№ 285
гр. Дупница, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иван Б. Д.
при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова
като разгледа докладваното от Иван Б. Д. Гражданско дело №
20241510102295 по описа за 2024 година
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, е предявило срещу И. И. К., ЕГН
**********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК вр. с
чл.79 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ, чл.31, ал.1 от ОУ от 2016 г. за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от "Топлофикация София" АД на потребители в гр. София и чл.86 ЗЗД. Искането е да
бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума в общ
размер на 2667, 91 лв., от които: 2298, 39 лв. - главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. - м.04.2023 г., ведно със законната
лихва от 23.05.2024 г. до изплащане на вземането, 319, 54 лева - мораторна лихва за забава
от 15.09.2022 г. до 10.05.2024 г., както и суми за дялово разпределение: 41, 13 лева - главница
за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 23.05.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, и 8, 85 лева - лихва за периода от 16.07.2021 г. до
10.05.2024 г. Претендират се и направените разноски в настоящото производство.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153,
ал.1 от Закона за енергетиката за топлоснабден имот - апартамент № 72, находящ се в гр.
***, и е длъжен да монтира средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имота
си и да заплаща цена за топлинна енергия при условията и реда на Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София"
ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от "Топлофикация София"
ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране и влизат в сила в
едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник.
Общите условия обвързват топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. Ответникът не е упражнил
правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ /чл.106а, ал.3 ЗЕЕЕ/ и спрямо него са влезли в сила
действащите за процесния период ОУ: ОУ, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, в сила
1
от 10.07.2016 г.
В Общите условия – чл.31, ал.1, са уредени редът и срокът, в който купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ: в 45-дневен срок
от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ
ищецът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията
по изготвените изравнителни сметки. От 10.07.2016 г. (влизането в сила на ОУ от 2016 г.)
дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет-страницата на данни за
дължими суми за топлинна енергия в присъствието на нотариус, като се съставят
констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по
публикуване на данни за дължими суми за топлинна енергия, чрез осигуряване на интернет-
достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който
се осъществява чрез официалната уеб-страница на „Топлофикация София" ЕАД.
Ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през периода
от м.05.2021 г. - м.04.2023 г. и не е погасил задължението си.
В изпълнение на разпоредбата на чл.112, ал.1 ЗЕЕЕ /чл.139 от ЗЕ/ сградата-етажна
собственост, в която се намира имота на ответника, е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Съгласно чл.155, ал.1, т.2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния период за
описания имот са начислявани от "Топлофикация София" ЕАД по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ. бр. 34 от 24.04.2007 г./.
За имота на ответника са издадени изравнителни сметки, от които се установява, че
сумите за топлинна енергия са начислени по действителен разход на уредите за дялово
разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, в случай че резултатът от изравнителните
сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния
период. В случай че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от
него служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото.
Поради неизпълнението на задължението за плащане от ответника, ищецът депозирал
заявление с правно основание чл.410 от ГПК, по което е образувано ЧГД № 1810/2024 г. по
описа на РС - Дупница. По посоченото дело съдът е разпоредил да се издаде заповед за
изпълнение срещу ответника и впоследствие е дал указания на заявителя по чл.415, ал.1, т.1
ГПК.
В постъпилия отговор се твърди недопустимост на предявените искове поради липса
на пасивна процесуална легитимация. Твърди се, че страните не се намират в облигационно
правоотношение, тъй като между тях не бил сключван договор, като ответникът нямал
качеството потребител на топлинна енергия, което обосновава подробно. Излага
съображения във връзка с тълкуването, прилагането и противоречието на релевантната
правна уредба. Поддържа, че разпоредбите на ЗЕ, които задължават собственикът на имот да
е потребител на топлинна енергия и клиент на ищеца противоречат на правото на ЕС и
решения на СЕС, които сочи. Поддържа се, че разпоредбите на чл.153, ал.1 и чл.150, ал.2 ЗЕ
противоречат на чл.6 и чл.7 от Директива 2011/83/ЕС и на КРБ. Твърди, че ищецът
претендирал чужди права по отношение на вземането за дялово разпределение, което водело
до недопустимост на исковата молба в тази част. Твърди, че издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК била нищожна. Излага твърдения, че начислените суми са
претендирани в завишен размер и не отговарят на реалното потребление. Сочи, че ищецът
не е представил писмен договор, от който да се установи наличието на облигационно
отношение между страните. В тази връзка излага, че при липса на писмен договор по
2
отношение на доставената топлоенергия до потребителя е приложима клаузата за
непоръчана доставка от ЗЗП. Оспорва се по делото да е доказана продажбата на топлинна
енергия по отношение на процесния имот. Оспорва се в имота да има монтирани радиатори.
Развива подробни съображения, че по делото не трябвало да се допускат поисканите от
ищеца СТЕ и ССчЕ, освен това въпросите били формулирани по отменена методика във
връзка с топлоснабдяването.Твърди, че вземанията за сградна инсталация не били дължими,
тъй като били нищожни, което обосновава, тъй като била нищожна и формулата, поради
противоречие с обективен закон, а и същата била издадена от некомпетентен орган. Счита за
недоказана продажбата на ТЕ. Твърди, че исковите претенции не са индивидуализирани.
Оспорва исковете и по размер. Оспорва да дължи и цената на услугата за ДР. Сочи, че
ищецът не е представил първични счетоводни документи за процесните суми. Оспорва
ищецът да е начислил процесните суми на база реален отчет. Излага, че измервателният уред
не е поставен на границата на абонатната станция, оспорва общите части да са отоплявани.
Навежда доводи, че топлинната енергия за БГВ не отговаряла на предвидените изисквания,
тъй като не била предоставена с необходимото качество, освен това в абонатната станция
ищецът нямал оборудване, с което да докаже, че предоставя топлинна енергия с
необходимото качество според необходимостите на потребителя. Посочва, че ищецът не е
приложил доказателства, от които да е видно, че абонатната станция е пусната в
експлоатация и са извършени последващи настройки на същата. Направено е искане по чл.
190 ГПК да бъде задължен ищецът да представи подробно посочени документи, както и за
издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред НАП за проверка дали
процесните фактури са отчетени. Направено е искане за образуване на дело за установяване
на противоконституционност на посочени в исковата молба разпоредби, както и за
отправяне на преюдициално запитване до СЕС по формулирани в исковата молба въпроси.
Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Привлеченото от ищеца трето лице - помагач “Техем сървисис” ЕООД е изразило
становище за основателност на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
С представения от ищеца договор за продажба на държавен недвижим имот по реда
на НДИ, сключен въз основа на заповед № ДИ-03-542 от 20.09.1989 г. на председателя на ИК
на ОбНС „Люлин“, на 30.10.1989 г. И. И. К. е придобила правото на собственост върху
процесния апартамент № 72, находящ се в гр. ***.
От протокола от проведеното на 05.11.2002 г. Общо събрание на етажните
собственици във вх. Б на бл.711 в ж.к. „Люлин" се установява взето решение за сключване
на договор за услугата «топлинно счетоводство» с “Техем сървисис” ЕООД. С договор №
4888/12.12.2002 г., сключен между ЕС на адрес: гр. София, ул. „703" бл.711, вх. Б, като
възложител, и “Техем сървисис” ЕООД, като изпълнител, последното е поело задължение за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Договорът е сключен за
срок от две години, като е уговорено, че същият продължава автоматично действието си с
всяка една календарна година в случай, че никоя от страните не го прекрати с писмено
предизвестие, представено месец преди изтичане на срока на действие на договора - чл.2.4.
Представени са издадените от ищеца съобщения към фактури и извлечение от сметка
за процесния период.
Третото лице – помагач с молба от 24.02.2025 г. е представило индивидуални справки
за отопление и топла вода за период м. 05. 2021 г. – м. 04. 2022 г. и за период м. 05. 2022 г. –
м. 04. 2023 г. за процесното жилище и документи за отчет на уредите за дялово
разпределение на топлинна енергия за процесния период.
От представените с исковата молба Общи условия за продажба на топлинна енергия
3
за битови нужди от "Топлофикация София” АД на клиенти в гр. София, одобрени с Решение
№ ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР е видно, че са публикувани във вестник «Монитор» на
11.07.2016 г.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно - техническа експертиза,
прието от съда като компетентно и пълно, се установява, че на вещото лице са предоставени
от ищеца и от третото лице – помагач относимите към предмета на спора индивидуални
справки за абонат И. К. с абонатен №195854, документи за отчет на уредите за дялово
разпределение на топлинна енергия за процесния период, документи за проверка на
измервателните уреди /всички представени като приложения към експертното заключение/.
В табличен вид /на стр.3 от заключението/ вещото лице е посочило потребените количества
топлинна енергия по пера, като в исковия период в гореописания апартамент няма
присъединени към отоплителната инсталация отоплителни тела; начислявана е топлинна
енергия за подгряване на вода и щранг-лира в банята. Ежемесечно са отчитани показанията
на общия водомер, ФДР е извършила разпределенията в съответствие с методиката,
нормативната уредба и данните от уредите в сградата. Разходът на топлинна енергия за
сградната инсталация е определен по изчислителен път. Остойностяването на потребената
топлинна енергия за имота на ответника с абонатен номер 195854 е според нормативните
изисквания и цени на топлинната енергия. В съдебното заседание вещото лице е уточнило,
че топломерите в процесната абонатна станция са преминали необходимата метрологична
проверка за годност.
В заключението си вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза сочи,
че е извършило проверка на предоставените от счетоводството на ищеца документи за
процесния период. Счетоводството на ищеца е водено редовно, като за исковия период
ответникът не е извършвал плащания нито по фактурите за авансови плащания, нито по
общите фактури по реален отчет, включително и за дялово разпределение. За периода,
посочен в исковата молба /м.05.2021 г. - м.04.2023 г./ дължимите суми за топлинна енергия
възлизат на 2020, 80 лв. без ДДС /за отопление – 315, 31 лв. и за топла вода – 1705, 49 лв./ и
на 2298, 49 лв. с ДДС – л.182 /предвид прилаганата в процесния период различна ДДС-
ставка, уточнено в съдебното заседание/. Дължимата сума за услугата дялово разпределение
възлиза на 41, 13 лв. Начисленото в съотвествие с чл.33, ал.4 от Общите условия
обезщетение за забава за периода 15.09.2022 г. - 10.05.2024 г. възлиза на 320, 71 лв. за забава
на плащането на главницата за топлинна енергия и на 8, 85 лв. за забава на плащането на
главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. - 10.05.2024 г.
Приложено е ч.гр.д. № 1810/2024 г. по описа на РС - Дупница, от доказателствата по
което се установява спазването на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422
ГПК.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи,
че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
1810/2024 г. по описа на Районен съд - Дупница. Неоснователно е направеното от
ответницата възражение за недопустимост на исковете поради нищожност на издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Със заповедното производство се цели да бъде
проверено дали вземането е безспорно или съществува спор между страните относно
дължимостта му, като след постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение и
предявен установителен иск, в хода на исковото производство съдът се произнася по
материалноправните предпоставки за уважаване на иска относно вземането. Заповедта е
издадена в рамките на правораздавателната компетентност на съда, в изискуемата писмена
форма, с изискуемото нормативно определено съдържание, волята на съда е ясно изразена.
В заповедта се съдържа основанието на вземането – доставена топлинна енергия, цена на
4
услуга за дялово разпределение, лихва за забава, съответно разноски за водене на
производството. Заповедта за изпълнение не съставлява акт, несъвместим с основите на
установения правов ред, нито с нея е разпоредено изпълнение на действие, което е
престъпление. Неоснователен е доводът, че в нарушение на чл. 411, ал. 2 ГПК не е съставено
писмено разпореждане, от което да е видно, че не са налице отрицателните предпоставки,
посочени в същия текст. Наложилата се съдебна практика е в посока, че съдът издава
изрично и отделно разпореждане само в случаите, когато изцяло или отчасти отхвърля
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а в останалите случаи, когато подаденото
заявление изцяло се уважава, съдът издава разпореждане, което се инкорпорира в самата
заповед. Липсва необходимост от издаването на нарочен съдебен акт – разпореждане, с
който да се разпореди издаването на заповед за изпълнение, при условие, че същият се
съдържа в самата заповед за изпълнение на парично задължение (в този смисъл е и
определение № 300/27.03.2018 г. по гр. д № 3842/2017 г. по описа на ВКС, IV г. о.) и
заповедта за изпълнение не е нищожна на това основание. Останалите възражения срещу
заповедта по чл. 410 ГПК са свързани със съществуването на вземанията на кредитора, което
е предмет на установяване в производството по чл. 422 ГПК и са относими към преценката
за основателност на исковете, но нямат отношение към валидността на заповедта за
изпълнение.
В тежест на ищеца е да докаже, че се намира в договорни отношения с ответника, че е
изпълнил своите задължения по договора за доставяне на топлинна енергия на ответника, че
начисляването на сумите за текущите месеци е извършено в съответствие с нормативната
уредба - Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове, че всяка от сумите е
изискуема.
От представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда
на НДИ, сключен въз основа на заповед № ДИ-03-542 от 20.09.1989 г. на председателя на ИК
на ОбНС „Люлин“, се установява, че ответникът е притежавал право на собственост върху
процесния апартамент през исковия период. От описания протокол от Общо събрание на
етажните собственици и представените документи от третото лице – помагач се установява,
че сградата - етажна собственост, в която се намира процесният апартамент, е присъединена
към топлопреносната мрежа. Следователно съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката
ответникът е клиент на топлинна енергия и е длъжен да монтира средства за дялово
разпределение в имота си и да заплаща цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба - Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването,
респ. - Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР. По делото са представени доказателства за публикуването
във вестник «Монитор» на 11.07.2016 г. на Общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от "Топлофикация София” АД на клиенти в гр. София, одобрени с Решение
№ ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, поради което същите са влезли в сила преди исковия период.
Разпоредбата на чл.150 от ЗЕ е специална по отношение на разпоредбата на чл.16, ал.1 ЗЗД,
предвиждаща, че договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал.
Облигационната връзка между страните възниква по силата на закона – с придобиването на
право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден имот.
Неоснователен е и доводът на ответника за противоречие на Общите условия със
ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия, като предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия
5
специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Ето защо, в случая
не се касае за клаузи, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. В
конкретната хипотеза ответникът не твърди, а и по делото не се установява същият да е
упражнил правото си на възражение срещу общите условия, респ. по отношение на него да
се прилагат специални договорени между страните по съответния ред условия.
Не е налице хипотеза на непоискана доставка, тъй като с Тълкувателно решение №
2/25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. ОСГК на ВКС изрично е разяснено, че в
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда –
етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл. 62, вр. с § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона
за защита на потребителите.
Поради това съдът приема, че между страните по делото за исковия период са били
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди,
включващи права и задължения съгласно ЗЕ и Общите условия. Оспорването на това
обстоятелство от ответника е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на
сграда - етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление
на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. В случая етажните собственици на процесната сграда след взето решение
на проведено общо събрание са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на дружество, предлагащо услугата "топлинно счетоводство" /в процесния
период - третото лице - помагач “Техем сървисис” ЕООД /.
По делото не е спорно, че отоплителните тела в описания имот са били демонтирани.
Съгласно чл.153, ал.6 от ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата. Поради това от обстоятелството, че ответникът не е ползвал топлоподаване към
отоплителни тела в процесния имот, не следва извод за неоснователност на предявената
претенция за дължими суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от
свързаното с нея отоплително тяло /щранг-лира/.
С ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС е възприето
становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по
решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването
е уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен
собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но
остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ).
Съгласно решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г.,
топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва
чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Предназначението на сградната
инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез
топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на
потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да
задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Потребителите
на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни интереси, включително по
6
въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при
регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици, е
"решава мнозинството". Затова при доставката на централно отопление в сградите под
режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен
собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като
обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат
решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата
етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може
да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в
общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.
