Решение по дело №1919/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7374
Дата: 26 ноември 2018 г. (в сила от 29 ноември 2019 г.)
Съдия: Силвана Иванова Гълъбова
Дело: 20181100101919
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 26.11.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на  двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

 

при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №1919 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.405 ал.1 КЗ  и чл.86 ЗЗД.

Ищецът П.Й.П. твърди, че ответникът е застраховател по договор за застраховка „Пълно Каско” на собствения му лек автомобил „Нисан Кашкай” с рег. № ********и с рама №SJNFDAJ11U1138676. Сочи още, че от настъпило на 21.01.2017 г. застрахователно събитие – кражба на автомобила, е претърпял имуществени вреди. Счита, че ответникът му дължи изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди, поради което предявява настоящия иск за сумата от 35 522,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до плащането, както и лихва за забава за периода 29.06.2017 г. – 12.02.2018 г. в размер на сумата от 2225,00 лв. Претендира и направените разноски.

Ответникът З. „У.” АД в сроковете за отговор по чл.367 и чл.373 ГПК оспорва предявените искове. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, като твърди, че процесният застрахователен договор е нищожен, поради липса на предмет. Твърди, че  са налице и основание за освобождаването му от отговорност, тъй като процесното МПС е било обект на престъпление. Оспорва и размера на претендираното обезщетение. Претендира разноски.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл.405 ал.1 КЗ:

За основателността на предявения иск, в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че е налице валидно сключен договор за застраховка „Автокаско”, в срока на застрахователното покритие на който, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, както и да докаже размера на причинените от това събитие вреди.

            Видно от представената по делото застрахователна полица №16001113785 от 28.12.2016 г., ответникът е бил застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС” за л.а. „Нисан Кашкай” с рег. № ********и с рама №SJNFDAJ11U1138676, собственост на П.Й.П., като срокът на застраховката е от 29.12.2016 г. до 28.12.2017 г.

            От представения договор за покупко-продажба на МПС от 28.12.2016 г., нот. заверен от нот. А.Ч., рег. №32000/28.12.2016 г., се установява, че ищецът е собственик на процесния автомобил, което обстоятелство не е спорно.

             Установява се от представените удостоверение от 25.01.2017 г. и удостоверение от 12.06.2017 г., издадени от МВР, Национална служба „Полиция“, 09 РУ – СДВР, както и от постановление от 14.02.2017 г. на прокурор при СРП, че процесният автомобил е бил противозаконно отнет за времето от 19:30 часа на 20.01.2017 г. до 09:30 часа на 21.01.2017 г. от неохраняем паркинг пред бл.206 в жк. „****“, гр. София, т.е. установява се настъпването на процесното събитие, за което страните също не спорят.

            При ответното дружество по повод процесното застрахователно събитие е образувана щета №16110010875, видно от представената по делото преписка по щета.

В преписката по процесната щета се съдържа сертификат PROVIN за извършена проверка за произхода в OCIS, от която е видно че процесното МПС с посочения по-горе номер на рама, е произведено през 2014 г. за пазара в Швеция и е регистрирано там от  30.06.2014 г., а към 02.02.2017 г. все още е регистрирано в Швеция и не е регистрирано като откраднато там, но в ШИС е обявено за откраднато в България.

В преписката по процесната щета се съдържа и разследване на Лармтйенст АБ от 15.02.2017 г., от което се установява, че л.а. „Нисан Кашкай“ с рама №SJNFDAJ11U1138676 е произведен на 10.06.2014 г. и е регистриран за първи път в Швеция на 28.06.2014 г. и е влязъл в експлоатация за първи път на 25.02.2015 г., колата има само два собственика, като последният такъв има автомобила от 08.09.2016 г., както и че към 15.02.2017 г. колата е при шведския си собственик. Към разследването са приложени снимки на автомобила и на идентификационните му маркировки, от които е видно, че л.а. „Нисан Кашкай“  с рама №SJNFDAJ11U1138676 е с рег. №****.

По смисъла на чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД, нищожна е сделката, която има невъзможен предмет. С предмета на сделката са свързани произтичащите от нея правни последици, а именно субективните права и правни задължения, които сделката поражда. За валидно възникване на правното действие на волеизявлението при сключване на сделка, е необходимо то да се отнася до възможен предмет към момента на сключването и. Само пълната невъзможност на предмета към посочения момент съставлява пречка за пораждане на съответните правни последици – за пораждане на субективни права и правни задължения, респ. невъзможност за изпълнение, а частичната начална невъзможност на предмета не води до нищожност на сделката. Невъзможността на предмета може да бъде фактическа или правна, което обуславя фактическа или правна невъзможност за изпълнение.

Съгласно чл.399 КЗ, предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари. При застраховка на конкретно определена вещ, тя следва да бъде посочена с нейните индивидуализиращи белези. При имуществена застраховка на МПС, основният индивидуализиращ белег е поставеният от производителя идентификационен номер на превозното средство /номер на рама/, както и регистрационен номер. Поставянето на регистрационен номер се извършва след регистрирането на ППС на името на неговия собственик и то по поставения от производителя идентификационен номер /чл.143 ал.1 ЗДвП и чл.5 ал.1 Наредба №І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС/. Останалите данни за МПС – категория, марка, модел и др. са само допълнителни белези за индивидуализация на МПС. В ал.3 на чл.143 ЗДвП е предвидена забрана за регистриране на МПС при подправен, заличен или повреден идентификационен номер докато не се установи, съответно възстанови /по предвидения за това ред, определен от министъра на вътрешните работи/ автентичния, поставен от производителя на МПС идентификационен номер. Съгласно чл.140 ал.5 ЗДвП, ППС с регистрация извън националния регистър се регистрират след предоставяне на оригинални документи за регистрация от страната, в която са регистрирани. Процесуалните правила за извършване на регистрация са предвидени в чл.12а Наредба №І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС. Съгласно цитираната разпоредба от наредбата, за първоначална регистрация на превозно средство с регистрация в държава-членка на ЕС, ЕИП, или Конфедерация Швейцария, собственикът представя свидетелство за регистрация – част І и част ІІ/ по смисъла на Директива 1999/37/ЕО/, издадени от съответния компетентен орган на държавата-членка на ЕС, ЕИП или Конфедерация Швейцария. На регистрация и отчет подлежат и превозните средства, собственост на чуждестранни физически или юридически лица, като би могло да се касае за временна или транзитна регистрация.

При наличие на данни за неавтентичен идентификационен номер, вписан в застрахователната полица по имуществена застраховка на МПС, следва да се направи извод, че индивидуализираното с този основен белег МПС, като предмет на застрахователна закрила не съществува.

Според решение №95/0907.2015 г. по т.д. №2416/2014 г. по описа на ІІ ТО на ВКС, е налице невъзможен предмет по смисъла на чл.26 ал.2 пр.1 ЗЗД, когато описаното в застрахователната полица по имуществена застраховка на МПС, като обект на застрахователна закрила, не може да бъде индивидуализирано, поради извършена преди сключването на договора, интервенция върху основния индивидуализиращ белег на моторното превозно средство - поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство, водещо до несъответствие с останалите, допълнителни индивидуализиращи белези на моторното превозно средство. Несъществуването на посочената в застрахователната полица индивидуално определена вещ води до фактическа невъзможност на предмета на сключения застрахователен договор, поради което той е нищожен на основание чл.26 ал.2 пр.1 ЗЗД.

От неоспорените и описани по-горе сертификат PROVIN и разследване на Лармтйенст АБ, съдържащи се в преписката по процесната щета се установи безспорно и категорично, че същата марка и модел автомобил и същия номер на рама, но с друг регистрационен номер, е надлежно регистриран в Швеция през 2014 г. и няма данни да е напускал страната, не е регистриран, като откраднат в Швеция, както и че към 15.02.2017 г. същият се намира в Швеция, т.е. налице са данни за неавтентичен идентификационен номер на процесният лек автомобил, което води до обективна невъзможност за индивидуализиране на вещта по процесната застрахователната полица и обуславя нищожност на застрахователния договор, който не е породил валидни права и задължения за страните по него.

            Поради изложените съображения, съдът намира, че предявения иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

По иска с правно основание чл.86 ЗЗД:

Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Доколкото съдът не достигна до наличието на такъв, то и този иск също следва да бъда отхвърлен изцяло.

            С оглед изхода на делото и направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал. и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 300,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

       Воден от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Й.П., ЕГН **********, адрес: ***, срещу З. „У.” АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:***, кумулативно съединени искове с правно основание чл.405 ал.1 КЗ за заплащане на сумата от 35 522,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС” за имуществени вреди – кражба на л.а. „Нисан Кашкай” с рег. № ********и с рама №SJNFDAJ11U1138676, настъпили в резултат на застрахователно събитие, осъществено на 27.01.2017 г., и с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 2225,00 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 35 522,00 лв. за периода 29.06.2017 г. – 12.02.2018 г.

ОСЪЖДА П.Й.П., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на З. „У.” АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 300,00 лв., представляваща разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: