Р Е Ш Е Н И Е
Номер
ІІІ-149 14.12.2018 г. Град Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански състав
На
двадесет и седми ноември две хиляди и
осемнадесета година
В отрито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
2. мл.с. МАРИНА МАВРОДИЕВА
Секретар:
Жанета Граматикова
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 1585 по описа за
2018 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата съдебна
инстанция е образувано по повод въззивна жалба от П.И.П.,
ЕГН **********, представляван от адв. М.П. ***, против Решение № 1671 от 30.07.2018 г., постановено по гр. дело №
989/2016 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което съдът е осъдил Военно формирование 32890 - гр. Бургас, местност Атия,
като част от структурата на Министерство на отбраната на Република България, да
заплати на въззивника сумата от 122,27 лв., представляваща неплатено
възнаграждение за положен труд, формирано от фактически отработено служебно
време над месечната продължителност съгласно чл. 194, ал. 1 от ЗОВСРБ, за
периода от м. ноември 2012 г. до м. декември 2015 г., вследствие на полагащите
се и неизползвани почивки след изпълнявано дежурство по график, КПП, пом.
дежурен базов район, бойни дежурства и други в ответните поделения на ВМС към
Министерство на отбраната на РБългария, както и сумата от общо 17,64 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата от 122,27 лв., начислена за
периода от 01.11.2013 г. до 22.02.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане на
задължението, както и сумата от 11,00 лв. - разноски съобразно уважената част
от исковете, като е отхвърлил иска с правно основание чл. 194, ал.1 от ЗОВСРБ в
останалата му част за горницата до 7592,98 лв. главница и 8133,73 лв. лихва за
забава за периода от 01.06.2001 г. до 01.11.2013 г., като неоснователни. Съдът
е отхвърлил предявеният при условията на евентуалност иск за заплащане на
сумата от 14379,81 лв., като обезщетение при прекратяване на служебното
правоотношение за отработено от ищеца и некомпенсирано с почивки служебно време
над нормативно определеното служебно време за процесния период от 01.04.2001 г.
до 31.12.2015 г. /177 месеца/ в общ размер на 354 дни, както и мораторна лихва
от 211,45 лв. за периода от прекратяване на служебното правоотношение -
31.12.2015 г. до 23.02.2016 г., ведно със законната лихва от предявяване на
иска до окончателното изплащане.
Недоволство от така постановеното съдебно решение
изразява въззивникът, който счита същото за незаконосъобразно, неправилно,
противоречащо на материалния закон и необосновано в отхвърлителните му части,
включително и по отношение на присъдените разноски на ответната страна в размер
на 496 лв. Излага подробни съображения. Сочи съдебна практика. Моли съда за
отмяна на решението и осъждане на въззиваемия да заплати претендираните суми.
В срока предвиден в ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемото
военно формирование 32890 - Бургас чрез юрисконсулт Соня Безергянова-Николова,
с който счита подадената въззивна жалба за неоснователна, а постановеното
решение за правилно и законосъобразно. Моли съда да потвърди обжалваното
решение. Излага подробни съображения. Представя съдебна практика.
Въззивната жалба е подадена в срок, от лице, имащо
право на жалба и отговаря на изискванията на чл. 259 и следващите от ГПК.
Пред Районен съд – Бургас са предявени искове с
правно основание чл. 194, ал. 3, във връзка с чл. 195, ал. 3 от Закона за
отбраната и въоръжените сили на Република България, респективно чл. 203, ал.3
от ЗОВСРБ /отм./, във връзка с чл. 158, ал. 2 от Правилника за кадровата военна
служба и чл. 250, ал. 1, изречение 2-ро от ЗОВСРБ /отм./, чл. 212, чл. 227, ал.
1 и чл. 199 от ЗОВСРБ и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона,
намира за установено следното:
Безспорно
е установено по делото, че въззивникът П.П. в периода 21.08.1986 г. до
01.01.2016 г. е бил в служебно правоотношение в качеството си на военнослужещ,
като със Заповед №ЛС – 01-97 от 08.12.2015 г. на Командира на Военно
формирование 22480 - Бургас трудовият му договор е бил прекратен. В този период
от време, включително и срокът обхващащ предмета на подадената искова молба –
01.04.2011 г. до 31.12.2015 г., въззивникът е изпълнявал служебните си
задължения , полагайки дежурства по график, при което се установява превишение
на установената месечна продължителност на работното време. Частично същият е
компенсиран за положения от него извънреден труд.
Не
се спори, че общата продължителност на работното време на военнослужещия обхваща
работно време от 8 часа дневно и 40 часа седмично при петдневна работна
седмица, като общата продължителност на служебното време на военнослужещия в
денонощие не може да превишава с повече от ½ нормалната дневна
продължителност на служебното време. максималната продължителност на
дежурствата на военнослужещите не може да надвишава 24 часа за деня, а в
рамките на един месец – 168 часа, като това време съгласно чл.195 ал.3 от ЗОВС
/Закон за отбраната и въоръжените сили/, се счита за служебно време. Следва да
се отбележи, че претенцията обхваща дълъг период от време, като до 12.05.2009
г. е действал ЗОВСРБ /отм./, а от тази дата нататък е действал новия Закон за
отбраната и въоръжените сили на Република България. Действал е и Правилника за
кадровата военна служба, чиято отмяна е настъпила на 12.06.2009 г., а от
23.03.2011 г. действа и Наредбата за определяне размера на възнаграждението за
извънреден труд на кадровите военнослужещи.
При
действията на тази нормативна база и съобразно издадената практика на ВКС по
сходни дела, се установява, че съгласно разпоредбата на чл.158 ал.2 от
Правилника за кадровата военна служба /ПКВС/ извънреден е трудът, с който се
превишава дневната продължителност на служебното време определено в чл.203 ал.2
от ЗОВСРБ /отм./ и касае времето над 12 часа дневно и над 24 часа за носене на
дежурства, като извънредния труд следва да е положен над максимално допустимата
месечна продължителност на служебното време. Когато кадровия военнослужещ изпълнява
дежурство по график, същият получава
допълнително възнаграждение по чл.226 от ЗОВСРБ /отм./ за времето над
служебното време по чл.203 ал.2 от с.з. или за почивни или празнични дни. Времето
при полагане на 24-часови дежурства е удължено служебно време, а не извънреден
труд и не се заплаща като такъв – Решение № 197/24.11.2015 г. по гр.д. №
7210/2014 г. на Трето г.о. на ВКС. Изключение е налице когато дежурството
продължи повече от 24 часа или когато макар и да не надхвърля 24 часа, то не е
било компенсирано с почивка до прекратяване на служебното правоотношение с
военнослужещия. Общият принцип предполага при полагане на извънреден труд
военнослужещият да поиска компенсация за положения от него извънреден труд,
целящо компенсиране на удължаването на работното време чрез последващо
намаляване, което следва да стане в срок до 4 месеца за всеки удължен работен
ден, а когато това не се осъществи в посоченият срок, военнослужещият следва
сам да определи времето през което ще компенсира удължаването на работното
време. Компенсацията е уредена в разпоредбата на чл.136а от КТ и на практика е
най-близка съобразно правилата на чл.46 ал.2 от ЗНА, тъй като в ЗОВСРБ липсва
пълна уредба в това отношение. При съставяне на графика за следващият месец
съответния командир следва да вземе предвид извънредния положен труд от
военнослужещия за да може да извърши компенсация. Преобразуващото право за
извършване на компенсация се погасява с тригодишна давност съгласно чл.111
б.“А“ от ЗЗД, като давността започва да тече от прекратяване на трудовото
правоотношение, от който момент нататък работодателят дължи парична
равностойност, тъй като не може вече да компенсира извънредния труд с почивки.
По отношение на паричното задължение е важим принципа на погасяване по давност
за срок от 3 години от прекратяване на трудовото правоотношение.
Въззиваемата
страна с отговора по чл.131 от ГПК е направила възражение за погасяване на
вземането по предявените искове по давност, като районния съд е зачел
възражението. Настоящата съдебна инстанция намира постановеното
първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно и на основание чл.272
от ГПК препраща към мотивите на същото.
Възражението
за изтекла погасителна давност може да бъде направено само тогава, когато
титулярят на вземането иска да получи изпълнение. Целта на погасителната
давност е своевременното упражняване на субективни граждански права. Чрез нея
на кредитора се отнема възможността да поиска принудително осъществяване на
правото поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок. В случая
настоящата съдебна инстанция счита, че по делото не се установява въззивникът
да е изявявал желание да се ползва от възможността за компенсация. По делото
липсват каквито и да е доказателства в тази връзка, както и за това, че същият е
искал да почива, но е получавал отказ. Едва с подаване на исковата молба
военнослужещият е заявил претенциите си за заплащане на претендираните суми,
спрямо които е приложено направеното възражение за погасяване по давност.
Дължими
са само сумите по които съдът е постановил осъдителен диспозитив, а за
отхвърлените претенции са изложени мотиви по отношение на тяхната недължимост.
Неоснователни са възраженията и по отношение на дължимата сума за разноски. С
оглед на това настоящата съдебна инстанция намира постановеното от
първоинстанционния съд решение за правилно, което налага същото да бъде
потвърдено. На въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева.
По изложените
съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 1671 от 30.07.2018 г., постановено по гр. дело № 989/2016 г. по описа на
Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА
П.И.П., ЕГН **********, представляван от адв. М.П. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Военно
формирование 32890 - гр. Бургас, местност Атия, като част от структурата на
Министерство на отбраната на Република България, сумата от 300 лева – дължими разноски
за настоящата съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване препис от
решението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.