№ 356
гр. гр.Н., 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело №
20212150100531 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба от „В. и К.” ЕАД, ЕИК *********,
гр. Б., ул."Г.В.В."№* , представлявано от инж. Г.Т., чрез юриконсулт Д. З.
против Д. Г. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „Л.К.” №**, ет.*, ап.*.
Ищецът претендира да се признае за установено, че ответната страна дължи
сумата от 1257.65лева, представляваща сбор от главница в размер на
1122.47лева и лихва в размер на 135.18лева, за доставена, отведена и
пречистена вода за периода 04.07.2018г. до 12.11.2020г., за което са били
издадени фактури в периода 27.08.2028г. до 25.11.2020г. Ищецът сочи, че
между него и ответника е било налице валидно правоотношение с предмет на
доставка ВиК услуги. Твърди се, че И. е абонат на дружеството и съгласно
Наредба № 4/ 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на ВИК системи е „потребител” на водоснабден
обект в гр. Н., ул. „Л.К.” №**, ет.*, ап.*. , с абонатен № 901956. Общите
условия на ВиК оператора били публично известни – публикувани в интернет
и одобрени от КЕВР. Измерването на ползваната от ответника вода ставало
посредством водомер, разположен с санитарния възел на жилището.
Отчитането в процесния период ставало посредством мобилно устройство. За
целта се сканирал баркод, който бил поставен до самия водомер. Тази дейност
се извършвала от инкасатор, отчитащ обекта. Посочено е , че съществуват
няколко записвания за начина на отчитане, в зависимост от извършените
действия от инкасатора или абоната – „видян”, „служебно отчитане”,
„самоотчет”, а също така и „без водомер”, в случай на липса на СТИ. Наред с
това се фактурирала и вода от разпределението, когато към едно
водопроводно отклонение били присъединени повече от един потребител.
Количеството вода се разпределяло според показанията на общ, централен
водомер в имота. Ищецът претендира, че след всяко отчитане са издавани
данъчни фактури, в които били посочени съответните реквизити. Конкретно
за ответника, в периода 27.08.2018г. до 25.11.2020г. са били издадени
1
фактури, които не са били заплатени в срок 30 дни от издаването на всяка
една от тях. Същите възлизали на 1122.47лева. Върху сумите по фактурите
ответникът дължал и обезщетение за забавено плащане в общ размер на
135.18лева за периода 27.09.2018г. до 15.01.2021г., както и лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК. По повод на тези незаплатени суми било
образувано ч.гр.д. № 108/ 2021г. по описа на Районен съд гр. Несебър и била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от
ГПК- Заповед № 260051/ 21.01.2021г. Срещу заповедта е постъпило
възражение по реда на чл. 414 от ГПК, а на заявителя е указано да предяви
иск за вземането си. Иска се постановяване на решение, с което да се приеме
за установено, че ответникът Д. Г. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул.
„Л.К.” №**, ет.*, ап.* дължи на ищеца „В. и К.” ЕАД, ЕИК *********, гр. Б.,
ул."Г.В.В."№*, сумата от 1122.47лева по издадени фактури от 27.08.2018г. до
25.11.2020г., с отчетен период от 04.07.2018г. до 12.11.2020г. , ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК до изплащане на главницата, сумата от 135.18лева мораторна лихва от
27.09.2018г. до 15.01.2021г. Претендират се разноски по воденото ч.гр.д. №
108/ 2021г. по описа на Районен съд гр. Несебър и настоящото производство.
Направени са доказателствени искания, представени са писмени
доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК за отговор по исковата молба, ответникът Д.
Г. И., гр. Несебър , представя становище по предявения иск. Счита искането
на дружеството неоснователно. Твърди, че въпреки неговите многократни
искания не били извършени исканите от него проверки. Били налице огромни
разлики в консумираната от него вода в различните периоди – от 5 до 38
куб.м. , а той живеел сам в жилището. Не ставало ясно и как било извършено
разпределението на водата преминала през общия водомер. Показанията били
завишени, не била извършена исканата от него проверка на водомера и
отчитането на водата. Твърди, че значителен обем вода бил отчетен и когато
не бил в гр. Несебър. Моли за отхвърляне на иска. Прави доказателствено
искане за технически експертизи.
Предявените искове са с материалноправно основание чл. 422 вр. чл.
415, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът се представлява от юриск. Белев. Исковата
молба се поддържа. Правят се доказателствени искания и се сочат
доказателства. Претендират се разноски.
Ответникът, редовно призован, се явява лично. Подадения отговор се
подържа и се правят доказателствени искания. Моли се за отхвърляне на
иска.
Настоящият състав, след като съобрази становищата на страните и
съобразно събраните поделото доказателства прие за установено следното.
От представените по делото писмени доказателства съдът приема за
безспорно установено, че „В. и К.” ЕАД, ЕИК *********, гр. Бургас и Д. Г.
И., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „Л.К.” №**, ет.*, ап.* са се намирали
в облигационни взаимоотношения по предоставяне на ВиК услуги относно
водоснабден обект в гр. Н., ж.к. „Младост“, ул. „Л.К.” №**, ет.*, ап.*., с
абонатен № 901956. По делото е представен нотариален акт № 32, том XVII,
рег. № 15464, н. д. № 3276/ 30.10.2012г., от който е видно, че И. прехвърля
2
собствеността на процесния имот на Станка Христова Чолакова, но запазва
право на ползване пожизнено и безвъзмездно върху имота. Страните не
спорят , че между тях е налице правоотношение по доставка, отвеждане и
пречистване на вода. От представените писмени доказателства , че за
процесния период, показанията на водомерите са отчитани от ищеца, за което
са представени справки – извлечения. От последните е видно, че не винаги е
бил осигуряван достъп до имота за отчитане на водата. В периода
05.09.2018г. до 05.01.2021г. са съставени общо осем протокола за липса или
отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице до водомера.
Посочено е, че водомерът не е отчитан повече от един или два месеца при
съставяне на протоколите. В други случаи записването на данните е ставало
след редовно отчитане от инкасатора , където е записано „видян“ срещу
показанията. Налице са и записвания по данни на самия абонат. След
отчитане на показанията на водомера са издадени и общо двадесет и пет броя
фактури – фактура № **********/ 27.08.2018г. за сумата от 79.14лева;
фактура № **********/ 25.09.2018г. за сумата от 87.77лева; фактура №
**********/25.10.2018г. за сумата от 56.68лева; фактура № **********/
26.11.2018г. за сумата от 32.75лева; фактура № **********/ 21.12.2018г. за
сумата от 32.75лева; фактура № **********/ 25.01.2019г. за сумата от
29.26лева; фактура № **********/ 25.02.2019г. за сумата от 37.07лева;
фактура № **********/ 22.03.2019г. за сумата от 36.65лева; фактура №
**********/ 24.04.2019г. за сумата от 32.94лева; фактура № **********/
27.05.2019г. за сумата от 32.94лева; фактура № **********/ 25.06.2019г. за
сумата от 35.93лева; фактура № **********/25.07.2019г. за сумата от
36.65лева; фактура № **********/ 26.08.2019г. за сумата от 40.54лева;
фактура № **********/ 25.09.2019г. за сумата от 113.77лева; фактура №
**********/ 28.10.2019г. за сумата от 31.20лева; фактура № **********/
25.11.2019г. за сумата от 35.93лева; фактура № **********/ 20.12.2019г. за
сумата от 35.64лева; фактура № **********/ 27.01.2020г. за сумата от
37.97лева; фактура № **********/ 25.02.2020г. за сумата от 33.80лева;
фактура № **********/ 25.03.2020г. за сумата от 32.72лева; фактура №
**********/ 27.04.2020г. за сумата от 30.84лева; фактура № **********/
27.07.2020г. за сумата от 110.90лева; фактура № **********/ 25.08.2020г. за
сумата от 37.01лева; фактура № **********/ 25.09.2020г. за сумата от
14.77лева и фактура № **********/ 25.11.2020г. за сумата от 55.42лева.
Фактурите са издадени за потребената в имота вода за периода 04.07.2018г.
до 12.11.2020г.Общата дължима сума е в размер на 1122.47лева. По делото не
са представени доказателства посочените суми да са били заплатени.
От страна на ответника са направени няколко възражения. Последните
не са свързани с обстоятелствата дали И. е потребител на услугите на ВиК,
както и относно това издадени и платени ли са посочените фактури.
Ответникът сочи, че многократно е искал проверки от дружеството на
водомера отчитащ водата в дома му. Такива не били направени. Била налице
голяма разлика в консумацията на водата – между 5 и 38куб.м. месечно.
Ответникът сочи, че живее сам в дома си. Не ставало ясно и как се разпределя
общото количество вода от водомера на сградата. Твърди, че не бил запознат
с ч.гр.д. № 108/ 2021г. на РС Несебър. Твърди, че в месеците, през които не
бил в гр. Н., било отчетено голямо количество вода. И. изказва съмнения , че
на водопроводното отклонение след водомера има присъединен друг абонат –
когато съседите му ползвали водата в гаража си , отчитал и неговия водомер.
В хода на съдебното дирене е допусната и назначена СТЕ. Вещото лице
3
инж. К. Д. е посочило, че обектът е отчитан месечно. Това е ставало
посредством електронно устройство и е воден електронен карнет. Не всички
показания са били попълнени след посещение на адреса. Данните са показани
в дадената по делото справка. Отчитането ставало посредством записване на
баркод, поставен в близост до водомера, след което ръчно се нанасяли
данните видяни от инкасатора. Когато водомерът не е видян се избирал
режим „служебно отчитане“, а когато клиентът сам подаде данните се
записвало чрез „от клиента“. Вече въведените данни не можело да се
променят , съхранявали са до шест месеца. Данните от устройството се
трансферирали в програмата на водния оператор, като представената по
делото справка е извлечение от електронния карнет. Водомерът отчитащ
данните на абоната И. е 5кубиков, със здрави заводска и ВиК пломби. Вещото
лице е установило, че непосредствено до него е поставен и баркода. Вещото
лице е обяснило и принципа на начисляване на количествата от
разпределението , като е посочено, че това става автоматично , т.е. е
математическа стойност , изчислена според общото количество и абонатите в
сградата. Цените , по които е начислена водата, са съобразени с тези одобрени
от КЕВР. Вещото лице не може да даде и не дава заключения дали водомерът
на ответника отчита правилно. Разпитан в с.з. инж. Д. обяснява, че
хипотетично е възможно да се извърши присъединяване на друг ползвател
след водомера на ответника, но не може да даде заключение по този въпрос.
Вещото лице сочи и редът за проверка точността на водомера.
По делото ищецът е посочил , че от страна на ответника няма
входирани искания за проверка на СТИ и неговата точност.
От събраните гласни и писмени доказателства може да се заключи
следното. По делото не се спори между страните, а и от събраните писмени
доказателства се установи, че Д. Г. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул.
„Л.К.” №**, ет.*, ап.* е абонат на дружеството ищец - „В. и К.” ЕАД, ЕИК
*********, гр. Бургас. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/ 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползването на
водоснабдителните и канализационните системи, И. е потребител на ВиК
услуги. Между страните няма сключен изричен писмен договор за
извършваните услуги, като съгласно чл. 8 от Наредба № 4/ 14.09.2004г. това
се извършва по силата на Общите условия на дружеството, които са одобрени
от КЕВР и са публично известни. Съгласно чл. 22 от ОУ, отчитането на
изразходваната вода става чрез поставен в апартамента на ответника водомер.
По делото не се събраха доказателства, които да сочат, че СТИ отчита
неточно / повече или по – малко/ , както и това, че са записани количества
вода, които не са преминали през него. Съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4/
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползването на водоснабдителните и канализационните системи, доставката,
монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните
водомери са задължение на потребителите. На основание чл. 34а от Наредба
№ 4/ 14.09.2004г., периодичните проверки на СТИ се извършват през десет
години, а съгласно ал. 4 операторите са длъжни да осигуряват комплексна
услуга за сметка на потребителите, която включва демонтаж на
индивидуалните водомери, периодична проверка от БИМ, монтаж и
пломбиране. Не са представени доказателства за направени искания от страна
на И. и извършване на подобна проверка. Не са налице и доказателства за
присъединяване на други лица в мрежата, след водопроводното отклонние, на
което е монтиран водомера на абоната. И. е изказал само съмнения за това, но
4
същите не са подкрепени от доказателства. И отново по отношение на
количествата вода , ползвани от абоната. И. сочи, че имало големи разлики в
отчетеното потребление. Видно от справката от ел. карнет, приложена по
делото, част от тези количества са съобщени от самия И. на оператора – в
записванията „от клиента“ има количества от 4 до 38куб.м. Т.е. самият
ответник е знаел какво потребление има в дома му и сам е подал данните за
това, като тези 38куб.м. са записани още през 2019г. Едва в хода на
настоящото производство И. твърди и сочи неточности при отчитане на
водата. Наред с това следва да се обърне внимание и на възражението му по
ч.гр.д. № 108/ 2021г. на НРС. Сам И. заявява чрез него, че е имал наематели,
които са били некоректни спрямо него, т.е. са ползвали вода в имота, която не
са заплатили. Всичко това сочи, че възраженията на И. не са доказани, а дори
обратното – вписаното количество вода в издадените фактури е реално
потребено, не е заплатено и следва да се признае за установено. Заключението
на вещото лице кореспондира с този извод, като същото е категорично и
относно разпределението на водата от общия за сградата водомер. След
отчитане на потребената вода, в изпълнение на задълженията си ,
дружеството е издало посочените по горе фактури за ползваните услуги– чл.
33, ал. 1 от ОУ. За И. е било налице задължение съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
да заплати в 30 – дневен срок задължението си. Не се спори, че ответната
страна не е изпълнила това си задължение. Съгласно чл. 44 от ОУ , поради
неплащане в срок се дължи и законната лихва за забава , съгласно чл. 86, ал. 1
от ЗЗД. Начислена е сумата от 135.18лева, дължима за периода 27.09.2018г.
до 15.01.2021г. Дължи се и законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. При така
изложените доказателства, настоящият състав намира иска за доказан и
следва претенцията да бъде изцяло уважена.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовата страна се следват
деловодните разноски за настоящото производство - сумата от общо
525.00лева / петстотин двадесет и пет лева/ представляваща деловодни
разноски – 75.00лева за заплатената държавна такса, сумата от 350.00лева за
изготвяне на СТЕ и сумата от 100.00лева за юрисконсултско възнаграждение,
както и сумата от общо 75.00лева/ седемдесет и пет лева/ деловодни разноски
по ч.гр.д. № 108/2021г. на Районен съд гр. Несебър – 25.00лева за заплатената
държавна такса и 50.00лева/ петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното и на основание чл. 235, ал. 2 и чл. 236 от ГПК,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т.
1 във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Д. Г. И., ЕГН **********, с
адрес: гр. Н., ул. „Л.К.” №**, ет.*, ап.* ДЪЛЖИ на „В. и К.” ЕАД, ЕИК
*********, гр. Б., ул."Г.В.В."№* сумата от 1122.47лева / хиляда сто двадесет
и два лева и четиридесет и седем стотинки/ по издадени фактури от
27.08.2018г. до 25.11.2020г., с отчетен период от 04.07.2018г. до 12.11.2020г.,
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК в съда – 20.01.2021г. до изплащане на главницата, сумата от
135.18лева / сто тридесет и пет лева и осемнадесет стотинки/ мораторна лихва
от 27.09.2018г. до 15.01.2021г., за които вземания е издадена Заповед №
5
260051/ 21.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 108/ 2021г. на Районен съд гр. Несебър.
ОСЪЖДА Д. Г. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „Л.К.” №**,
ет.*, ап.*, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на „В. и К.” ЕАД,
ЕИК *********, гр. Б., ул."Г.В.В."№*, сумата от общо 525.00лева / петстотин
двадесет и пет лева/ представляваща деловодни разноски – 75.00лева за
заплатената държавна такса, сумата от 350.00лева за изготвяне на СТЕ и
сумата от 100.00лева за юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от
общо 75.00лева/ седемдесет и пет лева/ деловодни разноски по ч.гр.д. №
108/2021г. на Районен съд гр. Несебър – 25.00лева за заплатената държавна
такса и 50.00лева/ петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6