РЕШЕНИЕ№260119
Добрич, 21.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на двадесет и първи април през 2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Г. ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря РУМЯНА РАДЕВА в
присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия
Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №106 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба
вх.№3698/16.09.2019г. на О.А. ЛНЧ **********,***, действащ чрез процесуален
представител – адв.П.Д.Г.-ВАК, срещу решение
№126/16.08.2019г. по гр.д.№718/2017г. на РС-Б., в частта, в която се ДОПУСКА
делба между О.А., роден на *** г. в У., от гр. Б., ***, при квота ½ ид.ч. и О.А., родена на *** г. в У. от гр. Б., комплекс ***,
при квота ½ ид.ч., върху следния недвижим
имот: магазин №*, находящ се в гр. Б., ***, имот с
идентификатор 02508.87.104.2.13 по кад. карта на гр. Б.,
и по въззивна жалба вх.№261251/19.11.2020г. на О.А.,
действащ чрез процесуален представител – адв.П.Д.Г.-ВАК,
срещу решение по чл.250 от ГПК №260027/27.10.2020 по същото дело на РС-Б., с
което се ОТХВЪРЛЯ иска на О.А., роден на
*** г. в У., от гр. Б., *** против О.А., родена на *** г. в У., от гр. Б.,
комплекс ***, за признаване за установено, че придобития по време на
гражданския им брак недвижим имот: магазин №*, находящ
се в гр. Б., ***, имот с идентификатор 02508.87.104.2.13 по КККР на гр. Б. е
негова лична собственост, придобит изцяло с негово лично имущество, на
основание чл. 23 от СК.
Оплакванията се свеждат до
неправилност на обжалваните актове при неправилно приложение на нормите на
българския СК при приложимост на *** право в съпружеските отношенията между
страните, *** граждани. Макар и придобит по време на брака магазина бил негова
индивидуална собственост. Закупен бил със заемни средства, който заем бил негов
личен дълг към заемодателя Б..
Решението било немотивирано. Постановено било и при допуснати
процесуални нарушения- несъбиране на своевременно поискани гласни
доказателства.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК с писмен
отговор насрещната страна оспорва жалбите като неоснователни, намира за
правилно основното и допълващото решение като мотивирани и постановени при
липсата на допуснати процесуални нарушения. Излага и доводи по същество на
спора за общност на магазина, придобит по време на брака им, прекратен с
развод, и равенство понастоящем на дяловете им.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК/основното решение е връчено на въззивника
на 28.08.11.2019г., допълнителното на 03.11.2020г/ и са процесуално допустими,
което предпоставя разглеждането им по същество.
По повод жалбата Добричкият окръжен
съд разгледа съдържащите се в тях оплаквания, становището на противната страна
и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в съответствие с
уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на
валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по
правилността – в рамките на посоченото в жалбата, провери обжалваното решение и
основателността на иска, като приема за установено следното:
Производството е за делба на недвижим
имот във фазата на допускането и.
С твърдения за съвместно
придобиване на права по договор за покупко-продажба от 14.11.2011г., сключен с нот.акт №***на нотариус с рег.№*** на НК, върху апартамент №12, находящ се в гр. Б., ***,
***, имот с идентификатор 02508.7.154.1.12 по кад.
карта на гр. Б., О.А. е заявил искане за
делба на същия имот между него и Г.А., Г.К., О.А. и А.А.,
при квоти съобразно придобитите права от всеки от съсобствениците.
Решението на районния съд в частта на допускане делбата на апартамента не е обжалвано. В предмета
на въззивното производство, очертан с въззивните жалби, е произнасянето на районния съд по
отношение иск на О.А. за установяване, че е собственик на придобития по време
на брака му с ответницата магазин №*,
находящ се в гр. Б., ***, имот с идентификатор
02508.87.104.2.13 по КККР на гр. Б., поради пълна трансформация на лично
имущество- влагане на средства с извън семеен произход и за делбата на същия
имот между бившите вече съпрузи О.А. и О.А. .
