Р Е Ш Е Н И Е
№ 297
гр.Русе, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание
на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: СПАС СПАСОВ
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря
Бисерка Василева и с участието на прокурора Диана Неева, като разгледа
докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 170 по описа на съда за 2022 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
касационно по чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Делото е образувано по постъпила касационна жалба от „Форез БГ“
ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Търговска“ № 2А, Източна
промишлена зона, представлявано от управителите С. Ф. и М. П., чрез
пълномощниците адв. М. В. и адв. М.М., против решение № 104/08.02.2022 год. на Районен
съд - Русе, постановено по АНД № 2484/2021 г. по описа на съда, с което е потвърдено
наказателно постановление (НП) № 43 от 28.09.2021 г. на директора на Регионална инспекция
по околната среда и водите (РИОСВ)- Русе. С наказателното постановление,
на основание чл. 135,
ал. 4 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), за извършено нарушение на
чл. 119, ал. 5, т. 1 от същия закон, на
касатора е наложена административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
5 000 лева. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на решението на районния съд, поради
нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се подробни мотиви в
подкрепа на твърдените касационни основания. Претендира се отмяна
на атакувания съдебен акт и отмяна на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален представител гл.
юрисконсулт Ц. Т., е представил отговор на касационната жалба, в който се
развиват съображения на нейната неоснователност. В съдебно заседание
касационният ответник се представлява от адв. В.М., която в хода на делото по
същество и в представени писмени бележки също излага становище за
неоснователност на касационната жалба като се иска тя да бъде оставена без
уважение и решението на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира се
присъждане на направените пред касационната инстанция разноски по представен
списък.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение на РРС да се
остави в сила.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след
касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима –
подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да потвърди оспореното пред него наказателно постановление въззивният
съд е приел за безспорно установено, че с описаното в АУАН и НП деяние
(бездействие) касационният жалбоподател е осъществил състава на административно
нарушение по чл. 119, ал. 5, т. 1 от ЗУО, за което правилно е санкциониран на
основание чл. 135, ал. 4 от ЗУО. Всъщност по факта, че на 17.05.2021 г., в
часовия диапазон от 10:45 часа до 11:15 часа, касаторът не е осигурил достъп до
площадката, стопанисвана от него, за извършване на проверка от служители на
РИОСВ – Русе, не е налице спор, въпреки пространните възражения в жалбата.
Районният съд е обсъдил възраженията на наказаното лице и ги е отхвърлил
като неоснователни, излагайки много подробни мотиви, въз основа на които е
формулирал и съответни на закона правни изводи.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на Русенския районен съд,
изложени в решението, предмет на касационната проверка, към които препраща на
основание чл. 221, ал. 2, изр.второ от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.
Развитите в касационната жалба възражения са неоснователни. Те практически
преповтарят съображенията на касатора, развити пред въззивния съд, на които
възражения районният съд е дал отговор в решението си.
Касационната инстанция споделя извода на РРС, че в хода на развилото се
производство по ЗАНН, приключило с издаване на процесното НП, не са допуснати
съществени процесуални нарушения. По безспорен и категоричен начин са
установени обстоятелствата по извършеното административно нарушение. Съдът е
анализирал всички събрани писмени и гласни доказателства. Мотивите са в
достатъчна степен ясни и последователни, като са засегнати всички въпроси във
връзка със законосъобразността на обжалваното наказателно постановление.
Настоящата съдебна инстанция не споделя тезата на касационния жалбоподател,
че в настоящия случай извършеното от касатора административно нарушение е
останало недоказано от фактическа страна. По делото не е спорно, че в посочения
в АУАН и в НП ден и часови период на контролните органи от РИОСВ не е осигурен
достъп до площадката, стопанисвана от касатора. Това именно е и съставомерното
деяние по смисъла на приложената санкционна норма на чл. 135, ал. 4 от ЗУО,
според която едноличен търговец или юридическо лице, с изключение на лицата по
чл. 14, ал. 2 (касаторът безспорно не попада в изключението), което не осигури
достъп до площадки или помещения или документи на длъжностно лице, извършващо
проверка се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 15 000 лв.
Останалите описани в АУАН и в НП данни относно проведените разговори от
служителите на РИОСВ с представители на дружеството и тяхното съдържание по
съществото си представляват обстоятелствата, при които е извършено нарушението
и напълно съобразно законовите норми на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН са изложени при описанието на административното нарушение. Тези
обстоятелства не представляват съставомерни признаци, а само изясняват начина
на извършване на административното нарушение, в случая изразяващо се в
неосигуряване на достъп до производствената площадка, т.е. бездействие за
допускане на проверяващите служители до обекта на касатора.
