№ 1370
гр. Плевен, 07.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на седми октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Въззивно частно гражданско дело № 20214400500750 по описа за 2021
година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
С определение № 2090 от 30.07.2021 г. по гр.д. №5005/2021 г.
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД е ПРЕКРАТИЛ на основание чл.130 от ГПК
производството по делото, поради недопустимост на предявения от Г. В. В., с
ЕГН: ********** срещу ПЛЕВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД иск с
петитум да се установи дискриминационно отношение на ответника спрямо
ищеца, осъществено с произнасяне по молби за предоставяне на правна
помощ, както и да бъде осъден ответника да преустанови твърдяното
нарушение и да се въздържа за в бъдеще от подобно дискриминационно
отношение.
Определението е съобщено на Г. В. В. на 04.08.2021 г. и на 11.08.2021 г.
в Плевенски Окръжен съд е постъпила негова жалба с искане да бъде
отменено и гр.д. №5005/2021 г. да продължи да бъде разглеждано, но от друг
състав на Плевенски Районен съд.
Г. В. В. не отрича, че актовете на Плевенски Административен съд са
преминали през съответния инстанционен контрол, но счита, че въпреки това
не е получил очакваната защита на правата и законните си интереси. Твърди,
че не иска „ревизия“ на актовете на Плевенски Административен съд, а
проверка дали последният му е осигурил „равенство пред закона“ с друг
1
лишен от свобода – М.С.Й., с който се намират в „абсолютно сходни и
сравними обстоятелства“, значими при предоставянето на правна помощ.
Твърди, че няма юридически познания, няма средства за наемане на адвокат и
правосъдието изисква предоставянето на правна помощ.
Чрез проверка относно допустимостта на частната жалба при
съответно прилагане на чл.262 от ГПК, въззивната инстанция
констатира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана
страна, имаща интерес от обжалването, срещу определение по чл.274,
ал.1, т.1 от ГПК на ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД. Така изложеното
прави жалбата допустима. Разгледана по същество, тя е основателна,
защото:
В исковата молба Г. В. В. твърди, че отказвайки да му предостави
правна помощ по адм.д. №52/2021 г. и адм.д. №72/2021 г., Плевенски
Административен съд:
-първо „преднамерено го третирал различно и по-неблагоприятно“ от
други съдилища, които по други дела са му предоставяли правна помощ.
-второ го поставил в по-неблагоприятно положение на основата на два
защитни признака „лично положение“ и „етнос“ в сравнение с друг лишен от
свобода – М.С.Й., на който при „абсолютно сходни и сравними
обстоятелства“ е предоставил правна помощ по адм.д. №607/2019 г. и адм.д.
№793/2019 г.
Ищецът твърди, че по посочените начини Плевенски Административен
съд не му е осигурил равенство пред Закона и го е лишил от правосъдие,
което му причинява и неимуществени вреди.
Плевенски Районен съд е приел, че на практика се претендира преценка
относно законосъобразността на произнасянията на съответните съдебни
състави на Плевенски Административен съд и задължаването на последните
за в бъдеще да нямат подобни произнасяния.
Плевенски Районен съд е счел за недопустимо извън рамките на
инстанционния контрол, по исков ред да се проверява законосъобразността на
влезли в сила съдебни актове, както и да се установява противоречива и
неправилна съдебна практика по прилагането на закона.
Въззивната инстанция намира, че Плевенски Районен съд не е
съобразил, че в първата процесна хипотеза всъщност изобщо не може да ст.д.
за дискриминация, тъй като ищецът сравнява собственото си третиране от
съда по различни дела /при което е формирана разнородна практика/, а не
третирането си по конкретен защитен признак спрямо друго лице, поставено
при сравними сходни обстоятелства. Иначе Плевенски Окръжен съд споделя
тезата, че по исков ред не се установява противоречива съдебна практика по
2
прилагането на закона, нито пък се уеднаквява такава.
Според въззивния съд, втората процесна хипотеза е възможна и е
напълно допустимо да се установи чрез иска по чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗД дали е
нарушена от съда при осъществяване на правораздавателната му дейност
абсолютната забрана за пряка дискриминация, в частност – дали Плевенски
Административен съд при произнасянията си по чл.95 от ГПК по посочените
адм. дела е третирал ищеца по-неблагоприятно на основата на двата защитни
признака „лично положение“ /след съответно уточняване на неговото
конкретно съдържание/ и „етнос“ спрямо М.С.Й.. Всъщност не действително
недопустимото осъществяване по исков ред на инстанционен контрол е целта
на търсената защита, а равно третиране пред закона и еднакво отношение от
държавните органи спрямо всички лица, засегнати от техните действия или
решения.
По така изложените съображение, обжалваното определение следва да
бъде отменено като неправилно, а делото следва да бъде върнато на
Плевенски Районен съд /същия състав/ за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 2090 от 30.07.2021 г. по гр.д. №5005/2021 г.
по описа на ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД и
ВРЪЩА делото на ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД за продължаване на
съдопроизводствените действия във вр. с подадената от Г. В. В., с ЕГН:
********** срещу ПЛЕВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД искова молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3