По отношения на този имот/магазина/
фактическите твърдения и формулираното искане на ищеца О.А. целят да установят
какъв е режима на придобито през време на брака му с ответницата О.А. недвижимо
имущество/магазин в гр.Б./ и да изключат неговия общностен
характер. В исковата молба и уточнителната молба с
вх.№4400/17.07.2020г. е изложено, че е придобит от ищеца О.А. по силата на
договор за покупко-продажба от 18.02.2013г.,по време на брака му с ответницата О.А.,
с лични негови средства – дарение, оформено от външна страна като безлихвен
заем за 10 г., от О. Б. от м.01.2013г., поради което е лична на ищеца собственост.
С отговора на исковата молба
ответницата О.А., своите и на ищеца права върху магазина обосновава със
закупуването му по време на брака им, сключен в У. на ***г. и прекратен с
развод на ***г., в резултат на съвместен принос, при което със статут на
съпружеска имуществена общност. Оспорила е да е налице пълна трансформация на
лични средства, а предявеният установителен иск счита
за неоснователен. С отговора е заявила искане по смисъла на чл.341, ал.2 от ГПК
за извършване на делбата и на магазина като съсобствен
между нея и ищеца при равни квоти.
Районният съд е отхвърлил установителната претенция на ищеца за лично притежание на
вещното право на собственост върху магазина и уважил искането на ответницата А.
за делбата му между двамата бивши съпрузи при равни квоти, приемайки, че не е
оборена презумцията по чл.21, ал.3 от СК с
доказването от страна на ищеца магазина да е закупен с лични средства, заети от
лицето Б..
Касае се за спор относно имуществени
права/ вещното право на собственост/ по отношение на придобит по време на брака между страните,
граждани на У., имот, находящ се в Република
България, т.е.относно вещни права, произтичащи от брачни правоотношения между
чужди граждани, в компетентността на българския съд по силата на чл.12 от КМЧП,
разпореждащ, че делата по чл. 109 от ГПК относно намиращи се в Република
България недвижими вещи, са изключително подведомствени на българските
съдилища.
Безспорно е, установява се от
събраните по делото доказателства, че процесния магазин е придобит на възмездно основание с
договор за покупко-продажба, сключен на 18.02.2013г. с нот.акт
№***г.на нотариус с рег.№*** на НК, на името на съпруга О.А., т.е.по време на
брака между страните, *** граждани, сключен
в У. на ***г. и прекратен с развод на ***г.
Съгласно разпоредбата на чл.79,
ал.3 във вр. с ал.1 от КМЧП/приложима към частно
правните отношения с международен елемент при липса на уредба, установена в
международен договор, в друг международен акт в сила за Република България или
в друг закон-чл.3, ал.1 от КМЧП/, имуществените отношения между съпрузите се
уреждат от правото, приложимо към техните лични отношения, т.е. от тяхното общо
отечествено право, в случая ***, с оглед липсата и на споразумение за избор на
приложимо право.
В този смисъл по въпроса какъв е
режима на придобито през време на брака на чуждите граждани недвижимо
имущество/магазин в гр.Б./, приложение следва да намерят нормите на общото
отечествено право на съпрузите-*** граждани, съдържанието на които е установено с
представеното от въззивника извлечение от СК на У.-
Глава 8 „Право на обща съвместна собственост на съпрузите“ /в превод на български език/ и
служебно от съда.
Както беше посочено по-горе, при
придобиване на правото на собственост върху магазина на 18.02.2013г., т.е. по
време на брака между страните, като купувач е участвал само съпруга О.А..
Данните от нотариалният акт сочат и покупна цена от 13 000лева, платена по
банков път към момента на сключване на сделката.
При законовия режим на общност/не
се твърди наличието на брачен договор или друго споразумение/, съгласно чл.60 от СК на У., в сила от 2004г., имуществото, придобито от съпрузите по време на
брака, принадлежи на съпруга и съпругата въз основа на правото на обща
съвместна собственост, независимо от факта, че единият от тях не е имал, по
основателна причина/образование, домакинство, грижа за децата, болест и др./
самостоятелни доходи. Счита се, че всяка вещ, придобита по време на брака, с
изключение на вещите за индивидуална употреба, е предмет на съвместна
собственост на съпрузите/чл.60, ал.2/. В чл.61 са посочени и имуществата, обект
на правото на обща съвместна собственост- всяко имуществено, което не е изключено
от гражданското обръщение, вкл.заплатите, пенсиите, стипендиите и други доходи,
получени от единия от съпрузите, вкл.получените по силата на сключен от единия
съпруг договор в интерес на семейството пари, друго имущество, възнаграждения,
печалби, вкл. вещи за упражняване на занаят. Нормата на чл.62 урежда
хипотезите, при които правото на обща съвместна собственост може да възникне и
върху собственост, принадлежаща на единия съпруг. Съобразно нормата на чл. 64
съпрузите могат да сключват помежду си всички споразумения, които не са
забранени от закона, както по отношение на имущество което е тяхна лична
собственост, така и по отношение на имуществото, което е обект на правото на
съвместна собственост на съпрузите. С разпоредбата на чл.69 е признато правото
на съпрузите на разделение на имуществото, което е предмет на правото на
съвместна собственост, независимо от прекратяването на брака. Според чл.70
дяловете са равни, освен ако не е определено друго със споразумение между тях
или брачен договор. Отклонение от принципа за равенство на дяловете се допуска
при обстоятелства от съществено значение, особено ако някой не се е грижил за
материалната издръжка на семейството, избягва да участва в издръжката на
детето/децата, скрил, унищожил или повредил обща собственост, похарчил я в
ущърб на интересите на семейството/чл.70, ал.2/. С решение на съда делът в
имуществото на единия съпруг може да бъде увеличен , ако децата, вкл.пълнолетен
син или дъщеря с увреждане живеят при него, при условие , че размерът на
издръжката, която получава, е недостатъчен за да осигури тяхното физическо и
духовно развитие и лечение. Уреден е реда и начина на разделяне на имуществото,
което е предмет на правото на съвместна собственост на съпрузите/чл.71/.
СК на У. регламентира и какво се
случва, ако има купено по време на брака имущество/имот с пари, които са лично
имущество, както и кое имущество е лично/чл.57 и сл. от СК на У./. Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3 от СК на У. съвместният принос в придобиването, който води до възникване на
съвместна собственост е изключен при влагането на лични средства - лична частна
собственост на съпруга/та е имущество, придобито по време на брака за сметка на
лични средства. Така
***ят закон приема, че щом новата
вещ е придобита с лични средства,
т.е. с изцяло личен принос на
единия съпруг, тя е лично имущество
на този съпруг.
Придобитото през време на брака е с характера на вложените в придобиването средства.
В случая, според твърденията на
ищеца А., при покупката по на магазина на 18.02.2013г. са вложени негови лични
средства, получени по силата на заемно правоотношение между него и А. А. Б. за
сумата от 20 000 евро. Поради презумпцията на чл.60 от СК на У. за
съвместен принос, следва да се установи предадени ли са такива средства на
ищеца от третото лице Б., фактическото и правното основание за това, придало ли
е то на средствата статут на лично имущество, както и че именно заетите
средства са били вложени за покупката на магазина.
По данни от представеното
извлечение от банкова сметка №***/в евро/ в Уникредит
Булбанк АД/л.52, том 2 от делото на БРС/ на 30.01.2013г. по сметката е
постъпила сумата от 19 975евро с наредител А. Б..
