№ 346
гр. Варна, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20223001000394 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД със седалище гр.София срещу решение № 81 от
09.03.2022г. по търг.дело № 660/21г. по описа на Варненски окръжен съд, в
частите му, с които са отхвърлени предявените от дружеството срещу М. К.
Д. от с.Тополи искове за разликата над 49 842.04лв. до 50 103.55лв.,
претендирани като главница по договор за потребителски кредит № 3740492
от 12.07.2019г., за сумата 1 448.75лв., претендирана като договорна лихва по
чл.6 от ОУ към договора за периода от 01.09.2019г. до 19.03.2020г., за сумата
4 222.35лв., претендирана като законна лихва за забава за периода от
02.09.2020г. до 01.09.2021г. и за законна лихва върху главницата за периода
от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.09.2021г. до датата на
получаване на препис от исковата молба, на която е обявена предсрочната
изискуемост – 01.11.2021г.
Твърди че решението е неправилно и незаконосъобразно.
На първо място твърди че първоинстанционният съд е допуснал
1
процесуално нарушение като не се е съобразил с направеното от тях искане
за постановяване на неприсъствено решение. Твърди че ответникът е бил
редовно уведомен за образуваното срещу него дело, като редовно му е връчен
препис от исковата молба, в месечния срок няма постъпил отговор и не се е
явил на първо съдебно заседание въпреки редовното си призоваване, не е
изразил становище. Твърди че съдът не се е произнесъл по направеното от
него искане за постановяване на неприсъствено решение и не е постановил
определение по реда на чл.239 ал.3 от ГПК. Твърдят че непостановяването на
определение по чл.239 ал.3 от ГПК е допуснал процесуално нарушение, което
е оказало влияние на развитието на производството и на крайния му резултат,
както и е ограничил неговите процесуални права.
В отношение на евентуалност, твърди че по делото са представени
доказателства за връчване на ответника на уведомление за извършената цесия
и за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането. Констатираната
техническа грешка в придружителното писмо не води до опорочаване на
писмото, тъй като в писмото и ясно е посочен изпращача и договора за заем.
Оспорва извода на съда, че преди сключване на процесния договор на
ответника не е представена необходимата преддоговорна информация.
Твърди че задълженията по чл.5 и чл.6 от ЗПК са изпълнени. Сочат че ЗПК не
предвижда кредиторът да съхранява копие с подпис на потребителя, няма
изискване преддоговорната информация изразяваща се в Стандартен
европейски формуляр да бъде предоставена на кредитополучателя в два
еднообразни екземпляра по един за всяка от страните. Твърдят че чл.5 и чл.6
от ЗПК не са кумулирани в чл.22 от ЗПК като условия за действителност на
договора за заем, още повече че потребителят е подписал договор за заем и
общите условия към него, което означава че се е запознал и съгласил с
условията по кредита.
Твърди че кредиторът е изпълнил изискването на чл.33а от ЗПК, като
много подробно е описал в чл.6 от ОУ, подписани от всяка от страните,
методиката за изчисляване на променливия лихвен процент и на референтния
лихвен процент, а именно че за предоставения кредит, потребителят дължи
плаваща лихва, начислена върху главницата, съобразно приложимия към
съответния период на олихвяване променлив годишен лихвен процент.
Твърди че описанието в общите условия лихвения процент и начина на
2
формирането му е разбираемо, подробно, с определение на използваните
съкращения и в съответствие с изискванията на закона.
Твърди също така че договорът съдържа всички съществени реквизити
относно цялата необходима информация, касаеща условията за издължаване
на кредита и не противоречи на императивни правила на ЗПК, както и не
съдържа неравноправни клаузи.
Твърди че в първоинстанционното производство безспорно е доказано
съществуването и размера на претендираните с исковата молба задължения.
Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в
обжалваните му части и да постанови друго, с което предявените с искове да
бъдат уважени изцяло, като претендира направените за двете инстанции
разноски. В депозирана за съдебно заседание писмена молба от процесуалния
си представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Въззиваемата страна М. К. Д. от с.Тополи, в срока по чл.263 от ГПК не е
депозирала писмен отговор. В съдебно заседание, редовно призована, не се
явява, не изразява становище по жалбата.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предявен е осъдителен иск от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
срещу М. К. Д. за суми, претендирани по договор за потребителски кредит №
3740492 от 12.07.2019г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД и Д.: сумата 50 103.55лв. – главница, 1 675.54лв., договорна лихва за
периода от 01.09.2019г. до 01.05.2020г., сумата 4 222.35лв. – лихва за забава
за периода от 02.09.2020г. до 01.09.2021г., /с изключение на 13.03.2020г. –
14.07.2020г./, ведно със законна лихва. С решението първоинстанционният
съд е осъдил кредитополучателя да заплати сумата 49 842.04лв.,
представляваща неизплатената чиста стойност на главницата получена по
договора, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита – 01.11.2021г. до
окончателното изплащане. Предмет на въззивно обжалване е решението в
отхвърлителните му части: за разликата над 49 842.04лв. до 50 103.55лв.,
претендирани като главница, за сумата 1 448.75лв., претендирана като
договорна лихва по чл.6 от ОУ към договора за периода от 01.09.2019г. до
3
19.03.2020г., за сумата 4 222.35лв., претендирана като законна лихва за забава
за периода от 02.09.2020г. до 01.09.2021г. и за законна лихва върху
главницата за периода от датата на подаване на исковата молба в съда –
17.09.2021г. до датата на получаване на препис от исковата молба, на която е
обявена предсрочната изискуемост – 01.11.2021г.
Не е спорно сключването на 12.07.2019г. между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и въззиваемата Д. на договор за потребителски кредит №
3740492, по силата на който „УКФ“ ЕАД е предоставила на
кредитополучателката потребителски кредит в размер на сумата 50 000лв. със
срок на погасяване120 месеца. Неразделна част от договора са приложимите
към него Общи условия, предоставени на кредитополучателя, и погасителния
план.
Не е спорно че с договор за цесия от 19.03.2020г. към рамков договор от
02.11.2018г. „УКФ“ ЕАД е прехвърлила на въззивника „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД вземанията си по договора за кредит с Д.. На основание
чл.99 ал.3 от ЗЗД и след изрично упълномощаване, видно от пълномощно,
представено по делото цесионерът „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД
е изпратила до длъжника Д. уведомление за извършената цесия, както и
изявление на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем
поради просрочие и неплащане на месечни вноски. Предприето е връчване на
уведомителното писмо чрез съдебен изпълнител, който съобразно чл.46 от
ГПК е връчил съобщението на работодател. Видно от приложената
кореспонденция съобщението е върнато изцяло с отбелязване от служител на
работодателя, че лицето е отказало да се яви да ги получи. От така
представените с исковата молба доказателства не може да бъде направен
извод за надлежно връчване на уведомлението, тъй като от работодателят,
приел съобщението, се съдържа изрично изявление, че то не е връчено.
Връчване при отказ по реда на чл.44 ал.1 от ГПК може да бъде извършено
само от длъжностно лице, а не и от работодател. Независимо от това обаче,
съобразно разрешението, дадено в решение № 123 от 24.06.2009г. по т.д.№
12/09г. на ІІ т.о. на ВКС, уведомление, изходящо от цедента, но приложено
към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99 ал.3 пр.първо от
ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл.99 ал.4 от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от
4
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание
чл. 235 ал.3 ГПК.
Поради което и въззивният съд приема, че договорът за цесия от
19.03.2020г. е породил действие за длъжника и цесионерът е легитимиран да
предяви осъдителния иск за събиране на вземането си по договора за банков
кредит.
Установено е от приетата по делото съдебно-счетоводна неоспорена от
страните и кредитира от въззивния съд изцяло, че договореният размер на
кредита е усвоен на 12.07.2019г., както и че от кредитополучателката в
изпълнение на задълженията и е погасена само сумата 554.41лв., с което е
погасена изцяло първата дължима вноска с падеж 01.08.2018г. и част от
втората вноска до размера на сумата 1.82лв. – лихви.
С оглед на така изложеното, съставът на въззивния съд намира, че с
неплащане на две последователни вноски по кредита, са налице обективните
предпоставки, предвидени в чл.12 ал.2 от Общите условия към договора,
даващи право на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Същото, по изложени по-горе съображения във връзка с връчването на
уведомлението, съдът счита че е сторено с връчването на препис от исковата
молба на длъжника. Предсрочната изискуемост настъпва от датата, на която
волеизявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, е
достигнало до длъжника – кредитополучател и то ако са били налице
обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока, в
настоящия случай, считано от 01.11.2021г.
Не е спорно че сключеният между въззиваемата Д. и „УКФ“ ЕАД
договор е потребителски и за него са приложими правилата на ЗПК. На
основание чл.7 ал.3 от ГПК съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като осигурява
възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. В настоящия
случай в изготвения проекто - доклад, връчен на страните и обявен за
окончателен в съдебно заседание, първоинстанционният съд е дал указания,
включително и за служебната проверка за неравноправни клаузи в договора.
На първо място при липса на отговор на исковата молба от ответника –
потребител и липса на възражения, служебната проверка, дължима от съда по
чл.7 ал.3 от ГПК е само по отношение на нищожността по чл.146 ал.1 от ЗЗП,
5
произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Съдът дължи проверка само на съдържанието и формата на договора, като
служебно не може да се произнася по други възможни нарушения на ЗПК,
каквито са например нарушенията на разпоредбите за преддоговорна
информация, разгледани от първоинстанционния съд.
Представеният по делото договор е сключен в изискуемата писмена
форма и е със съдържание съобразно чл.11 ал.1 и 2 съдържание. Съставът на
въззивния съд намира, че изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7 – 12 и т.20
от ЗПК са налице и договорът не е недействителен.
Между страните е уговорена плаваща лихва, с посочен годишен лихвен
процент в размер на 4.99 %. Чл.6 от Общите условия съдържат изрични
правила за определяне на плаващата лихва, начислена съобразно променлив
годишен лихвен процент /ГЛП/. Уточнено е че ГЛП е равен на сбора от
референтен лихвен процент /РЛП/ и надбавка, която е фиксирана.
Променливата величина е РЛП и при паричен кредит в лева същият
представлява осреднен депозитен индекс /ОДИ/, изчисляван от „УКФ“ ЕАД
на база лихвената статистика на БНБ с конкретно посочена таблица от нея,
публикувана на интернет страницата на БНБ. Посочен е начина по който се
изчислява като средно претеглен лихвен процент по целия обем на левови
депозити на сектори Нефинансови предприятия и Домакинства в банковата
система в България. Указано, че посочената методика за изчисление е
публикувана на интернет страницата на „УКФ“ ЕАД. Указано е че актуалната
стойностна ОДИ се публикува на интернет страницата на кредитодателя в
първия работен ден на всеки календарен месец. От извършена от съда
служебна справка на интернет страницата на кредитодателя се установи, че
посочената Методика за начина на изчисляване на ОДИ като референтен
лихвен процент по кредити, деноминирани в левове, подробна информация за
прилагането и, включително с посочване на формули за изчисление и
примери за изчисление се съдържа на сайта и е достъпна за потребители. На
сайта се съдържа и информация за стойността на ОДИ по месечни периоди, с
начало 01.07.2018г.
Договорна клауза е неравноправна, когато не е индивидуално
уговорена, сключена е в нарушение на принципа за добросъвестност и
създава съществено и необосновано несъответствие между правата и
6
задълженията на страните и като резултат е във вреда на потребителя.
