№ 125
гр. *****, 13.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ***** в закрито заседание на тринадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно
търговско дело № 20223001000732 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, образувано по въззивна
частна жалба на К. А. А. от гр. ********, подадена чрез адв. И. Т. от АК – гр.
*****, срещу определение № 1697/15.11.2022г., постановено по т. д. №
631/2022г. по описа на Варненски окръжен съд, с което производството по
делото е прекратено поради липса на правен интерес.
В жалбата се заявява оплаквания срещу изводите на
първоинстанционния съд за липса на правен интерес от търсената защита с
предявените искове. Твърди се, че правният интерес от воденето на
производството произтича от обстоятелството, че частната жалбоподателка
през 2021г. е придобила по давност правото на собственост върху имотите,
предмет на принудително изпълнение, след датата на учредяване на
процесната договорна ипотека и след подновяването й, и за да осуети
продължаването на започналото през 2015г. принудително изпълнение върху
недвижимите имоти на ипотекарните длъжници, предявява искове за
прогласяване недействителност на учредената върху същите договорна
ипотека, както и за недействителност и недопустимост на подновяването й.
Искането е за отмяна на определението и връщане на делото на
първоинстанционния съд с указания за продължаване на
съдопроизводствените действия по исковете.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез
1
надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е
процесуално допустима.
Съставът на Апелативен съд - *****, като обсъди доводите на частния
жалбоподател във връзка с изложените оплаквания, и като провери данните
по делото, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:
Първоинстанционният Варненски окръжен съд е бил сезиран с искова
молба на К. А. А. от гр. ********, с която, съобразно допълнителните
уточнения, са предявени срещу Й.В.Н., „Първа Инвестиционна Банка“ АД –
гр. *****, и „С.Г. Груп“ ЕАД- гр. *****, в условията на обективно и
субективно съединяване, както следва: установителни искове съответно с
правно основание чл. 90, ал. 1, предл. първо и чл. 90, ал.1, предл. второ от
ЗКИР, за установяване недопустимостта, евентуално недействителността на
подновяване на вписване на договорна ипотека, извършено чрез отбелязване в
СВ-***** с № от вход.рег. 262, дата от вход. рег. 11.01.2021г., № от дв.вх.рег.
314/11.01.2021г, Книга Отбелязвания, Акт Том 1, Акт номер 95, върху
недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор **************, находящ
се в гр. *****, Община *****, Варненска област, район „**********“,
местност „***********“, с площ от 698 кв.м., заедно с построената в имота
двуетажна еднофамилна жилищна сграда с тавански /складов/ и избен етаж, с
обща РЗП 399.47 кв.м., и в условията на евентуалност, при отхвърляне на
предпочитания иск- установителни искове по чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл.
167, ал. 2, предл. ЗЗД, и в евентуалност – искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК във вр. чл. 170 ЗЗД, за установяване недействителност на
учредяването на договорна ипотека по нот. акт № 30, том I, per. №677, дело
№29/2011г. на нотариус А.Г., per. №194 в НК, вписана в СВп - ***** с № от
входящ per. 1464, Дата от вх.рег. 31.01.2011г, № от дв.вх.рег. 1424, дата:
31.01.2011г. книга договорни ипотеки, акт том 1, акт номер 69, учредена от
В.Н.Н. и Й.В.Н., в полза на „Първа инвестиционна банка" АД, ЕИК:
*********, за чужд дълг.
Ищцата твърди в исковата молба, че след като е придобила по давност
през 2021г. процесните имоти, с изненада констатирала, че върху тях се
извършва принудително изпълнение от 2015г. в производство по изп. дело №
20158080400319 по описа на ЧСИ З.Д., рег. № 808, с район на действие ОС-
2
*****, по което собствениците на имотите към момента на образуване на
изпълнителното производство- В.Н.Н. и Й.В.Н., се явяват ипотекарни
длъжници по силата на нот. акт за учредяване на договорна ипотека № 30,
том I, per. №677, дело №29/2011г. на нотариус А.Г., per. №194 в НК.
Договорната ипотека била учредена в полза на „Първа инвестиционна банка"
АД, за обезпечаване изпълнението на задълженията на „ Ликьор клуб“ ЕООД
по Договор за банков кредит от 27.01.2011г., които били цедирани по силата
на договор за цесия от 19.12.2019г. в полза на „С.Г. Груп“ ЕАД- гр. *****.
Въз основа на разпореждане от 28.09.2020г. цесионерът бил конституиран
като взискател по изп. дело № 20158080400319 по описа на ЧСИ З.Д., рег. №
808, с район на действие ОС- *****. На 11.10.2021г., въз основа на молба,
подадена от взискателя „С.Г. Груп“ ЕАД, е отбелязано подновяване на срока
на учредената процесна договорна ипотека. Сочи се също, че след смъртта на
В.Н., настъпила на 01.03.2021г., и вписани два отказа от наследство,
единствен наследник по закон на ипотекарния длъжник В.Н., е другият
ипотекарен длъжник–Й.Н..
В молба вх. № 759/30.01.2023г., подадена от частната жалбоподателка в
изпълнение на разпореждане на въззивния съд, се твърди, че принудителното
изпълнение върху процесните недвижи имоти, не е приключило с влязло в
сила постановление, и се представя копие от удостоверение, което вече е било
приложено по делото.
При подаване на исковата молба, с последваща уточнителна молба,
както и в частната жалба ищцата, в резюме твърди, че има правен интерес да
оспори съществуването на ипотечно право по процесния нотариален акт,
както и подновяването на ипотеката, тъй като е придобила имотите по
давност след учредяване на ипотеката и след образуване на изпълнителното
производство и насочване на изпълнението върху тях и няма друг правен
механизъм за осуетяване на изпълнението.
За да прекрати производството по делото окръжният съд е приел, че
липсва правен интерес от предявените искове, тъй като изпълнителното дело
е образувано през 2015г., въз основа на изп. лист от 17.03.2015г., поради
което и след вписване на общите запори и възбрани по изпълнението
придобиване на права от трети лица, независимо дали на деривативно или
оригинерно основание, е непротивопоставимо на взискателя (чл.451 ГПК) и
3
евентуална придобивна давност за ищцата не е годна да отрече права на
ипотекарния кредитор от 2011г. Прието е също, че са налице данни за
злоупотреба с права, тъй като от представеното по делото съдебно
удостоверение се установява, че при извършените описи в хода на
принудителното изпълнение по изп. дело № 20158080400319 по описа на ЧСИ
З.Д., достъпът до тях е предоставен именно от ипотекарните длъжници В.Н.Н.
и Й.В.Н., и не са намерени други лица в имота, в разрез с твърденията, въз
основа на които е постановено решение при признание на иска по гр.д.
№1252/2020г. на ВОС, по иск на ищцата срещу ипотекарните длъжници.
Настоящата съдебна инстанция намира, че като краен резултат
обжалваният съдебен акт е правилен, по следните съображенията:
Разбирането за относимостта на правния интерес, като процесуална
предпоставка за всички искове, и най - вече за установителните такива
предвид действието на съдебното решение по тях, следва от общото
съображение, че правораздавателната дейност трябва да се използва само
когато това е наистина необходимо за целения от страната правен резултат.
В случая, ищцата цели да осуети принудително изпълнение върху
недвижими имоти, за които е учредена договорна ипотека през 2011г. от
собствениците на имотите - В.Н.Н. и Й.В.Н., за обезпечаване на чуждо
задължение, като се отрече със сила на пресъдено нещо съществуването на
ипотечно право върху недвижими имоти, предмет на принудително
изпълнение и изпълнителна възбрана от 2015г. Ищцата твърди, че с
принудителното изпълнение ще бъдат засегнати нейни права, при което, за да
може да се отговори положително на въпроса за наличие на правен интерес от
предявените искове, следва да се прецени преди всичко дали решението по
спора би имало целения правен ефект.
По исковете с правно основание чл. 90, ал. 1, предл. първо и предл.
второ ЗКИР, заявени като предпочитани в молба вх. № 24027/17.10.2022г.
Разпоредбата на чл. 90 ЗКИР предвижда, че заличаването на вписването
се извършва в три хипотези - когато по исков ред се установи недопустимост
или недействителност на вписването, или несъществуване на вписано
обстоятелство. Основанията за оспорване, съответно заличаване на вписано
обстоятелство са нищожност (недействителност) на вписването, неговата
недопустимост или вписване на несъществуващо обстоятелство, като първата
4
хипотеза е налице, когато е вписано неподлежащо на вписване обстоятелство;
втората хипотеза е налице при постановено вписване по искане на
нелигитимирано лице – чл. 600 ГПК или по което съдията по вписванията се е
произнесъл без да е бил сезиран, а третата - при вписване на обстоятелство,
което не е възникнало валидно. Последиците от исковете по отношение на
вписването са едни и същи, като в закона не е придадено обратно действие на
заличаването, което означава, че същото има действие за в бъдеще.
Заличаване на подновяването на договорната ипотека, извършено чрез
отбелязване в СВп- ***** с № от вход.рег. 262, дата от вход. рег.
11.01.2021г., № от дв.вх.рег. 314/11.01.2021г, Книга Отбелязвания, Акт Том 1,
Акт номер 95, не би имало правен ефект по отношение на оспореното
ипотечно право, учредено с нот. акт № 30, том I, per. №677, дело №29/2011г.
на нотариус А.Г., per. №194 в НК, вписана в СВп - ***** с № от входящ per.
1464, дата от вх.рег. 31.01.2011г, № от дв.вх.рег. 1424, дата: 31.01.2011г.
книга Договорни ипотеки, акт том 1, акт номер 69, учредена от В.Н.Н. и
Й.В.Н., в полза на „Първа инвестиционна банка" АД, ЕИК: *********, за
чужд дълг. Неподновяване на вписана ипотека не погасява ипотечното право
и не е самостоятелно основание за препятстване на упражняването му. По
аргумент от разрешенията, дадени с ТР № 3 от 17.03.2021 г. на ВКС по т. д. №
3/2018 г., ОСГТК, тъй като ищцата не е кредитор в хипотеза на конкуренция
на последователно учредени ипотечни права върху едни и същи имоти, нито е
универсален или частен правоприемник на ипотекарните длъжници,
оспорването на допустимостта и действителността на подновяването на
ипотеката е лишено от правен интерес, осъществено чрез отбелязване на
новия срок по съответната партида в имотния регистър, тъй като не е годно да
постигне целения правен резултат.
Отделно от това, съдебният състав констатира, че липсва заявено
фактическо основание, относимо към петитумите за обявяване
недопустимостта и недействителността на подновяването на вписване на
ипотеката. В обстоятелствената част на исковата молба по тази група искове
се излага и се представят доказателства, че въз основа на разпореждане от
28.09.2020г. ответното дружество „С. Г. Груп“ ЕАД- гр. ***** в качеството на
цесионер по договор за цесия от 19.12.2019г., е конституиран като взискател
по изп. дело № 20158080400319 по описа на ЧСИ З.Д., рег. № 808, с район на
действие ОС- *****, както и че на 11.10.2021г., по молба, подадена на
5
взискателя „С.Г. Груп“ ЕАД, е подновена учредената от В.Н.Н. и Й.В.Н.
процесна договорна ипотека. Същевременно, при тези твърдения във връзка с
личността на легитимираното лице, което черпи права от ипотечния акт,
петитум е за недопустимо подновяване поради заявяването му от лице, което
няма материалноправна легитимация.
Останалите фактически твърдения във връзка с липса на идентичност на
имот и на неактуалност на размера на обезпеченото вземане, не съответстват
и не могат да се свържат логически с някой от петитумите, за да се извърши
правна квалификация на иск със съответни основание и петитум, тъй като
подновяването се осъществява чрез отбелязване на новия срок по съответната
партида, т. е. липсва действие по вписване на данни от категорията на
сочените в исковата молба /индивидуализация на имоти, размери на
обезпечени вземания и др./. Т. е. предявените предпочитани искове са не само
недопустими поради липса на правен интерес, но са останали и нередовни
поради неуточнено и неадекватно фактическо основание, въпреки дадените
изрични указания по чл. 129 ГПК от първоинстанционния съд с разпореждане
№ 5050/27.09.2022г.
Правен интерес за разглеждане на предявените в евентуалност друга
група установителни искове по чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 167, ал. 2, предл.
ЗЗД, и в евентуалност – искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр.
чл. 170 ЗЗД, също не е налице.
При издаване на изпълнителен лист за вземане, което е обезпечено с
ипотека от трети лица, той има сила срещу ипотекарния длъжник, респ. срещу
неговия правоприемник, когато изпълнението се насочи върху вещта (чл. 429,
ал. 3 ГПК и чл. 173, ал. 1 ЗЗД). Поради това ипотекарният длъжник, макар и
да не е страна в производството по изпълнителното основание (исково или
заповедно), разполага с всички защитни средства, които законът предоставя
на главния длъжник. Ипотекарният длъжник има правото да обжалва същите
актове на съдебния изпълнител и на същите основания, както главния
длъжник. Той разполага и с иска по чл. 439 ГПК, подобно на главния
длъжник, за установяване несъществуването на правото на принудително
изпълнение. С предявяването на този иск той цели създаване на основание за
прекратяване на принудителното изпълнение, макар и само за изпълнителния
способ, който засяга правата на ипотекарния длъжник – публичната продан на
6
ипотекираната вещ (чл. 433, ал.1, т. 7 ГПК). За да възникне правомощие за
съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство по
изпълнителния способ публичната продан на ипотекираната вещ, следва да
бъде обвързан от влязло в сила решението, с което искът по чл. 439 ГПК за
несъществуване на правото на принудително изпълнение се уважава. Лицето,
дало обезпечение със свое имущество за чужд дълг, трябва да насочи иска си
срещу кредитора и главния длъжник по обезпеченото вземане, респ. срещу
техните правоприемници (лицата по чл. 429, ал.1 и ал.2 ГПК, като
процесуалната легитимация на ответниците е съвместна. В този процес следва
да се изчерпят всички основания за несъществуване на ипотечното право, но
независимо от това, предоставеният на разположение на кредитора иск е
един, с множество основания. / в този смисъл Решение № 93 от 17.05.2021г.
на ВКС по гр. д. № 2766/2020 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290
ГПК/. Това е искът на разположение на страна, които твърди да е засегната от
субективните предели на изпълнителен лист за вземане, за което е учредена
ипотека за чужд дълг, чрез който може да се постигне целта - създаване на
основание за прекратяване на принудителното изпълнение за изпълнителния
способ, който засяга правата на ипотекарния длъжник – публичната продан на
ипотекираната вещ /чл. 433, ал.1, т. 7 ГПК/. Въз основа на решения по искове,
различни от тези, подлежащи на квалификация по чл. 439 ГПК, съдебният
изпълнител не е обвързан със задължение да прекрати изпълнителното
производство, в частност, по изпълнителния способ публичната продан на
ипотекирана вещ, тъй като не разполага с възможност за преценка относно
обективни и субективни предели на решението по приключилия спор /по чл.
124 ГПК или други специални норми за отричане на права/, респ. за
значението му досежно възможността за продължаване или задължението за
прекратяване на принудителното изпълнение изцяло или за конкретен
изпълнителен способ.
Съобразно твърденията в исковата молба и заявените петитуми,
предявените евентуални установителни искове с по чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр.
чл. 167, ал. 2, предл. ЗЗД, и в евентуалност – искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 170 ЗЗД, не могат да бъдат преквалифицирани като
такива по чл. 439 ГПК. Ищцата не твърди да е страна в изпълнителното
производство, нито да е универсален или частен правоприемник на
ипотекарните длъжници, нито да е трето лице, намерено във владение на
7
имотите от насочването на изпълнението върху тях до момента.
Същевременно, твърди придобиване, след вписване на изпълнителната
възбрана през м. 03.2015г., на права, непротивопоставими на взискателя в
изпълнителното производство, а именно право на собственост върху имотите
на оригинерно основание през 2021г., на които основава правния си интерес в
качеството на лице, засегнато от изпълнението. Не се сочи да са установени и
не заявява намерение да се установят във висящия процес противопоставими
права на третото лице спрямо страните по изпълнението, в това число спрямо
длъжниците по обезпеченото вземане– „Ликьор клуб“ ЕООД и „Бохеми
консулт“ ЕООД, които се явяват задължителни другари по искове по чл. 439
ГПК. Сочените в исковата молба факти и обстоятелства от ищцата, която по
отношение на взискателя и главните длъжници не се явява ипотекарен
длъжник, а трето лице, целящо да се намеси и да оспори законосъобразността
на чужд изпълнителен процес, не обосновават извод за наличие на активна
процесуална легитимация по иск по чл. 439 ГПК. Твърденията за юридически
факт на придобиване на собствеността на оригинерно придобивно основание
не са достатъчни за правото на иск и не могат да се противопоставят на
конкретно лице/лица по силата на вписването на възбраната в изпълнителния
процес, което създава противопоставимост спрямо всички трети лица.
Поради съвпадение на крайните правни изводи на двете съдебни
инстанции относно липсата на правен интерес въззивният съд намира, че
обжалваното определение следва да се потвърди.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, ІІІ -ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1697/15.11.2022г., постановено по т.
д. № 631/2022г. по описа на Варненски окръжен съд, Търговско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едноседмичен срок от
съобщението.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9