се във възмездни договорни отношения с дружеството /трудово или гражданско/, той е
заинтересован в полза на ответника, а не в негова вреда. Поради това интерес да твърди
предубеденост и необективност в преценката на това лице има не ответника, а ищецът. Нелогично
би било да се приеме, че подобно лице ще подпише документ във вреда на работодателя си, в
който ще удостовери нещо невярно. Ако удостовереното е било невярно, то лицето ще е
извършило тежко провинение спрямо работодателя, което ще е основание да бъде освободено от
длъжност. Ответникът, въпреки че е научил за този документ с връчената му още в началото на
2020 г. искова молба, не твърди, че е предприел някакви санкционни действия спрямо това лице,
което според него било подписало документ с невярно съдържание в негов ущърб. Нещо повече –
от публичните данни по партидата на ответника в ТР е видно, че с пълномощно от 17.09.2021 г.
същото лице е било упълномощено от управителя да подаде ГФО за 2020 г., т.е. правоотношението
с него не е било прекратено. Това също разколебава позицията на ответника и придава на
документа доказателствена стойност, близка до тази на извънсъдебно признание – по степен на
убеждаващо въздействие върху съда.
13
Действително, това удостоверение представлява частен удостоверителен документ без
материална доказателствена сила, поради което записаното в него не обвързва съда да приеме
написаното за вярно, а същият е свободен да го прецени като доказателство по вътрешно
убеждение. При положение обаче, че то изхожда и от трето лице по спора, че това лице е
заинтересовано в полза на ответника, че ответникът не е оспорил автентичността на печата, че
третото лице очевидно е имало участие в процесния проект /видно от приложените статии/, то
въззивният съд приема този документ за убедително доказателство за верността на
удостовереното, стига да не бъде разколебано от други насрещни и също убедителни
доказателства. Такива обаче по делото не са ангажирани от страна на ответника в достатъчна
степен.
Същевременно, допълнително ангажираните от ищеца доказателства са в косвена подкрепа на
фактите по удостоверението – че проектното предложение преди подаването му на 30.09.2016 г. е
било изготвено от ищеца. Съдържанието на проектното предложение е установено от изисканата
от Министерство на икономиката административна преписка по кандидатстване. Това съдържание
съответства почти изцяло на проекта, приложен към електронната кореспонденция от 21.09.2016 г.
и 27.09.2016 г., изпратена от служителя на ищеца към онзи момент М. Б. до И. К., което е
установено от неоспореното заключение на СТЕ. Действително, в показанията си свидетелите М.
Б. и Б. И., макар и да са в посока, че те лично не са изготвили проекта, то и не отричат напълно, че
той изхожда от ищеца – може да е бил изготвен технически от друг служител на ищеца.
Свидетелите обаче потвърждават, че между ищеца и ответника е имало интензивни отношения във
връзка с процесния консултантски договор, а свидетелката Б. потвърждава, че тя е подписала
процесното удостоверение за изпълнение и неговата вярност. Доколкото и двамата свидетели
сочат, че отдавна не работят в ищцовото дружество /от 2016 – 2017 г./, то техните показания
следва да се приемат за дадени от незаинтересовани в полза на нито една от страните лица.
Предвид отдалечеността във времето е логично да се приеме, че техните спомени са избледнели,
но все пак те не отричат верността на фактите по удостоверението.
Единствените данни, отричащи напълно верността на факта на изготвяне на проекта от ищеца,
се съдържат в показанията на свидетелката на ответника А. М.. Доколкото обаче същата заявява,
че е адвокат, намиращ се във възмездни трайни договорни отношения с ответника, то следва да се
приеме за заинтересовано в негова полза лице по смисъла на чл. 172 ГПК. Нейните показания не се
подкрепят от останалите събрани доказателства, поради което те не са в състояние да разколебаят
доказателствената стойност на удостоверението от 30.09.2016 г. Други доказателства, които
убедително да опровергават удостоверението, не са ангажирани.
Ето защо въззивният съд приема за доказано, че подаденото на 30.09.2016 г. проектно
предложение е било изготвено от ищеца в изпълнение на процесния договор от 28.10.2013 г.
5. Горното налага да се прецени дали за така свършената работа на ищеца се полага
възнаграждение за успех по чл. 5.2 от процесния договор.
Както бе посочено по-горе /в т. 3/ поради прекратяване на действието на този договор след
изтичане на срока му на 28.10.2013 г. ищецът не е дължал изпълнение на други задължения по чл. 1
относно този проект. Същевременно, възложителят се е възползвал от изработеното от ищеца
проектно предложение, тъй като именно то е било одобрено впоследствие от финансиращата
институция, макар и след изпълнението на допълнителни указания, които обаче не са засегнали
съдържанието на самото проектно предложение. Ето защо и въпреки, че одобряването на проекта е
14
настъпило след изтичане на срока на процесния договор, то следва да се приеме, че ищецът има
право на част от дължимото възнаграждение за успех в размер съответстващ на обема на
свършената от него работа по проекта. Това е в съгласие с принципа на възмездност в търговските
отношения и със стопанската справедливост.
