РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Пловдив, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20225300502289 по описа за 2022 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК
във вр. чл.109 ЗС.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от П. И. М., И. А. М. и
И. П. М., чрез процесуалния им представител адв. И. Д., против решение
№260369 от 19.06.2022 г., постановено по гражданско дело №17135/2018 г. на
РС - Пловдив, Х граждански състав, с което са осъдени на основание чл.109
ЗС ответниците И. А. М., И. П. М. и П. И. М. да преустановят
неоснователните си действия по отношение на собствения на ищеца Й. Г. Т.
имот – първи жилищен етаж с площ от 114 кв.м, състоящ се от три спални,
хол, баня-тоалетна, тоалетна, трапезария и бокс и четири тераси, намиращ се
в четириетажна жилищна сграда, с идентификатор 56784.512.900.1, на
административен адрес гр. **********, ведно с мазе с площ от 15,75 кв.м,
ведно с гараж с площ от 15,75 кв.м, изразяващи се в поддържане състояние,
при което дъждовните и водите от снеготопене от покрИ. на притежаваната
от тях полумасивна жилищна сграда с площ 56 кв.м с идентификатор
56784.512.902.2 се излИ.т върху стената и терасата на притежавания от ищеца
етаж, като отведат стичащите се от покрИ. на съпритежаваната от тях сграда
по подходящ начин, така че да не се оттичат пряко в стената и терасата на
жилището, собственост на ищеца, и са осъдени И. А. М., И. П. М. и П. И. М.
да заплатят на Й. Г. Т., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, сумата 1143,60 лв. -
1
представляваща деловодни разноски.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за недопустимост на
съдебния акт. Твърди се, че в исковата молба ищецът е посочил конкретни
действия, с които ответниците смущават правото му на собственост. Съдът
обаче е приел, че е налице бездействие, като се е произнесъл по непредявен
иск. Решението е и неправилно - при ремонта през 2015 г. конструкцията на
покрИ. на жалбоподателите не е сменена или променена. По време на ремонта
при подадена жалба от Й. Т. е извършена проверка от Район З., като не са
установени нарушения. При ремонта са подменени улуците, които винаги са
осъществявали функциите си. Твърдят, че не е налице значително
навлажняване и проникване на влага и не е налице отвеждане на водите от
покрИ. на сградата на ответниците директно върху северната тераса и
северната стена на жилището. Не е обсъдено заключението на вещо лице С.
Ж., както и показанията на свидетелите на ответниците. Не са обсъдени и
доводите на ответниците, направени пред първоинстанционния съд. Сградата
на ищеца е незавършена, като е неприложима нормата на §6 от ПЗР на
Наредба №2/2003 г. Освен това действията на ответниците по извършване на
ремонта не са неоснователни и не са създадени пречки за използване имота на
ищеца, по-големи от обикновените. Осигуряването на възможност за
пълноценно използване на имота може да има, само ако ползването е
разрешено, като случаят не е такъв. Ремонтът е извършен само от И. М., като,
ако се уважи искът, това следва да бъде само по отношение на него, а не и
срещу останалите двама ответници. Иска се обезсилване на решението и
делото да се върне за произнасяне по предявения иск, респективно -
решението да се отмени и да се постанови ново, с което да бъде отхвърлен
предявеният иск, като на страната се присъдят и направените разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като
се излагат подробни съображения, че въззивната жалба е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да се
потвърди. Твърди се, че са обсъдени всички доказателства по делото и
фактическата обстановка е правилно установена, а във въззивната жалба се
обсъждат избирателно доказателства и същите се тълкуват превратно.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, внесена е и дължимата държавна такса, поради което
се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и
допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран. Правилно е
2
дадена материално – правната квалификация. Налице са всички положителни
и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на
решението.
Не се възприемат доводите на жалбоподателите за недопустимост
на обжалваното решение, тъй като в исковата молба ищецът бил посочил
конкретни действия, с които претендира ответниците да смущават
упражняване правото на собственост. Изрично е посочено в исковата молба,
че през есента на 2015 г. е извършен цялостен ремонт на сградата на
ответниците, вдигнато е било нивото на покрИ. и стрехата му е била
удължена, като част от южната и от източната страна на покрИ. на сградата
лежи и навлиза в северната тераса на притежавания от ищеца имот, а южната
част на покрИ. е залепена до северната стена на жилището му, като по този
начин водите от покрИ. на сградата на ответниците се отвеждат и наводняват
при всеки дъжд или снеготопене и се излИ.т директно освен върху северната
тераса на жилището, така и върху северната стена на стая в жилището, като не
се предприемат действия за отстраняване на течовете. Твърди се, че след
извършените действия през 2015 г. е създадено ново фактическо положение,
което се поддържа чрез бездействие от ответниците и това пречи на ищеца да
упражнява в пълен обем правото си н собственост. В този смисъл е и
произнасянето на районния съд – задължил е ответниците да предприемат
действия за отвеждане на водите от покрИ. на собствената им сграда. Съдът
се е произнесъл в съответствие с искането за съдебна защита, като съдебният
акт не е недопустим.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално - правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Й. Г. Т.,
който твърди, че е собственик на първия етаж в сграда, намираща се в гр. П.,
в дворно място с административен адрес ул. ***********. Сградата била
заснета с идентификатор 56784.512.900.1 Твърди, че ответниците са
собственици на намираща се в съседство жилищна сграда с площ от 55 кв.м,
която е заснета с идентификатор 56784.512.902.3. През есента на 2015 г.
ответниците извършили ремонт и саниране на тяхната сграда, при което във
връзка с ремонтните работи по покрИ. на сградата той е бил повдигнат, а
стрехата му била удължена. Като резултат от това стичащите се от покрИ.
води започнали да се отвеждат в терасата на притежавания от ищеца етаж,
както и върху северната стена на неговото жилище. По този начин
ответниците поддържали състояние, което пречело на ищеца да упражнява
правото си на собственост. Искането е да бъдат осъдени да преустановят тези
действия, като извършат необходимите ремонтни дейности - така, че водите
да престанат да се излИ.т в имота на ищеца.
3
Ответниците И. А. М., И. П. М. и П. И. М. не отричат, че са
съсобственици на описаната в исковата молба сграда. Твърдят, че тя е
съществувала още преди да започне строежа на недовършената сграда, част
от която е жилището на ищеца. Твърдят, че е следвало местоположението на
сградата, в която се намират обекта на ищеца и която понастоящем е
недовършена, да бъде съобразена със съществуващите в урегулирания в
съсобствен парцел други постройки. Оспорват се твърденията, че водите от
покрИ. се отвеждат така, че да попадат в обекта на ищеца. Поддържа се, че
сградата, както преди ремонта през 2015 г., така и след тази дата, има
отводнителна система на покрИ.. Отричат да е променяна височината и
местоположение на покрИ. на сградата.
Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на
районния съд е прието за установено от фактическа страна следното:
Ищецът по делото е собственик на първи жилищен етаж с площ от
114 кв.м, състоящ се от три спални, хол, баня-тоалетна, тоалетна, трапезария
и бокс и четири тераси, намиращ се в четириетажна жилищна сграда, с
идентификатор 56784.512.900.1, на административен адрес гр. ***********,
ведно с мазе с площ от 15.75 кв. м, ведно с гараж с площ от 15.75 кв.м.
Правото на собственост е придобито по силата на договор за доброволна
делба от 15.11.2005 г.
Не се спори по делото и се установява от представените
доказателства - договор за делба от 15.11.2005 г. и нот. акт №180, том VIII,
дело №1265/2005 г., че ответниците са собственици на полумасивна жилищна
сграда с площ 56 кв.м с идентификатор 56784.512.902.2.
Установява се от представените скици и от заключението на
вещото лице, че четириетажната жилищна сграда, в която е етажът на ищеца,
както и сградата, собственост на ответниците, са изградени в общ поземлен
имот, който е образуван от два други - 56784.512.900 и 56784.512.902.
Четириетажната жилищна сграда е изградена по силата на взаимно отстъпено
между съсобствениците на имота право на строеж. Не е спорно по делото, че
старата едноетажна сграда е съществувала преди началото на строежа на
четириетажната жилищна сграда.
Според показанията на свидетелката П. Т., майка на ищеца,
паянтовата сграда, притежавана от ответниците, е изградена от кирпич. През
2015 г. бил извършен ремонт на покрИ. на тази сграда, при което нивото му
било повдигнато, а самият той - удължен по начин, че два реда керемиди били
разположени в контакт с терасата на жилището на ищеца. Сочи, че преди
ремонта височината на покрИ. била по-малка и той само допирал до терасата.
В резултат на това дъждовната вода, както и снегът, попадали върху терасата.
Навлизането на покрИ. върху терасата водело до невъзможност да се изгради
парапета на терасата.
Посоченият от ответниците свидетел С. Д. твърди, че е участвал в
ремонта на покрИ.. Потвърждава, че покривната конструкция застъпва малко
4
терасата на първия етаж. При ремонта височината на двускатния покрив не
била променяна. Били махнати керемидите, поставена била изолационна
хартия и дървени летви, като след премахване на счупените керемиди, те
били наредени отново. Била поставена ламаринена обшивка, насочваща
дъждовните води към улуците, включително и на мястото, където покривът
застъпвал върху терасата на ищеца.
Показанията на свидетелите относно взаимното разположение на
двете сгради се потвърждават от заключението на вещото лице. Според него
стрехата на двускатния дървен покрив на паянтовата жилищна сграда е
издадена в южна посока към съседната /четириетажна/ сграда, като в
западната част на покрИ. разстоянието между топлоизолацията на голямата
сграда и покрИ. на паянтовата е в порядъка на 5- 6 см /лист 176/. В източната
част на покрИ. това разстояние е 35 см. Билото на покривната конструкция
достига до нивото на прозореца на спалнята на жилището на първия етаж от
новата сграда. Стоманобетоновата плоча на северната тераса на първия
жилищен етаж навлиза в обема на покривната конструкция на едноетажната
сграда, което състояние е видно и от направените от вещото лице снимки.
Терасата на това място е на бетон, без изпълнени замазки или настилки и без
парапет. В района на тази стоманобетонова плоча – под нея и 20 – 30 см над
нейното ниво, по източния скат на покрИ. на едноетажната сграда има
ламаринена обшивка, без керемиди, която е повдигната отстрани и отдолу
така, че при дъжд водата, стичаща се от горния край на покрИ., да преминава
към монтираните улуци, а не към бетоновата плоча на терасата на първия
жилищен етаж. Върху покрИ. на едноетажната паянтова сграда има
монтирани улуци, казанчета и водосточни тръби с цел отвеждане на
дъждовните води. Ламаринената обшивка в частта, където е налице
застъпване на покривната конструкция с части от плочата на терасата на
етажа на ищеца цели да предотврати прякото попадане на дъждовни води от
покрИ.. Вещото лице сочи обаче, че при поройни дъждове, съществува
вероятност част от количествата вода от покрИ. да преминат над борда на
ламаринената обшивка и да попаднат върху плочата. Освен това при дъждове
от северна посока, е възможно вода от дъждовни пръски от керемидите да
попадне върху фасадата на първия етаж на четириетажната сграда. Поради
малкото разстояние, при снеговалеж е възможно образуване на снежна торба
между двете сгради с натрупване на по-големи количества сняг, който се
намира върху покрИ. на едноетажната сграда и е долепен в топлоизолацията
на първия жилищен етаж на ищеца, както и натрупан върху плочата на
терасата. При топенето на снега водата ще прониква в плочата на терасата,
която е без настилка, а оттам и може да навлезе в намиращите се на това ниво
помещения. Водата от снеготопенето също така ще мокри фасадата на
четириетажната сграда. При извършения оглед в жилището на ищеца вещото
лице е установило налични следи от течове и мухъл по северните стени и част
от подовете на северните помещения.
Вещото лице дава заключение, че за ограничаване на
5
възможността вода да прониква към северните части на жилището на ищеца е
необходимо да се изпълнят предвидените по проект дейности, свързани с
довършване на северната тераса, чрез изграждане на подови настилки и
парапет, както и придаване на наклон на подовата настилка за отвеждане на
водите към отводнителни сифони. Освен това следва да се издигне с още
около 20 см борда на наличната ламаринена обшивка в югоизточния ъгъл на
покрИ. на едноетажната паянтова сграда, като по този начин се ограничи
възможността от прелИ.е на води при поройни дъждове и при обилно
снеготопене. Тази обшивка следва да обезпечи наклон в посока север, в
направление, противоположно на фасадата на четириетажната сграда, като по
този начин се осигури възможност водата да се изтича по керемидите и
ламарината на покрИ. в посока на наличните улуци, а не към фасадата на
новата сграда.
Въз основа на тези факти, съдът е приел, че съгласно чл. 109 ЗС
собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие,
което му пречи да упражнява своето право. Възможността за защита чрез
негаторния иск произтича от абсолютния характер на правото на собственост,
което, освен че предоставя на титуляря си правомощията на владение,
ползване и разпореждане, е свързано и с възможността му да изисква от
всички останали да се въздържат от неоснователно предприети действия,
които осуетяват осъществяването на правото на собственика в пълен обем.
За да бъде уважен искът по чл.109 ЗС, е необходимо освен да се
установи, че ищецът е собственик, също и, че са налице въздействия от
страна на ответника, които ограничават правото на собственост. Такова
поведение може да бъде осъществено както чрез действия, така и чрез
бездействие. Затова основание за търсене на защита е налице дори тогава,
когато собственикът на съседен имот го поддържа в такова състояние, че това
влияе върху възможността пълноценно да се ползва съседен имот.
Съдът е приел, че сградата, собственост на ответниците, се намира
в непосредствена близост до четириетажната сграда, в която ищецът е
собственик на първия жилищен етаж, като поради взаимното положение на
двете сгради, част от покривната конструкция на старата едноетажна
паянтова сграда е разположена в непосредствена близост до плочата на
първия жилищен етаж, който е собственост на ищеца. Това разположение е
причина част от покривната конструкция да застъпва плочата на терасата,
създавайки възможност отточните води при дъжд и снеготопене да попадат
върху плочата на терасата и части от фасадата на първия етаж. В резултат на
това в етажа, собственост на ищеца, се създават предпоставки за проникване
на влага, като при огледа вещото лице е установило и наличие на следи от
подобно проникване в минали периоди. Поддържането на подобно състояние
пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост, тъй като застрашава
вещта - обект на правото. Това е така, защото последиците от облИ.е на
фасадата и плочата на терасата с обилни дъждовни и води от снеготопене се
отразяват неблагоприятно както върху външните, така и върху вътрешните
6
повърхности в жилището на ищеца. Оставени са без уважение и доводите на
ответниците, свързани с това, че сградата, в която е разположен етажът,
собственост на ищеца, не е въведена в експлоатация, поради което и не е
допустимо етажът бъде ползван като жилище. Правото на защита по чл.109
ЗС е признато на собственика на определена вещ. Правото на собственост
възниква върху годен обект, а съгласно утвърдената съдебна практика, в
случаите на учредено право на строеж обектът на правото възниква в момента
на завършване на сградата в груб строеж. Този момент не е обусловен от
датата на въвеждане на сградата в експлоатация. В случая е безспорно, че
сградата е завършена в степен, значително превишаваща етапа на груб строеж
/карабина/, поради което правото на собственост за ищеца е възникнало и то
се ползва с пълния обем на законова защита.
Прието е, че предвид установените от експертизата особености на
разположението на двете сгради, ответниците не би следвало да поддържат
състоянието, при което стичащите се от техния покрив води попадат върху
части от притежавания от ищеца етаж. Те не могат да противопоставят
възражения, произтичащи от степента на завършеност на сградата, в която
етаж притежава ищеца, тъй като такИ. възражения нито могат да
дисквалифицират ищеца като собственик, нито могат да доведат до извод, че
неблагоприятните последици се дължат на поведението на ищеца. Освен това,
видно е от заключението на експерта, че е възможно ответниците да
предприемат конкретни действия, посредством които да предотвратят
неблагоприятните въздействия върху имота на ищеца. Това е мотивирало съда
да приеме, че предявеният иск е основателен.
Изводите като краен резултат не се възприемат от въззивната
инстанция.
Основателно е възражението за неправилно възприемане на
фактите, направено с въззивната жалба (доколкото са изложени фактите
според жалбоподателите и съществува разлика с приетото от състава на
районния съд).
Неправилно е посочено в мотивите към обжалвания акт, по
отношение на показанията на св. Д., че покривната конструкция застъпва
малко терасата на първия етаж, както и, че била поставена ламаринена
обшивка, насочваща дъждовните води към улуците, включително и на
мястото, където покривът застъпвал върху терасата на ищеца. Налице е
неправилна интерпретация на доказателствата, доколкото от свидетеля
изрично е посочено, че „малко се застъпваше покрИ. – има тераса“, а не, че
терасата се е застъпвала от покрИ.. В този смисъл е и посоченото от експерта,
че „Стоманобетоновата плоча на северната тераса на първи жилищен етаж в
съседната сграда с идентификатор 56784.512.900.1 по КККР, навлиза в обема
на сградата, в частта над етажа, където е покривната конструкция. Под тази
плоча се констатира, че стената на сградата е изпълнена със стари тухли и
свързване на същите със стар варов разтвор“ (л.172 от първоинстанционното
7
дело, абзац предпоследен).
Безспорно според настоящия състав е установено, че сградата,
собственост на ответниците, е построена много преди сградата, в която се
намира имота – собственост на ищеца. Безспорно е и това, че през 2015 г. е
извършен ремонт на покрИ. на сградата, собственост на жалбоподателите,
като са поставени нови улуци и метална обшивка, която да спира оттичане на
водата към терасата на ищеца. Както от показанията на св. Д., който не е
установено да е заинтересован по какъвто и да е начин от изхода на делото,
така и от заключението на експертизата, която не е оспорена от страните, се
установява, че не е правена промяна в покривната конструкция – „…не се
забелязват белези… да е пристроявана в южна посока, да е променяна
конфигурацията и други – основите на сградата и стените са изпълнени със
стари материали, като зидарията е от стари непечени тухли и от кирпич. Не е
видимо да е надстроявана. Покривната конструкция … е покрита със стари
керемиди. От огледа се установи в южната част на покрИ. изпълнението да е
със стари дървени елементи, като има и частично подменяне с нови греди.
Има изпълнена дървена обшивка под керемидите и хидроизолация. … По
южната фасада … са изпълнени варова мазилка на етажа, а при
конструкцията на двускатния покрив – обшивка с ламарина“ (л.171 от
първоинстанционното дело, абзац предпоследен – заключението на
експертизата). Не е налице и навлизане на покривната конструкция върху
плочата на терасата, а точно обратното – плочата навлиза в обема на сградата.
В този смисъл не се дава вяра на показанията на св. П Т. – изложеното от нея
не отговаря на обективната действителност, а цели обслужване интересите на
ищеца – неин син.
Настоящият състав споделя съображенията на първостепенния
съд, че притежаваният от ищеца имот може да е самостоятелен обект на
защита. В случаите на учредено право на строеж обектът на правото на
собственост възниква в момента на завършване на сградата в груб строеж, а
не от въвеждане на сградата в експлоатация. В случая е безспорно, че
сградата е завършена в степен, значително превишаваща етапа на груб строеж
/карабина/, поради което правото на собственост за ищеца е възникнало и то
може да се ползва от защита.
По делото се прави възражение от жалбоподателите, че имотът на
ищеца не е въведен в експлоатация. В тази насока на страната са били
издадени съдебни удостоверения и са приложени две писма от Община П.
(л.118 и л.119 от първоинстанционното дело), като е посочено, че в
администрацията са представени три броя нотариално заверени декларации,
съгласно които сградата е завършена през месец януари 1992 г. Трите
декларации са от 2020 г. Посочено е в първото писмо (л.118), че съгласно §6
от ПЗР от Наредба №2/31.07.2003 г. на МРРБ за въвеждане в експлоатация на
строежите в Република България, наредбата не се прилага за заварени
строежи, завършени до 31.01.2001 г., които не са били приети по установения
ред до посочената дата.
8
Както е посочено от експерта, в архИ. на район З. няма
необходимите строителни книжа, касаещи строителството на жилищната
сграда, в която се намира обекта на ищеца и удостоверяващи изпълнение на
всички видове СМР, местоположението и параметрите на строежа. С оглед
степента на завършване на реализираното строителство, сградата не е
завършена напълно и не отговаря на изискванията за въвеждане на строежите
в редовна експлоатация – не са изпълнени следните СМР: не е завършена
фасадната мазилка на цялата сграда, не е монтиран парапет на вътрешно
стълбище, не е завършена мазилката на същото, подовите настилки и други
(представляващи общи части на сградата), не е завършена минимално
изискващата се вертикална планировка около сградата, не са завършени част
от парапетите на терасите на сградата (не е изпълнен парапет на северната
тераса на първи жилищен етаж) и други.
Настоящият състав счита, че, дори и да не е въведен в
експлоатация един обект, ако той е изпълнен изцяло в съответствие с
изискванията, и е налице поведение на ответника, което да пречи на
обичайното му използване, може да се търси съдебна защита. Случаят обаче
не е такъв.
В настоящият случай съдът е сезиран с искове с правно основание
чл.109 ЗС, като следва да се установи лишен ли е ищецът от възможността да
упражнява правото си на собственост в пълен обем, респективно – налице ли
е поведение на ответниците, което да го препятства.
За да се уважи иск по чл.109 ЗС, съгласно т.3 от ТР № 4/2015 г. на
ОСГК на ВКС, е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на
имота и че спрямо този имот ответникът е осъществил неоснователно
въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или
бездействие на ответника създава за ищеца пречки за ползването на
собствения му имот, по-големи от обикновените (чл.50 ЗС).
В настоящия казус е безспорно установено, че терасата е на бетон
– без изпълнени замазки и настилки, без изпълнен парапет (л.172 от
първоинстанционното дело). Според експерта (л.173), „с оглед ограничаване
възможността от проникване на вода в северните помещения,… следва да се
предприемат определени мерки по изпълнение на СМР – да се изпълни
одобрения проект в цялост, т.е. да се завърши северната тераса на първи
жилищен етаж от сградата с предвидените парапет по определен детайл,
подови настилки на терасата (замазка и настилка) и изпълнение на наклони за
отвеждане на водата в посока на предвидените подови сифони, както и
изпълнение на цокъл по стени към жилищните помещения и парапета“. Преди
извършване на всички тези СМР и завършване в цялост на обекта, т.е. при
положени от ищеца усилия да запази сам правото си на собственост,
респективно – възможността да го упражнява в пълен обем, може да се търси
отговорност на ответниците за тяхно поведение. До този момент, с оглед
незавършеността на обекта, не може да се установи от къде е теча, който е
9
причина за овлажняване на помещение в апартамента.
Не се установява спрямо този имот ответниците да са
осъществили каквито и да е действия, с които да пречат на упражняване
правото на собственост на ищеца. Установява се от заключението на
експертизата, че върху покрИ. на едноетажната паянтова сграда има
монтирани улуци, казанчета и водосточни тръби с цел отвеждане на
дъждовните води. Ламаринената обшивка цели да предотврати прякото
попадане на дъждовни води от покрИ. Вещото лице сочи обаче, че при
поройни дъждове, съществува вероятност част от количествата вода от
покрИ. да преминат над борда на ламаринената обшивка и да попаднат върху
плочата. Освен това при дъждове от северна посока, е възможно вода от
дъждовни пръски от керемидите да попадне върху фасадата на първия етаж
на четириетажната сграда. Поради малкото разстояние, при снеговалеж е
възможно образуване на снежна торба между двете сгради с натрупване на
по-големи количества сняг, който се намира върху покрИ. на едноетажната
сграда и е долепен в топлоизолацията на първия жилищен етаж на ищеца,
както и натрупан върху плочата на терасата. При топенето на снега водата ще
прониква в плочата на терасата, която е без настилка, а оттам и може да
навлезе в намиращите се на това ниво помещения. Водата от снеготопенето
също така ще мокри фасадата на четириетажната сграда. Т.е. вещото лице
посочва, че е възможно при порои, при дъжд от северна посока или
натрупване на сняг да се мокрят помещенията – стени и подове – в северната
част на жилището на ищеца. Тази потенциална възможност обаче не може да
се приеме, че е пречка за ползване на имота на ищеца, по – голяма от
обичайната. В случая не се установиха твърдените с исковата молба действия
на жалбоподателите при извършения ремонт – навлизане в площта на
бетонната плоча, липса на улуци и др., както и последващо бездействие от
тяхна страна, свързано с твърдяното създадено от тях ново фактическо
положение. Нещо повече – извършения от тях ремонт е бил необходим с
оглед запазване на собствения им имот в състояние, годно за ползване по
предназначение.
Тъй като не са налице кумулативно предвидените предпоставки за
уважаване на иска, същият е неоснователен и недоказан и следва да се
отхвърли като такъв. Като е достигнал до друг краен извод,
първоинстанционният съд е постановил неправилен и незаконосъобразен акт.
Решението му следва да се отмени, като се постанови ново, с което искът да
се отхвърли.
По отношение на разноските – такИ. са поискани от двете страни,
но, с оглед уважаване на жалбата, следва да се присъдят единствено в полза
на въззивниците. От адв. Х. е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Според определение №77/24.02.2022 г. по ч.т.д. №1692/2021 г. на
ВКС, I т. о., при определяне на размера на минималното адвокатско
10
възнаграждение по Наредба №1/2004 г. следва да бъде съобразено правилото
на чл. 2, ал. 5 НМРАВ, като в хипотезата на обективно съединени искове,
предявени с една обща искова молба, минималното адвокатско
възнаграждение се определя за всеки от исковете поотделно. В хипотезата на
субективно съединени искове това правило следва да бъде приложено
съобразно спецификите на конкретния случай. Когато една обща искова
претенция е предявена срещу няколко ответници, какъвто е случаят на искане
за солидарно осъждане на няколко ответници да заплатят една и съща
парична сума, адвокатското възнаграждение е едно, а не за всеки от
ответниците. В този случай се касае до общи задължения на другарите с един
и същи обект, поради което минималният размер на адвокатското
възнаграждение се определя спрямо общата претенция, а не спрямо всеки от
ответниците. В настоящия процес адвокатското възнаграждение пред първата
инстанция е заплатено само от И. М., на когото следва да се присъдят
разноските. С оглед направеното възражение, следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в съответствие с чл.7, ал.1, т.4 от Наредбата – 600
лв., както и ДДС в размер на 120 лв. Ето защо следва да се присъдят
направените разноски в размер на 762.90 лв. за настоящето производство и в
размер на 837.20 лв. за първоинстанционното производство съгласно
приложения списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Воден от гореизложеното Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №260369 от 19.06.2022 г.,
постановено по гражданско дело №17135/2018 г. на РС - Пловдив, Х
граждански състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Г. Т., ЕГН **********, от гр. П.,
против И. А. М., ЕГН **********, И. П. М., ЕГН **********, и П. И. М., ЕГН
**********, всички от гр. П., иск с правно основание чл.109 от ЗС, за
осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия по
отношение на собствения на ищеца Й. Г. Т., ЕГН **********, с адрес гр. П.
имот – първи жилищен етаж с площ от 114 кв.м, състоящ се от три спални,
хол, баня-тоалетна, тоалетна, трапезария и бокс и четири тераси, намиращ се
в четириетажна жилищна сграда, с идентификатор 56784.512.900.1, на
административен адрес гр. П., ведно с мазе с площ от 15,75 кв.м, ведно с
гараж с площ от 15.75 кв.м, изразяващи се в поддържане на състояние, при
което дъждовните и водите от снеготопене от покрИ. на притежаваната от тях
полумасивна жилищна сграда с площ 56 кв.м с идентификатор
56784.512.902.2 се излИ.т върху стената и терасата на притежавания от ищеца
етаж, като отведат стичащите се от покрИ. на съпритежаваната от тях сграда
по подходящ начин, така че да не се оттичат пряко в стената и терасата на
жилището собственост на ищеца, като неоснователен и недоказан.
11
ОСЪЖДА Й. Г. Т., ЕГН **********, от гр. П., да заплати на И. А.
М., ЕГН **********, от град П., направените по делото разноски в размер на
762.90 (седемстотин шестдесет и два лв. и деветдесет ст.) лева за настоящето
производство и в размер на 837.20 (осемстотин тридесет и седем лв. и
двадесет ст.) лева за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12