РЕШЕНИЕ
№ 1948
гр. Пловдив, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20225330204116 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0000367/21.06.2022г.
издадено от Регионална дирекция „Автомобилна администрация” /РД „АА“/
гр. Пловдив, с което на „РИСК-88“ ЕООД, ЕИК *********, адрес гр.
Пловдив, бул. „Александър Стамболийски“ № 94, бл. 115, ап. 20 е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000
/три хиляди/ лв. за нарушение по чл.96г, ал.1, предл.1 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвПр/, вр с чл.96г, ал.1 от ЗАвПр.
Дружеството жалбоподател моли Съда да отмени атакуваното
наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения
подробно изложени в жалбата. Претендира разноски.
Въззиваемата страна - РД „АА“ - Пловдив, не изпраща представител. С
писмено становище моли Съда наказателното постановление да бъде
потвърдено. Прави възражение за намаляване размера на адвокатското
възнаграждение до минимума, предвиден в Наредбата, при евентуално
уважаване на жалбата.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА, а по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
1
„РИСК-88“ ЕООД извършвало международни превози на товари, за
което и разполагало с лиценз. На същото през март месец 2022г. била
извършена проверка от Автомобилна администрация, при която свид. Б. Е. И.
– инспектор към РД „АА“ извършил справка в регистъра за актуално
състояние на всички трудови договори и установил, че на 04.03.22г.
дружеството било назначило на работа служителя М. И. С.с ЕГН **********
на длъжност „Шофьор на тежкотоварен автомобил (самосвал)", без обаче
същият да е притежавал валидна карта за квалификация на водача. След
направена справка в единна информационна система на ИА "Автомобилна
администрация" гр. София проверяващите установили, че лицето никога не е
притежавало такава карта.
Ето защо свид. И. съставил срещу дружеството-жалбоподател АУАН №
316491/01.05.2022г. за горното, като квалифицирал нарушението по чл.96 г,
ал.1 предл.1 от ЗАвПр. Въз основа на така съставения акт било издадено и
процесното НП, с което за същото нарушение наказващият орган, наложил на
„РИСК-88“ ЕООД имуществена санкция в размер на 3000 лева, на основание
чл.96г, ал.1 от ЗАвПр.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от показанията на актосъставителя Б. Е. И. разпитан като свидетел в
съдебно заседание и поддържащ описаното в АУАН, както и от писмените
доказателства представени по делото, които Съдът възприема и кредитира
като последователни и непротиворечиви.
Според чл.7б ал. 1 изр. 1 от ЗАвПр лицензираните превозвачи, лицата по
чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват
превози на пътници и товари с моторни превозни средства от категории M2,
M3, N2, N3 и с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на
водача и притежават карта за квалификация на водача за съответната
категория или сертификат за водач на моторно превозно средство за
обществен превоз на товари по шосе. За съответствие с изискването за
квалификация на водача министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица
издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години. От
събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че
превозвачът „РИСК-88“ ЕООД е назначил на работа служителя М. И. С. на
длъжност „Шофьор на тежкотоварен автомобил (самосвал)" без обаче същият
да е притежавал валидна карта за квалификация на водача. Горните факти не
се спорят от жалбоподателя, като и не бяха оборени от него на нито един етап
от самото производство.
Същият обаче навежда възражение, че с изискването водачите на
автомобили за обществен превоз да притежават карта за квалификация на
водача националната нормативна уредба била в явно нарушение на
приложимото законодателство на Европейския съюз и по-точно Директива
2006/126/ЕО, както и че понеже водачът имал валидно СУМПС карта не
2
следвало да се издава. Конкретният регламент обаче е в Директива
2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 година
относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои
пътни превозни средства за превоз на товари или пътници, за изменение на
Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и
за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на Съвета, но никъде в последната не е
посочено, че не могат да съществуват едновременно свидетелство за
управление на МПС и карта за квалификация на водача /ККВ/ като
доказателство за задължителна начална квалификация и задължително
продължаващо обучение на водачите. Напротив – в т. 15 от преамбюла и в чл.
10 от директивата е посочено, че хармонизирания код „95“ на Общността
относно различните УПК, удостоверяващ преминалите обучения, трябва да се
отрази /отбележи/ в картата за квалификация на водача или в СУМПС. В
случая обаче от приложеното по делото копие на СУМПС на водача М. И. С.
е видно, че в неговото съдържание такъв хармонизиран код не фигурира, а
карта за квалификация се доказа, че изобщо не е била издавана и това не се
спори от жалбоподателя.
Въпреки това съдът намира, че при издаването на наказателното
постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, които
влекат неговата незаконосъобразност и съставляват основание за неговата
отмяна. На първо място настоящият състав приема, че е допуснато нарушение
по чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, регламентиращ задължение за посочване в НП на
законните разпоредби, които са били нарушени. Вмененото на жалбоподателя
административно нарушение е било квалифицирано като нарушение по чл.
96г, ал. 1, пр. 1 ЗАвПр, гласящ, че който назначи на работа водач, който не
отговаря на някое от изискванията, определени със ЗАвПр и с подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се
наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3 000 лева. От фактическа
страна е прието, че назначеният на работа като водач на товарен автомобил
М. И. С. не е отговарял на изискването за квалификация на водача. Налице е
погрешна правна квалификация, тъй като разпоредбата на чл. 96г ал. 1, пр. 1
ЗАвПр е санкционна. Самото материалноправно задължение за
лицензираните превозвачи да осъществяват превози на пътници и товари
само с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача, е
нормативно регламентирано с разпоредбата на чл. 7б, ал. 1 ЗАвПр, което се
явява и нарушеното правило за поведение в случая. Следващата се
административна санкция в зависимост от формата на неизпълнение на това
задължение са обстоятелствата, разписани в разпоредбата на чл. 96г, ал. 1, пр.
1 ЗАвПр.
Освен това посочената за нарушена разпоредба по чл. 96г, ал. 1, пр. 1
ЗАвПр е и бланкетна – препраща към съдържанието на конкретни изисквания
за назначаването на водачите, регламентирани със ЗАвПр и с подзаконовите
нормативни актове по прилагането му. Следователно, за да има ясно
3
предявено административно обвинение, е трябвало да се направи привръзка
при правната квалификация на деянието с конкретната разпоредба, която
определя задължение назначаваните водачи да отговарят на изискванията за
квалификация на водача. В случая това не е било сторено. В приетата от АНО
за нарушена разпоредба – чл. 96г, ал. 1, пр. 1 ЗАвПр никъде не е посочено, че
назначаваните водачи трябва да отговарят конкретно на изискването за
квалификация на водача. Вместо това е въведено общото и абстрактно
задължение водачите да отговарят на всички изисквания, определени със
ЗАвПр и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Да се
приеме, че не е необходимо да се направи привръзка към конкретната правна
норма, въвеждаща задължението водачите да отговарят на изискването за
квалификация на водача, би означавало че сама по себе си разпоредбата на чл.
96г, ал. 1, пр. 1 ЗАвПр би могла да послужи като правна квалификация при
нарушаването на всяко едно изискване към водачите, определено със ЗАвПр и
с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, което е недопустимо.
При тези факти настоящата инстанция намира, че действително
процесното НП следва да бъде отменено, тъй като не съдържа изискуемите
реквизити по чл. 57 от ЗАНН, а именно законните разпоредби, които са били
нарушени виновно. По този начин съществено се затруднява защитата на
жалбоподателя.
По делото са налице доказателства за направени разноски от
жалбоподателя в размер на 300 лв., които са изплатени изцяло в брой, като е
приложен договор за правна защита и съдействие. Ето защо и на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски, а съответно те са в тежест на
юридическото лице – ИА „АА“. Ето защо и поради горните мотиви, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000367/21.06.2022г.
издадено от Регионална дирекция „Автомобилна администрация” /РД „АА“/
гр. Пловдив, с което на „РИСК-88“ ЕООД, ЕИК *********, адрес гр.
Пловдив, бул. „Александър Стамболийски“ № 94, бл. 115, ап. 20 е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000
/три хиляди/ лв. за нарушение по чл.96г, ал.1, предл.1 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвПр/, вр с чл.96г, ал.1 от ЗАвПр.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да
заплати на РИСК - 88 ЕООД, ЕИК ********* сумата от 300 лева.
представляваща разноски пред Районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на
основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5