РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. Благоевград, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Величка Н. Оркова
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело №
20231210101924 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от “.....” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ....., представлявано от ....., чрез
адвокат Г. Ч., с адрес за кореспонденция: ...., ...., против „....” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление, ....., представлявано от ...... С исковата молба се иска да
бъде постановено решение, с което да бъде осъден „....” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление, ...., представлявано от Гергана Асенова Атанасова да
заплати на “...” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ....,
представлявано от .... сумата в размер на 1773,22 лева /хиляда седемстотин седемдесет и
три лева и двадесет и две стотинки/ с ДДС, представляваща остатък на дължима сума по
Фактура № ********** от 31.01.2022 г. продажбата на 66 бр. соларни панели, ВЕДНО със
законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на същата.
Претендират се и сторените в производството разноски.
На основание чл.127, ал.4 ГПК е посочена и банкова сметка, по която ответникът може
да заплати на ищцовото дружество дължимата сума, а именно: BG88BPBI79221020888301.
Твърди се в исковата молба, че „....” ЕООД, ЕИК ********* има за основен предмет на
дейност рязане, полиране, разкрояване и монтаж на изделия от естествен камък: гранит,
варовик, мрамор, травертин и оникс. Фирма е с дългогодишен опит в цялостното
изпълнение на търговски, жилищни и административни проекти с естествени каменни
материали, като освен това фирмата предлагала и продажба и монтаж на соларни и
фотоволтаични панели, поради което ответното дружество „....” ЕООД, ЕИК *********
поръчало на ищцовото дружество да му бъдат доставени 66 броя соларни панели. Твърди се,
че съобразно уговорката с ответника, всички поръчани панели били доставени в
предвидения за това срок и съответно получени от ответната страна, при което бил съставен
и приемо-предавателен протокол. Твърди се, че при направената поръчка на 31.01.2022г.
била издадена Фактура № ********** на стойност 19 800 лв., с ДДС., като по същата на
10.02.2022г. било извършено плащане от страна на ответника в размер на 5 000,00 лв.
1
Твърди се още, че на 26.07.2022г. била извършена доставката на поръчаната стока, като
ответникът се отказал от част от стоката, като се договорили, че ще получи панели на
стойност 6773,22 лв. В тази връзка се посочва, че на 29.07.2022г. ищецът издал кредитно
известие по фактура 3298/31.01.22г. в размер на 13 026,78 лв. с ДДС, поради което така
дължимата сума по фактура 3298/31.01.2022 г. била в размер на 6773,22 лв., от която сума
ответното дружество било превело като аванс сумата от 5000.00 лв., а остатъка по тази
фактура в размер на 1773,22 лв. и до този момент не е била заплатена на ищцовото
дружество. Излага се още, че ищцовото дружество е водил многобройни разговори с
ответника за заплащане на дължимата сума в размер на 1773,22 лв., но въпреки това
ответникът, упорито отказвал да погаси задълженията си.
От изложеното по горе се твърди, че страните по настоящото производство са в
облигационни отношения, като е налице договор за покупко-продажба, по силата на който
“ГАЛЕНКОВ-СТОУН” ЕООД, ЕИК ********* е доставило по поръчка на „АиБ-Си Д”
ЕООД, ЕИК ********* 66 броя соларни панели, но ответникът не е изпълнил напълно
задължението си да заплати стойността на договорената цена. Отделно от това се твърди, че
ищцовото дружество е изпълнило поръчката качествено и в срок, тъй като в последствие от
страна на ответника не са постъпили възражения в тази връзка.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК. Изпратеното съобщение е връчено на
ответното дружество на 16.10.2023г. чрез управителя. Видно от данните по делото в
указания от съда срок не е постъпил писмен отговор от ответника.
С определение 1952/04.12.2023г. на основание чл. 140, ал. 1, ал. 3 от ГПК делото е
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като съдът се е произнесъл по
доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклада по делото и ги е
напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно решаване на спора.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява законния
представител, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител, който
поддържа исковата молба по съображенията изложени в същата, като по същество пледира
за уважаването на предявените искове, чрез постановяване на неприсъствено решение и
присъждане на разноските съобразно списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, не се явява законен и
процесуален представител.
Съдът, след като прецени твърденията на ищцовото дружество и събраните по делото
доказателства, намира че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение
по реда на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В настоящия случай
ищцовото дружество, чрез пълномощника си в проведено съдебно заседание на 13.02.2024
година е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 от
ГПК при наличие на посочените предпоставки.
Нормата на чл. 239, ал.1 от ГПК, предвижда, че съдът постановява неприсъствено
решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен
с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или
вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице
условията за уважаване на предявените искове чрез постановяване на неприсъствено
2
решение по спора по реда на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Аргументите в тази насока са следните:
В първото по делото съдебно заседание ищцовото дружество, чрез пълномощник е
направило искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по делото.
Съдът след като констатира, че ответникът не е представил отговор на исковата молба в
дадения едномесечен - преклузивен срок, не се е явил лично или чрез процесуален
представител в първото по делото съдебно заседание, а също и не е направил искане делото
да се разгледа в негово отсъствие, намира че са налице всички кумулативно изискуеми
предпоставки съгласно чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение. В срока за отговор по реда на чл. 131 от ГПК ответникът не е
представил такъв, като последиците за това са му били изрично съобщени с нарочно
съобщение редовно връчено на 16.10.2023 г. - арг. на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, същият не се
е явил в първото по делото съдебно заседание, проведено на 13.02.2023 г., въпреки
редовното си призоваване, а също и не е направил искане пред съда делото да бъде
разгледано в негово отсъствие - арг. чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че така предявеният иск от ищеца се явява
и вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства към нея - арг. чл.239, ал. 1, т.2 от ГПК, а именно: Инвойс
фактура № **********/31.01.2022 г.; Инвойс фактура № 00000004536/29.07.2022 г. и
Приемо-предавателен протокол от 21.07.2022 г., поради което следва да бъде осъдено
ответното дружество да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 1773,22 лева
/хиляда седемстотин седемдесет и три лева и двадесет и две стотинки/ с ДДС,
представляваща остатък на дължима сума по Фактура № ********** от 31.01.2022 г.
продажбата на 66 бр. соларни панели, ВЕДНО със законната лихва върху претендираната
сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
същата.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК с оглед направеното
искане на ищцовото дружество, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на
ищеца сторените в производството по делото разноски.
От страна на ищцовото дружество е сторено искане за присъждане на разноски, както
по исковото производство, така и разноските по допускане и налагане на обезпечение на
бъдещия иск.
Видно от данните по делото ищецът е сторил разноски в исковото производство в
размер на 72 лева - държавна такса за образуване на исковото производство, както и сумата
в размер на 600 лева – представляващ заплатен адвокатски хонорар, които на основание чл.
78, ал.1 от ГПК, с оглед направеното искане на ищеца, ответната страна дължи. Що се касае
до останалите претендирани от ищеца разноски, а именно сумата в размер на 500 лева,
представляваща заплатен адвокатски хонорар за образуване на изпълнителното
производство, съдът намира същите за неоснователни. Ищецът претендира като сторени в
производството по издадена обезпечителна заповед по настоящото дело възнаграждения в
производството по изпълнение на издадената от съда обезпечителна заповед, но те не
подлежат на присъждане в настоящия процес. Те не са сторени във връзка със заявеното
искане по допускане на обезпечение, а във връзка с неговото изпълнение, поради което те
следва да бъдат събрани чрез съдебния изпълнител в каквато насока е налице
непротиворечива практика на ВКС, обективирана в определение № 845/05.12.2011г. по ч.т.д.
№ 648/2011г. на I т.о.; определение № 876/02.12.2014 г. на ВКС по ч.т.д. № 3490/2014 г.
отново на I т.о.
С оглед приетото от съда на ищцовото дружество се следват разноски за исковото
производство в общ размер на 672.00 лева.
3
Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 вр. с чл.238, ал.1 от ГПК и чл. 78, ал. 1 от
ГПК, при условията на неприсъствено решение, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „....” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, ....,
представлявано от Гергана Асенова Атанасова ДА ЗАПЛАТИ на “...” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ...., представлявано от ...., чрез адвокат Г. Ч.,
с адрес за кореспонденция: ....., сумата в размер на 1773,22 лева /хиляда седемстотин
седемдесет и три лева и двадесет и две стотинки/ с ДДС, представляваща остатък на
дължима сума по Фактура № ********** от 31.01.2022 г. за продажбата на 66 бр. соларни
панели, ВЕДНО със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на
подаване на исковата молба /26.09.2023 год./ до окончателното изплащане на същата.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ОСЪЖДА „....” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление, ....., представлявано от .... ДА ЗАПЛАТИ на “...” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ...., представлявано от Петър Г.ев
Галенков, чрез адвокат Г. Ч., с адрес за кореспонденция: .... сумата от 672,00 лв. /шестстотин
седемдесет и два лева/, представляваща сторени разноски в исковото производството.
Присъдените суми на ищцовото дружество “...” ЕООД, ЕИК ********* да се преведат
от ответника ....” ЕООД, ЕИК ********* по следната банкова сметка - IBAN: ....
Решението е постановено при условията на неприсъствено такова, поради което и по
аргумент на чл.239, ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване.
По арг. на чл.240, ал.1 от ГПК неприсъственото решение да се съобщи на ответната
страна. Препис от решението да се връчи и на ищцовата страна.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4