№ 1625
гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20211110211585 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ЕАД, ЕИК ***, срещу Наказателно
постановление № К-040251 от 28.05.2021 г., издадено от главен директор на Главна
дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което за
нарушение на чл.68л, ал.1 от непосочен нормативен акт, на дружеството–
жалбоподател е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в
размер на 3000 лева на основание чл.210в от непосочен нормативен акт.
С жалбата се изразява становище, че атакуваното наказателно постановление е
издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че било
налице неясно описание на нарушението. Претендира се и маловажност на случая по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли се за отмяна на атакуваното наказателно
постановление. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател
поддържа жалбата и изложените в нея основания за отмяна на атакуваното НП. Твърди,
че потребителката била напълно дееспособна, поради което не е била заблуждавана по
никакъв начин от служителя на „**“. Претендира юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
За АНО, редовно призован, не се явява представител в последното открито
съдебно заседание.
Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок,
1
срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и
производството е редовно образувано пред РС-София. Предвид на това съдът намира
жалбата за процесуално допустима.
Софийският районен съд, след съвкупен и поотделен анализ на всички
събрани по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено
следното от фактическа страна:
В Комисията за защита на потребителите постъпила жалба срещу „***“ ЕАД, в
която потребителката В.Ц. заявявала, че посетила търговски обект на оператора с
намерение единствено да заплати месечна такса за услуга, но по време на посещението
била подведена от служител на „***“ ЕАД да сключи договор за закупуването на
таблет. Предвид своята възраст (67 г.), потребителката Ц. считала, че спрямо нея е била
упражнена нелоялна търговска практика в нарушение на издадената от председателя на
КЗП заповед, с която се забранявало на дружеството да заблуждава възрастните хора
да сключват договори, които не са изгодни за тях. Като доказателства към жалбата
били приложени: подписано на 07.10.2020 г. Приложение № 1 към Договор №
*********, уреждащо предоставянето на мобилен интернет на тарифен план „** Сърф
S“, както и закупуването на устройство с отстъпка в размер на 183,32 лева; подписан
на 07.10.2020 г. приемо-предавателен протокол за закупено крайно устройство - таблет
„Prestigio WIZE3437 4G lGB/8GBGreen“ и др.
С цел изясняване на фактите и обстоятелствата около случая, било изискано
писмено становище от „***“ ЕАД, което постъпило в КЗП и в същото били изложени
мотиви относно неоснователност на твърденията на потребителя. Сочело се, че: „преди
подписването на документите на потребителката била предоставена цялата необходима
информация по отношение на услугата и характеристиките на устройството - цени,
условия, срок и т.н., като едва след това било стартирано генерирането на документи за
подпис. По време на подписването тя имала възможност да се запознае с условията и
параметрите на услугата, които били достатъчно детайлно и добре описани в
документите, както и да изиска допълнителна информация и да получи подробни
разяснения по всяка една клауза. Впоследствие с подписването им се била съгласила с
всички описани условия. „***“ ЕАД било проявило дължимата грижа и било спазило
изискванията на действащото законодателство при обявяване на условията, свързани с
услугите, и на условията на договора, като било предоставило цялата информация по
ясен, достъпен и недвусмислен начин. Преди подписването на документите на клиента
била дадена възможност да се запознае със съдържанието им на монитора на
служителя или на самия таблет, а в случай че клиентът желае, документите се
разпечатвали на хартиен носител за запознаване и едва след това същите се подписвали
дигитално и от двете страни. Потребителката била пълнолетно лице, което разполагало
с необходимата дееспособност да сключва договори и което имало възможност да
придобива права и да поема конкретни задължения“. Със становището били
2
представени документи подписани на хартиен носител, като подписите на потребителя
били положени коректно на определените за това места, както и от страна на
служителя на „***“ ЕАД. Допълнително била подчертана сумата, която следвало да се
плаща ежемесечно.
След анализ на представените документи наказващият орган преценил, че
обстоятелствата около случая били напълно сходни с мотивите на издадената Заповед
№ 412/08.06.2015 г., с която било забранено на „**“ ЕАД (понастоящем „***“ ЕАД)
при упражняване на своята дейност да използва нелоялна търговска практика по
смисъла на чл.68г, ал.1, във вр. с чл.68г, ал.2 от Закона за защита на потребителите - в
противоречие на изискването за добросъвестност и професионална компетентност, да
не полага очакваните от него грижи към една особено уязвима група потребители,
каквито са възрастните хора, и да променя съществено икономическото им поведение,
като им предоставя по неподходящ за тях начин информацията за стоки и услуги,
лишавайки ги от правото им да вземат информирано търговско решение.
Проверяващите приели, че на 07.10.2020 г., при сключването на договора за мобилен
интернет са липсвали за потребителката обстоятелства, налагащи неговото подписване,
като изтичане на срок на валидност на действащ договор или необходимост от други
допълнителни услуги към него. От страна на търговеца, чрез неговата служителка било
оказано въздействие върху потребителката да даде съгласието си за сключването на
договор за мобилен интернет, като й била предложена възможността да закупи таблет
на цена от 0,00 лв. за срока на договора. Това показвало липсата на разбиране по
отношение на възрастните хора като самостоятелна група, които били доверчиви,
трудно се ориентирали, но и прибързано вземали решение за подписване на договори
без пълна яснота по тях. Информацията в подписаните документи била в твърде голям
обем и изисквала достатъчно време за прочитане и разбиране, поради което
потребителката се била доверила на служителката в офиса. Предоставената
информация била сложна и трудна за възприемане, дори и от потребители, които имали
опит при сключване на договори, тъй като служителите им предоставяли твърде кратка
информация по договорите и целенасочено изтъквали най-примамливата за тях.
Прието било, че от страна на служител на „***“ ЕАД били извършени нелоялни,
некоректни действия спрямо възрастната потребителка, която останала заблудена
относно отправеното й предложение, както и от наложителността точно в този момент
да подпише договор. С оглед на това проверяващите счели, че на 07.10.2020 г., в
/АДРЕС/ „***“ ЕАД не е изпълнил Заповед № 412/08.06.2015 г. на председателя на
КЗП, влязла в законна сила с Решение № 7641/07.12.2015 г. на Административен съд -
София град, като приложил нелоялна търговска практика, която му била забранена.
Срещу „***“ ЕАД бил съставен АУАН № К-040251 от 15.04.2021 г. за
нарушение на чл.68л, вр. чл.210в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Актът
бил съставен в присъствието на представляващ дружеството, който получил екземпляр
3
от същия и го подписал с отбелязване, че ще подаде възражения в законоустановения
срок. Съставният акт бил подписан от актосъставителя и един свидетел.
Наказващият орган приел за категорично доказана описаната в акта фактическа
обстановка и въз основа на него издал обжалваното понастоящем Наказателно
постановление № К-040251 от 28.05.2021 г., с което за нарушение на чл.68л, ал.1 от
непосочен нормативен акт, на дружеството–жалбоподател е наложено
административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева на
основание чл.210в от непосочен нормативен акт.
По делото бяха разпитани в качеството им на свидетели актосъставителят В.С. и
потребителката подала жалбата до КЗП В.Ц.. Свидетелят С. подробно разказа за
извършената проверка и констатациите от нея. Той дава показания за факти и
обстоятелства, които лично и непосредствено е възприел. Показанията му са логични,
последователни, непротиворечиви и напълно кореспондират с описаното в съставения
АУАН и в обстоятелствената част на наказателното постановление, поради което съдът
ги кредитира изцяло. Свидетелката Ц. също разказа как закупила таблета, като
първоначално не искала, но тъй като внучето й много го харесало и предстоял рожден
ден на детето, Ц. решила да закупи устройството.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за категорично установена въз
основа на гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите С. и Ц.,
както и от приложените по делото писмени доказателства. Дружеството-жалбоподател
също не оспорва установените по делото факти, но не е съгласно с правните изводи на
наказващия орган за извършено нарушение.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на дружеството-жалбоподател, както и като съобрази
задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното
постановление, независимо от основанията, посочени от страните, установи
следното от правна страна:
В административнонаказателното производство е допуснато съществено
нарушение, ограничаващо правото на защита на нарушителя и в частност правото му
да узнае всички елементи на нарушението, за което е привлечен към
административнонаказателна отговорност - за какво нарушение е била ангажирана
отговорността му и на какво основание му се налага санкцията.
В издаденото НП е посочено, че: „имуществената санкция в размер на 3000 лева
се налага на основание чл.210в, вр. чл.68, ал.1, без обаче да е посочено наименованието
на нормативния акт – закон, кодекс, наредба и т.н., в който се съдържат цитираните
разпоредби, тоест не става ясно нарушението на чл.210в, вр. чл.68, ал.1 от кой
нормативен акт е и в кой нормативен акт е предвидена санкцията за това нарушение.
Няма как тези обстоятелства да се изведат и от мотивната част на издаденото НП, тъй
4
като там никъде не са цитирани посочените разпоредби, а те за пръв път се появяват в
диспозитива на наказателното постановление при налагането на санкцията. Тези
разпоредби са посочени само на едно единствено място в издаденото НП и там не е
записан нормативният акт, в който те се съдържат. Това съществено ограничава
правото на защита на наказаното лице да разбере за нарушение на кой нормативен акт
е било наказано и на база кой нормативен акт е бил определен размерът на наложената
му санкция, за да организира правилно защитата си. От друга страна тази неяснота
препятства и съда да извърши дължимата проверка за законосъобразност на
издаденото НП, тоест дали правните изводи за извършено нарушение съответстват на
посочената като нарушена разпоредба и дали правилно е определена имуществената
санкция и нейният размер. Касае се за съществено нарушение, което не може да бъде
отстранено от съда на този етап, а тъй като същото е допуснато в издаденото НП, то
неприложима е и разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН. В тази връзка единствената
възможност на съда е да отмени атакувания акт.
В допълнение трябва да се отбележи, че съдът не намира да е било извършено от
обективна страна и словесно описаното от АНО нарушение. В крайна сметка
потребителката, макар да е на 67 години, не е толкова възрастна (масово хората
полагат труд до 65 годишна възраст), не е поставена под пълно или ограничено
запрещение, пълнолетна е, тоест тя е напълно дееспособна по смисъла на българското
законодателство. Това означава, че тя има право самостоятелно да сключва правни
сделки, да подписва договори, да поема задължения, като съответно освен
придобиването на права, носи и отговорност за поетите задължения. Няма как
изкуствено да се ограничава дееспособността на лицето на база възрастта й, след като
и няма никакви данни физическото и психичното й състояние да не позволяват
правилно да възприема фактите от обективната действителност. По-млади хора не са
застраховани и също могат да вземат прибързано решение и да сключат прибързано
договор. В крайна сметка се касае за равнопоставени гражданскоправни субекти и
свобода на договарянето, поради което няма как да се поставя в привилегировано
положение едната страна само заради възрастта й. По този начин се създава порочна
практика и се дава привилегия на всяко лице над 60 годишна възраст, ако в един
момент реши, че таксата по договора му е много висока или вече не иска да се
обвързва по този договор и да плаща такса, единствено позовавайки се на тази Заповед
№ 412/08.06.2015 г. на председателя на КЗП да твърди, че е било заблудено, не е
подходено лоялно към него и да иска не само разваляне на договора, но и другата
страна да бъде наказана. Потребителката е напълно дееспособна и ако нещо не й е било
ясно или не е била съгласна, то не е следвало да подписва договора. Самата тя в
съдебна зала заяви, че първо не искала да купува таблета, но след като внучето й много
го харесало и предстоял рожден ден на детето, Ц. решила да закупи устройството.
Следователно тя не е била заблудена и подтикната от служителя на „**“ да стори това,
5
а подбудите са били формирани изцяло от нейната внучка, любовта й към детето и
желанието да го зарадва за рождения му ден. Това, че впоследствие вече таксата й се е
видяла много висока, не може да е основание да се откаже от договора без неустойки и
за постигане на тази цел да се позовава на заповедта № 412/08.06.2015 г. на
председателя на КЗП. Наказващият орган е навел доводи, че при сключването на
договора за мобилен интернет са липсвали за потребителката обстоятелства, налагащи
неговото подписване, като изтичане на срок на валидност на действащ договор или
необходимост от други допълнителни услуги към него. Това обаче е много субективна
преценка, тъй като по същия начин може да бъде посочено, че ако една възрастна
жена, примерно на 70 години, реши да си закупи СИМ карта и мобилен телефон, но
същата живее сама, няма роднини и близки, то тя не би имала нужда от мобилно
устройство, защото няма да има така или иначе с кой да говори, и ако служителят на
оператора сключи договор с нея да се приема, че я е заблудил, защото с оглед
социалния и личния й статус, тя няма нужда от такава услуга. От друга страна внучката
на свидетелката Ц. е була ученичка, а по време на пандемията от „Ковид“ учениците се
обучаваха дистанционно, като таблетът е бил с безплатна програма за дистанционно
обучение, от която детето най-вероятно е имало нужда. То самото, понеже е
малолетно, няма как да сключи договор за такава услуга и неговата баба е сключила
такъв. Погледнато от тази страна, то неоснователни са доводите на наказващия орган,
че са липсвали обстоятелства, налагащи подписването на договора. Тук се касае за
налагане на наказание само на база някакви субективни оценки и съждения на
наказващия орган, които съдът не може да приеме, че са категорично подкрепени от
някакви обективни данни, а никой не може да бъде наказан, ако обвинението не е
доказано по категоричен начин. Действително потребителят е сключил посочения
договор, но той е направил това, защото внучето е харесало таблета и предлаганата
услуга за дистанционно обучение, и Ц. е решила да му направи подарък за
предстоящия рожден ден, а не защото потребителят е бил заблуден или подведен от
служителя на „**“.
Мотивиран от горните съображения, настоящият състав намира, че атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на дружеството-жалбоподател за присъждане на минимално
юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно. Съгласно
чл.63д, ал.3 от ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. На основание чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в
6
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150
лв., поради което съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от
закона минимум, съобразно искането на юрисконсулта.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.3 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К-040251 от 28.05.2021 г., издадено от
главен директор на Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на
потребителите, с което за нарушение на чл.68л, ал.1 от непосочен нормативен акт, на
„***“ ЕАД, ЕИК *** е наложено административно наказание – „имуществена
санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.210в от непосочен
нормативен акт.
ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите (КЗП) да заплати на „***“
ЕАД, ЕИК *** сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7