РЕШЕНИЕ
№575
03.06.2020 г., гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова
въззивно гражданско дело № 987 по
описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437 ГПК.
Образувано е по жалба на взискателя Т.О., естонски
гражданин, роден на *** г., с персонален № 38604290295, чрез пълномощника адвокат
Мария Желева, съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Скайлер“ № 3, ет. 1, против
действията на ДСИ при Районен съд – Бургас по изпълнително дело № 305/2015 г.,
обективирани в постановление от 21.02.2020 г. за прекратяване на изпълнителното
дело.
В жалбата се твърди, че по изпълнително дело № 305/2015
г. на ДСИ при Районен съд – Бургас е било издадено удостоверение, въз основа на
което жалбоподателят е бил присъединен като взискател по изпълнително дело №
52/2015 г. на ДСИ при Районен съд – Несебър. Посочва се, че на 03.04.2018 г.
взискателят е подал молба за извършване на опис и продан на вещи на длъжника,
които са били насрочени за 22.05.2018 г. Поддържа се, че не са налице основания
за прекратяване на делото по перемпция, доколкото производството е присъединено
по такова, по което се извършват действия. Моли за отмяна на обжалваното
постановление на прекратяване. Представя писмени доказателства.
В законовия срок по чл. 436, ал. 3 ГПК по делото не са
постъпили писмени възражения от длъжника „Ел Ен Ди“ ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. Бургас, ул. ,,Сердика" № 2Б, ет. 1, който е
получил препис от жалбата на основание чл. 50, ал. 2 ГПК.
Съобразно
чл. 436, ал. 3 ГПК ДСИ Кольо Кръстев е изложил мотиви по обжалваните действия,
с които оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи, че са налице основанията
за прекратяване на изпълнителното дело поради бездействие на взискателя, чието последно
искане по делото е направено на 24.11.2015 г.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от
легитимирано лице, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и против
подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Изпълнително
дело № 305/2015 по описа на ДСИС при Районен
съд – Бургас е образувано на 17.06.2015
г. по молба на взискателя Т.О. въз основа на изпълнителен лист № 2669/21.05.2015
г. по гр. д. № 1915/2014 г. на Районен
съд – Бургас срещу длъжника „Ел Ен Ди“ ЕООД, за заплащане на сумата от 120 лв., представляваща разноски пред Бургаски окръжен съд, и за сумата от 500
лв., представляваща разноски пред ВКС.
На
22.06.2015 г. по искане на взискателя са изпратени запорни съобщения за
налагане на запор на банковите сметки на длъжника в ,,Юробанк България“ АД,
,,ПИБ“ АД и „ТБ Инвестбанк“ АД, но по делото няма постъпили суми от наложените
запори.
На
25.11.2015 г. по молба на взискателя е издадено удостоверение на основание чл.
456 ГПК за присъединяване по изпълнително дело № 52/2015 г. по описа на ДСИ при
Районен съд – Несебър. Това е било последното искане на взискателя по изпълнително
дело № 305/2015 по описа на ДСИ при Районен съд
– Бургас.
Сред
приложените от жалбоподателя писмени доказателства се намира молба на
взискателя Т.О. за „присъединяване на вземане на кредитор“ към изпълнително
дело № 52/2015 г. на ДСИ при Районен съд – Несебър поради това, че имуществото
на длъжника „Ел Ен Ди“ ЕООД, от което ще се удовлетворява взискателят се намира
в гр. Несебър, както и с оглед съществуващото вече между същите страни
изпълнително дело. Приложена е и молба от
03.04.2018 г., адресирана до ДСИ при Районен съд – Несебър по изпълнително дело
№ 52/2015 г., с която взискателят Т.О. е поискал извършването на опис и продан
на вещи, собствени на длъжника „Ел Ен Ди“ ЕООД и находящи се на адреса му на
управление в гр. Бургас. Представено е уведомление от 25.04.2018 г. от СИС при
Районен съд – Бургас по изпълнително дело № 20182120400267, с което Т.О. се
известява, че по негово искане на 22.05.2018 г. в 10:30 ч. ДСИ при БРС ще
пристъпи към принудително изпълнение по посоченото изпълнително дело с длъжник
„Ел Ен Ди“ ЕООД, като е насрочено извършването на опис на движими вещи,
находящи се по седалището на длъжника в гр. Бургас. Приложен е още протокол за
опис на движимо имущество от 22.05.2018 г. по изпълнително дело № 267/2018 г.
на ДСИ при Районен съд – Бургас, в който е констатирано, че длъжникът не
притежава имущество на посочения адрес, поради което опис не е извършен.
С
постановление от 21.02.2020 г. ДСИ при Районен съд – Бургас е прекратил изпълнително дело №
305/2015 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради това, че
в продължение на две години взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство
се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за
издръжка. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти (т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015
г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Установява се по делото,
че в продължение на повече от две години взискателят Т.О. не е поискал
извършването на изпълнителни действия по изпълнително дело № 305/2015 по описа на ДСИ при Районен съд – Бургас, чието
прекратяване по перемпция се обжалва. Този извод не се разколебава от обстоятелствата,
че взискателят е поискал извършването на опис и продан на вещи на длъжника по
друго изпълнително дело (№ 52/2015 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Несебър),
които са били насрочени по трето изпълнително дело (№ 267/2018 г. на ДСИ при
Районен съд – Бургас). Предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК следва да
се преценяват поотделно за всяко изпълнително дело.
По отношение на основния
довод на жалбоподателя, че „производството е присъединено по такова, по което
се извършват действия“, следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 456 от ГПК не предвижда възможност за присъединяване на изпълнителни дела, а само
възможност на взискател по едно изпълнително производство да се присъедини към
друго такова, като това не води до обединяване на отделните изпълнителни
производства, които продължават да съществуват самостоятелно (така Решение № 48/17.09.2018
г. по дело №7 6/2018 на ВКС, ГК, IV г. о.).
По изложените
съображения следва да се приеме, че са налице предвидените в чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство. Ето защо съдът намира, че не са налице
основания, които да обосноват отмяна на обжалваното действие на ЧСИ, поради
което жалбата следва да бъде оставена без уважение.
На основание чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК решението не
подлежи на обжалване, поради което е окончателно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
на взискателя
Т.О., естонски гражданин, роден на *** г., с персонален № 38604290295,
чрез пълномощника адвокат Мария Желева, съдебен адрес: гр. Пловдив, ул.
„Скайлер“ № 3, ет. 1, против действията на ДСИ при Районен съд – Бургас по
изпълнително дело № 305/2015 г., обективирани в постановление от 21.02.2020 г. за
прекратяване на изпълнителното дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.