Съобразно константната практика на касационния съд приложното поле на
изключението по чл.144 ал.3 т.1 от ЗЗП изисква изменението на цената да се
дължи на външни причини, които не зависят от волята на търговеца или
доставчика на финансови услуги и са породени от въздействието на
свободния пазар и/или от акт на държавен регулатор. В тези хипотези се
приема, че търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита
недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза,
съдържаща се в чл.143 ал.1 от ЗЗП. Другото изискване е договорните клаузи
да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, а потребителят
предварително да е получил конкретна информация от какви фактори ще
зависи промяната на цената на предоставената финансова услуга. Във
формираната постоянна практика е прието, че уговорката в договор за банков
кредит, предвиждаща възможност на банката за едностранна промяна на
договорения лихвен процент въз основа на непредвидено в самия договор
основание и когато такова договорено изменение не е свързано с обективни
обстоятелства, които са извън контрола на доставчика на услугата, е
неравноправна с оглед общата дефиниция на чл.143 от ЗЗП. Конкретно по
отношение на банковия кредит, уговорената неиндивидуално в договора за
кредит възможност банката едностранно да увеличава първоначално
уговорения размер на базовия лихвен процент при липса на клаузи,
съдържащи ясни правила за условията и методиката, при които този размер
може да се променя до пълното погасяване на кредита, не отговаря на
изискването за добросъвестност, поради което по отношение на тази клауза
изключението на чл. 144 ал.3 т.1 от ЗЗП е неприложимо.
В настоящия договор и общите условия към него, съставът на въззивния
съд намира, че промяната на РЛП се извършва едностранно от кредитодателя,
но при настъпване на конкретни обективни факти, извън неговата преценка,
каквато е лихвената статистика на БНБ, публикувана ежемесечно от
централната банка, като е посочена конкретната таблица, от която се вземат
данните. Посочена е методиката за изчисление - като средно претеглен лихвен
процент по целия обем на левови депозити на сектори Нефинансови
предприятия и Домакинства в банковата система в България. Налична е и
разписана Методика с ясна формула и посочване в нея на данните,
необходими за изчислението и. Действително самото изчисление изисква
7
знания, каквито средният потребител е възможно да няма за да го направи
сам, но изходните данни за изчислението, даващи основание за промяната му,
както и формулата, по която се извършва промяната, са извън субективната
преценка на кредитодателя, и информацията за тях е достъпна за средния
потребител. Още повече че към момента на сключване на договора м.юли
2019г. на сайта са били обявени ОДИ за дванадесет периода и средният
потребител би могъл да се информира за движението и промяната на този
индекс до този момент. На следващо място следва да се отбележи че не всяка
промяна на обявения ОДИ води до промяна на РЛП, а само ако тази промяна
представлява изменение с повече от 0.25 процентни пункта спрямо
действащия към момента на промяната негов процент, което е изрично
разписано в чл.6 ал.2 от общите условия към договора.
С оглед на така изложеното, съставът на въззивния съд намира, че
уговорката за променлива договорна лихва по договора не е неравноправна.
Следва да се отбележи, че за периода до обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, посоченият в договора размер на ГЛП не е променян.
По отношение на размера на исковите претенции:
Уговорената и отпусната на въззиваемата Д. главница е в размер на
сумата 50 000лв. Сумата в размер на 500лв., представляваща такса за
разглеждане на кредита, не може да бъде включена и присъединена към
главницата. Поради което и при определяне на дължимия размер на
главницата, същата следва да бъде изключена. След приспадане на погасената
от кредитополучателката част от главницата от платената от нея първа
вноски, дължимата от Д. главница, включваща част от падежирали вноски и
предсрочно изискуема главница е в общ размер на сумата 49 603.55лв. До
този размер предявеният иск за главница е доказан и основателен. До
претендираните 50 103.55лв. искът е недоказан и неоснователен и следва да
бъде отхвърлен. Поради което и решението в обжалваната му отхвърлителна
част за главницата следва да бъде потвърдено.
Договорната лихва е дължима до момента на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. По делото договорна лихва се претендира в размер на
1 448.75лв. за периода от 01.09.2019г. до 19.03.2020г. С оглед настъпването
на предсрочна изискуемост в хода на производството за този период
договорна лихва е дължима. Няма спор по отношение на размера, като същият
8
е съобразно подписания от страната погасителен план и е в размер на
исковата сума. Поради което и искът за договорна лихва до 19.03.2020г.
следва да бъде уважен изцяло. Решението в тази част следва да бъде отменено
и кредитополучателката осъдена да заплати дължимата договорна лихва.
На основание чл.12 ал.1 от Общите условия към договора в случай на
забава в плащанията кредитополучателят дължи и обезщетение в размер на
законната лихва върху просрочената дължима главница. С отчитане на
периода 13.03.2020г – 14.07.2020г. съобразно ЗМДВИПОРНС, законната
лихва върху просрочената дължима главница до 01.09.2021г. е в размер на
сумата 800.26лв., изчислен от експерта в приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза, която въззивният съд кредитира, до който размер
претенцията за законна лихва следва да бъде уважена. След завеждане на
исковата молба и съобразно направеното искане въззиваемата следва да бъде
осъдена да заплати законна лихва върху присъдената главница. С оглед на
така изложеното решението, в частта му, с която претенцията за законна
лихва е отхвърлена до размера на сумата 800.26лв. следва да бъде отменено, а
сумата присъдена. За разликата до претендираните 4 222.35лв.
отхвърлителното решение следва да бъде потвърдено. Следва да бъде
присъдена и законна лихва върху влязлата в сила част на решението за
периода 20.09.2021г. до 01.11.2021г.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, направеното искане и съобразно
изменения размер на уважените искове, дължимите в полза на дружеството
въззивник разноски за първа инстанция са в размер на сумата 2 605.74лв.,
представляващи държавна такса, възнаграждение за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение. Предвид присъдения с обжалваното
решение размер на разноските следва да бъде присъдена още сумата 112.45лв.
В полза на дружеството въззивник следва да бъдат присъдени направените
пред въззивен съд разноски в размер на сумата 109.33лв., представляващи
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, изчислени от съда
съобразно предмета на въззивно обжалване и резултата от спора.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 81 от 09.03.2022г. по търг.дело №
9
660/21г. по описа на Варненски окръжен съд, в частите му, с които са
отхвърлени предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД със
седалище гр.София срещу М. К. Д. от с.Тополи искове за разликата над
49 842.04лв. до 50 103.55лв., претендирани като главница по договор за
потребителски кредит № 3740492 от 12.07.2019г., и за разликата над 800.26лв.
до 4 222.35лв., претендирана като законна лихва за забава за периода от
02.09.2020г. до 01.09.2021г.
ОТМЕНЯВА решение № 81 от 09.03.2022г. по търг.дело № 660/21г. по
описа на Варненски окръжен съд, в частите му, с които са отхвърлени
предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД със седалище
гр.София срещу М. К. Д. от с.Тополи искове за сумата 1 448.75лв.,
претендирана като договорна лихва по чл.6 от ОУ към договора за периода от
01.09.2019г. до 19.03.2020г. и за сумата 800.26лв., претендирана като законна
лихва за забава за периода от 02.09.2020г. до 01.09.2021г. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М. К. Д. от с.Тополи, ул.“Райко Панчелиев“ № 34, ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД със
седалище гр.София, ЕИК *********, сумата 1 448.75лв. /хиляда четиристотин
четиридесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща
договорна лихва за периода от 01.09.2019г. до 19.03.2020г., сумата 800.26лв.
/осемстотин лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение
за забава върху падежиралите просрочени главници за периода от
02.09.2020г. до 01.09.2021г., както и законна лихва върху сумата 49 842.04лв.
/съобразно влязлата в сила част от решението/ за периода от 20.09.2021г. до
01.11.21г.
ОСЪЖДА М. К. Д. от с.Тополи, ул.“Райко Панчелиев“ № 34, ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД със
седалище гр.София, ЕИК *********, сумата още 112.45лв. /сто и дванадесет
лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща дължими разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първа инстанция и сумата 109.33лв. /сто и
девет лева и тридесет и три стотинки/, представляваща разноски и
юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280
ал.3 от ГПК.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11