Решение по дело №438/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 282
Дата: 28 февруари 2023 г.
Съдия: Петър Теодосиев
Дело: 20221100900438
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 4 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 282
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-15, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Теодосиев
при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова
като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Търговско дело №
20221100900438 по описа за 2022 година
Предмет на делото са предявени от „А.Б.“ ЕООД срещу И. П. П. при условията на
обективно кумулативно съединяване:
1) осъдителен иск с правно основание чл. 365, ал. 1, вр. чл. 101 ЗЗД за сумата 294 195,54 лв.
– непогасени вноски, дължими съгласно споразумение от 05.05.2016г. за разсрочване на
задължения на „А.“ ООД към „А.Б.“ ЕООД и встъпване на И. П. П. в задълженията на „А.“ ООД;
2) осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 55 325,11 лв. –
лихви за забава, изтекли върху главното вземане в периода от 16.03.2019г. до 20.01.2021г.
Според твърденията в исковата молба платени са първите 27 вноски по споразумението,
останалите 30 вноски с падежи от 15.01.2019г. до 15.05.2021г. не са платени, а задължението за
плащането им е станало предсрочно изискуемо на 15.03.2019г. с неплащането на три погасителни
вноски съгласно чл. 6.10 и 6.11 от споразумението от 05.05.2016г.
Ответникът И. П. П. оспорва исковете с възражения, че: 1) предсрочната изискуемост не
може да настъпи автоматично, а като последица от изявление на кредитора до длъжниците,
каквото не е получавано преди подаване на исковата молба; 2) от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост не се дължи частта от погасителните вноски по споразумението,
представляваща размер на уговорени възнаградителни лихви за период след тази дата; 3) встъпил е
в задълженията като поръчител на главния длъжник „А.Б.“ ЕООД и отговорността му е погасена
съгласно чл. 147 ЗЗД.
Процесното споразумение от 05.05.2016г., което е сключено между „А.Б.“ ЕООД, „А.“
ООД и И. П. П. и е прието като писмено доказателство по делото, обективира съгласие на
страните, че „А.“ ООД има изискуеми и неплатени задължения към „А.Б.“ ЕООД в общ размер
486 922,08 лв., чието изпълнение се разсрочва на 57 погасителни вноски с падежи от 25.06.2016г.
до 15.06.2021г. и с размери, които са посочени в погасителен план към споразумението (също
приет като писмено доказателство по делото) и включват части от главницата и лихви в
1
уговорения в чл. 5.1 от споразумението размер 7% годишно, дължими върху непогасената
главница към датата на съответната погасителна вноска.
В описаната му част споразумението представлява договор за спогодба по смисъла на чл.
365, ал. 1 ЗЗД за уреждане на отношенията между „А.Б.“ ЕООД и „А.“ ООД, възникнали от
доставки на продукти, за чието изпълнение са издадени приетите като писмени доказателства по
делото фактури №509501/02.12.2015г., №512833/14.12.2015г., №523909/28.01.2016г. и
№525300/02.02.2016г.
Със споразумението от 05.05.2016г. е постигнато и съгласие, че И. П. П. встъпва в
задълженията на „А.“ ООД и отговаря към „А.Б.“ ЕООД за изпълнението им като солидарен
длъжник при условията, уговорени в споразумението.
В тази част споразумението представлява договор за встъпване в дълг по чл. 101 ЗЗД.
Безспорно е между страните, че първите 27 вноски по споразумението с уговорени падежи
в периода от 25.06.2016г. до 15.12.2018г. са платени изцяло.
Доказателства, но и твърдения за плащане в пълно или частично погашение на
задълженията за останалите 30 вноски с падежи от 15.01.2019г. до 15.05.2021г. не са ангажирани в
производството по делото.
Общият размер на тези задължения за погасителни вноски възлиза на сумата 294 195,54 лв.,
от която според уговореното в погасителния план към споразумението задълженията за погасяване
на главница са в общ размер 268 770,16 лв., а задълженията за плащане на договорни лихви са в
общ размер 25 425,38 лв.
С клаузата на чл. 6.10 от споразумението е предвидено, че при забава в плащането на
погасителна вноска, продължила повече от три месеца, както и при забава в плащането на три
поредни погасителни вноски, цялото остатъчно задължение по споразумението става незабавно
предсрочно изискуемо, а с клаузата на чл. 6.11 от споразумението е предвидено, че предсрочната
изискуемост при забава на плащанията настъпва автоматично, без да е необходима размяна на
изявления или уведомления между страните.
Неизпълнението на задълженията на длъжниците по споразумението за плащане на
погасителните вноски с падежи 15.01.2019г., 15.02.2019г. и 15.03.2019г. покрива хипотезата на
второто от алтернативно предвидените в чл. 6.10 от споразумението от 05.05.2016г. основания за
настъпване на предсрочна изискуемост на разсрочените задължения по споразумението, като в
приложение на цитираната клауза и клаузата на чл. 6.11 от споразумението задълженията по
споразумението са станали предсрочно изискуеми на 16.03.2019г.
Възраженията на ответника, че за настъпване на предсрочната изискуемост е необходимо и
изявление от кредитора до длъжниците, са мотивирани с разрешението, дадено в т. 18 от
тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по тълк.д. №4/2013г. на ВКС, ОСГТК, но видно от
мотивите на цитираното тълкувателно решение, същото касае именно и само хипотезите на
предсрочна изискуемост на вземания по кредитни правоотношения, регулирани от разпоредбата на
чл. 60, ал. 2 ЗКИ, а правоотношенията между страните по делото, по повод на които е сключено
процесното споразумение от 05.05.2016г., нямат такъв характер.
Възраженията на ответника, че задълженията му по процесното споразумение са погасени
поради изтекъл преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 ГПК, също са неоснователни, тъй като
съдържанието на споразумението обективира изрично съгласие на ответника за ангажиране на
2
отговорността му за изпълнение на задълженията на „А.“ ООД като солидарен длъжник при
условията на чл. 101 ЗЗД, а не при условията на чл. 138 ЗЗД.
Основателни се явяват възраженията на ответника, че последиците от настъпване на
предсрочната изискуемост на задълженията по процесното споразумение не включват и
задължения на длъжниците за плащане на договорни лихви за периода след датата на предсрочната
изискуемост на задълженията по споразумението.
Основният предмет на споразумението е разсрочването на плащането на признатите с него
изискуеми задължения за главница в общ размер 486 922,08 лв. в периода на уговорените
погасителни вноски, а основанието на предвиденото със споразумението задължение за плащане
на договорни лихви върху главницата в посочения период и включването на тези лихви в
размерите на погасителните вноски е именно отлагането на изпълнението на задълженията за
главница в периода на разсрочването.
Самите лихви са уговорени с клаузите на чл. 5 от процесното споразумение и погасителния
план към него по начин (с уговаряне на годишен лихвен процент в чл. 5.1 от споразумението и
размери на главниците и лихвите, дължими към падежите на всяка от погасителните вноски
съгласно погасителния план), който предпоставя, че при предсрочно погасяване на задълженията
за главница или при предсрочна изискуемост на цялото задължение за главница основанието на
задължението за договорни лихви отпада, като във втората хипотеза (какъвто е и процесният
случай) от датата на предсрочната изискуемост на задължението за главница върху това
задължение не се дължи договорна лихва по чл. 6.10 от споразумението в уговорения с клаузата
размер (7% годишно), а лихва за забава по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД в определения по реда на чл. 86,
ал. 2 ЗЗД по-висок размер (който съгласно ПМС №426 от 18.12.2014г. е минимум 10% годишно).
По изложените съображения задълженията на ответника за погасителни вноски по
процесното споразумение не включват и частта от тези вноски, която съгласно погасителния план
към споразумението представлява договорни лихви за периода след 15.03.2019г. и според
посочените в погасителния план размери възлиза на общата сума 20 860,19 лв.
Така предявеният осъдителен иск за непогасени вноски, дължими съгласно споразумението
от 05.05.2016г., се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата 273 335,35 лв., като за
разликата до предявения размер от 294 195,54 лв. подлежи на отхвърляне.
Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД в забава по отношение на главните задължения за погасителни
вноски с падежи до 15.03.2019г. длъжниците по споразумението са изпаднали на падежите на
съответната вноска, а по отношение на останалите задължения – на 16.03.2019г., когато е
настъпила предсрочната изискуемост на всички задължения по споразумението.
Лихвите за забава, изтекли върху главното вземане на ищеца в установения му по делото
размер от 273 335,35 лв. в периода от 16.03.2019г. до 20.01.2021г., за който е предявен акцесорният
иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, изчислени по реда на чл. 86, ал. 2 ЗЗД, вр. ПМС
№426 от 18.12.2014г., възлизат на сумата 51 402,22 лв.
Искът за лихви следва да бъде уважен до посочения размер и подлежи на отхвърляне за
разликата до пълния му предявен размер от 55 325,11 лв.
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да
възстанови част от разноските, които ищецът е направил за предявените искове, съразмерна на
уважената част от исковете.
3
При изложените съображения Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. П. П. с ЕГН ********** и адрес гр. Ботевград, бул. **** да заплати на „А.Б.“
ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ****, София Еърпорт
център – Офис сграда А2, ет. 1, офис 124 на основание чл. 365, ал. 1, вр. чл. 101 ЗЗД сумата
273 335,35 лв. – непогасени вноски, дължими съгласно споразумение от 05.05.2016г. за
разсрочване на задължения на „А.“ ООД към „А.Б.“ ЕООД и встъпване на И. П. П. в задълженията
на „А.“ ООД, ведно със законната лихва от 20.01.2021г. до изплащането на сумата, на основание
чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД сумата 51 402,22 лв. – лихви за забава, изтекли върху главното вземане в
периода от 16.03.2019г. до 20.01.2021г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 20 848,71 лв. –
съдебни разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 365, ал. 1, вр. чл. 101 ЗЗД за
разликата над 273 335,35 лв. до предявения размер от 294 195,54 лв., а иска с правно основание чл.
86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за разликата над 51 402,22 лв. до предявения размер от 55 325,11 лв.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4