РЕШЕНИЕ
№ 2308
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110203278 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ********************* представлявано от
управителя Д.П.М, чрез адв. Х. Р.-САК срещу наказателно постановление (НП) №
004268/29.12.2023 г., издадено от Х. К.Т, в качеството на директор на дирекция
„Защита на потребителите при продажби от разстояние“ в КЗП, оправомощен със
Заповед № 978/03.11.2023 г. на Председателя на КЗП, с което на дружеството-
жалбоподател, за нарушение на чл.68в, вр. чл.68г, ал.4, вр.чл.68е, ал.2, предл.3 от
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, /обн. ДВ бр.99/2005 г., изм. ДВ бр.102 от
08.12.2023 г./ и на основание чл.210а от ЗЗП е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 2000 лева.
В подадената жалба са наведени доводи за издаване на обжалваното НП при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно
приложение на материалния закон. Претендира се, че е нарушен принципът за
несанкциониране два пъти за едно и също нарушение, че обжалваното НП е
необосновано поради това, че не е посочено мястото на извършване на нарушението и
поради липса на индивидуализация на твърдяното нарушение.
По същество се поддържа, че от събраните в хода на производството пред АНО
доказателства не може да се направи несъмнен извод за извършено нарушение на
1
разпоредбата, за което е санкциониран жалбоподателят.
На последно място се поддържа наличие на основания за приложение на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
С оглед на изложените съображения за неправилно приложение на материалния
закон и издаване на НП, при допуснати съществени процесуални нарушения, довели
до ограничаване на правото на защита на санкционираното юридическо лице се моли
за отмяна на обжалваното НП, като неправилно и незаконосъобразно, както и за
присъждане на сторените в хода на производството разноски.
В съдебно заседание, дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от адв. Александър Лазаров, който поддържа подадената жалба на
посочените в нея основания и моли за отмяна на обжалваното НП.
Въззиваемата страна – редовно призована, се представлява от юрк. С. която
моли жалбата да бъде оставена без уважение, считайки, че обжалваното НП е издадено
при спазване на процесуалните правила, предвидени в ЗАНН и при правилно
тълкуване и приложение на материалния закон. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение, поради липса на
фактическа и правна сложност на делото. В случай на потвърждаване на обжалваното
НП, моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за представителство.
В хода на съдебното следствие е разпитана като свидетел актосъставителят В. Н.
П..
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Фактическата обстановка, описана в обжалваното НП се установява от
показанията на разпитания актосъставител и събраните доказателства в хода на
производството пред наказващия орган, приобщени чрез прочитане на осн. чл.283
НПК, а именно: писмо на КЗП с изх. №Ц-00-1216/05.02.2024 г., ведно с обратна
разписка за получаване на НП № 004268 от 29.12.2023 г. - заверено копие; Наказателно
постановление № 004268 от 29.12.2023 г. - оригинал; Възражение вх. № Ц-00-
1216/11.09.2023 г. от *********************** ведно с приложения и пощенски плик
с пощенско клеймо - заверено копие; Акт № 004268 от 31.08.2023 г. - оригинал; Писмо
- покана от КЗП до ******************* за връчване на АУАН, изх. № Ц-00-
1216/23.08.2023 г., ведно с обратно разписка - заверено копие; Констативен протокол
№ К-0001551/29.05.2023 г., ведно с разпечатка сайт**************** и скрийншот на
секция „Контакти" към дата 23.02.2024 г. - заверено копие; Становище от
*********************** вх. № Ц-00-1216/23.06.2023 г., ведно с допълнения -
заверено копие; Писмо-искане на информация от КЗП до „***************** изх. №
Ц-00-1216/01.06.2023 г. и изх. № Ц-00-1216/19.06.2023 г.- заверено копие; Жалба вх. №
2
Ц-00-1216/22.03.2023 г., ведно с допълнения - заверено копие; Разпечатка от
търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ към Агенция по вписванията по партидата
на *******************; Заповед № 127 от 27.06.2022 г. на Председателя на КЗП, с
която упълномощава В. Н. П. да съставя актове за извършени нарушения по законите и
подзаконовите нормативни актове, контрола по приложението на които е възложен на
Комисията за защита на потребителите - заверено копие; Заповед № 978 от 03.11.2023
г. на Председателя на КЗП за оправомощаване на наказващия орган -заверено копие.
Въз основа на тези писмени и гласни доказателства и доказателствени средства
се приема за установена следната фактическа обстановка:
Във връзка с жалбата на потребителя, експерти от дирекция „Защита на
потребителите при продажби от разстояние" извършили проверка, в хода на която е
установено, че сайтът***********предоставя услуги на информационното общество -
медицински услуги по смисъла на Закона за електронната търговия. В Раздел
ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ на сайта са били посочени дружествата: МЦ за
зрение „******************
С писмо на КЗП с изх. № Ц-00-1216/19.06.2023 г. е изискано от управителя на
******************* да предостави информация кое от двете дружества:
****************************** оперира през интернет страницата **************.
С писмо, вх. № Ц-00-1216/23.06.2023 г., е получена следната информация:
************************* ползват една и съща интернет страница, а
именно:*****************
Извършено е позвъняване към номер *********** при което е установено, че
чрез автоматично меню се съобщава следното: „Благодарим Ви, че
избрахте************. Избрана е опция 1 за връзка с рецепция и е разговаряно със
служител, който потвърдил, че телефонът служи за записване на час както
за*****************, така и за „*********************
Проверката установила, че на началната страница на сайта
h****************** е налична следната информация: „**********************се
извършват прегледи, диагностика, консервативно и оперативно лечение (отлепване на
ретина, катаракта, глаукома, съдови заболявалия и други) на всички очни заболявания.
За повече информация, записване на час за преглед и операции, свържете се е нас на
телефон **************. При отваряне на раздел „За контакт", намиращ се на адрес:
******************** била налична следната информация: Адрес:
****************************. Липсвала информация, че при използване на
национален телефонен номер 0700 20 266 потребителят може да бъде таксуван
допълнително от мобилните оператори или че обаждане към номер ****************
се таксува съгласно индивидуалния тарифен план на потребителя.
В Комисията за защита на потребителите е взето решение, документирано е
3
Протокол № 24/14.07.2023 г., че *********************** ЕИК ************ при
упражняване на своята дейност използва заблуждаваща нелоялна търговска практика
по смисъла на чл. 68е, ал. 2, предл. III-то от Закона за защита на потребителите, при
която търговецът не предоставя своевременно на интернет страницата
****************** съществена информация относно таксуването на разговор при
обаждане на телефонен номер ***************
С оглед на така установеното срещу жалбоподателя е съставен АУАН
№004268/31.08.2023 г. за нарушение на чл. 68е, ал. 2, предл.III-то от Закона за защита
на потребителите. АУАН е съставен в присъствието на управителя на дружеството и
двама свидетели, като е предявен и връчен по надлежния ред. Срещу него е депозирано
възражение в срок, което е прието за неоснователно, поради което е издадено
обжалваното НП, което е връчено на адреса на дружеството на 09.02.2024 г., а жалбата
против него е подадена по пощата с дата на пощенско клеймо 14.02.2024 г.
Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелката П. доколкото същата
отразява достоверно, добросъвестно и последователно фактите, които лично е
възприела по време на извършената проверка по повод на постъпилата жалба при
направената проверка на интернет страницата на жалбоподателя. Няма основания за
съмнения в безпристрастността на нейните показания, а същите се подкрепят и от
останалите доказателства по делото – направените разпечатки от интернет страницата.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно
легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу
акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като
съображенията на съда в тази насока са следните:
Въз основа на установената фактическа обстановка и след анализ на относимата
правна уредба, съдът достигна до извода, че обжалваното НП е издадено от
компетентен орган, при спазване на приложимата процедура, но при неправилно
приложение на материалния закон.
Отговорността на дружеството-жалбоподател е ангажирана за използване на
нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68е, ал.1, вр. ал.4. т.3 от ЗЗП при която
търговецът не предоставя своевременно на интернет страницата ***************
съществена информация относно таксуването на разговор при обаждане на телефонен
номер ***************
Предписанието на чл. 68е, ал. 2 ЗЗП, възпроизвеждащо чл. 7, §1 от Директива
2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно
нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния
пазар, нормира три хипотези. Третата от тях, на която се е позовал и наказващият орган
4
в случая, се характеризира с кумулативното наличие на следните предпоставки: 1)
търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2) тази търговска
практика да се състои в непредоставяне своевременно на съществена информация по
смисъла на ал. 1 с.з. и 3) като резултат, респ. възможен такъв, да е взето търговско
решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика.
В контекста на последната предпоставка, настоящият съдебен състав намира за
необходимо да посочи, че съгласно формиралата се еднопосочна съдебна практика
преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на
заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна
търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна
и обективна оценка на доказателствата. (Виж: Решение № 15363/11.12.2018 г.,
постановено по адм. дело № 11267/2017 г., VII о. на Върховния административен съд,
Решение № 9627/15.07.2020 г., постановено по адм. дело № 7983/2019 г., VII о. на
Върховния административен съд и др.). Изхожда се от средния добре информиран и
сравнително наблюдателен и предпазлив потребител. Съгласно съображение 18
Директива 2005/29/ЕО "критерият за "средния потребител" не е статистически, а
националните съдилища и административни власти трябва да използват своята
собствена преценка, за да определят типичната реакция на средния потребител в
съответния случай.
По аргумент от чл. 68е, ал. 1 ЗЗП съществена е тази информация, която е
необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на
търговско решение. Ориентир, съгласно същата норма, е целият фактически контекст
на използваната търговска практика, всички нейни характеристики и обстоятелства,
както и ограниченията на използваното средство за комуникация.
Въз основа на тези предварителни терминологични бележки, настоящият състав
достигна до правния извод, че инкриминираното в конкретния случай поведение на
дружеството-жалбоподател не покрива елементите от фактическия състав на
заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 2, предл. 3-то
ЗЗП.
По смисъла на легалната дефиниция, съдържаща се в § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП,
"търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива
или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец
към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката
на стока или предоставянето на услуга на потребителите.
Съгласно §13, т. 2 ДР на ЗЗП "търговец" е всяко физическо или юридическо
лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва
договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в
публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за
5
негова сметка. В този смисъл *********************** се явява търговец по смисъла
на цитираното нормативно предписание. Дружеството е вписано в Търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ), като
видно от отбелязванията по партидата му, по които не се спори, същото се занимава с
извършване на диагностика, лечение, рехабилитация и наблюдение на болни,
консултации, профилактика, предписване на лабораторни и други видове изследвания,
извършване на медицински дейности и манипулации, както и дейности по здравна
промоция и профилактика, вкл. профилактични прегледи, рекламна и търговска
дейност, свързана с основания предмет. Предоставянето на описаните услуги като част
от професионалната дейност прави проверявания субект търговец по смисъла на
закона.
Предоставянето на възможност за записване на час за преглед е услуга, която
безспорно може да се окачестви като "търговска практика" по смисъла на §13, т. 23 ДР
на ЗЗП. Не са налице обаче последните два елемента от състава на приложената от
наказващия орган разпоредба.
От доказателствата по делото несъмнено се установява, че на стопанисвания от
проверяваното дружество интернет адрес - **************, не е предоставена
информация, че разговорът с телефона за връзка **********, на който потребителите
могат да се обадят, за да запишат час за преглед в медицинския център, се таксува
съгласно абонаментния план на съответното лице, а не е безплатен. Спорът е дали
липсата на тази информация хипотетично води до вземане на търговско решение,
което потребителят не би взел без използването на търговската практика, съответно
дали се касае за съществена информация по смисъла на ал. 1 на чл.68е от ЗЗП.
Съгласно конкретиката на процесния случай, решението на потребителя касае
въпроса дали да си запише час за преглед в очната болница или да не го стори.
Вземането на това решение би могло да бъде продиктувано от желание за провеждане
на профилактичен преглед или необходимост от провеждане на преглед поради
наличен здравословен проблем. При вече взето от клиента решение за записване на час
за преглед, фактът дали разговорът по телефона за записване на този час ще бъде
таксуван допълнително не е определящ относно поведението му, тъй като това
обстоятелство не би могло да разколебае потребността от извършване на очен преглед.
Нещо повече – съобщението, че обаждането ще бъде таксувано съгласно
индивидуалния план на всеки абонат, каквото според наказващия орган следва да се
съдържа на интернет страницата на търговеца, не носи никаква допълнителна
информация за потребителя, доколкото той отново не би могъл да знае точно с каква
сума ще бъде таксуван този разговор, доколкото същата е договорена в индивидуалния
план. Затова посочването на тази информация е ненужно и по никакъв начин не е от
естество да предопредели търговското решение на потребителя. От друга страна, всеки
6
добре информиран член на обществото, отговарящ на дефиницията за „среден
потребител“ знае, че телефонните разговори с номера, започващи с "0700", са платени,
а не безплатни.
Не би могъл да бъде възприет и аргумента, че информацията относно
заплащането на телефонния разговор може да се квалифицира като такава по чл. 68е,
ал. 4, т. 3 ЗЗП. Съгласно тази разпоредба при отправяне на покана за покупка за
съществена по смисъла на ал. 1 се смята, освен ако не е очевидна, информацията за
цената с включени в нея всички данъци; когато цената не може да бъде изчислена
предварително, се указва начинът, по който е изчислена, и, ако е необходимо, се
посочват всички допълнителни разходи за транспорт, доставка, пощенски услуги;
когато допълнителните разходи не могат да бъдат изчислени предварително, се
посочва, че тези разходи могат да бъдат за сметка на потребителя. В случая обаче,
цената на телефонния разговор не е свързана с услугата, която предоставя дружеството
и не е част от нея. Още повече, че часът може да бъде записан и чрез интернет /каквато
възможност е предоставена в сайта/ или при посещение на гише, което няма да доведе
до този разход. Следователно, търговецът не е използвал нелоялна търговска практика,
за каквото нарушение е бил санкциониран.
С оглед на изложените съображения, обжалваното НП е издадено при
неправилно приложение на материалния закон и подлежи на отмяна на това основание.
При така направения извод е безпредметно обсъждането на останалите
възражения, изложени в жалбата за липса на посочване на място на извършване на
нарушението и за наличие на предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН.
С оглед изхода от делото, основателно се явява искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния
кодекс. Съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Според легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на АПК
"Поемане на разноски от административен орган" е поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
По делото дружеството-жалбоподател е представлявано от упълномощен
адвокат, като съгласно представения договор за правна защита и съдействие се
задължил да заплати за защита от един адвокат сума в размер на 800 лева, по банков
път. От представеното платежно нареждане в видно, че договореното възнаграждение
7
за било заплатено по банков път.
Административнонаказващ орган в настоящият случай е директорът на
Дирекция „Защита на потребителите при продажби от разстояние“ в КЗП, който е част
от структурата на КЗП. С оглед на изложеното КЗП следва да бъде осъдена да заплати
на жалбоподателя заплатените от него разноските за адвокатско възнаграждение в
размер на 800.00 лв., а направеното възражението за прекомерност се счита за
неоснователно от настоящия съдебен състав, доколкото договореното и заплатено
адвокатско възнаграждение не може да се приеме, че не съответства на фактическата и
правна сложност на делото, както и на обема на оказаната правна помощ.
Мотивиран от изложените фактически и правни съображения и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 004268/29.12.2023 г., издадено от
Х. К.Т, в качеството на директор на дирекция „Защита на потребителите при продажби
от разстояние“ в КЗП, оправомощен със Заповед № 978/03.11.2023 г. на Председателя
на КЗП, с което на ********************* представлявано от управителя Д.П.М, за
нарушение на чл.68в, вр. чл.68г, ал.4, вр.чл.68е, ал.2, предл.3 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, /обн. ДВ бр.99/2005 г., изм. ДВ бр.102 от 08.12.2023 г./ и на
основание чл.210а от ЗЗП е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ /КЗП/ да
заплати на ********************* направените разноски за адвокатско
възнаграждение, в размер на 800.00 /осемстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- гр.София в 14-
дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8