Р Е Ш Е Н И Е
№ 260060/25.05.2021
г., гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АПЕЛАТИВЕН СЪД
- ВАРНА, наказателно отделение
Двадесет и
пети март две хиляди и двадесет и първа година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ
СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
при секретаря
Соня Дичева
и с участието
на прокурора Иван Т.
разгледа
докладваното от съдия Даскалова
ВНОХД № 26 по
описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Предмет на
въззивната проверка е правилността на присъда № 65, постановена на 17.12.2020
година от Окръжен съд, гр.Варна по НОХД № 1217/2020 г., с която подсъдимият М.С.П.
е признат за виновен в това, че на 06.10.2018 г. в гр.Дългопол,
обл.Варна умишлено умъртвил С. П.С., като убийството е извършено при
превишаване пределите на неизбежната отбрана. За това престъпление на подс.П.
на основание чл.119 вр. чл.115 и чл.54 от НК
е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок
от две години и шест месеца при първоначален строг режим.
Съдът
на основание чл.68, ал.1 от НК е привел в изпълнение
наказанието, наложено на подсъдимия П. по НОХД № 31/2016 г. на Районен съд,
гр.Велики Преслав, а именно лишаване от свобода за срок от една година и два
месеца, при първоначален строг режим.
Съдът е осъдил подсъдимия П.
да заплати на М.Р.С. и на М.Д.П. суми в размер на по 90 000 лв. за причинените
им неимуществени вреди в резултат от престъплението по чл.119 вр. с чл.115 НК,
като над тези размери е отхвърлил предявените искове.
Съдът е осъдил подсъдимия П.
да заплати на Н.П.П., Н.П.С. и Р.П.С. суми в размер на по 20 000 лв. за
причинените им неимуществени вреди в резултат от престъплението по чл.119, вр.
с чл.115 НК, ведно със законната лихва, считано от момента на извършване на
деянието 06.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като над тези
размери е отхвърлил предявените искове.
Подс.П. е
осъден да заплати държавна такса
върху уважените размери на гражданските искове, както
и направени по делото разноски в досъдебната фаза и в съдебната
фаза.
Съдът се е
произнесъл относно съдбата на веществените доказателства по делото.
Недоволен от
така постановената присъда е останал подс.П., който я е
обжалвал чрез неговия защитник адв.И. с оплаквания
за неправилност и незаконосъобразност.
Искането е за отмяна на присъдата и оправдаването на подсъдимия.
Във въззивните
жалби на частните обвинители Н.С.П., чрез особения й представител адв.Д. и на М.Д.П.
чрез адв.Ф. са наведени оплаквания за несправедливост на наложеното наказание
лишаване от свобода и са направени искания за изменение на присъдата и
увеличаване размера на това наказание.
В съдебно
заседание представителят на ВАпП изразява становище за неоснователност на
въззивните жалби. Счита, че присъдата, постановена от ВОС е правилна и
законосъобразна, а наложеното наказание – справедливо.
В съдебно
заседание адв.Д., повереник на гражданския ищец и частен обвинител Н.С.П.
поддържа въззиввата си жалба и моли за изменение на присъдата и
увеличаване размера на наложеното наказание лишаване от свобода.
В съдебно
заседание адв.Ф., повереник на гражданския ищец и частен обвинител М.Д.П.
поддържа жалбата си и моли за увеличаване размера на наложеното наказание
лишаване от свобода.
В хода на
съдебните прения защитникът на подс.П., адв.И. поддържа жалбата и допълнителните
писмени съображения към нея. Счита, че присъдата е неправилна, и
незаконосъобразна и моли за отмяна на присъдата и оправдаването на подсъдимия.
Подс.П. моли
да бъде оправдан.
Варненският
апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди
изложените от страните съображения и като сам служебно провери правилността на
присъдата, намери следното:
От фактическа
страна е установено, че:
Подсъдимият
М.П. ***. В резултат на претърпяно ПТП преди години, лявата му ръка била
напълно неподвижна, а с дясното си око невиждал. Бил освидетелстван с 96%
неработоспособност. С времето М.П. успял да придобие и развие способността да
се обслужва и грижи за себе си сам. Той управлявал лек автомобил „Фолксваген
Голф" с peг. № А 7715 АТ.
Подсъдимият
П. работел сезонно в КК „Слънчев бряг", като летните месеци живеел там. В
гр.Дългопол пребивавал през зимните месеци, през другото време се връщал за по
няколко дни, за да подържа имота си.
Подсъдимият
П. имал три деца, едно от които дъщеря му - свид. Р.М.С. преди години живяла на
семейни начала с пострадалия С. П.С.. От съвместния си живот, преди раздялата
им през 2014 г., им се родили две дъщери – М., родена на *** г., която и не
била припозната от С. и Н., родена на *** г. След раздялата, Р. С. живяла
известен период при подсъдимия, но след това през 2016 г. напуснала страната и
се установила във Великобритания.
С. С.
живеел с майки си – свид. М.Д.П., като децата му останали да живеят при него,
макар и непълнолетната по това време М. да била настанена в дома на баба си по
съдебен ред. С. С. и Р. С. поддържали контакт по телефон и чрез социалните
мрежи. С времето отношенията им се влошавали като С. бил убеден, че подс. П. е
виновен за раздялата му със свид. Р. С.. Особено раздразнен С. С. се почувствал
след като Р. С. обявила, че се е омъжила. Комуникацията от негова страна
станала изпълнена с обидни думи по неин адрес.
През
2018 г. С. нямал постоянна работа и изпитвал финансови затруднения. Започнал
все по-често да търси свид. С., като я молел да му прати пари за децата. По
това време голямата им дъщеря М. ***, където живеела на квартира, а малката
учела в гр. Дългопол. Подсъдимият и С. не поддържали никакви контакти, като
подс. П. не се интересувал от внучките си и не контактувал с тях.
Есента
на 2018 г. подс. П. организирал ремонт на покрива на къщата си в Дългопол
имайки намерение след това да се върне в кк Слънчев бряг. В този период - края
на месец септември и началото на месец октомври, изпитвайки сериозни финансови
затруднения, пострадалият С. започнал да търси начин да осъществи контакт с
подс. М.П., тъй като бил убеден, че в него се намират обеци, които той бил
подарил на бившата си жена и искал да си ги вземе. По този повод разговарял със
съседа на подсъдимия - свид. г.г., който му казал, че П. се е върнал и в
момента е в гр. Дългопол. След няколко дни разговарял и със свид. Т.Т., като
обяснил и на него че иска да си вземе обеците от подсъдимия и помолил да му
даде телефонният му номер. Свид. Т. преценил, че Ст. С. е доста изнервен и
умишлено не му го дал. След разговора св. Т. се обадил на подс. П. и му казал,
че бившият му зет го търси. М.П. благодарил на Т. и му заявил, че вече няма
нищо общо със С. и семейството му.
На
04.10.2018 г. пострадалият С. от телефон с абонатен № ********** се опитвал да
се свърже със св. Р. С. по телефон с абонатен № **********, но последната не
приемала разговорите. Започнали обаче да си разменят съобщения чрез
„Месинджър", в които той настоявал тя да вземе дъщеря им Н. в Англия, тъй
като нямал финансова възможност да се грижи за детето, а предстояла зима и
нямал дори дърва за огрев. Последното съобщение, което С. изпратил същия ден
към свид.С. било: „Баща ти ще обере пешкира чудя се как да се драча с него
Надето заради него е в мизерия за Надето съм готов на всичко ще чуеш за баща ти
какво го правя". В последствие свид. С. в телефонен разговор казала на
баща си, че С. отправял заплахи към нея по повод дадени от нея преди години /20
лева/ на баща си. Подсъдимият я успокоил, че няма никакви пари да връща, като
споделил още, че С. от една седмица търсел него и телефонния му номер.
На
06.10.2018 г. между 9-10 часа М.П. отишъл с колата си до хранителен магазин в
гр. Дългопол, ул."Никола Обретенов" № 41. Бил облечен с черна
поларена горница, под нея със сива тениска с къс ръкав и обут в сиво-черни
джинси. От там купил замразени пилешки бутчета и хляб и се прибрал в дома си.
Сложил да вари пилешките бутчета на газов котлон в двора на къщата. За да ги
раздели използвал черен автоматичен сгъваем нож, който в последствие прибрал в
десния си джоб. Газта в бутилката обаче свършила и подс. П. се качил в
автомобила си и отпътувал към бензиностанция „Акера - запад". За времето
от 11:12 до 11,15 ч., заредил бутилката с газ и отпътувал обратно. Пристигайки,
прибрал автомобила в гаража, като го паркирал с предна част в посока към изхода
на гаража, който бил на самата улица. След това пренесъл бутилката с газ до
външната мивка в двора, където готвел и се върнал в гаража, за да затвори
вратите му. В този момент видял, че С. спира автомобила си „Форд Фокус" с
peг. № В 9541 НС, сив на цвят, на улицата пред гаража. С. С. слязъл от
автомобила и се насочил към подс. П., който бил до лявата гаражна врата. С. бил
облечен с пуловер със синьо-зелени и черни райета с дълъг ръкав и обут с
тъмносини дънки и сиви обувки на дупки. Докато вървял към П., С. му казал, че е
дошъл да си иска обеците, които преди години бил подарил на дъщеря му. Той
искал П. или да му върни обеците, или да му даде пари като равностойност. П.
отрекъл да дължи пари и предложил да отидат в полицията, като междувременно се
придвижвал към вътрешността на гаража. С. обвинил подсъдимия, че е виновен за
раздялата им с дъщеря му. Стигайки до предната лява част на паркирания
автомобил, С. нанесъл с юмрук удар в теменнотилна област на главата. От удара П.
паднал на земята, на лявата си страна, до левия калник на автомобила. П.
започнал да вика за помощ. В следващия момент С. го хванал през кръста, за да
го изправи. Междувременно П. извадил от джоба си ножа и го отворил. Последвала
борба, по време на която подс.П. успял да пореже пръстите на дясната ръка на
пострадалия и да му нанесе общо четири удара с ножа. Два от ударите попаднали в
задната повърхност на лявата предмишница, а един - в дясната предмишница.
Подсъдимият успял да се освободи от захвата на С., завъртял тялото си и нанесъл
удар в лявата гръдна половина. С. разбирайки, че е намушкан, залитайки излязъл
от гаража и тръгнал към колата си. Подсъдимия го последвал, като държал ножа в
ръката си, което било видяно от съседите му свид. К.П. и Р. В., които излезли
на улицата чувайки виковете за помощ преди това. И двете го възприели като
изнервен. Междувременно пострадалия привел в движение автомобила си и отпътувал
към ЦСМП - Варна, филиал Дългопол.
Свид.
Р.В. попитала подс.П. кой е този мъж, на което последният отговорил, че е
бившия му зет и искал да си върне жената. Стигайки до сградата на ЦСМП
пострадалия излязъл от автомобила залитайки и достигнал до входните врати на
болничното заведение, където паднал по гръб. На помощ му се притекли намиращите
се в близост свидетели Л.И. и С. С.. Последният попитал пострадалия какво се е
случило, но той не отговорил, а само дишал тежко, като по лицето му имало кръв.
Свидетелят С. С. надигнал тениската на пострадалия и видял, че по корема му
също имало кръв. Отишъл до автомобила на С., който не бил заключен, за да
потърси вода, но не намерил. Върнал се отново при него и видял, че ключовете за
автомобила са на земята, взел ги, заключил автомобила и ги оставил на тавана.
След това свидетелят отишъл до спешния кабинет и съобщил на свид. М. Т.
-дежурен медицински фелдшер, че в двора на филиала, до задните стълби има
паднал човек. Свид. М. Т. веднага изтичал в двора, като извикал и дежурния
лекар - свид. С.Д.. Лекарският екип предприел реанимационни действия по
отношение на С. - сърдечен масаж и обдишване с амбу. Те поставили на пострадалия
и ампула адреналин в сърдечния мускул, но състоянието му не се променило.
Качили го на носилка и го преместили в линейката, където продължили обдишването
и сърдечния масаж, но въпреки проведените реанимационни действия С. починал. В
11,35 ч. свид. С.Д. подала сигнал в РУ - Провадия, след което двамата със свид.
М. Т. заключили линейката, заедно с тялото на С. в нея, и се прибрали в
медицинския център. Сигнал на тел. 112 за случилото малко преди това бил
подаден и от свид. Д.Д. в 11:32 часа.
След
като пострадалият напуснал гаража на П., той затворил вратите и отишъл в двора
на къщата. Измил ножа на външната мивка, качил се на втория етаж и го оставил
на масата в една от стаите сред други ножове. В 11:50 ч. му се обадил свид. С. С.,
който му казал, че някой е пребил бившия му зет. Подсъдимият отговорил, че той
го е направил и приключил разговора, като казал, че има работа. В 11:57 ч.
свид. С. отново позвънил на подсъдимия и му казал, че С. е починал. В разговор
между подсъдимия иницииран от него и свид. Р. С., П. й казал, че бил нападнат,
съборен с юмруци, че е викал за помощ но никой не е дошъл и че отива да се
предаде в полицията. Без да се преоблича, но тъй като бил обут с джапанки,
подсъдимия ги заменил с маратонки и отпътувал към полицейския участък в гр.
Дългопол. Когато пристигнал, установил, че участъка бил заключен. По същото
време покрай участъка спрял автомобила си и свид. Ж.Д.. Последният преди това
бил в болницата, разбрал за смъртта на С. и също искал да уведоми полицията.
Свид. Д. казал на подс. П., че някой е намушкал С., при което той му отговорил,
че С. го е нападнал, а след това П. потеглил към районното управление в гр.
Провадия.
Същия
ден, свид. Я.Я. - инспектор в РУ Провадия бил дежурен по произшествия. Около
11:40 ч. му бил предаден сигнал, че мъж с прободна рана е потърсил помощ в ЦСМП
Дългопол и докато му била оказвана помощ починал в линейката. Свидетелят Я.
изпратил на място автопатрул, който да запази местопроизшествието. Малко по -
късно му било предадено, че починалият е С. П. ***, когото полицейският
служител познавал, като зет на подс. М.П. по прякор „Шотко". В 12:10 ч.
свид. Я. излязъл на служебния паркинг пред РУ Провадия, за да тръгне към
местопроизшествието, но в този момент подс. П. паркирал автомобила си на
паркинга срещу районното управление. След това излязъл от автомобила и се насочил
към свид. Я. и му разказал какво се е случило. Сред първите действия по
разследването било извършено и освидетелстване на подсъдимият М.С.П. с негово
съгласие. В хода на същото било установено, че е облечен с черна поларена горница
с надпис в предна лява част „Elitfonster" с петна от прах по левия ръкав в
областта на лакътя и рамото. В предна част със зацапвания кафяви на цвят. Под
нея бил облечен със сива на цвят тениска с етикет с надпис „ В & С", с
осем на брой червеникави петна в предна част. Обут бил със сиво - черни джинси
със зацапвания с червеникава течност по ляв крачол предна и задна част.
Зацапвания с червеникавокафява течност били констатирани и по задна част на
десен крачол в областта на прасеца и външна част в областта на коляното. Обут
бил с бели маратонки. В областта на главата по тилната област, в ляво и дясно и
областта на дясното слепоочие и дясно око били установени зацапвания с
червеникава течност. Червеникави зацапвания били намерени и по пръстите на
лявата ръка.
Били
иззети обтривки от констатираните зацапвания и поднокътно съдържимо от лява и
дясна ръка. Подсъдимият предал доброволно дрехите, с които бил облечен. В дома
му, двора и пристройките бил извършен оглед на местопроизшествие. По време на
същия били установени петна с червеникавокафяви на цвят, разположени на
различни места по бетонна настилка пред гаражната врата и в гаражното
помещение. Дъговидно зацапване в червеникав цвят било открито от вътрешна
страна на дървена врата разположена в дясна част на гаражното помещение,
отвеждаща към двора на къщата. В двора зад външната врата била установена
бетонна мивка, в чийто десен плот били разположени газова бутилка в червен
цвят, метален котлон и жълта тенджера пълна с течност и пилешки бутчета. Пред
входната врата на втори етаж от къщата били намерени чифт гумени джапанки, в
тъмен цвят, със зацапвания по предна част на лява джапанка. На правоъгълна маса
разположена зад входна врата на помещение, обособено като спалня, били намерени
един до друг три ножа: нож с кафява дръжка с обща дължина 20 см., с дължина на
острието 9 см, с надпис по същото „Min sheng", с ширина 2,5 см. в най-
широката част; черен на цвят нож в сгънато положение с дължина 11,5 см., с
дължина на острието 8,5 см, в режещата част и в горна част 9,5 см; обща дължина
на ножа 20 см., с надпис на острието „Stainless" и нож с черна пластмасова
дръжка с дължина на острието 10,4 см и обща дължина 22 см., с ширина в най-
широката си част 1,5 см., с надпис по острието „TRAMONTINA".
Същият
ден бил извършен оглед на лекия автомобил „Фолксваген Голф" с peг. № А
7715 АТ, по време на който били установени по преден капак на автомобила, горна
част, между монтирани пръскалка на площ - 39 см. дължина и 9 см. ширина
засъхнали капчици червеникави на цвят с различен размер и форма; на разстояние
60 см. от ляв ръб на капака и 40 см. от горен ръб била намерена засъхнала точка
червена на цвят и под нея на площ 90см. х 56см. били намерени червеникави
зацапвания, засъхнали в посока наляво и напред към преден ляв фар, в по-голямата
си част с ивицовидна форма; на разстояние от десен ръб на капака и височина 30
см. от горен ръб били намерени червеникави зацапвания в неправилна форма;
засъхнали червеникави петна с различен размер и форма били намерени по предна
част на бронята на автомобила, по регистрационния номер и по маската на
автомобила.
В
хода на разследването бил проведен оглед на трупа на С. С. в зала за аутопсия в
отделение „Съдебна медицина" при МБАЛ „ Св. М.а" —Варна, при което
били иззети обтривки от поднокътно съдържимо от пръстите на двете ръце и
дактилоскопни следи от двете ръце на трупа. На основание чл.159 от НПК били
приобщени чрез протокол за доброволно предаване дрехите, с които бил облечен
трупа на С. П.С.: тъмносини дънки с кожен колан със зацапвания отпред - петна
кафяво - червени на цвят; сиви на цвят обувки на дупки с връзки в горната част
с кафяво -червени петна; сиви чорапи; пуловер със синьо-зелени и черни райета с
дълъг ръкав; бял потник и сиво бельо.
От
заключенията на Съдебно - медицинската експертиза /аутопсия №166/2018г/ и
такава за установяване на взаимното местоположение на извършител-пострадал /
№39/2019г/ се установява, че по трупа на С. П.С. са констатирани следните групи
травматични увреждания: ожулвания в областта на лицето, лявата длан, които са
резултат на удари с или върху твърд тъп предмет, реализирани отгоре надолу.
Допуска се да са получени при падане и удар на лицето и лявата длан в
подлежащата настилка, при изпадане на пострадалия в безпомощно състояние извън
мястото на произшествието, прободно - порезна рана по предната повърхност на
гръдния кош, в областта на левия голям гръден мускул, с разрез ориентиран
хоризонтално, на 132 см. от ръба на петата, вътрешния полюс на 5 см. от средната
линия. Раневият канал ангажирал кожа, подкожие, подлежаща мускулатура в 6-то
междуребрие, външния плеврален лист, околосърцевата торбичка и прониквал в
лявата сърдечна камера, ангажирайки цялата й стена. Тази рана е резултат на
удар с предмет с остър връх и режещ ръб, ориентиран навътре, в посока отпред
назад. Допуска се, че реализирания удар е бил с неголяма сила; прободно -
порезна рана по страничната повърхност на дясна предмишница в горна трета, косо
разположена, с гладки ръбове и дължина 8 см. и ширина 1см., ориентирана отгоре
надолу и отляво надясно. Раневият й канал ангажира кожа, подкожие, подлежаща
мускулатура, с дълбочина на раневия канал З см, по задната повърхност на лявата
предмишница, в горна трета, са установени две рани на едно ниво. Външната
прободно - порезна рана по страничната повърхност била с приблизително
дъговидна форма, дължина около 6 см., ориентирана почти хоризонтално. Раневият
й канал ангажирал кожа, подкожие, подлежаща мускулатура с дълбочина около 2 см.
Прободно - порезната рана по вътрешната повърхност била с дължина 22 мм.,
гладки ръбове, остър долен ъгъл, неравен горен, ориентирана отгоре надолу,
отдясно на ляво. Раневият й канал ангажирал кожа, подкожие, подлежаща
мускулатура и бил с дълбочина около 2 см. - Порезни рани в областта на пръстите
на горен десен крайник /описани като пръсти на дясна длан/ Описаните рани по
ляв и десен горен крайник били получени в резултат на удар с остър връх и режещ
ръб. В областта на левия горен крайник режещият ръб е бил ориентиран странично.
Причината
за смъртта на С. С. била прободно-порезното нараняване на лявата сърдечна
камера, което било обусловило излив на значително количество кръв в лявата
плеврална кухина, остра кръвоизливна анемия и дихателна недостатъчност. Смъртта
е настъпила бързо и в порядъка на минути. Раните по ляв и десен горен крайник
не засягали магистрални съдове и нямали отношение към настъпване на смъртния
изход. След получаване на нараняванията в това число и в гръдния мускул
/сърцето/ в период от няколко минути пострадалият можел да извършва
самостоятелни действия, включително предвижване и говор. В този период изпитвал
болки и можел да осъзнава случващото се с него, след което настъпила загуба на
съзнание, клинична и биологична смърт.
Най-вероятната
позиция за получаване на прободно - порезната рана в областта на гръдния мускул
между пострадалия и извършителя е била лице в лице. Допуска се, че възможен
механизъм за получаването на описаните наранявания е при взаимното разположение
на телата на пострадалия зад извършителя /откъм гърба/ обхванал пояса. При това
положение извършителят нанася удари с нож по повърхността на обхваналите го
горни крайници, освобождава се завърта тялото си, след което нанася удар в
лявата гръдна половина в позиция лице в лице.
Кръвногруповата
принадлежност на С. П.С. била А / бета/.
От
заключението на Съдебно - медицинската експертиза за освидетелстване на подс. М.П.
се установява, че той има минали заболявания - десностранна катаракта водеща до
практическа загуба на зрението с дясното око и пълна парализа на левия горен
крайник. В дясна теменна област по
окосмената част на главата кръвонасядане с диаметър около 2 см. и травматичен
оток околовръст с диаметър около 4-5 см. - в лява тилнотеменна област по окосмената
част на главата кръвонасядане с диаметър около 7-8 мм. и травматичен оток
околовръст с диаметър около 3 см. Описаните травматични увреждания били
резултат от действието на или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да бъдат
получени при не по-малко от два удара с юмруци и други в описаните области. В
своята съвкупност описаните травматични увреждания били обусловили чувство на
болка и страдание. При такива удари в областта на главата, се допуска състояние
на зашеметяване, „причерняване", които не представлявали безсъзнателно
състояние.
Съдебно
- медицинската експертиза относно здравословното състояние на П. /назначена по
ВЧНД №388/2018г. по описа на АС – Варна/ „От лист за преглед на пациент при
МБАЛ „Света Анна“ АД амб. № 7150/07.10.2018г. издаден на името на М.С.П.“ и от
клиничен преглед в отделение Съдебна медицина в МБАЛ „Света Анна АД от
19.10.2018г е направено заключение, че е налице контузия в поясната област във
времето на 06.10.2018г., като състоянието на поясните прешлени следва да бъде
уточнено, доколкото е била обсъждана листеза на 4 и 5 поясни прешлени/
разместване на ниво междупрешленен диск между 4 и 5 поясни прешлени/. Дадено е
заключение за налично мозъчно сътресение.
От
заключението на Биологичната експертиза на веществени доказателства се
установява, че предоставените за изследване веществени доказателства иззети при
освидетелстване на подс. М.П. - обтривки с червеникави зацапвания в тилна
област, в областта на дясното ухо, от пръстите на лявата ръка и поднокътно
съдържимо на лява ръка са реагирали положително на бензидинова реакция-
ориентировъчна реакция за наличие на кръв по тях. При всички останали
веществени доказателства иззети при оглед на местопроизшествие от 06.10.2018 г.
в гр.Дългопол, ул."Хан Тервел"№3 е доказано наличие на човешка кръв,
с кръвно - групова принадлежност А /бета/. Такава е установена и по следните
веществени доказателства: обтривка с марля от шофьорската седалка от
седалищната част и облегалката /обект №5 от оглед на местопроизшествие от
06.10.2018 г. в гр. Дългопол- л. а Форд Фокус с peг. № В9541/; тъмносини дънки
с кожен колан със зацапвания отпред — петна кафяво - червени на цвят; сиви на
цвят обувки на дупки с връзки в горната част с кафяво -червени петна; сиви
чорапи; пуловер със синьо-зелени и черни райета с дълъг ръкав; бял потник и
сиво бельо / дрехи на трупа на С. П.С./.
От
заключението на ДНК експертиза на веществени доказателства се установява, че по
иззетите веществени доказателства при оглед на местопроизшествие от 06.10.2018
г. в гр. Дългопол ул. „Хан Тервел" е установен ДНК профил, който напълно
съвпада с ДНК - профила на С. П.С. в обекти както следва: № 3; № 7- обтривка от
група засъхнали червенокафяви петна в неправилна форма; Обект №14 - сгъваем
нож, черен на цвят, с надпис на острието „Stainless". Такова съвпадение е
установено и по иззетите при оглед на местопроизшествие от 06.10.2018 г. от лек
автомобил Фолксваген с peг. № А 7715 АТ обтривка от засъхнала точка и червеникави
зацапвания с различни размери, засъхнали, разположени на площ 90 см х 56 см.
/Обект № 21 и Обект № 3- засъхнали червеникави петна с различен размер и форма
разположени по бронята, регистрационния номер и маската в предна част на
автомобила / Обект № 3/. Пълно съвпадение на посочените по горе профили е
установено и по дрехите, с които е бил облечен подс. П. - черна поларена
горница, сива на цвят тениска и джинсов панталон. При изследването на
поднокътно съдържимо от дясна ръка на подс. М.С.П. било констатирано, че има
наличие на смес от клетъчен материал от две лица от мъжки пол в различно
съотношение. Биологичният материал в по-голямо количество имал ДНК профил
съвпадащ с този на М.С.П., а в останалото количество биологичен материал, са
визуализирали -всички алели от ДНК профила на С. П.С. без един.
От
заключението на комплексната съдебно –психиатрична и психологична експертиза се
установява, че подс. М.С.П., не страда от психично разстройство. Към момента на
извършване на деянието той е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Не се е намирал в състояние на
физиологичен афект, уплаха или смущение.
Видно от
изложеното въззивната инстанция възприема фактическа обстановка, в общи линии
идентична на тази, установена от първоинстанционния съд. Тя е
установена от събраните гласни доказателствени средства – частично от
обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите М. Т.,
К.П., Л.И., С. П.С., С.Д., Я.Я., К.Н., Д.Д., г.г., А.П., Н. Т.а, Д.К., С. Г., Т.Т.,
Д.Д., Ж.Д., С.Д., Р. С., А. С., Н.С., П. П., С. С.. Показанията на тези
свидетели, настоящата инстанция, както и първата изцяло кредитира като
непротиворечиви, последователни, обективни и взаимно допълващи се.
Преобладаващата част от тези свидетели не са заинтерeсовани от изхода на
делото. Показанията им съответстват и на факти от обективната действителност,
установени и проверени чрез писмени доказателства и заключения на експертизи.
Обстоятелството,
че свид. Р. С. е дъщеря на подсъдимия не е достатъчно, за да се игнорират
нейните показания. Съставът на съда намира същите за добросъвестни, подкрепени
от останалите свидетелски показания, които се кредитират, но и се подкрепят
несъмнено и от писмените доказателства.
Първоинстанционният
съд е подложил оценката на обясненията на подсъдимия, съпоставяйки ги с
останалия доказателствен материал и ги е намерил за достоверни поради, което ги
кредитирал, изключая твърденията му, какви са били действията му след като е
бил нападнат, тъй като те не съдържат конкретика. Съдът е приел липсата на
спомен за защитна теза на подсъдимия.
Фактическата
обстановка е установена и частично от показанията на свид. Р. В., М. Р. С., М.
Д. П., Н. П. С.. Съдът не дал вяра на показанията на тези свидетели по
отношение твърденията им, че подсъдимият е търсил контакт с пострадалия
непосредствено преди инцидента и го е заплашвал със саморазправа, включително и
с убийство. Предвид обстоятелството, че пострадалият С. е споделил за такъв
контакт и със свидетеля А.П., то правилно първоинстанционният съд е приел за
достоверно, че това се е случило в периода 15.08.- септември 2018 г.
В
останалата им част, че пострадалият С. отглеждал двете си деца след
заминаването на свид.Р. С. в чужбина и че до смъртта му, издръжката им е била
изцяло негов ангажимент, показанията на тези свидетели правилно са били
кредитирани с доверие, тъй като са подкрепени от показанията на част от
останалите свидетели, включително от показанията на самата С. и от обясненията
на подсъдимия.
Обосновано
проверявания съд не е дал вяра на заявеното от свид. Р. В., че когато е видяла
подсъдимия непосредствено след деянието, дрехите му били „опепелени в смисъл,
че бил овъргалян в пепел“ тъй като това не съответства нито на показанията на
свид. К.П., нито на констатациите направени при освидетелстването на
подсъдимия.
Фактическата
обстановка е изяснена и от заключенията по СПП, биологическа и ДНК експертизи,
частично от заключенията на СМ експертизи, и протоколи за оглед на
местопроизшествие, автомобили, лица и веществени доказателства, справка за
съдимост, удостоверение за наследници, разпечатки от мобилни оператори,
докладни записки и др. писмени доказателства.
Първоинстанционният
съд е кредитирал като компетентни, пълни, ясни и обективни заключенията
посочените експертизи, с изключение на СМекспертизи в следните им части:
В
съдебно - медицинската експертиза - аутопсия и в тази за установяване на
взаимното местоположение на извършител-пострадал са описани:
- по
трупа на С. П.С. ожулвания в областта на лицето и лявата длан. Същите са
образувани по общоизвестния механизъм описан и в заключението - резултат на
удари с или върху твърд тъп предмет, реализирани отгоре надолу. Направено е
заключение макар и под формата на предположение, че тези медицински находки са
получени при падане и удар на лицето и лявата длан в подлежащата настилка, при
изпадане на пострадалия в безпомощно състояние извън мястото на произшествието.
Първоинстанционният съд не е възприел този извод като е изложил ясни и
обосновани съображения за това. Приел е, че показанията на свидетелите очевидци
на падането на пострадалия пред болничното заведение не съдържат данни той да е
падал по очи на прилежащата повърхност, напротив според тях пострадалият С. е
паднал по гръб. На следващо място съдът резонно е констатирал, че в показанията
на тези свидетели се съдържат данни, че С. е имал кръв по носа и челото, а в
приложения фотоалбум към аутопсията ясно се различават описаните увреждания, в
това число и техния кървящ характер, т.е. това не са зацапвания, които да са
резултат на пренасянето на кръвта от другите установени кървящи рани. Самите
наранявания при външния оглед са описани като: „червеникаво ожулване на челото
/между двете вежди/“ „дълбоки червеникави ожулвания, в областта на които личи
забелване на епидермиса по гърба на носа и кожата на горната устна“. В
заключение проверяваният съд е стигнал до извода, че описаните травматични
увреждания са получени по време на инцидента между подсъдимия и пострадалия.
Така изложените аргументи и изводи на проверявания съд се споделят от
настоящата инстанция като правилни;
-
Порезни рани в областта на пръстите - описани като „пръсти на дясна длан“.
Първоинстанционният съд е приел, че се касае за техническа грешка, тъй като
употребените термини са за самостоятелни части на крайника. Посочил е, че от
изготвения фотоалбум е видно, че коментираните порезни рани са върху горната
част на пръстите. И тези изводи се споделят от настоящата инстанция като
правилни.
Първоинстанционният
съд не е кредитирал в цялост заключението на СМЕ за установяване на взаимното
местоположение на извършител-пострадал по отношение на възможния механизъм за
получаването на нараняванията върху пострадалия при взаимното разположение на
телата на пострадалия зад извършителя /откъм гърба/ обхванал пояса. „При това
положение извършителят нанася удари с нож по повърхността на обхваналите го
горни крайници, освобождава се завърта тялото си, след което нанася удар в
лявата гръдна половина в позиция лице в лице“. Приел е, че посочения механизъм
е допустим относно нараняванията, описани като „порезни рани в областта на
пръстите /десен крайник/ и прободно - порезната рана с дължина 22мм., гладки
ръбове, остър долен ъгъл, неравен горен, ориентирана отгоре надолу, отдясно на
ляво, по вътрешната повърхност на лявата предмишница, в горна трета. Раневият й
канал е ангажирал кожа, подкожие, подлежаща мускулатура и бил с дълбочина около
2 см“. Съображенията на ВОС се заключават в това, че само тези две наранявания
имат характер на оскъдно кървящи и могат да оставят малкото петна от кръв по
дрехите на подсъдимия, описани в протокола за освидетелстване на същия. Според
първоинстанционния съд другите наранявания на предмишниците са с по-голяма
дълбочина и отчитайки факта, че не се засегнати магистрални кръвоносни съдове
предполагат образуването на откритите на местопроизшествие следи от кръв.
С
тези изводи настоящият състав на въззивния съд не се солидаризира, тъй като
физически е възможно подсъдимият с държаният от дясната му ръка нож да нанесе
освен порезните рани в областта на пръстите, прободно - порезната рана по вътрешната
повърхност на лявата предмишница, в горна трета, но и другите наранявания на
предмишниците. Обстоятелството, че последните две наранявания са с по-голяма
дълбочина и кървят по-обилно, не изключва автоматично вероятността точно това
да е бил механизма на причиняването им. По-малкото следи от кръв от тези
наранявания е възможно да се дължат на обстоятелството, че те /като поредност/
са последните преди подсъдимият да успее да се освободи и да завърти тялото си
с лице към пострадалия, след което да му нанесе в сърдечната област фаталния удар с ножа. Предвид изложените
съображения настоящата инстанция кредитира тази част от заключението.
Първоинстанционният
съд не се е доверил на съдебно - медицинската експертиза относно здравословното
състояние на П. /назначена по ВЧНД №388/2018 г. по описа на АС – Варна/,
съгласно която е налице контузия в поясната област във времето на 06.10.2018
г., като състоянието на поясните прешлени следва да бъде уточнено, доколкото е
била обсъждана листеза на 4 и 5 поясни прешлени /разместване на ниво
междупрешленен диск между 4 и 5 поясни прешлени/. Дадено е заключение за
налично мозъчно сътресение. Мотивирано проверявания съд е отхвърлил
достоверността на посочения извод, тъй като медицинските изследвания за т.нар.
„листеза“ на прешлените не са доказателство за времето на поява на това
заболяване. Не е убягнало от вниманието на съда, че оплакванията на подсъдимия
са след задържането му под стража и изготвянето на СМЕ от 06.10.2018 г. за
неговото освидетелстване непосредствено след деянието. В заключението по
посочената експертиза такава констатация липсва, а всички медицински находки са
били свързани с развитието на инцидента. Нещо повече при първоначалните
обяснения на подсъдимия липсват данни за такова страдание.
Варненският
апелативен съд намира, че при така описаната фактическа обстановка е установено
по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият П. е извършил престъпление по
чл.119 от НК, тъй като е осъществил елементите на този престъпен състав.
П. е годен
субект, тъй като е наказателноотговорно лице - пълнолетен е, могъл е да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си - липсват
каквито и да било съмнения относно неговата вменяемост, съгласно заключението
на СППЕ.
Безспорно е
между страните, че на инкриминираната дата, вследствие на нанесен удар от
подсъдимия на пострадалия с предмет с остър връх и режещ ръб му
причинил прободно - порезна рана по предната повърхност на гръдния кош, в
областта на левия голям гръден мускул, с разрез ориентиран хоризонтално, на 132
см. от ръба на петата, вътрешния полюс на 5 см. от средната линия. Раневият
канал ангажирал кожа, подкожие, подлежаща мускулатура в 6-то междуребрие,
външния плеврален лист, околосърцевата торбичка и прониквал в лявата сърдечна
камера, ангажирайки цялата й стена. Това прободно-порезното нараняване на
лявата сърдечна камера обусловило излив на значително количество кръв в лявата
плеврална кухина, остра кръвоизливна анемия и дихателна недостатъчност и е
довело до бързото настъпване на смъртта на С. /в порядъка на минути/. Безспорно
също така е и, че подсъдимият е причинил с ножа и другите наранявания на
пострадалия.
Това се
установява както от обясненията на
подсъдимия, така и от показанията на свидетелите П., В., както и от показанията
на свидетелите Я., С. и С., като последните пресъздават информацията за
случилото се, получена от самия подсъдим.
Видът на телесните увреждания на С., причината за смъртта му, както и
връзката между тях се установява от СМЕ.
Деянието на подсъдимия е
съставомерно по чл.119 от НК, тъй като е извършено при превишаване пределите на
неизбежната отбрана. Институтът на
неизбежната отбрана /и при превишаване на нейните предели /е приложим когато
се установят следните обстоятелства:
- наличието
на противоправно нападение от страна на пострадалия над
подсъдимия и/или негови близки,
- било ли е
прекъснато това нападение или не,
- с какви
средства е осъществено нападението, застрашавало ли е живота или здравето на
дееца, доколко действията на последния са били адекватни на интензитета на това
нападение, с оглед използваното средство за защита, броя, насочеността и силата
на ударите.
Правилно
и обосновано варненският окръжен съд, след анализ на доказателствената
съвкупност е приел, че е било налично нападение по смисъла на чл.12,
ал.1 от НК от страна на пострадалия С. по отношение на
подсъдимия. Действията на пострадалия С.
са създали реална и непосредствена опасност за
увреждане телесната неприкосновеност на подсъдимия. Установените при
освидетелстването на последния травматични увреждания подкрепят заявеното в
обясненията му, че пострадалият го е нападнал.
Установено е,
че пострадалият С. е търсил многократно контакт с подсъдимия, че е искал
телефонния му номер, че е писал заплашителни съобщения относно подсъдимия и ги
е изпращал до дъщерята му – свид.С.. Както е установено от показанията на
свидетелите П. и В., че по време на
деянието от гаража са дочули викове за помощ.
Действията на
пострадалия С. носят характеристиките на непосредствено нападение, т.е. била е
налична непосредствена опасност за здравето на подсъдимия. Срещу това
нападение, извършено от пострадалия в гаража на подсъдимия, последният
безспорно има право да се защити. Това той е сторил като е нанесъл ударите с
предмет с остър връх и режещ ръб /нож/, чрез които е причинил на пострадалия С.
прободно-
порезна рана по страничната повърхност на дясна предмишница в горна трета, две
наранявания по задната повърхност на лявата предмишница, в горна трета, порезни
рани в областта на пръстите на горен десен крайник /описани като пръсти на
дясна длан/. След нанасянето на тези удари с ножа, подсъдимият се е освободил
от захвата на пострадалия, завъртял е тялото си с лице съм последния и му е
нанесъл удар в лявата гръдна половина, съгласно посочения от заключението по СМЕ и възприет от
настоящата инстанция механизъм за получаването на описаните
наранявания.
Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е
приел, че в случая подсъдимия е действал в условията на неизбежна отбрана, тъй
като е имало непосредствено нападение от страна на пострадалия и осъществена
отбрана срещу това нападение от страна на подсъдимия.
Нападението от страна на пострадалия е било
осъществено с активни действия- удряне и стискане на подсъдимия с ръце. В тази
насока е и ППВС № 12/73 г., т.2, съгласно което нападението се осъществява с
активни действия, изразяващи се в нахвърляне, връхлитане и др. Безспорно се
установява и, че именно пострадалият е предизвикал конфликта с агресивното си
поведение. Съдебната практика е приела, че нападението следва да бъде
общественоопасно и противоправно, макар и не винаги да осъществява състав на
престъпление. В случая пострадалият е насочил своите неправомерни действия към
увреждане здравето и телесния интегритет на подсъдимия. Нападението е било
непосредствено и към момента на деянието на подсъдимия все още не е било
преустановено. Същото е непосредствено, защото е започнало увреждане здравето на
подсъдимия. Не се спори по делото, че подсъдимия чувствайки заплаха за
телесната си неприкосновеност е предприел действия по своята защита. Съгласно
цитираното по-горе постановление, нападнатият може, но не е длъжен по закон да
се откаже от активна защита, да бяга и се укрива, да търси помощ от държавните
и обществените органи или трети лица. По-важното в случая е неизбежната отбрана
да е в пределите на допустимото, както и явно да съответства на нападението.
Окръжният съд обосновано и законосъобразно е приел, че
подсъдимият е превишил пределите на неизбежната отбрана. За да е налице
хипотезата на чл.12, ал.2 от НК, е необходимо защитата явно да не съответства
на характера и опасността на нападението. Съгласно цитираното по-горе
постановление на ВС, при отблъскване на нападението може да се използват и
по-интензивни средства и начини за отбрана, като защитните действия би могло да
се насочват и към уязвими места за живота и здравето на нападателя, но само ако
това явно не надхвърля възможностите за отблъскване на нападението. В случая
следва да се прецени опасността на нападението, неговата интензивност, начините
и средствата, с които се извършва, мястото и времето, където е упражнено
насилието, за да се отговори на въпроса, надхвърля ли защитата необходимото за
отблъскване на нападението, като това несъответствие следва да бъде явно, да е
изразено ясно и да не възбужда съмнение.
Съвкупната преценка на всички обстоятелства, отнасящи
се до силата и интензивността на нападението и защитата, степента на опасността
застрашаваща подсъдимия, неговите сили и възможности за отбрана, средствата за
нападение и защита, обосновава извод, че защитата на подс.П. не съответства на
характера и интензитета на нападението, тъй като той не само се е отбранявал,
но е и превишил пределите на своята защита. Осъществената от него защита явно
надхвърля по интензитет необходимостта за отблъскване на нападението.
Апелативният съд намира, че подсъдимият е използвал средство - нож и употребил
достатъчна сила при нанасянето на ударите при отсъствие на обстоятелства, които
са налагали противодействие с такова оръжие, тъй като пострадалият го е нападал
само с ръце. Причинил е увреждания на нападателя повече от необходимите за
отблъскване на нападението, като едно от уврежданията, фаталното - на жизненоважно
място, каквото е гръдната кухина. Тези обстоятелства очертават несъответствие
на защитата с характера и опасността на нападението, поради което подсъдимият е
действал при условията на превишаване пределите на неизбежната отбрана.
От характера и вида на нападението не може да се
направи извод, че същото е застрашавало живота на подсъдимия. Правилно съдът е
приел, че нападението от страна на пострадалия е било осъществено с ръце, като
с оглед интензитета, характера, вида и механизма на извършване не е
съществувала непосредствена опасност за живота на подсъдимия. В тази насока
обосновано съдът е изследвал отношенията между пострадалия, подсъдимия и
дъщерята на последния – свид.Р. С.. В този смисъл следва да се отбележи, че
подсъдимият не е бил изненадан от агресията на пострадалия към него, предвид
предупреждението от страна на дъщеря му, че пострадалият се заканва да се
саморазправя.
Безспорно е установено, че нападението не е било
внезапно и неочаквано – подсъдимият знаел от свидетелите г.г. и Т.Т., че
пострадалият го търси, а от дъщеря си – свид.Р. С., и че му се заканва със
саморазправа, поради което подсъдимия няма как да не е предполагал, че при
среща с пострадалия би възникнал конфликт. Данните по делото сочат на обмислени
и целенасочени действия от негова страна, в резултат на инцидентно взето
решение, а не като последица от силен психически стрес от внезапно осъществено
спрямо него нападение. Не са налице доказателства сочещи, че подсъдимият е
изпаднал в особено психическо състояние на уплаха, което да е ограничило
възможността му за правилна и адекватна преценка на ситуацията, респективно на
начина му на защита. В този смисъл е и заключението на СППЕ. Съгласно това
заключение подсъдимият не е бил в състояние на физиологичен афект. Към момента
на деянието той не е бил в състояние на уплаха или смущение. Според
вещите лица липсват данни за внезапно появило се чувство на страх, както и на
неправилно възприемане на някои елементи от обстановката.
Обосновано и законосъобразно окръжният съд е приел, че
в случая не е налице хипотезата на чл.12, ал.4 от НК. Неоснователни са
възраженията на защитата, направени както пред окръжния съд, така и пред
въззивната инстанция за наличие на хипотезата по ал.4. Навеждат се доводи, че в
случая подсъдимият, предвид инвалидността си и обстоятелството, че е на
възраст, а пострадалият е бил млад и в добро здравословно състояние, ги поставя
в неравностойно положение по време на схватката, поради което подсъдимият е
извършил деянието при превишаване пределите на неизбежната и това се дължало на
уплаха и смущение в резултат на нападението.
Правилно съдът е преценил, че подсъдимият не е бил в
състояние на силна уплаха или смущение от нападението на бащата на внучките му,
което да е препятствало правилната му преценка на неговите и на собствените му
действия. Предвид посочените по-горе предупреждения, подсъдимият неминуемо е
очаквал последваща агресивна реакция от страна на пострадалия, когато се
срещнат. В действителност, неочаквано и изненадващо е било единствено
конкретното нападение от страна на пострадалия, в гаража и точно този ден, но
проявената агресия срещу него не е била неочаквана, а предвидима. Въпреки това,
подсъдимият не е изпитал твърдените от защитника му силна уплаха и смущение,
той е осъзнал и възприел прякото и непосредствено нападение, насочено срещу
него, като е предприел активна защита с цел запазване здравето си, нанасяйки
неколкократно удари с нож по С.. Данните по делото сочат, че подсъдимият адекватно
и логично е преценил и се е ориентирал в обстановката, в която се е намирал.
Несподелима
е и застъпената от защитата позиция за приложимостта на чл.12, ал.3 от НК. Тази
теза е била застъпена и пред първоинстанционният съд, който е дал пространен отговор
защо деянието не може да се квалифицира по този текст.
Настоящата
инстанциа се солидаризира с изложените аргументи в атакуваната присъда и няма
да ги приповтаря, като единствено ще подчертае, че нападението на С. не е
извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище.
На първо
място гаражът, бил той долепен до къщата или под нея според настоящият състав
на съда не покрива характеристиките на „жилище“, тъй като не е
помещение/помещения, предназначени за живеене.
На следващо
място при влизането в гаража С. е преминал през отворената гаражна врата, като
нито я е взломил, нито е използвал насилие.
Първоинстанционният съд,
във връзка с направените пред него също такива възражения по квалификацията на
деянието с искания за приложение на чл.12, ал.3 или ал.4 от НК, е изложил в
мотивите си убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от
доказателствения материал, защо счита че извършеното деяние следва да бъде
квалифицирано по чл.119 от НК. Въззивната инстанция споделя тези
извод и счита, че мотивите на първата инстанция в тяхна подкрепа,
представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и
същевременно излагат ясни правни съображения по всеки от инкриминираните
факти.
По
отношение на оплакванията за несправедливост на наложеното наказание:
Настоящият
състав на въззивната инстанция намира, че и при индивидуализацията на
наказанието, съответно на обществената опасност на деянието и дееца, ОС,
гр.Варна не е допуснал нарушения на закона. ВОС е отчел оказаното съдействие
за разкриване на обективната истина от началото наказателното производство,
както и лошите характеристични данни с оглед предходната съдимост на
подсъдимия, която не влияе на квалификацията на деянието.
Следва да бъдат отчетени и заболяването
му, но и обстоятелството, че с деянието си, подсъдимият е оставил внучките си
без грижи от баща им, който ги е отглеждал.
При
индивидуализиране на наказанието, съдът дължи, както преценка на отегчаващите и
смекчаващи отговорността обстоятелства, така и търси баланс за постигане целите
на генералната и специалната превенции. Преценявайки изброените вече смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелства и настоящият състав на съда намира, че
е налице баланс между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Съдът не
споделя застъпеното от частното обвинение становище за наличието на
предпоставки за увеличаване размера на наказанието каквито са настъпилия тежък
резултат от деянието – смъртта на млад човек и оставането на неговите деца без
грижите на единствения им родител, който е полагал такива. Тези обстоятелства са
отчетени – настъпилия резултат е елемент от фактическия състав на
престъплението и като такъв не би могъл да се отчита повторно при
индивидуализация на наказанието. А другото обстоятелство е отчетено от настоящата
инстанция.
При тези данни
въззивният съд намира, че определено наказание на подс.П. правилно отчита
степента на обществена опасност на стореното от него, както и че ще изпълни
целите на генералната и специалната превенции.
Въззивният съд
не установи да са налице условията за намаляване или увеличаване на това
наказание, тъй като евентуалното изменяване на неговия размер би поставило в
опасност постигането на индивидуалната превенция, а и не би допринесло за
постигане на генералната превенция. Поради това не се налага размерът на
наказанието „лишаване от свобода“ да се променя. Определеният период на
изолация на подсъдимия в пенитенциарно заведение от една страна ще въздейства
предупредително и възпиращо на членовете на обществото, а от друга ще даде
възможност за поправянето и превъзпитанието му.
По изложените
съображения въззивната инстанция не споделя виждането на частното обвинение за
наличие на обстоятелства, които да обосновават утежняване на наказателната
репресия.
В съответствие
с разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС, първоинстанционният съд е
постановил подс.П. да изтърпи наказанието “лишаване от свобода“ при
първоначален строг режим.
С оглед
обстоятелството, че деянието е извършено в изпитателния срок /от три години/ на
определението
по НОХД № 31/2016 г., то определеното наказание от една година и два месеца
лишаване от свобода, правилно е било приведено в изпълнение, съгласно
разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК при първоначален „строг“ режим.
По отношение
предявените граждански искове:
От
изложените по-горе в настоящите мотиви съображения е видна позицията на
съдебния състав относно доказаността на обвинението спрямо подсъдимия П. за
деяние наказуемо по чл.119 от НК.
Претърпените
неимуществени вреди от роднините на пострадалия С. – неговата дъщеря М.С.,
неговата майка М.П., както и неговите сестри Н.П., Н.С. и Р.С. са пряка и непосредствена последица от смъртта на близкия
им роднина, поради което съдът намира претенциите им за доказани по основание.
Съгласно чл.52
от ЗЗД обезщетение за неимуществените вреди се определя по справедливост.
Преценявайки доказателствата за отношенията между пострадалия и всеки от гр.ищци,
причинените им морални страдания, първоинстанционният съд правилно е
приел за справедливо обезщетение за нанесените неимуществени вреди в
размер на по 90000 лева за майка му и дъщеря му и на по 20000 лева за всяка
от сестрите му, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане на всяка от сумите. За
разликата, надвишаваща уважения за всеки от гр.ищци размер на гражданския му
иск, всеки от исковете правилно е бил отхвърлен като неоснователен.
Първоинстанционният
съд се е произнесъл относно съдбата веществените доказателства по делото, което
въззивният съд намира за правилно.
Съобразно
нормата на чл.189 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени направените
разноски по делото и държавна такса върху уважените гр.искове.
С оглед на
изложеното Варненският апелативен съд счита атакуваната присъда за правилна и
законосъобразна. Не са налице основания за нейната отмяна и изменение, поради
което същата следва да бъде потвърдена.
С оглед на
изложеното и на основание чл.338 от НПК, Варненският апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда № 65,
постановена на 17.12.2020 година от Окръжен съд, гр.Варна по НОХД № 1217/2020
г.,
Решението може
да бъде обжалвано и протестирано в 15 дневен срок от съобщаването му пред ВКС
на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: