Р E Ш Е Н И Е
№ 151
гр.Плевен, 05.04.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
март две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 94 описа на Административен съд –
Плевен за 2022 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 10 от 12.01.2022 г.,
постановено по анд № 1986/2021 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно
постановление № 569913-F588717/16.03.2021 г. на началник отдел „Оперативни дейности“
Велико Търново, ЦУ на НАП, с което на В.Н.Т., представляващ „АМИГО 2018“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ж.к. Сторгозия,
бл.131А, вх.А, на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 700
лева за нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, за
това, че при извършена на 2.02.2021 г. проверка в магазин „Амиго“, находящ се в
гр.Плевен, ул.“Данаил Попов“ № 18, търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР
на ЗДДС, експлоатиран от дружеството, е установено, че не за всяка извършена
продажба на стоки, заплатена в брой, се издава фискална касова бележка от
фискално устройство.
Срещу постановеното
решение е подадена касационна жалба от ТД на НАП – Велико Търново, офис Плевен,
чрез гл.юрисконсулт Ж., която счита, че Районен съд – Плевен не е преценил и
обсъдил всички писмени и гласни доказателства и е счел, че нарушението е само
предполагаемо. Сочи, че по повод сигнал на гражданин за извършено нарушение –
неиздаване на фискален бон при закупуване на обувки, е извършена проверка от
страна на органите по приходите и нарушението е установено по безспорен и
несъмнен начин, т.е. при извадена разпечатка от фискалното устройство е видно,
че на датата, посочена от подалия сигнал гражданин, а именно 2.10.2020 г.,
видно от попълнената в гаранционната карта на обувките дата, няма закупена
стока на тази цена. Счита, че правилно административно наказващият орган не е
приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.к. нарушението не трябва да се
определя като маловажно, а изложените съображения могат да бъдат релевантни
само във връзка с индивидуализацията на наложената санкция с оглед размера й,
но не и като изключващи я. В заключение моли съда да отмени оспореното решение и
да потвърди наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът се представлява от
юрисконсулт Ж., която поддържа жалбата на заявените в нея основания, по
същество моли съда да отмени оспореното решение и да потвърди НП. Претендира
разноски.
В съдебно заседание ответникът „Амиго 2018И ЕООД се
представлява от адв.П., който оспорва жалбата, моли съда да остави в сила
оспореното решение. Представил е подробни писмени бележки. Претендира разноски..
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С оспореното
решение съдът е приел за установено, че с обжалваното Наказателно
постановление НП № 569913-F588717/16.03.2021г., на „АМИГО
2018" ЕООД гр.Плевен, за нарушение на чл. 25 ал.1 т.1от ЗДДС, е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 700 лева, на
основание чл.185 ал.1 от ЗДДС, вр. чл. 118 ал.4 от ЗДДС. НП е издадено въз
основа на АУАН № F588717
от 16.03.2021г., съставен на дружеството от инспектор по приходите при ТД на
НАП гр. В.Търново, офис Плевен. В акта и в НП е отразено, че след извършена
проверка на 2.02.2021г. в търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР
на ЗДДС - магазин "Амиго”, находящ се в гр. Плевен, ул."Данаил
Попов" №18, експлоатиран от „Амиго 2018" ЕООД с ЕИК:********* е
установено, че не за всяка извършена продажба на стоки, заплатена в брой се
издава фискална касова бележка от фискално устройство. Във връзка със заведена преписка
в Информационния център на НАП била извършена проверка в обекта, с цел
установяване на факти и обстоятелства, описани в същата. Съгласно заведената
преписка, клиент е закупил на 2.10.20г. преди 12:00ч. детски пантофи от магазин
„Амиго" на стойност 20.99лв., като е заплатил сума от 21,00лв., но не му е
била издадена и предоставена
фискална касова бележка от инсталираното и работещо в обекта фискално
устройство. При направеното плащане на клиента била издадена и представена
гаранционна карта с печат на „Амиго 2018" ЕООД, вида на артикула, неговата
стойност- 20,99лв., дата на покупката и подпис на касиера. При извършената
проверка в обекта на 2.02.2021г. била
направена разпечатка от контролната лента на електронен носител /КЛЕН/ за
датата на покупката 2.10.2020г. от инсталираното в обекта фискално устройство
„Датекс DP-150 с ИН на ФУ:бТ77384 инсталирано
в обекта на 2.04.2020г. и при преглед на същата било установено, че не била
издадена фискална касова бележка от работещото фискално устройство в обекта за
заплатената сума от 21,00лв., както и за сумата от 20,99лв. - стойността на
закупения артикул, посочена и в издадената гаранция. В обекта бил инсталиран
програмен продукт „Микро Инвест склад Про", до който не бил осигурен
достъп на проверяващите. В.Н.Т. в качество си на представляващ дружеството
заявил, че не го използват. За установените факти и обстоятелства бил съставен
протокол за извършена проверка №0779410/02.02.2021г. съгласно чл.110, ал,4, вр. чл.50, ал. 1 от ДОПК, като АНО е приел за осъществено
нарушението по чл.25,ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ. Възприемайки
така описаната фактическа обстановка АНО е издал процесиите АУАН и НП.
Съдът
констатирал, че по делото е наличен фискален бон от 2.10.2020г. от 16.16 часа
за сумата от 20.90 лв., за който се твърди, че е от покупката, но неправилно е
отразено поради техническа грешка вместо 20.99лв, 20.90лв.
Изложената
фактическа обстановка съдът приел за установена въз основа на събраните по
делото гласни и в писмени доказателства, които счел за непротиворечиви и допълващи
се.
Въззивният съд направил извод, че по делото не са налице безспорни
доказателства за извършеното нарушение, което счел за предполагаемо. Този извод
съдът направил въз основа на обстоятелството, че в процесния ден има
отразена продажба в касовият апарат на артикул „детски обувки" за сумата
от 20.90 лв. Продажната цена на стоката е била 20.99лв. При направеното плащане
на клиента била издадена и
представена гаранционна карта с печат на „Амиго 2018" ЕООД, вида на
артикула неговата стойност 20,99лв., дата на покупката и подпис на касиера.
Съдът счел, че не са събрани
доказателства, които да оборват наведените от жалбоподателя твърдения, че при
продажба на стоката касова бележка е била издадена, но в нея неправилно вместо
сумата от 20.99лв, била отразена 20.90лв. и това се дължи на техническа грешка.
Според съда тези факти правят вмененото нарушение недоказано, което го
мотивирало да отмени НП. Съдът приел за
неоснователно твърдяното нарушение на
чл.40 от ЗАНН, т.к. проверката, видно от Протокол от 2.02.21r., била
извършена от Л. Ж.-старши инспектор приходи и В. П. инспектор приходи, АУАН бил
съставен от Ж. и в него като свидетел била вписана П.. Не е допуснато и нарушение
по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, нито е
следвало АНО да приложи чл.28 от ЗАНН, т.к. обстоятелството, че не са
извършвани други нарушения на данъчното законодателство и че се касае за първо
по ред нарушение, не е в състояние да обуслови маловажност на случая.
При тези фактически констатации, въззивният
съд направил извод, че търговецът не е извършил нарушение, изразяващо се в
неизпълнение на задължението да издава фискална касова бележка от фискално
устройство /фискален бон/, поради което неоснователно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Което го мотивирало да отмени
оспореното НП.
Според касационната инстанция решението е
постановено при съществено нарушение на администнративнопроизводствените
правила. При така събраните от въззивния съд доказателства обоснован на същите
се явява изводът му, че нарушението е предполагаемо. От данните от съставените
при проверките протоколи и от показанията на разпитаните свидетели се
установява, че проверката е извършена по повод подаден сигнал от клиент на
магазина, за който се твърди, че е закупил детски обувки на конкретна дата, за
която покупка му е издадена единствено гаранционна карта, не и фискален бон.
Нито административнонаказаващият орган, чието е задължението да изпрати пълната
преписка по делото, нито въззивният съд, са изпълнили процесуалните си
задължения за попълване на делото с всички допустими и относими доказателства,
за които са били налице данни, че съществуват. По
аргумент от чл.107 от НПК съдът събира доказателствата не само по направените
от страните искания, а и по свой почин - когато това се налага за разкриване на
обективната истина. При това съдът събира и проверява както доказателствата, които разобличават
обвиняемия или отегчават неговата отговорност, така и доказателствата, които
оправдават обвиняемия или смекчават отговорността му. В този смисъл нито АНО е
проявил процесуална активност за попълване на делото с всички
доказателства-сигналът на лицето, което твърди, че не му е издадена касова
бележка и издадената му гаранционна карта, а едва в касационната жалба
органът е навел оплаквания в тази насока
, във връзка с които е представил като приложения към жалбата тези
доказателства, нито съдът е проявил активност за попълване на делото с тези
доказателства, а се е произнесъл в смисъл, че деянието е предполагаемо, т.е.
недоказано, в нарушение на процесуалните си задължения за попълване на делото с
всички доказателства, необходими с оглед разкриване на обективната истина.
Пред касационната инстанция
са представени писмените доказателства, които АНО не е представил и въззивният
съд служебно не е изискал от страните, относно подадения от клиент на магазина
на процесната дата, сигнал за неиздадена касова бележка и гаранционна карта с
отразена конкретна цена на закупените обувки и
дата на покупката. Но при
забраната на чл.220 от АПК за нови фактически установявания от касационната
инстанция, тези доказателства следва да бъдат преценявани само като
потвърждаващи наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК – допуснато
процесуално нарушение.
Според повелята на
чл.14 от НПК, съдът взема решенията си по вътрешно убеждение, основано на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото,
като се ръководи от закона. Съдът
основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и върху закона, като съгласно чл.305, ал.3 от НПК в мотивите на
съдебното решение съдът посочва установените обстоятелства, въз основа на кои
доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение.
При противоречия на доказателствените материали се излагат съображения защо
едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Именно в мотивите на съдебното
решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел
за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за
установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи
съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на
решението. Затова, при неизпълнение на задължението на въззивния съд за
попълване на делото с допустими и относими доказателства, които поради
процесуално бездействие и на АНО, и на решаващия съд, не са представени/изискани
и обсъдени във въззивното съдебно
решение, решаването на спора по същество
от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си
пред две съдебни инстанции. Допълнителна пречка пред решаване на спора от
настоящата инстанция е и забраната за установяване на нови фактически
обстоятелства (чл. 220 от АПК), която съчетана с липсата на установяване от
първата инстанция на всички относими факти, прави невъзможно правилното
приложение на материалния закон. По изложените съображения касационната
инстанция намира , че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, което в
конкретния случай е особено съществено и се отразява върху обосноваността на
правните изводи, респективно възможността на касационната инстанция да извърши
проверка относно спазването на материалния закон. В мотивите на съдебното
решение въззивният съд е установил фактическата обстановка по спора след
обсъждане само на част от събраните по делото доказателства и без да са събрани
всички ангажирани в срок доказателства. Допуснатите нарушения обуславят
необходимостта от отмяна на постановеното въззивно решение и връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да бъдат
обсъдени всички доводи на страните и всички събрани по делото доказателства.
По изложените
съображения обжалваното съдебно решение като неправилно следва да бъде
отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото да бъде върнато за
ново разглеждане от друг съдебен състав.
Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2,т.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 10 от 12.01.2022 г., постановено по анд № 1986/2021 г.на Районен съд – Плевен.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на
Районен съд-Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2.
/П/