От представените от третото лице – помагач изравнителни сметки и главни отчети /в
случая подписани от абоната/, издадени от ФДР, се установи, че през процесния период е
осигурен достъп за отчет, като главните отчети от 11.07.2022 г. и от 14.05.2023 г. са
подписани. В процесния апартамент радиаторите са демонтирани и абонатът не ползва и не
заплаща топлинна енергия за отопление на имот, а ползва топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, се
разпределя между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите
им по проект, като стойността й се определя от ФДР по нормативно установена формула
съгласно Методика за дялово разпределение на топлинна енергия за сгради - етажна
собственост и Наредба Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г.
Съдът намира възражението на ответника, че не се дължи топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, предвид отмяната на т.6.1.1 от Методиката, Приложение
към чл. 61, ал. 1, както и на § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на
Министъра на енергетиката, за неоснователно. Претенцията на ищеца за незаплатена
топлинна енергия е за периода м.05.2021 г. - м.04.2023 г. С Решение № 1037/10.02.2025 г., по
адм. дело № 85 от 2024 г. по описа на ВАС съдът е оставил в сила Решение №
7276/03.07.2023 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на II отделение, по
адм. дело № 746/2021 г., с което е отменена т.6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61,
ал. 1, както и § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на Министъра на
енергетиката. Съгласно ТР № 2 от 27.06.2016 г. на I и II колегия на ВАС, съдебното решение,
с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт, няма обратно
действие по силата на чл.195, ал. 1 АПК. До отмяната му актът поражда правни последици и
съществуването на тези правни последици не се засяга от отмяната на нормативния акт.
Правоотношенията между страните в конкретния случай са възникнали преди отмяната на
т.6.1.1 от Методиката и спрямо тях отменената част от методиката намира приложение.
На следващо място, с оглед твърденията за неправилно начислена топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, съдът приема следното:
С Решение на СЕС от 05.12.2019 г. по съединени дела С-708/2017 и С-735/2017 г. е
даден отговор на поставените с отправените преюдициални запитвания въпроси, като е
прието, че чл. 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива
93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за
отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета във връзка с чл. 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски
практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на
Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на
Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския
парламент и на Съвета ("Директива за нелоялни търговски практики"), трябва да се тълкува
7
в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на
апартамент в сграда - етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, дори индивидуално да не са поръчвали доставката на
отопление и да не го използват в своя апартамент. Според СЕС допустима е национална
правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за
топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в
сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент. Такова становище е
застъпено и с ТР № 2/25.05.2017 г. по описа на ОСГК на ВКС. Такъв е и настоящият случай
– ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е начислена съобразно отопляемия обем на
жилището, за процесните отчетни периоди процентът на отопление от сградна инсталация
не надхвърля 50 %, като съдът не споделя възраженията на ответницата, че тези начисления
са нищожни и не се дължат суми за ТЕ на това основание. В конкретния случай нито се
твърди, нито са представени доказателства, че етажните собственици в процесната сграда -
етажна собственост са се възползвали от възможността да прекратят договорната си връзка с
топлопреносното предприятие в хипотезата на чл. 153, ал. 2 ЗЕ, поради което и същите, вкл.
ответницата, дължат цената на топлинната енергия за общите части на сградата - етажна
собственост, включително за сградната инсталация.
Относно качествените показатели на топлинната енергия е необходимо да се посочи,
че според действащите през исковия период наредби за топлоснабдяването операторът на
топлопреносната мрежа осигурява режима на работа на топлоснабдителната мрежа, като
определя температурата и налягането на топлоносителя в съответствие с изчислителния
хидравличен режим и приетия температурен график за постигане на минимални разходи при
производството и преноса на топлинна енергия до съоръженията на потребителите и следи
за спазването им. Така са определени качествените параметри на доставената услуга. Тези
параметри са определени ясно, респективно посочен е механизъм за определянето им в
зависимост от предварително разчетени критерии. Ищецът, като продавач на топлинна
енергия, има задължение да достави необходимото количество топлинна енергия до
абонатната станция на съответната сграда – етажна собственост. Същият обаче няма
задължения във връзка с изправността и състоянието на отоплителната инсталация в
сградата, съответно неизправностите и неефективността на същата. По отношение на
качеството на доставяната топлинна енергия потребителят разполага с възможността да
направи рекламация по реда, предвиден в ОУ, каквато в случая няма данни да е заявена.
Както се сочи и в Решение № 1037 от 10.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 85/2024 г., 5-
членен с-в, позитивното право не е придало на противоречието с обективен (физичен) закон
ролята на самостоятелен критерий, чието незачитане изначално да породи точно определени
последици, респ. по подразбиране да обуслови тежестта на порока, засягащ оспорен
административен акт.
Безспорно е извършването на услугите по дялово разпределение от третото лице –
помагач, поради което са дължими и претендираните суми за дялово разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.36, ал.1 и
2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди клиентите
заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец,
като стойността й се формира от цена за обслужване на партидата на клиента, включваща
изготвяне на изравнителна сметка, цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и
броя на уредите в имота на клиента, като за отчитане на уредите за дялово разпределение
извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен
от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ стойността на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
8
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение. Ето защо съдът не споделя възражението на ответника, че ищецът не е
легитимиран да предявява съдебно това вземане. Не е спорно, че за процесния период
дяловото разпределение в гореописаната сграда – етажна собственост е извършвано именно
от третото лице – помагач. Размерът на дължимата такса дялово разпределение се
установява от кредитираната ССчЕ – 41, 13 лева за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.
От експертните заключения по назначените съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертиза, които съдът кредитира, се установява, че през процесния период
сумите за топлинна енергия и дялово разпределение в имота на ответника са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката.
Безспорно е, че дължимите суми за главница не са заплатени, поради което
ответникът е изпаднал в забава. Съгласно чл.33, ал.1 от Общите условия от 2016 г. клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание чл. 33, ал. 3 вр.
ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява единствено след
45-дневен срок след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца.
В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично
определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след
края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода страните са
овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая такава уговорка се
съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след установяване на
окончателния размер на задължението, с оглед което и след настъпване на падежа купувачът
изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва. Неоснователно е
възражението на ответника, че лихва е начислявана върху прогнозните сметки.
С оглед на заключението по съдебно-счетоводната експертиза, предявените искове за
главница за топлинна енергия и за дялово разпределение, както и за обезщетение за забава за
плащането на сумите за главница за топлинна енергия, са основателни и следва да се уважат
в претендирания размер.
По изложените съображения предявените искове за установяване съществуването на
вземане на ищеца спрямо ответника са основателни за сума в размер общо на 2659, 06 лева и
следва да бъдат уважени, както следва: за 2298, 39 лв. - главница, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. - м.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 23.05.2024 г. до изплащане на вземането; за 319, 54 лева - мораторна
лихва за забава от 15.09.2022 г. до 10.05.2024 г.; за 41, 13 лева - главница за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от
23.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана по аргумент от чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, поради което акцесорната претенция за сумата 8, 85 лв. – обезщетение за забава на
плащането на главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. - 10.05.2024 г. се
явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход от спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото за държавна такса – 90, 22 лв. и за
вещи лица /800 лв./ в размер общо на 890, 22 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
9
Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство. Следователно ответникът следва да
бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 1810/2024 г. по описа на
ДРС в размер на 53, 36 лв. – държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. И. К., ЕГН **********, че
съществува вземане на "Tоплофикация София" ЕАД, ЕИК *********, в общ размер на 2659,
06 лв., от които: 2298, 39 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2021 г. - м.04.2023 г., ведно със законната лихва от
23.05.2024 г. до изплащане на вземането; 319, 54 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2022 г. до 10.05.2024 г.; 41, 13 лева - главница за дялово разпределение за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 23.05.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането; ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на съществуването на вземане за
сумата 8, 85 лв. – обезщетение за забава на плащането на главницата за дялово
разпределение за периода 16.07.2021 г. - 10.05.2024 г.
ОСЪЖДА И. И. К., ЕГН **********, да заплати разноски по делото на
"Tоплофикация София" ЕАД, ЕИК *********, в размер на 990, 22 лв., както и разноски по
ч.гр.д. № 1810/2024 г. по описа на ДнРС в размер на 103, 36 лв.
Решението е постановено при участието на привлеченото от ищеца трето лице -
помагач “Техем сървисис” ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
10