Р Е
Ш Е
Н И Е
№ /21.12.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри в.гр.с.в закрито заседание на
двадесет и първи декември
през две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ :РЕНИ СПАРТАНСКА
:КРАСИМИР
ПЕТРАКИЕВ
при секретаря
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдията РЕНИ
СПАРТАНСКА въззивно гр.дело
№929
по описа за 2020г.на ПОС и за да се произнесе,съобрази следното:
Производство
по чл. 435 ал.2,т.6 ГПК .
Въззивно гр.д.№929/2020г. по описа на ПОС е образувано на основание депозирана жалба от И.Г.Л.,длъжник
по изп. дело №2016***0400391 на ЧСИ В.С.,чрез пълномощника й адвокат К.И.от САК
срещу
постановление на ЧСИ , изх. №11235/14.10.2020г.,с което е постановен
отказ да се прекрати изпълнителното дело срещу И.Г.Л..Посочено е,че И.Л. е
узнала ,че е длъжник по процесното изп.д.от наложения й запор на банковата й
сметка,като поканата за доброволно изпълнение й е връчена в кантората на ЧСИ на
22.07.2020г.,като нито устно,нито писмено й е указано, че като наследник следва
да заяви дали е приела или дали ще приеме наследството на наследодателя.Твърди
се,че съгласно чл.428 ал.3 във вр. чл.429 ал.2 ГПК И.Л. е следвало да бъзе
уведомена,че ще бъде конституирана като страна по делото ,а съгласно чл.429
ал.2 ГПК,когато наследникът не е приел наследството,съдебният изпълнител
определя срока по чл.51 ЗН.Изложени са доводи,че вместо да спази тази процедура
ЧСИ директно е пристъпил към изпълнителни действия без правно основание, преди
да е връчена покана за доброволно
изпълнение са наложени запор на банковата й сметка и запор на трудовото й
възнаграждение,като е нарушен чл.428 ал.3 ГПК ,която разпоредба предвижда при
смърт на длъжника на наследниците да се изпрати нова покана,но преди са извършени др.изпълнителни действия.Посочено
е,че жалбоподателката живее и работи в София,че след като се е върнала от
Плевен е консултирана за правата си и веднага е заявила отказ от
наследство,което депозирано по изп.дело, че устно е уведомена по телефона,че по
изп.дело е постановен отказ за прекратяване на производството по
изп.д.№391/2016г.по описа на ЧСИ В.С.,с оглед изразено от взикателя
становище,че отказът от наследство е недействителен.Изложени са доводи,че оспорването
действителността на извършения отказ от наследство се осъществява по исков
ред,пред съд и съдия-изпълнителят не е компетентен да прави преценка за
действителност на вписания от съда отказ от наследство.Твърди се ,че
жалбоподателката е депозирала възражение за прекратяване на изп.дело,след което
ЧСИ се е произнесъл с обжалваното постановление ,в което са изложени мотиви ,че
И.Л. е участник в производството,депозирала е молби и са заплащани суми,което
представлява абсолютна злоупотреба с права. Действията на ЧСИ относно отказа за
прекратяване на изп.дело се обжалват
като незаконосъобразни,неправилни и необосновани.Изложени са доводи,че срещу И.Л.
са предприети изп.действия,без да й е даден срок да заяви дали приема
наследството,че неправилно ЧСИ е приел,че има заплащане на суми,които са
постъпили по силата на наложените запори и това е тълкувано от ЧСИ като
приемане на наследството на леля й.Твърди се,че с оглед едновременно наложените
запори върху банковата й сметка и върху трудовото й възнаграждение ,
жалбоподателката,отглеждаща сина си сама,е останала без никакви средства за
живеене и е била принудена да депозира молба по ел.поща,с която да поиска
възстановяване на несеквестируем доход,която молба незаконосъобразно е
тълкувана като доказателство,че е приела наследството.Посочено е,че
жалбоподателката е депозирала съдебно удостоверение за отказ от наследство,с
което доказва ,че няма качеството на наследник,но въпреки това в нарушение на
материалния и процесуалния закон ЧСИ В.С. е осъществил незаконосъобразно
принудително изпълнение спрямо И.Л..В
заключение моли Окръжния съд да отмени отказа на ЧСИ за прекратяване на
изп.производство срещу И.Г.Л. и да бъде задължен ЧСИ да постанови изричен акт
,с който производството по изп.д.№391/2016г.срещу И.Л. да бъде прекратено.Направено
е искане да бъдат вдигнати наложените запори и всички изпълнителни действия
,предприети срещу жалбоподателката,както и да бъдат възстановени събраните по
изп.дело суми, чрез наложените й запори.Претендират се и направените по делото
разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът по жалбата „Топлофикация Плевен”ЕАД
,представлявано от Й.В.,чрез юрисконсулт Ц.В.,взискател по изп.дело
е депозирал писмен отговор в
срока по чл.436 ал.3 ГПК.В същия се твърди,че на 17.11.2020г.дружеството е
депозирало искова молба срещу И.Г.Л. в СРС,като е предявен иск с правно
основание чл.26 ал.2 предл.първо от ЗЗД във вр.чл.44 ЗЗД за прогласяване
нищожността на направения отказ от наследство от страна на И.Л..Изложени са доводи,че
последната с конклудентни действия е приела наследството. Твърди се,че спорът
пред СРС е преюдициален по отношение спора,предмет на настоящото производство,поради
което моли съда на основание чл.229 ал.1т.4 ГПК да спре производството по делото
до постановяване на окончателен съдебен акт
по образуваното гр.дело пред СРС.
Съгласно чл.436 ал.3 ГПК от ЧСИ В.С. са депозирани писмени мотиви по обжалваното
действие по изп.д.№391/2016г.Описани са извършените изпълнителни действия,взето
е становище,че жалбата допустима,но неоснователна,като
в тази насока са изложени подробни съображения. Приложено е и копие от изп.д.№ 2016***040391 по описа на същия.
Окръжният съд като
прецени изложените в жалбата доводи и представените към изп.д.писмени
доказателства,приема за установено следното:
Жалбата на И.Л. е подадена в срока по чл.436 ал.1 ГПК, срещу
подлежащо на обжалване действие на ЧСИ от длъжника –отказ за прекратяване на принудителното
изпълнение по отношение на длъжника, съгласно чл.435 ал.2т.6 ГПК,поради което е
допустима.Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
От приложеното копие на
изп.д. е видно,че същото е образувано на 15.06.2016г.по молба на
взискателя „Топлофикация- Плевен”ЕАД
гр.Плевен и издаден изпълнителен лист от
ПРС по ч.гр.д.№819/2016г. срещу длъжника П.Л.Б., съгласно който последната е
осъдена да заплати на дружеството посочените суми главница,лихви и разноски.
На 04.10.2018г.съгласно
изготвена справка НБД”Население” ЧСИ е установил,че длъжникът П. Б.е
починала,като е изискал удостоверение за наследници от Община Плевен.От
представеното удостоверение за наследници,изд.от Община Плевен /л.94/се
установява,че длъжникът П.Л.Б. е починала на 28.08.2018г.като е оставила
наследници:Й.Б.Б.,съпруг и жалбоподателката И.Г.Л., която наследява леля си на
основание чл.10 ал.2 ЗН като дъщеря на Г.Л.Л.,брат на наследодателката,починал
преди нея на 22.10.2004г.
На 04.01.2019г.от
дружеството взискател е депозирана молба Й.Б.Б. и И.Г.Л. да бъдат конституирани
като длъжници като наследници на П.Б..На самата молба е поставена резолюция от
ЧСИ за конституирането им като длъжници.
На 05.06.2020г.на
жалбоподателката И.Л. е изпратена покана
за доброволно изпълнение ,в която е упоменато,че като наследник на П.Л.Б. към
19.06.2020г.дължи общо сумата 7 625,48лв.С поканата за доброволно
изпълнение е наложен запор по банковите й сметки в „ПИБ” АД,както и запор върху
трудово възнаграждение.Отразено е,че заедно с поканата е изпратен и подлежащия
на принудително изпълнение акт-изпълнителния лист по ч.гр.д.№819/2016г.изд.от
ПРС.Поканата за доброволно изпълнение е получена от жалбоподателката на
22.07.2020г. На 28.07.200г. по ел.поща ЧСИ е получил съобщение от И.Л. с молба
да бъде вдигнат запора от банковата й сметка,тъй като по нея постъпват суми от работна
заплата,издръжка за дете до 18 години,както и болнични,като е посочено,че
дългът й ще бъде превеждан от работодателя й,от работна заплата „***”ЕООД.
На 05.08.2020г.ЧСИ е изпратил
съобщение до „Първа инвестиционна банка”АД ,с което частично са вдигнати
запорите на банковите сметки на И.Л. от гр.София по отношение на
сумите,постъпващи от трудово възнаграждение,издръжки и болнични,а за всички
останали суми запорът остава наложен.
На 08.09.2020г.от И.Л. е
депозирана молба до ЧСИ В.С.,в която е посочила,че желае да направи отказ от
наследство,като към молбата е представено удостоверение от ПРС по ч.гр.д.№4509/2020г.по
описа на ПРС.Съгласно удостоверението И.Г.Л.
се е отказала от наследството на П.Л.Б.,поч.на 28.08.2018г.,като отказът е
вписан в особената книга при ПРС под №133/08.09.2020г.Тази молба е изпратена за
становище на взискателя „Топлофикация”ЕАД,като от дружеството е депозирана
молба на 18.09.2020г.,с която са изложени доводи , че отказът от наследство е
недействителен.
На 08.10.2020г. пред ЧСИ
е депозирано възражение от И.Л. чрез пълномощника й адвокат К.И.от САК с искане
производството срещу И.Л. да бъде прекратено,поради направения от последната
отказ от наследство на П.Б.,длъжник по изп.дело,както и да бъдат вдигнати
наложените запори и предприетите срещу И.Л. изпълнителни и обезпечителни
действия.
С постановление на ЧСИ В.С.
от 14.10.2020г. е отказано прекратяване на изп.дело,поради липса на
основание,съгласно чл.433 ал.1 ГПК.В мотивите на постановлението е посочено,че
в ПДИ ,получена от И.Л. ,на последната е указано,че е длъжник в качеството си на наследник на П.Б.,че
до датата на депозиране на възражението това обстоятелство не е
оспорено,депозирана е молба и са заплащани суми.Това именно действие на ЧСИ В.С.
е предмет на обжалване в настоящото производство.
Съгласно чл.429 ал.2 ГПК издаденият
изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху
имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали
от наследството или че са го приели по опис. Когато наследникът не е приел
наследството, съдебният изпълнител определя срока по чл. 51 от
Закона за наследството, като съобщава изявлението на наследника на
съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано.В конкретната хипотеза е
безспорно,че правоприемството чрез
наследяване е настъпило след издаването на изпълнителния лист,като разпоредбата
на чл.429 ал.2 ГПК предполага, че призованите да наследят са
приели наследството направо и затова позволява изпълнителният процес да се
насочи върху личното имущество на наследниците на длъжника по изпълнителния
лист.Приема се, че те могат да оборят предположението на закона, като докажат
пред съдебния изпълнител, че са се отказали от наследството или са го приели по
опис. В случая е безспорно,че жалбоподателката И.Л. директно е конституирана
като длъжник по изп.дело в качеството й на наследник ,като ЧСИ не е имал
информация дали същата е приела наследството на своята леля,нито й е давал
срок да заяви дали приема
наследството.При представени безспорни доказателства,че И.Л. се е отказала от наследството на своята леля П.Л.Б.,
длъжник по изп.дело и данни,че отказът е надлежно вписан в специалната книга
,водена при ПРС,с оглед представеното в изп.д. удостоверение от ПРС,ЧСИ е бил
длъжен да прекрати изп. производство срещу И.Л.,наследник на наследодателя,
срещу когото е издаден изп.лст по аргумент на чл.
429, ал. 2 изр. първо, предл.
първо от ГПК. Достатъчно е формално да са налице доказателства за отказ от
наследство, какъвто е и конкретният
случай ,за да се приеме от съдия изпълнителя, че в изпълнителното производство
се установява, че един от наследниците се отказал от наследството на
наследодателя –длъжник.Не е в правомощията на съдебния изпълнител да преценява
дали този отказ от наследство е действителен,респ.дали от страна на И.Л. са
налице конклудентни действия по приемане на наследството преди направения
отказ.Спорът за действителността или не на извършения отказ на наследник от
наследството на длъжника не може да се реши нито в изпълнителното производство,
нито в настоящото производство по реда на чл.435 ГПК по жалба срещу действията на съдебния
изпълнител,доколкото както изпълнителното производство,така и настоящото не са
спорни искови производства.В този смисъл не следва да се обсъждат изложените в
жалбата доводи ,както и съображенията на ЧСИ в обжалваното постановление дали отказът от насблдство е действителен или
не.Тези възражения могат да бъдат обсъждани в исково производство ,по предявен
от взискателя иск за установяване недействителност на отказа от наследство. С
отговора на жалбата взискателят „Топлофикация- Плевен”ЕАД е изложил твърдения,че
такъв иск срещу И.Л. е предявен пред СРС за прогласяване нищожността на
направения отказ от наследство,като в тази насока не са представени
доказателства.
В този смисъл съдът приема,че действията на ЧСИ В.С.
обективирани в постановление от 14.10.2020г.,с което отказано прекратяване на
изп.производство по изп.д.№391/2016г.са незаконосъобразни.С направения отказ от
наследство,по силата на закона-чл.429 ал.2
ГПК изпълнителният лист е престанал да разпростира субективните си
предели спрямо жалбоподателката И.Л.,отказал се наследник.Последната, конституирана като длъжник не е наследник ,загубила е своята процесуално правна
легитимация ,не е надлежна страна,която да носи отговорност за задълженията на
наследодателя-длъжник по изп.д.,поради което
липсва законово основание за участието й като страна в изпълнителния процес.
По изложените
съображения,Окръжният съд счита,че депозираната от И.Л. жалба по реда на чл.435
ал.2т.6 ГПК е основателна и следва да се уважи,като се отмени постановлението
на ЧСИ В.С., изх.№11235 от 14.10.2020г. по изп.д.№ №2016***0400391 ,с
което е постановен отказ да се прекрати
изп.дело по отношение на И.Г.Л..
При този изход на процеса и на осн.чл.78 ал.1 ГПК ответникът по жалбата „Топлофикация-Плевен”ЕАД следва да заплати на
жалбоподателката И.Л. направените деловодни разноски в размер на 230лв.за ДТ и
адвокатско възнаграждение.За посочената в списъка по чл.80 ГПК сума в размер на
48лв.,като платена такса по сметка ЧСИ ,в изп.дело ,а и към жалбата няма данни
тази сума действително да е заплатена,нито основанието за плащането й,за да се
приеме,че се касае за разходи направени в настоящото производство.
Без уважение следва да се
остави искането по чл.229 ал.1,т.4 ГПК на ответника по жалбата и взискател за
спиране настоящото производство до приключване с влязло в сила решение на
производството пред СРС.На първо място не са представени доказателства ,че
действително такъв иск за оспорване действителността на направения отказ от
наследство е предявен пред СРС.От друга страна дори да е налице такова висящо
дело,спорът за действителността или недействителността на направения отказ от
наследство не е преюдициален относно жалбата по реда на чл.435 ал.2,т.6 ГПК,касаеща правилността на обжалваните действия на ЧСИ.
Водим от горното, Окръжният съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА като
незаконосъобразни действията
на ЧСИ В.С., рег.№*** и район на
действие Окръжен съд Плевен по изп.д.№. №2016***0400391,изразяващи се в постановление №11235/14.10.2020г.,с
което е отказано прекратяване на изп.дело по отношение на И.Г.Л. ,ЕГН **********
на основание направен от последната отказ
от наследството на наследодателя и длъжник по изп.д.П.Л.Б., поч. на
28.08.2018г.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.1 ГПК „Топлофикация-Плевен”ЕАД гр.Плевен,със седалище и
адрес на управление гр.Плевен,Източна
индустриална зона №128,представлявано от Й.В. ДА ЗАПЛАТИ на И.Г.Л. ,ЕГН **********,със съдебен адрес: адвокат
К.И.от САК,гр.София,кв***деловодни разноски в размер на 230лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.229 ал.1,т.4 ГПК на „Топлофикация-Плевен”ЕАД за спиране
производството по въззивно гр.д. №929/2030г.по описа на ПОС до приключване на
образувано дело пред СРС.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване/чл.437 ал.4 ГПК/.
Заверен препис от решението ДА СЕ ИЗПРАТИ на
ЧСИ В.С. по изп.д.№ 2016***0400391.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :