Присъда по дело №2179/2021 на Районен съд - Русе

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД N2179/21г., втори наказателен състав при
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД

Русенска районна прокуратура е обвинила:
подс.Й. Н. С., ЕГН: ********** в това, че
на 13.07.2020 г. в гр. Русе, в условията на опасен рецидив, противозаконно
присвоил чужда движима вещ - паричната сума в размер на 300 лв., собственост на
С.П. Минчев от гр. Русе, която владеел - престъпление по чл.206 ал.3,вр.ал.1 НК.
Прокурорът поддържа обвинението.
Подс.С. дава обяснения, не признава вината си.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено:
Подс.Й. Н. С., ЕГН: ********** е роден на 30.01.1993 год. в гр. Т. обл. С.,
български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан.
Към инкриминирания период подс.С. бил осъждан 19 пъти, по-голямата част от
които за извършени тежки умишлени престъпления.
Относима за квалификацията на процесното деяние е влязла в сила присъда
№190/05.11.2019г. по НОХД №423/2018г. на РС-Тутракан, с която бил признат за
виновен за извършено в условията на опасен рецидив престъпление по чл.196, ал.1, т.1
вр. чл.194, ал.1 от НК, като му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, при СТРОГ режим, което било
изтърпяно на 27.01.2020г.
Св. С. ПЛ. М. и св. Д. В. К. се познавали от деца, поддържали приятелски
отношения и си помагали. През 2020г. св. К. се намирал в затвора в Белене, където
изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“. През месец юли 2020г. поискал от св. М.
сума в размер на 300.00лв. Св. М. се съгласил да му помогне и да му занесе сумата в
затвора, но т.к. бил ангажиран не успял. Тогава св. К. се свързал с подс.С., когото се
познавал от затвора. Казал му да отиде в гр. Русе и да вземе от св. М. сумата от
300.00лв., с коят до му купи храна и др. необходими неща, които да занесе. След като
той се съгласил, св. К. се обадил на св. М. и му казал да предаде сумата на подс.С..
На 13.07.2020г., в района на Първо РУ при ОДМВР – Русе, на ул. „Давид“ в гр.
Русе св. М. се срещнал с подс.С. и му предал сумата от 300.00лв. според уговорката със
св. К.. Макар, че чуждите пари не му били дадени за ползване и разпореждане, а
следвало да напазарува храна и др.вещи, които да предаде на св. К., подс. С. не спазил
поетото задължение, не изпратил парите с паричен превод, както и не отишъл в затвора
при св. К. с нужните му вещи. Възползвайки се от това, че парите се намирали в негово
владение, той ги присвоил и употребил за свои нужди. Тъй като използвал парите за
лични цели, подс. С. спрял да отговаря на обажданията на св. К..
След като установил, че подс.С. не предал парите на св. К., по негов съвет на
04.08.2020г. св. М. подал сигнал в полицията. Във връзка със сигнала на св. К. К. било
възложено извършването на проверка по случая. В хода на проверка св. К. изпратил
писмо до колегите си в РПУ –
гр. Тутракан да разпитат подсъдимия по делегация. В разпита си подсъдимият заявил,
че бил изпратил парите чрез „Български пощи“. След като извършил справка св.К.
установил, че няма изпратени пари по
1

пощата от подс.С..
В резултат било образувано процесното досъдебно производство.
Съдът намира гореизложената фактическа обстановка за безспорно установена,
след анализа на следните доказателства и доказателствени средства:
За безспорно установено съдът намира, че на 13.07.2020 г., в гр. Русе, подс.С.
получил от св.М. парична сума в размер на 300 лв, обстоятелство което той не оспорва.
Спори се за предназначеното на парите, какво е следвало да направи подс.С. с тях.
Според показанията на св.К. и св.М., сумата е следвало да стигне до първия в затвора,
под формата на необходими му вещи. Пак според техните показания парите не
стигнали до него, нито под формата на храна, нито в наличност, а били присвоени от
подс.С.. Последният отрича този факт, като в хода на наказателния процес сочи
различни версии – първата, че ги беше изпратил по „Български пощи“, като приложената
справка от там сочи обратното; втората, че била върната на свид. М., който в разпита си
отрекъл този факт; третата, че предал сумата на свид. К., който в разпита си отрекъл това. И
четвъртата, заявена в днешното съдебно заседание -че той действително получил парите, но
по искане на свид. К. купил наркотични вещества, които трябвало да му пренесе и предаде в
затвора.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели като еднопосочни и
допълващи се, а обясненията на подс.С. не кредитира с доверие, предвид различните
версии които изгражда, както и защото са изолирани и прониворечат на останалите
гласни и писмени доказателства. Счита ги за упражнено право на защита.
Съдът държи да отбележи, че за съставомерността на престъплението по чл.206
НК не е необходимо да бъде доказано по безспорен начин вида и характера на
разпореждането с парите, които подс.С. владеел. Изпълнителното деяние на
обсебването може да се изрази както в разпореждане с вещта /в конкретния случай
парите/, така и в отказ да се върне /виж.И.Ненов, НП-особенна част, т.2, стр.183; реш.
№608/91год., н.д.445/91год.;/. В процесния случай е налице първата форма. Като не
предал получената сума на св.К., подсъдимият сложил началото на присвоявоителните
действия с чуждо имущество като със свое. Тези действия подс.Пенков извършил
против съгласието на св.М., поради което осъществил състава на чл.206 ал.3, вр.ал.1
НК. От този момент насетне последният е бил лишен от възможността да се
разпорежда с тях и от този момент насетне подс.С. променил отношението си към тях.
Гореизложения анализ на доказателствата налага следния правен извод:
От обективна страна подс.С. осъществил състава на чл.206 ал.3, вр.ал.1 НК, тъй
като на 13.07.2020 г. в гр. Русе, в условията на опасен рецидив, противозаконно
присвоил чужда движима вещ - паричната сума в размер на 300 лв., собственост на
С.П. Минчев от гр. Русе, която владеел.
От обективна страна елементите на състава са налице: Сумата от 300лв била
поверена на подсъдимия с точно определена цел – да закупи храна и вещи, които да
занесе на св.К. в затвора, т.е. владеел парите на правно основание. Впоследствие, след
като не сторил това и не ги върнал на св.М., той демонстрирал промяна на
отношението си към тях, като своене. Налице е бездействие от негова страна, което
продължава и до настоящия момент. Обсебването правилно е квалифицирано по чл.206
ал.3 от НК – опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1, бук.”А” от НК,след като бил
осъждан по НОХД №423/2018г. на РС-Тутракан, на наказание „Лишаване от свобода“
за срок от ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, при СТРОГ режим, което било
изтърпяно на 27.01.2020г.
2

Субективна страна - подс.С. извършил престъплението с пряк умисъл, съзнавайки
общественоопасния характер на деянието, а именно,че е запретено, а и затова
наказуемо от закона, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици,
но въпреки това, воден от желанието да се облагодетелства по незаконен начин е искал
настъпването на тези последици: в съзнанието на подс.С. съществували представи, че
парите не са негова собственост, че са му поверени с точно опеделена цел, която не
осъществил и бездействал. Предвиждал е, че с това си бездействие, парите преминават
в негова полза и целял именно това.
Предвид изложеното, съдът признава подс. Й. Н. С. за ВИНОВЕН и му налага
наказание при индивидуализацията, на което съобрази: смекчаващи отговорността
обстоятелства: ниската стойност на предмета на престъплението; отегчаващи
отговорността обстоятелства: наличието на осъждания, извън това което определя
деянието в опасен рецеди. Предвид предходното, съдът определя наказанието при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като отмери наказание към
минимума – ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода. За поправяненто и превъзпитанието
на подс.С., съдът намира, че така определеното наказание следва да се изтърпи
ефективно, поради което и на основание чл.57 ал.1, т.2 ,бук Б от ЗИНЗС следва да се
ОПРЕДЕЛИ първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
– СТРОГ .
Освен посоченото наказание лишаване от свобода, разпоредбата на чл. 206, ал.3
от НК предвижда, че съдът освен негоналага на виновния и наказанията "лишаване от
права" по чл. 37, ал.1, т.6 и 7 - това са наказанията: "лишаване от право” да се заема
определена държавна или обществена длъжност" и "лишаване от право да се
упражнява определена професия или дейност". Формулировката на закона сочи, че
съдът задължително трябва да наложи кумулативно някое от тези наказания освен
първото такова. В конкретния случай подсъдимият не извършва търговска дейност,
както и не заема никаква държавна или обществена длъжност и не е заемал, така че
налагането на това наказание би било безпредметно. По изложените съображения
съдът не налага наказанията "лишаване от права" по чл. 37, т.6 и т.7 от НК.
Разпоредбата на чл. 206, ал.3 от НК също предвижда, че съдът може да постанови
наказание "конфискация" на част или цялото имущество на дееца. Тук законът дава
възможност за преценка на съда дали да наложи наказанието "конфискация". В
предвид особеностите на конкретния случай съдът прие, че целите на наказанието
могат да бъдат постигнати и без налагане на "конфискация". Ето защо съдът не наложи
това наказание наред с "лишаването от свобода".
Причини за извършване на престъплението: неуважение към правото на чужда
собственост;
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:...............................
3

Номер на акта:	100
Дата:	29 ноември 2021 г. (в сила от 15 декември 2021 г.)
Съдия:	Светлана Нейкова Нейчева

Дело:	20214520202179
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 октомври 2021 г.

Присъда по дело №2179/2021 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите