РЕШЕНИЕ
№ 314
гр. Велико Търново, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Георги Драгoстинов
Евгений Пачиков
като разгледа докладваното от Евгений Пачиков Въззивно гражданско дело
№ 20224100500542 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.
Производството по в.гр.д. № 542/2022г. по описа на Окръжен съд- Велико Търново е
образувано по жалба, депозирана от Министерство на отбраната на Република България, гр.
София срещу действия на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд- Горна Оряховица
по изпълнително дело №20094120400080. Жалбоподателят/взискател по изпълнителното
дело/ счита, че ДСИ незаконосъобразно е постановил обжалваното в настоящото
производство постановление за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК. Твърди, че за прекратяване на изпълнителното дело им е известено със
съобщение с изх. № 3208/17.05.2022г. на ДСИ, като от него не става ясно как съдебният
изпълнител е изградил правния извод за наличие на предпоставките за издаване на
постановление за прекратяване на ИД и липсват мотиви. Счита, че от материалите по
изпълнителното дело не се установява наличие на основание за прилагане на чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК, доколкото последният извършен паричен превод от ДСИ по делото е постъпил на
04.09.2020г. на посочената от взискателя сметка. Счита, че няма правно значение дали
постъпилата сума е от доброволно плащане от длъжника или е удръжка от заплатата му,
защото събраното служи за удовлетворяване на претенцията на взискателя и поради това
липсва необходимост от предприемане на други изпълнителни действия, като това не значи
че взискателят се е дезинтересовал от събиране на дължимата сума. Цитира съдебна
практика във връзка с погасителната давност, която намира за относима и в процесния
случай и подходяща да подкрепи становището му, че едва при прекратяване на плащанията
от третото задължено лице на удръжките от вземанията на длъжника или прекратяване на
неговите доброволни плащания за взискателя възниква интерес от предприемане на
1
принудителни действия и от този момент започва да тече указания в чл. 433, ал. 1,т. 8
преклузивен срок. Поради изложеното, намира, че в процесния случай не е налице елемент
от фактическия състав, а именно не са изтекли две години от последното плащане-
04.09.2020г. или от постъпване на суми от ТЗЛ или самия длъжник до датата на получаване
от ДСИ на молба с рег. № 3-980/15.02.2022г. на Министерство на отбраната за принудително
изпълнение, с която са поискали извършване на изпълнителни действия по няколко способа.
Намира, че тази молба на взискателя е допустима, като счита, че това се доказва от
последващите действия на ДСИ, а изпълнителните действия следва да продължат за
събиране на дължимата сума по посочените от взискателя способи. Моли съдът да отмени
постановлението за прекратяване на изпълнителното дело и то да бъде върнато на ДСИ с
указания да продължи изпълнителните действия по него. Претендира разноски.
В законоустановения срок не са постъпили писмени възражения от длъжника по
изпълнителното дело: Цветан Василев Тодоров.
По реда на чл. 435, ал.3 от ГПК са постъпили мотиви от ДСИ, в които изразява
становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба и излага становище, че
доброволно извършените погасителни плащания по делото не спират или прекъсват срока
по чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК, поради което липса на активност на взискателя е била налице
от 19.09.2017г., на която дата е постъпила последваната сума от третото задължено лице от
наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника или плащане в резултат на
осъществен изпълнителен способ, поради което приема, че преклузивният срок по чл. 433,
ал. 1,т. 3 от ГПК е изтекъл на 19.09.2019г. Счита за неправилно становището на взискателя,
че наличието на интерес на взискателя да предприема изпълнителни действия е част от
състава на разпоредбата на закона за прекратяване на изпълнителното дело поради
настъпване на перемция.
Великотърновският Окръжен съд, като съобрази наведените в жалбата оплаквания,
доводите на страните и мотивите на съдебния изпълнител, както и като се запозна с
приложеното към делото копие на изпълнително дело №80/2009 по описа на ДСИ при
Районен съд- Горна Оряховица, приема за установено следното:
От приложеното изпълнително дело се установява, че същото е образувано по искане
на Министерство на отбраната, военно формирование гр. Долна Митрополия за изпълнение
на парично притезание. По делото е приложен изпълнителен лист от 9.05.2006 год., издаден
по гр. д. № 977/2000 год. по описа на СГС. С молба с вх. № 25636/03.08.2011 год.
взискателят е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
След гази молба не е посочван от него нов способ за изпълнение. От наложения запор върху
трудовото възнаграждение са постъпвали суми по делото в периода от 31.08.2011 год. до
19.09.2017 год., на която дата е постъпила последната сума от третото задължено лице
„Римеса 99" ГООД. С молба с вх. № 14249/20.11.2017 год. длъжникът е уведомил, че
доброволно ще започне да внася суми по делото, като първото доброволно плащане е било
направено от него на 24.11.2017 год., а последното на 29.08.2020 год. Последното искане на
взискателя за извършване на изпълнителни действия е с молба с вх. № 857/18.02.2022 год.
(изх. № 3-980/15.02.2022 год.) за налагане на запор върху трудово възнаграждение на
длъжника, налагане на запор на неговите банкови сметки, извършване на запор, опис,
оценка и продан на пътни превозни средства на длъжника. С постановление от 03.05.2022г.
ДСИ е прекратила изпълнителното дело поради изтичане на преклузивния срок по чл. 433,
ал. 1,т. 8 от ГПК.
Съставът намира жалбата за допустима, тъй като същата е депозирана в срок от
легитимирано да обжалва лице и против действие на съдебен изпълнител, подлежащо на
обжалване, поради което преминава па разглеждането й по същество.
2
Като взе предвид установената фактическа обстановка, наведените във въззивната
жалба твърдения, както и изложеното от съдебния изпълнител в мотивите, Великотърновски
окръжен съд намира жалбата, депозирана от взискателя по изпълнителното дело № 80/2009
за основателна, като съображенията за това са следните:
Въпреки изтичането на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 19.09.2019г.
постановлението на съдебният изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело е
неправилно. Въпросният срок не погасява нито изпълняемото право по издадения
изпълнителен лист, нито правото на принудително изпълнение за събирането му. Затова
взискателят може да поиска от съдебния изпълнител извършване на нови принудителни
способи. Това е сторил с молбата си от 15.02.2022 година за налагане на запор върху
трудово възнаграждение на длъжника, налагане на запор на неговите банкови сметки,
извършване на запор, опис, оценка и продан на пътни превозни средства на длъжника.
Съдебният изпълнител не е съобразил, че тази молба отговаря на изискванията на чл. 426 от
ГПК, а доколкото е подадена по преписката на изпълнително дело № 80 по описа на съдебен
изпълнител при Горнооряховски районен съд за 2009 година, спазено е и изискването към
молбата да е приложен и изпълнителен лист. Практически при настъпило прекратяване на
изпълнителното производство взискателят е поискал образуване на нов изпълнителен
процес. Изводът не може да бъде друг, щом молбата от 15.02.2022 година отговаря на
изискванията на чл. 426 от ГПК и от към съдържание и откъм приложения. Не съществува
изискване взискателят непременно да си вземе изпълнителния лист от преписката по
прекратеното дело и с нова молба, наречена молба за образуване на изпълнително
производство, да посочи изпълнителен способ. Не съществува ограничение документалните
действия по изпълнителното производство да се направят по преписката на вече прекратен
процес. Затова, като не е съобразил съдържанието и процедурната стойност на искането от
февруари 2022 година за извършване на изпълнителни действия, съдебният изпълнител е
постановил неправилно постановление за прекратяване на процеса.
Въз основа на изложеното, настоящият състав на Окръжен съд- Велико Търново
намира депозираната от Министерство на отбраната на Република България- взискател по
изпълнително дело №80/2009 по описа на ДСИ при Районен съд- Горна Оряховица за
основателна, поради което същата следва да бъде уважена, а постановлението за
прекратяване на изпълнителното дело да бъде отменено.
Независимо от изхода по жалбата, в полза на жалбоподателя не се следват
направените в настоящото производство съдебни разноски и претенцията му за присъждане
на такива следва да бъде отхвърлена, доколкото предмет на същото е проверка за
законосъобразност на постановление на ДСИ, а не разрешаване на правен спор, функция от
който е отговорността на страните за съдебни разноски.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 03.05.2022 година на съдебния изпълнител по
3
изпълнително дело № 80/2009 по описа на съдебен изпълнител при Горнооряховски районен
съд за 2009 година.
Връща делото на съдебния изпълнител за образуване на ново изпълнително дело по
молбата на взискателя от 15.02.2022 година.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4