Според въззивния съд свършената от ищеца работа по проекта следва да се оцени на 50 % от
общата работа по проекта, като се има предвид и обема извършени действия след подаването на
проектното предложение. При това положение ищецът има право на 50 % от дължимото
възнаграждение за успех по чл. 5.2.4 от процесния договор. Общият размер на това
възнаграждение възлиза на 63 074,02 лв. с ДДС, поради което 50 % от него е 31 537,01 лв. –
колкото е начислената първа вноска по фактура № 2457/7.03.2019 г. Ето защо за тази сума искът се
явява основателен, заедно с претендираната законна лихва от подаване на исковата молба.
Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да се отмени в посочената част, като
предявеният иск – да се уважи до размера на 31 537,01 лв. Решението следва да се отмени и за
присъдените на ответника съдебни разноски за разликата над 2 000 лв. – съразмерно на
отхвърлената част от иска. В останалата част решението следва да се потвърди.
ІІ. По разноските за производството
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят своевременно
поисканите от ищеца разноски за производството – съразмерно на уважената част от иска. Такива
са доказани в общ размер на 6 964,58 лв., от които: 1) 2 522,96 лв. – за заплатената държавна такса
по исковата молба, 2) 2 906,66 лв. – за заплатеното адвокатско възнаграждение с ДДС за първата
инстанция по фактура № 258/9.03.2020 г. /л. 165 от делото на СГС/; 3) 100 лв. – за заплатен депозит
за призоваване на свидетел; 4) 5 лв. – за заплатена такса за издаване на удостоверение; 5) 400 лв. –
за заплатения депозит за съдебна експертиза; и 6) 1 029,96 лв. – за заплатената държавна такса по
въззивната жалба. Доколкото искът е уважен частично /за 50 % от поисканото/, то ищецът има
право на съразмерно присъждане на разноски в размер на 3 482,29 лв.
Претенция за присъждане на разноски за въззивното производство е заявил и ответника.
Съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК същият има право на такива съразмерно на отхвърлената част от иска.
Ответникът е заявил разноски за въззивната инстанция в размер на 6 000 лв. – за заплатеното
адвокатско възнаграждение с ДДС по представения договор № 90/8.11.2021 г., фактура №
1994/10.11.2021 г. и платежно нареждане от 10.11.2021 г. Ищецът е направил възражение за
прекомерност на това възнаграждение, което въззивният съд намира за частично основателно.
Възнаграждението надхвърля повече от два пъти минималния размер с ДДС по Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който възлиза на 2 906,66 лв. В
настоящата инстанция не са събирани нови доказателства, а делото е приключило за едно
заседание. Този обем процесуални действия и фактическата и правна сложност на спора не
оправдават възнаграждение в размер на 6 000 лв., като за адекватен следва да се приеме размер от
3 500 лв. Спрямо тази сума следва да се изчисли и съразмерно полагащата се част от разноските,
които следва да се присъдят на ответника. Доколкото искът е отхвърлен за 50 % от претенцията, то
на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 1 750 лв.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
[1] вж. решение № 24/9.02.2016 г. по гр. д. № 2419/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о.
15
[2] вж. решение № 12/31.05.2013 г. по т.д. № 239/2012 г. на ВКС, І т.о.
[3] така решение № 12/31.05.2013 г. по т.д. № 239/2012 г. на ВКС, І т.о.
[4] вж. решение № 5/15.03.2010 г. по т.д. № 390/2009 г. на ВКС, І т.о.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението от 22.07.2021 г. по т. д. № 2291/2019 г. на Софийския градски съд, VІ-13
състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищеца „Гудуил Консултинг“ ЕООД срещу
ответника „Лидер Маг“ ЕООД иск за заплащане на сумата 31 537,01 лв., представляваща
възнаграждение по чл. 5.2 от договор № 533/28.10.2013 г. по проект с наименование „Повишаване
на енергийната ефективност в „Лидер Маг“ ЕООД чрез закупуване на ново оборудване“ и номер в
ИСУН 2020 – BG16RFOP002-3.001-0050-C01, както и в частта, с която ищецът е осъден да
заплати на ответника съдебни разноски за размера над 2 000 лв., и вместо това постановява:
ОСЪЖДА „Лидер Маг“ ЕООД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр.
Търговище, ул. „Александър Стамболийски“ № 31, да заплати на „Гудуил Консултинг“ ЕООД с
ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, район „Искър“, ул. „Проф.
Цветан Лазаров“ № 126, бл. А, ет. 7, на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сумата 31 537,01 лв. ,
представляваща възнаграждение по чл. 5.2 от договор № 533/28.10.2013 г. по проект с
наименование „Повишаване на енергийната ефективност в „Лидер Маг“ ЕООД чрез закупуване на
ново оборудване“ и номер в ИСУН 2020 – BG16RFOP002-3.001-0050-C01, за което е издадена по
фактура № 2457/7.03.2019 г., заедно със законната лихва от 1.11.2019 г. до окончателното
изплащане, а на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 3 482,29 лв. – съдебни разноски за
производството пред първата и пред въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 22.07.2021 г. по т. д. № 2291/2019 г. на Софийския градски
съд, VІ-13 състав, в останалата му част.
ОСЪЖДА „Гудуил Консултинг“ ЕООД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, район „Искър“, ул. „Проф. Цветан Лазаров“ № 126, бл. А, ет. 7, да заплати
на „Лидер Маг“ ЕООД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр. Търговище,
ул. „Александър Стамболийски“ № 31, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 1 750 лв. – съдебни
разноски за производството пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280
ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16