Извлечението не сочи основанието за превода. Представена е разписка от
10.01.2013г./л.447, том 2 от делото на БРС/, подписана от ищеца А., съдържаща
изявления относно вземане в заем от А. Б. на сумата от 20 000евро за срок
от 10 години, която следва да му бъде преведена по текущата му сметка в Уникредит Булбанк АД №***. Въз основа на тези документи дори и да се приеме, че е налице заемно
правоотношение между ищеца и трето лице, липсва установяване, че именно получените
в заем средства са вложени в покупката на магазина. Извлечението от друга
сметка/в лева/ №*** в Уникредит Булбанк АД сочи на
датата на сключване на договора за покупко-продажба на магазина 18.02.2013г. да
е извършен вътрешно банков превод по сметка на сумата от 11 000лева. Други
доказателства не са ангажирани.
На следващо място, дори ищецът да
бе представил категорични и убедителни доказателства в подкрепа на твърдението
си, че магазинът е платен именно със заемните средства, съгласно разпоредбата
на чл.61, т.3 от СУ на У. преобразуване на лично имущество не настъпва когато средствата
са получени от договор, сключен в
интерес на семейството, тъй като такъв договор, съгласно чл.65, ал.4 от СК на У.
обвързва и другия съпруг. Следователно, средствата, получени по договор за заем
от единия съпруг не са лични, тъй като съпрузите отговарят за връщането им
солидарно, щом като са използвани в интерес на семейството/за нещо, което е
полезно за семейството, служи за задоволяване на негови нужди или за повишава
благосъстоянието му/, без значение времето и начина на връщане на заема.
В този смисъл и настоящата
инстанция приема, че презумпцията за съвместен принос не е оборена. От
доказателствата по делото не се установява цената по договора за продажба на процесния магазин – сумата 13 000лева, да е заплатена
изцяло или отчасти с лични средства на ищеца А., респ. изцяло или отчасти магазина
да е лична негова собственост на основание чл.57, ал.1, т.3 от СК на У..
Страните по делото са придобили процесния недвижим имот през време на брака на основание
договор за покупко-продажба на името на съпруга в режим на съвместна
собственост. С прекратяване на брака съвместна
собственост е трансформирана в обикновена съсобственост при равни дялове на
страните – чл.70 от СК на У., съответно процесният магазин
следва да бъде допуснат до делба между страните при равни права. Уредбата на ***закон
допуска отклонение от принципа на равенство в дяловете единствено по съгласие
на страните/чл.70, ал.1/ или по искане на някоя от тях при обстоятелства от
съществено значение/чл.70, ал.2/ или поради упражняването на родителските права
или грижи за нетрудоспособен пълнолетен син/дъщеря/чл.70, ал.3/, каквито в
случая не са претендират.
Предявеният установителен
иск за собственост поради пълна трансформация на лично имущество, черпещ
правното си основание от чл.57, ал.1, т.3 от СК на У. /неправилно квалифициран
от районния съд по чл.23 от СК/ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен,
респ. заявената конститутивна претенция за делбата му
следва да бъде уважена като имота се подели между О.А. с квота от 1/ид.част и О.А. с квота от 1/2ид.част.
Съобразно изхожда от спора пред въззивна инстанция право на разноски има въззиваемата О.А., която обаче не е удостоверила реалното
извършване на разходи за въззивното производство.
С оглед гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№126/16.08.2019г. допълнено с решение №260027/27.10.2020 по гр.д.№718/2017г. на
РС-Б., с което се ОТХВЪРЛЯ иска на О.А.,
роден на *** г. в У., от гр. Б., ***, против О.А., родена на *** г. в У., от
гр. Б., комплекс ***, по чл.57, ал.1, т.3 от СК на У. за установяване правото
му на собственост върху придобития по време на гражданския им брак недвижим
имот-магазин №*, находящ се в гр. Б., ***, имот с
идентификатор 02508.87.104.2.13 по КККР на гр. Б., поради пълна трансформация
на лично имущество, и се ДОПУСКА делба на
същия имот между О.А. и О.А. при квоти от по ½ ид.ч. за
всеки.
Решението подлежи на обжалване при
условията на чл.280 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.