Задължението на дружеството да осигури достъп до площадките, помещенията и
документите си, неизпълнението на което се санкционира съгласно чл. 135, ал. 4
от ЗУО, не е уредено изрично в ЗУО, но произтича от регламентираните права на
контролните органи по чл. 119, ал. 5, т. 1 и т. 2 от ЗУО. В случая е нарушено
правото по чл. 119, ал. 5, т. 1 от ЗУО на длъжностното лице, осъществяващо
проверката на място, а именно на достъп в помещенията, в които се извършва
контролираната дейност.
Следва да се прави разграничение между възпрепятстване дейността на
контролните органи и не осигуряване на достъп до помещения и площадки. В първия
случай може да са налице както действия, така и бездействия, с които се пречи
под каквато и да е форма на работата на проверяващите, а във втория случай се
касае са бездействие да се предостави достъп. Безспорно непредоставянето на
достъп до помещения и площадки на проверяваното лице възпрепятства дейността на
контролните органи, но това е ирелевантен факт по отношение на конкретното
административно нарушение и санкционирането му по чл. 135, ал. 4 от ЗУО. Именно
това е и причината в случая да е без значение, че служител на дружеството е
обещал съдействие за осигуряване на достъп. Щом такъв достъп не е осигурен,
безспорно е налице нарушение по чл. 135, ал. 4 от ЗУО и касаторът правилно е
бил санкциониран.
На следващо място, необходимо е да се посочи, че на правото на достъп на
контролните органи до площадки и помещения на проверяваните субекти,
кореспондира задължение именно за тези субекти да осигурят такъв достъп. Такова
задължение не възниква за други лица (съседни предприятия, други работници) и
съответно не може да бъде изисквано от тях предоставянето на достъп до
площадката на касатора. Дружеството-касатор, чрез своите органи, лица е длъжно
така да организира дейността си, че да може да изпълни задължението си за
осигуряване на достъп до предприятието при поискване от контролните органи на
РИОСВ. Това в случая не е било сторено и касационният жалбоподател правилно е
санкциониран с оспореното пред районния съд наказателно постановление точно за
това административно нарушение.
На последно място, настоящата съдебна инстанция намира за нужно да посочи,
че не споделя и доводите на касатора, свързани с посочването в АУАН на
предходен случай (на 19.04.2021 г.), при който също не е бил осигурен достъп да
площадката на дружеството. Доколкото за тези обстоятелства действително не са
налице доказателства по административната преписка, то правилно
административнонаказващият орган не ги е посочил в издаденото от него
наказателно постановление, респективно не ги е съобразявал при
индивидуализиране на наложеното наказание, което е определено в минимален
размер. Липсата на доказателства относно този случай от 19.04.2021 г. обаче не
води до недоказаност на извършеното на 17.05.2021 г. административно нарушение.
В случая, както правилно е посочил и въззивния съд, на касатора не е повдигано
обвинение за нарушение, извършено на 19.04.2021 г. Това обстоятелство (ако биха
били налице доказателства за него) в настоящия случай би било отегчаващо
отговорността му, което евентуално би обосновало налагането на наказание в
по-висок размер. В случая обаче, както вече се посочи, на касатора е наложено
наказание в минималния законово предвиден размер, т.е. твърденията за наличие и
на друг предходен случай на извършване на същото нарушение от страна на
дружеството не са взети предвид. По тази причина и доказването на това
обстоятелство (предходно нарушение) пред въззивната инстанция не е било
необходимо.
Като е достигнал до съвпадащи по съдържание правни изводи въззивната
инстанция е приложила правилно закона, като е постановила едно правилно
решение, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН касационният
ответник има право на претендираните и доказани по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 696 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК вр. с чл.63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
104/08.02.2022 год., постановено по АНД № 2484/2021 г. по описа на Районен съд
- Русе, с което е потвърдено наказателно постановление № 43/28.09.2021 г. на директора
на Регионална инспекция по околната среда и водите - Русе.
ОСЪЖДА „Форез БГ“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул. „Търговска“ № 2А,
Източна промишлена зона, представлявано от управителите С. Ф. и М. П., да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите - Русе сумата от 696 лева – деловодни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: