Р Е Ш Е Н И Е
№327
Добрич, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Добрич, в публично съдебно заседание на трети октомври, две хиляди двадесет и втора година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при
секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА изслуша докладваното от председателя административно
дело № 173/ 2022 г.
Производството e по реда на чл. 39, ал. 1
от закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от Г.К.В., с ЕГН **********,***,
подадена чрез пълномощник, адв. Т.Ц., САК, срещу писмо изх. № 66-00-130/09.03.2022
г. на Агенция по вписванията, представляващо изричен отказ да уважи нейно Заявление
рег. № 66-00-130/ 11.02.2022 г. за изтриване на личните ѝ данни,
съдържащи се в публикувания дружествен договор на „***“ ООД в полето „Актуален
учредителен акт” в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица
с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ).
Жалбоподателката твърди, че е нарушено правото на
изтриване на личните ѝ данни и излага подробно съображения за това свое
твърдение. Позовава се на решение на Съда на Европейския съюз, което съдържа
допълнителни насоки към националните съдилища по отношение задълженията им да
отправят преюдициални запитвания независимо дали решенията им подлежат на
обжалване, като формулира искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда
на ЕС за тълкуване на нормите и правото на ЕС по поставени в жалбата въпроси,
позовавайки се и на противоречива практика на ВАС.
Жалбоподателката иска от съда да бъде уважена жалбата ѝ
и да бъде отменено писмо с изх. № 66-00-130/ 09.03.22 г., издадено от Агенция
по вписвания в качеството ѝ на администратор на лични данни, както и да бъде
задължена Агенцията да изтрие/заличи личните данни на Г.К.В., съдържащи се в
публикувания дружествен договор по партидата на „***“ ООД, ЕИК ***. Иска присъждане
на сторените по делото разноски и възразява за прекомерност на претендираното
юрисконсултско възнаграждение от страна на администратора.
Твърди, че изтриването на личните ѝ данни под
условие е незаконосъобразно, тъй като правото по чл. 17 от Регламент (ЕС)
2016/679 (по – нататък Регламента) е абсолютно и е гарантирано от европейското
законодателство. Правата по Регламента се упражняват пред всеки администратор,
който обработва личните данни на субекта на данни за определени цели и
средства. Жалбоподателката сочи, че със Заявлението е поискала да бъдат изтрити
личните ѝ данни на две основания – незаконосъобразност на обработваните
лични данни и оттеглено съгласие личните ѝ данни да бъдат публикувани в
обявения дружествен договор по партидата на дружеството в търговския регистър,
поради което Агенция по вписванията е била длъжна да ги изтрие. Счита, че недопустимо
ответникът прехвърля отговорността на трето лице, тъй като оттеглянето на
съгласие се извършва пред администратора на лични данни, на когото е дадено
това съгласие. По тези съображения иска отказът да бъде отменен и Агенция по
вписванията да бъде задължена да заличи личните ѝ данни, съдържащи се в
публикувания дружествен договор по партидата на търговското дружество.
Жалбата не е подадена по реда чл. 152 от АПК, с оглед
на което съдът с Разпореждане № 393 от 22.03.2022 г. е изискал преписката от
ответника, както и представяне на доказателства от страна на жалбоподателката
дали е налице висящо производство между нея и Комисията за защита на личните
данни за същото нарушение или нейно решение относно същото нарушение. На
ответника е изпратен препис от жалбата с указания за представяне на копие по
преписката.
Ответникът по оспорването – Агенция по вписванията, чрез
процесуалния си представител, оспорва допустимостта на жалбата по съображения,
че е подадена срещу акт, който не подлежи на обжалване по съдебен ред. Иска
жалбата да бъде оставена без разглеждане и производството по нея да бъде
прекратено (л. 97).
В условията на евентуалност изразява становище за неоснователност
на жалбата. Твърди, че изцяло във фактическата власт на администратора –
търговско дружество е да спази изискването на Регламента, като предостави
файлове на публично достъпните документи, съдържащи лични данни на лицата,
които не надхвърлят изискуемите по закон. С обжалваното писмо Г.К.В. е
уведомена какви действия да предприеме за удовлетворяване на отправеното искане
за заличаване на личните ѝ данни, съдържащи се в актуалния дружествен
договор на “***” ООД. Твърди, че жалбоподателката в качеството ѝ на
управител на дружеството, явяващо се администратор на лични данни, разполага с
правната и фактическата възможност да извършва обвързващи търговското дружество
действия. С оглед на това тя е следвало до представи заверен препис на
дружествения договор, обявен в търговския регистър, в който личните ѝ
данни да бъдат заличени, с изключение на информацията, която със закон се
изисква да бъде обявена в Търговския регистър. При липсата на необходимото
съдействие от страна на субекта на данни Агенция по вписванията в качеството си
на администратор на лични данни е в обективна невъзможност да изпълни исканото
потестативно право, чрез което се цели внасяне на промяна в чужда правна сфера
– в дружествения договор на търговското дружество (л. 102). По тези съображения
иска отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателката адвокатско възнаграждение.
Административен съд – Добрич, като прецени доводите на
страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена в срок (л. 35 – 36), от летимирано
лице, срещу годен за оспорване акт, поради което е процесуално допустима. Процесното
писмо обективира отказ да се извърши заличаване на лични данни по подадено
заявление. С него се засягат права и законни интереси на субект на данни,
поради което подлежи на съдебен контрол по силата на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД. В
този смисъл са и определения на ВАС по адм. дела №№ 2479/ 20 г. и 5343/ 20 г.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
На 11.02.2022 г. Г.К.В. е подала до Агенция по
вписванията Заявление с вх. № 66-00-130 за изтриване на лични данни (л. 13).
Посочила е, че в качеството си на субект на данни упражнява правото си на
изтриване/заличаване на лични данни пред Агенция по вписванията като администратор
на лични данни. Заявила е, че е съдружник в “***” ООД, като при справка в Търговския
регистър по партидата на дружеството установила, че в полето „Актуален
учредителен акт” е публикуван дружествения договор на дружеството с всички
лични данни на съдружниците в него, а именно: имена, ЕГН, номер на лична карта,
дата на издаването ѝ, дата на валидността ѝ, постоянен адрес и
подпис. Фактът, че тези лични данни са публично достояние на неограничен кръг
от хора, предизвиквал у нея безпокойство. Посочила е, че не е налице законово
основание администраторът на лични данни да обработва данните ѝ чрез публикуване/обявяване
до неограничен кръг от хора, тъй като това създава опасност за личната ѝ
неприкосновеност и възможност трети недобросъвестни лица да използват данните ѝ
за противозаконни цели. По тези съображения е поискала личните ѝ данни,
съдържащи се в публикувания дружествен договор, да бъдат изтрити/заличени по
начин, по който да не бъде идентифицирана пред трети лица. Изложила е, че ако
органът приеме, че е предоставила личните си данни на основание чл. 13, ал. 9
от ЗТРРЮЛНЦ, то оттегля съгласието си личните ѝ данни да бъдат
обработвани чрез публикуването им в дружествения договор по партидата на “***”
ООД до неограничен кръг от хора.
На 09.03.2022 г. е
издадено оспореното писмо с изх. № 66-00-130 (л. 10 – 12), в което се сочи, че Агенцията
е администратор на ТРРЮЛНЦ, съвместно с „Информационно
обслужване“ АД, но дружеството, за което документите се отнасят, е администратор на личните
данни на физическите лица, съдържащи се в подаваните в Агенцията документи за
целите на вписването по смисъла на чл. 4, § 1, т. 7 от Регламента. Според
ответника Агенцията получава личните
данни на физически лица (съдружници, еднолични собственици на капитала и др.) от
дружеството и е длъжна да ги обработи по предвидения от приложимите нормативни
актове ред във вида, в който те са подадени, като впише заявените обстоятелства
и публикува онези от тях, за които това е предвидено. Документите се подават от
администраторите – търговски дружества във вид на файлове, поради което, твърди
ответникът, не съществува нито правна, нито техническа възможност те да бъдат
променяни от Агенция по вписванията (л. 11). Изложени са съображения, че изцяло
във фактическата власт на администратора – търговско дружество е да спази
изискването на Регламента, като предостави файлове на публично достъпните
документи, съдържащи лични данни на лицата, които не надхвърлят изискуемите по
закон (чл. 13, ал. 6, изр. второ от ЗТРРЮЛНЦ). Изтъква се, че при разглеждане
на заявлението длъжностното лице по регистрация дава възможност на заявителите –
администратори да представят подлежащите на обявяване актове със заличени лични
данни по реда на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ. Посочено е, че в качеството на
администратор на лични данни “***” ООД следва да предприеме
действия, съобразени с изискванията на принципите за минимализъм и
пропорционалност, уредени в чл. 5 на Регламента. Указана е възможността Г.В., като представляващ дружеството, да заяви
последващо обявяване на препис от дружествения договор със заличени лични данни, освен изискуемите
по закон, което ще позволи на Агенция по вписванията да предприеме действия за ограничаване
достъпа до личните ѝ данни в публичната част на ТРРЮЛНЦ.
По делото е приложена с
придружително писмо вх. № 1343/ 01.04.22 г. (л. 40) преписката по издаване на
оспорения акт.
Като доказателство е
прието писмо изх. № ППН-01-234#1/
05.04.22 г. на КЗЛД, с което се удостоверява, че към 05.04.22 г. пред Комисията
няма висящи или приключили производства между жалбоподателката и Агенция по
вписванията (л. 92)
Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Предмет на обжалване в настоящото производство е акт по смисъла на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД.
По делото не се спори, че дружественият договор на “***” ООД е обявен в ТРРЮЛНЦ с лични данни на жалбоподателката, достатъчни да я идентифицират.
С подаденото Заявление Г.В. е упражнила правото си на
изтриване на лични данни, изрично регламентирано в разпоредбата на чл. 17 от Регламента. Според тази разпоредба субектът
на данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него
лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие
без ненужно забавяне личните данни, когато е приложимо някое от посочените
по-долу основания: a) личните данни повече не са необходими за целите, за които
са били събрани или обработвани по друг начин; б) субектът на данните оттегля
своето съгласие, върху което се основава обработването на данните съгласно член
6, § 1, буква а) или член 9, § 2, буква а) от Регламента, и няма друго правно
основание за обработването; в) субектът на данните възразява срещу
обработването съгласно член 21, § 1 от Регламента и няма законни основания за
обработването, които да имат преимущество, или субектът на данните възразява
срещу обработването съгласно член 21, § 2 от Регламента; г) личните данни са
били обработвани незаконосъобразно; д) личните данни трябва да бъдат изтрити с
цел спазването на правно задължение по правото на Съюза или правото на държава
членка, което се прилага спрямо администратора; е) личните данни са били
събрани във връзка с предлагането на услуги на информационното общество по член
8, § 1 от Регламента. Единствените изключения от това правило са изчерпателно
изброени в чл. 17, § 3 от Регламента и те са, когато обработването е необходимо
за упражняване на правото на свобода на изразяването и правото на информация;
за спазване на правно задължение, което изисква обработване; по причини от
обществен интерес в областта на общественото здраве; за целите на архивирането
в обществен интерес или за установяването, упражняването или защитата на правни
претенции.
Неправилно ответникът е приел, че той има само качеството
на получател на данните и тяхното заличаване следва да се извърши по реда на
регистърното производство с представянето на нов екземпляр на подлежащия на
вписване акт със заличени от заявителя лични данни, съдържащи се в него. В тази
връзка съдът намира за ирелевантно за спора приложеното по делото Становище на
Комисията за защита на личните данни рег. № ПНМД-01-116(20)/2021, с което е
прието, че според Комисията Агенцията по вписванията се явява „получател“ на
данните на физическите лица и не разполага с правна възможност или правомощие,
служебно или по искане на субект на данни да ограничава оповестяването на вече
оповестени данни (л. 89)
Разпоредбата на чл. 2,
ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ сочи, че обстоятелствата и актовете по ал. 1 се обявяват без
информацията, представляваща лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламента,
с изключение на информацията, за която със закон се изисква да бъде обявена.
В случая обявеният
акт е дружествен договор на дружество с ограничена отговорност.
Според чл. 115, т. 3
от Търговския закон дружественият договор на такова дружество следва да съдържа
името, съответно фирмата и единния идентификационен код на съдружниците. В
случая се касае за съдружници, които са физически лица, поради което и с оглед
на посочената разпоредба те следва да бъдат индивидуализирани само с име.
Следователно по
силата на чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ личните данни, подлежащи на обявяване като
законово изискуем реквизит на дружествения договор, са имената на съдружниците.
Подлежащите на вписване
обстоятелства се заявяват по ред, регламентиран с чл. 13 от ЗТРРЮЛНЦ и Наредба
№ 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и
до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Разпоредбата на чл. 13,
ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ възлага на заявителя (лице по чл. 15 от същия закон)
задължение да представи подлежащия на обявяване акт съгласно изискванията на
закона, както и заверени преписи от актовете, подлежащи на обявяване в
търговския регистър, в които личните данни, освен тези, които се изискват по
закон, са заличени.
Според чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ, когато в заявлението или в приложените към него документи са посочени
лични данни, които не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица
са дали съгласието си за тяхното обработване от Агенцията и за предоставянето
на публичен достъп до тях.
Въведената с тази
норма презумпция за съгласие е в колизия с разпоредбите на чл. 4, § 11 и чл. 6,
§ 1, б. „а“ от Регламента, които се ползват с предимство пред нормите на
вътрешното законодателство, които им противоречат, по силата на чл. 249, § 2 от
ДЕО и чл. 5, ал. 4 от КРБ.
Първата норма
дефинира понятието „съгласие на субекта на данните“, като сочи, че „съгласие“ означава
всяко свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено указание за
волята на субекта на данните, посредством изявление или ясно потвърждаващо
действие, което изразява съгласието му свързаните с него лични данни да бъдат
обработени. Съответно разпоредбата на чл. 6, § 1, б. „а“ гласи, че
обработването е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне едно от
посочените условия, а именно – субектът на данните е дал съгласие за
обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели.
В този смисъл съгласието
не може и не следва да бъде презумирано. Недопустимо е администраторът на лични
данни да бъде освободен от задължението, вменено му с чл. 7, § 1 от Регламента,
съгласно който, когато обработването се извършва въз основа на съгласие,
администраторът трябва да е в състояние да докаже, че субектът на данни е дал
съгласие за обработването на личните му данни.
Представянето на дружествения
договор на дружеството за обявяване без заверен препис от него със заличени
данни не може да бъде определено като ясно потвърждаващо действие, което
изразява съгласието на определено лице да бъдат обработени свързаните с него лични данни. Ето защо, дори да не е представен такъв
препис, администраторът в изпълнение на законовата забрана по чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ и задължението си по чл. 7, § 1 от Регламента е длъжен да заличи данните
или преди обявяване на акта да изиска недвусмислено изразено съгласие от
субекта на данните.
След като съгласието
на субекта на данните не е изразено недвусмислено, то обработването им е
незаконосъобразно по арг. от чл. 6 и чл. 7, § 2 от Регламента.
Дори да се приеме
обратната теза, в каквато насока са мотивите, изложени в оспорения акт, то отказът
за заличаване на лични данни или поставянето на условие за извършване на това
действие противоречи на разпоредбите на чл. 7, § 3, пр. 1 и чл. 17, § 1, б. „б“,
пр. 1 от Регламента. Последните са категорични, че субектът на данни има право
да оттегли съгласието си по всяко време и да поиска от администратора изтриване
на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне. В тази хипотеза администраторът
е длъжен да изтрие данните без ненужно забавяне или да обоснове наличието на
някое от изключенията, предвидени с разпоредбата на чл. 17, § 3 от Регламента.
В случая със Заявление
до Агенцията по вписванията жалбоподателката изрично е поискала изтриване на
личните ѝ данни, обявяването на които не е изискуемо със закон, като е
заявила ясно и недвусмислено, че дори да е презумирано съгласието ѝ за
обработването им, то тя го оттегля, поради което за администратора на лични
данни не е съществувало никакво съмнение каква е била волята на субекта на
данни.
Вместо да изпълни
задължението си да изтрие данните незабавно, ответникът е указал необходимостта
от представяне на заверен препис от дружествения договор, в който личните
данни, освен изискуемите по закон, са заличени, с което е направил недопустимо
смесване между регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ и предвидените в
чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 производства по реализиране на конкретни
права от субектите на данни.
Жалбоподателката е подала Заявление в лично качество,
т.е. като субект на данни по смисъла на чл. 4, § 1 от Регламента, а не в
качеството си на представляващ търговското дружество. В това си качество тя
разполага с правата по чл. 15 – 22 от Регламента, едно от които е и правото на
изтриване по чл. 17, § 1 от същия Регламент. Процедурата по този параграф е
самостоятелна и различна от регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ. Задължението
за действие е вменено не на субекта на данни, упражнил свое гарантирано право,
а на администратора на лични данни съобразно чл. 17, § 1, б. „б“, пр. 1 от Регламента, поради
което незаконосъобразно Агенцията е указала необходимостта от подаване на
заверен препис от дружествения договор със заличени лични данни.
При наличието на
изрично заявено оттегляне на съгласието и при липсата на някое от изключенията,
предвидени в чл. 17, § 3 от Регламента, ответникът в нарушение на императивните
разпоредби на чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ и чл. 17, § 1, б. „б“ от Регламента е
отказал да изтрие/заличи публикуваните лични данни на жалбоподателката извън
трите ѝ имена.
С оглед изложеното процесното
писмо се явява неправилно и незаконосъобразно като противоречащо на материалния
закон, поради което следва да бъде отменено. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК
преписката следва да бъде изпратена на Агенция по вписванията като
администратор на лични данни за ново произнасяне по Заявлението съобразно указанията
по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение.
Предвид изхода от
спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателката има право на
разноски по делото. Основателно е възражението на ответника за прекомерност на
заплатеното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00
лв. (л. 112). Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради
което и с оглед обема на извършената адвокатска защита разноските в тази им
част следва да бъдат намалени до законоустановения минимум от 500.00 лв.
(петстотин лева) съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като ответникът бъде осъден да заплати на
жалбоподателката разноски в общ размер на 510 лв. (петстотин и десет лева).
Водим от изложеното, както
и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Добрич, Първи състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Г.К.В.,
с ЕГН **********,*** писмо изх. № 66-00-130/ 09.03.2022 г. на Агенция по вписванията,
представляващо изричен отказ да уважи нейно Заявление рег. № 66-00-130/ 11.02.2022
г. за изтриване на личните ѝ данни, съдържащи се в публикувания дружествен
договор на „***“ ООД в полето „Актуален учредителен акт” в Търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
ИЗПРАЩА делото като преписка на администратора
на лични данни - Агенция по вписванията, за ново произнасяне по Заявлението на Г.К.В. в сроковете по чл. 12, §
3 от Регламент (ЕС) 2016/679, при спазване на
указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към
настоящото решение.
ОСЪЖДА
Агенция по вписвания да заплати на Г.К.В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***-ти септември № 62, ет. 7, ап. 27, сумата от 510 лв. (петстотин и десет лева), представляваща
разноски по делото за първата инстанция.
Решението може да се оспорва
с касационна жалба чрез Административен съд – Добрич пред Върховния
административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: