Р Е Ш Е Н И Е
№ 575/11.8.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на четвърти август, две хиляди и двадесета година в състав:
|
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
Станка Димитрова |
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 758 по описа на съда за 2020 г. |
||
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ
и е образувано по искова молба, подадена от А.Н.П. с ЕГН ********** ***, подадена
чрез адв. П. *** против Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес за призоваване
1303, гр. София, ул. „***“ № *, представлявана от директора ст. комисар Г. Х., с
искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 700 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, във връзка с отменено наказателно постановление
по НАХД № 1026/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 08.07.2020 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че вследствие на отменен по
надлежния ред, административен акт – наказателно постановление
№ 17-4332-024843/30.11.2017 г. издадено от Зам.-началник на отдел „Пътна
полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи, е претърпял имуществени вреди в размер на 700 лв.,
представляващи сторени разноски по АНД № 1026/2019 г. на Софийски районен съд,
във връзка с обжалване на посоченото по-горе наказателно постановление, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
08.07.2020 г. до окончателното й изплащане.
В
исковата молба е посочено, че тези суми са дължими, тьй като ищецът по дело от
административнонаказателен характер пред Софийски районен съд е ползвал
адвокатска защита, за която е заплатил съответния хонорар. Моли съда да бъдат
присъдени посочените суми по дела като обезщетение за имуществени вреди, както
и да бъдат заплатени направените в настоящото дело разноски.
В съдебно заседание, ищецът редовно призован, се
представлява от адвокат П., който по изложени съображения моли съда да уважи
исковата претенция и заплати направените по делото разноски.
Ответникът – Столична
дирекция на вътрешните работи, редовно призована, не се представлява. По делото
е постъпил писмен отговор вх. № 4956/29.07.2020 г. от юриск. П., който счита
искът за неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен изцяло. Прави възражение
за прекомерност на разноските.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пазарджик, редовно призован, изразява становище, че предявеният
иск е основателен. Налице са предвидените в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки.
Моли съда да уважи исковата молба и да
присъди искания адвокатски хонорар.
Административен съд -
Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Твърди се, че са настъпили вреди за ищеца в
резултат на административен акт - наказателно постановление
№ 17-4332-024843/30.11.2017 г. издадено от Зам.-началник на отдел „Пътна полиция“
при Столична дирекция на вътрешните работи, с което на А.Н.П. *** е наложено административно наказание глоба в
размер на 20 лева, на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл. 20, ал. 1
от същия закон и глоба в размер на 150 лева, и лишаване от право на управление
на моторно превозно средство за срок от два месеца, на основание чл. 175, ал.
1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 от същия закон.
Ищецът е обжалвал наказателно постановление
№ 17-4332-024843/30.11.2017 г. издадено от Зам.-началник на отдел „Пътна полиция“
при Столична дирекция на вътрешните работи, за което било образувано АНД № 1026/2019 г. по описа на СРС, като за
осигуряване на защитата и процесуалното си представителство е ангажирал адвокат
П. *** и е заплатил сума от 700 /седемстотин/ лева, представляваща адвокатски
хонорар за процесуално представителство по договор за правна защита и
съдействие от 08.01.2019 г. /приложен по делото/. С Решение от 31.07.2019 г. СPC
е отменил частично обжалваното наказателно постановление. С решение №
186/09.01.2020 г., постановено по КАХД № 11948/2019 г. при касационна проверка
Административен съд София – град е отменил и останалата част от наказателното
постановление и е присъдил направените разноски по делото пред касационната
инстанция.
Въз основа на тези факти, съдът
счита предявения иск за допустим.
Искът е с правно основание чл.
203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, предвид изложените фактически
обстоятелства в исковата молба, че ищецът е неблагоприятно засегнат и е
претърпял имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от отменено по
съдебен ред незаконосъобразно наказателно постановление. Искът е предявен срещу
надлежен ответник - юридическото лице, в чиято структура е органът, издал
незаконосъобразното наказателно постановление (чл. 37, ал. 2 от ЗМВР) и е
допустим за разглеждане в производството пред Административен съд- Пазарджик по
реда на глава ХІ от АПК, като предявен пред съда по седалището на ответника.
Разгледан по същество искът е
основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК, предполага установяването на кумулативното наличие на
следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган
или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой
от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по посочения ред. Доказателствената тежест за
установяване наличието на всичките предпоставки се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за претърпени вреди.
В конкретния случай от събраните
по делото доказателства се доказа наличието на всички предвидени в закона
материални предпоставки. Налице е
издадено незаконосъобразно наказателно постановление, което е оспорено и
отменено от съда, с влязло в сила решение. Безспорно по делото се доказа, че
именно в резултат на това наказателно постановление, ищецът е претърпял
имуществени вреди, представляващи заплатени от него разноски по обжалваното
наказателно постановление в размер на 700 лева за процесуално представителство. Издаването
на отмененото наказателно постановление е последица от изпълнение на нормативно
възложени задължения, упражнена административно наказателна компетентност,
законово предоставена на органите в рамките на административната им
правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. В този смисъл наказателното постановление представлява
властнически акт, издаден от административен орган и въпреки че поражда
наказателноправни последици, то е правен резултат от санкционираща
административна дейност.
По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждащото действие. Настоящият състав приема, че ищецът в настоящото
производство, не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би
представлявало вреда, ако не беше издадено незаконосъобразно наказателно
постановление от административния орган. Макар и да липсва нормативно
установено задължение за процесуално представителство, то адвокатската защита е
нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради
което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадените
незаконосъобразни актове - наказателните постановления. Това е така, тъй като
намаляването на имуществото на ищеца вследствие заплатената сума за адвокатско
възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателните постановления, с
които са наложени глоби, които той е счел за незаконосъобразно наложени.
Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни
постановления не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната
няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на
такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. В
съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато
деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за
реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е
трансформирала в действителност. Ангажирането на адвокатска защита е израз на
нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси.
Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален
ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В случая към датата на осъществяване
на процесуално представителство пред СРС и към дата на постановяване на решението
на районния съд – 31.07.2019 г., не е налице специален закон, който да предвижда
обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита
в рамките на воденото административно-наказателно производство. Нито ЗАНН, нито
субсидиарно приложимият НПК предвиждат ред, по който направените разноски в рамките
на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени
на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт (НП) бъде отменен като незаконосъобразен.
В тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и
II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните
съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията
на районните съдилища по административно-наказателни дела. Следователно, тъй като
съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административно-наказателното
производство към датата на провеждане на съдебно заседание 31.07.2019 година, за
жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков
ред.
В конкретния случай ищецът е сключил договор за правна защита и съдействие с
адв. П. *** да го представлява по АНД № 61026/2019 г. против наказателно постановление
№ 17-4332-024843/30.11.2017 г. издадено от Зам.-началник на отдел „Пътна полиция“
при Столична дирекция на вътрешните работи, както и са договорили адвокатско възнаграждение
в размер на 700 лева, която сума е отбелязано, че е изплатена изцяло.
Неоснователно е възражението на ответника, че е налице прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар в настоящото производство. В Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското
възнаграждение, дължим за защита в дела от административно-наказателен
характер, не е поставен в зависимост от материалния интерес, респ. размера на
наложени с наказателното постановление глоби или имуществени санкции. Затова
възражението на ответника в този смисъл е неоснователно. Претенцията за
заплащане на обезщетение в размер на 700 лв. е съобразена с реално извършените
разноски за оспорване на наказателно постановление, отменено като
незаконосъобразно и следва да се присъди в искания размер. В тази връзка съдът
намира за неоснователно направеното възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и
доказан, поради което ще следва да бъде уважен в пълен размер, като ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца като обезщетение за причинени
имуществени вреди сумата от 700 лева, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът ще следва да заплати направените по делото разноски от ищеца,
а именно сумата от 310 /триста и десет/ лева, от които 10 лв. платена държавна
такса и 300 лева адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, Административен съд – Пазарджик, ІІІ
състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес за призоваване 1303,
гр. София, ул. „****“ № **, представлявана от директора ст. комисар Г. Х., да
заплати на А.Н.П. с ЕГН ********** ***, сумата от 700 /седемстотин/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, във връзка с отменено наказателно постановление
по НАХД № 1026/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 08.07.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес за призоваване 1303,
гр. София, ул. „***“ № *, представлявана от директора ст. комисар Г. Х., да заплати
на А.Н.П. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 310
/триста и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/