МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД 892/2012г. ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
От Варненска Окръжна Прокуратура по отношение на
подсъдимия А.Ю. АЛИЕВ са
били възведени обвинения по:
-чл.346 ал.5 и ал.2 т.1 вр.
ал.1 от НК;
-чл.199 ал.1 т.4 от НК;
-чл.142 ал.1 от НК.
Производството пред ВОС протече по реда на глава
27 от НПК – Съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция, при условията на чл.370 т.2 от НПК.
В пледоарията си по съществото на делото
представителят на ВОП поддържа така възведеното обвинение, моли съда да признае
подсъдимия за виновен и да му наложи наказания лишаване от свобода за конкретно
посочен срок, които по реда на чл.58а от НК да намали с 1/3.
По делото бяха приети предявените от двамата
пострадали граждански искове за имуществени вреди – П.Д. и Жоро Ангелов, които
бяха и конституирани като граждански ищци в процеса. По същество и двамата
поддържаха исканията си.
Защитникът на подсъдимия не оспори обвинението и
помоли съда да наложи наказания в минимален размер.
Подсъдимият призна вината си и фактите, изнесени в
обвинителния акт. В последната си дума изрази съжаление за стореното и се
извини на гражданския ищец Д..
От преценката на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното :
Подс.А.
Алиев изтърпявал присъда „лишаване от свобода” в
Затвора Варна - ТПО „Разделна” за извършено престъпление по чл.199 ал.1 т.3
пр.2 от НК.
На 22.12.2011г.
бил пуснат в отпуск. Трябвало да се върне в Затвора на 27.12.2011г.
На
26.12.2011г. подс.Алиев наел такси на пиацата до
спирка „Тракия” около 22.45ч. Таксиметровия автомобил - модел “Шевролет Авео" с ДКН
В 00 14 КК, собственост на “Евро Холидей-България“ООД,
т.е. на св.Жоро Ангелов, а водач бил св.П.Д..
Подс.Алиев нямал в себе си пари, но попитал колко ще
му струва превоза до кв.”Владиславово”, след което се
качил на предна дясна седалка и потеглили. По пътя към крайната точка, подс.Алиев искал Д. да спира на места с проституиращи жени.
Д. изпълнил желанието му, но подс.Алиев така и не
успял да се договори. След като стигнали “Владиславово”,
подс.Алиев отишъл до един блок, звънял на домофона, а
после отново се качил в таксито. Казал
на водача да го кара към пазар „Чаталджа", а след
това - към к.к.„Златни
пясъци". По пътя Д. се притеснил от факта, че сметката е
нараснала, и попитал подс.Алиев
дали има пари и кой ще плаща. Последвал успокоителен отговор. След това подс.Алиев накарал Д. да направи обратен завой в посока
към града на обръщача до „Евксиноград" и след
около 200 метра
да спре автомобила. Д. послушал подсъдимия.
Когато спрял колата, подс.Алиев бръкнал в левия вътрешен
джоб на якето си с дясната ръка и извадил нож от сив
метал, с дължина на острието около 20 см., който насочил към дясната страна на
корема на Д., като едновременно с това му разпоредил да му предаде управлението
на автомобила и да си сменят местата. Д., уплашен от случващото се и за живота
и собствеността си, слязъл от колата и седнал на предна дясна седалка. Притеснявал
да избяга, защото си помислил, че подс.Алиев ще може
да го настигне и намушка с ножа. А. заел мястото на водача. Отново насочил ножа
към корема на Д., и му казал да си даде документите. Д. изпълнил. Подс.Алиев разгледал тефтерчето с документи, но като не
намерил пари, се ядосал и го разкъсал. Поискал от Д. всичките му пари, като
продължавал да държи ножа насочен към него. Д. казал, че има само 50 лв.
- 2 банкноти по 20 лв. и 1 банкнота от 10 лв.,
бръкнал в джоба на ризата си и ги дал на подс.Алиев.
Помолил го, след като му е взел парите, да го пусне, но подсъдимия му казал, че
никъде няма да ходи и ще стои в колата. Така подс.Алиев
потеглил с колата в посока Варна. По пътя забелязал
двата мобилни телефона на Д.. Взел единия - „Моторола С 123" и го прибрал в джоба на якето си, а
другия - „Самсунг" подал на Д. с
нареждането да го изключи. Д. не го изключил, тъй
като се надявал от този телефон да се обади за помощ. На кръстовището на
Икономическия Университет между бул.”Княз Борис I" с бул.„Цар Освободител", на червен
светофар подс.Алиев рязко завил надясно, при което
двигателя угаснал. Д. използвал това, успял да излезе и избягал в посока хотел
„Черно море". По мобилния телефон, който останал в него, се обадил на св.Жоро Ангелов, който сигнализирал
полицията.
В
същото време подс.Алиев
запалил автомобила и
потеглил. На кръстовището на бул.„Цар
Освободител" и бул.„Осми Приморски Полк", А. загубил управление и се
блъснал в крайпътен стълб от уличното осветление, като от удара последвало
увреждане на предна броня, предна дясна джанта, стъкло на ляво огледало, предна
лява врата, задна лява врата, преден десен фар, и други части на таксиметровия
автомобил, като се спукали и десни предна и задна гуми. Автомобила продължил
леко напред и спрял, а подс.Алиев излязъл от него и
го изоставил с работещ двигател.
След
това подс.Алиев наел
друг таксиметров автомобил и
се придвижил до фото „Луна" на бул.
„Владислав", където уговорил със св.С.Василева
секс срещу заплащане. Двамата отишли в близка пресечка - ул.„Райко
Димитриев"53. Там подс.А. постлал якето си на
земята и легнал върху него, а Василева – отгоре му. Не след дълго бил задържан
от свидетелите В.Д. и Кр.Добрев, служители на I РУП
Варна, които го издирвали по описанието, дадено от Д.. На мястото бил извършен
оглед, при който били иззети якето на подсъдимия и намерения в него нож. Алиев предал с протокол и намиращия се в него телефон,
собственост на Д..
Същевременно бил извършен и оглед
на намерения таксиметров лек автомобил, при който били фиксирани щетите.
При извършеното
разпознаване, Д. категорично посочил Алиев като
лицето, което му е отнело вещите и колата чрез заплашване с нож.
Видно от заключението на СОЕ,
стойността на вещите, които Алиев отнел от Д. възлиза
на 102.45 лв.; нанесените повреди на МПС възлизат общо на 867.07 лв.
Изложеното горе
се установява от самопризнанието на подс.Алиев както
и от всички доказателства по делото, събрани в хода на ДП, прочетени и
приобщени по съответния процесуален ред.
От правна гледна
страна съдът прие:
За доказано осъществени престъпните деяния, поради което
и призна А.Ю. АЛИЕВ ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:
1. На
26.12.2011г. в гр.Варна, противозаконно отнел чуждо
моторно превозно средство – л.а.„Шевролет Авео" с
ДКН В 0014 КК от владението на
П.Д., без негово съгласие
с намерение да го ползва,
като употребил за
това заплашване и са последвали повреди на
превозното средство на обща стойност
867.07 лева и същото е изоставено
без надзор, поради
което и на основание чл. 346
ал.5 и ал.2 т.1 вр. ал.1 вр. чл.54 НК, му наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ ГОДИНИ, което на основание
чл.58а от НК НАМАЛИ с 1/3 и ОПРЕДЕЛИ подсъдимия да изтърпи
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ЧЕТИРИ ГОДИНИ при първоначален СТРОГ
режим в затвор;
2. На
26.12.2011г. в гр.Варна, при условията на опасен
рецидив, отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 50 лева и други -
всичко на обща стойност 102.45 лева, от владението на П.Д., с
намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това заплашване, поради което и на основание чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.54 НК, му наложи
наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за
срок от ДЕВЕТ ГОДИНИ, което на основание чл.58а от НК НАМАЛИ с 1/3
и ОПРЕДЕЛИ подсъдимия да изтърпи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ШЕСТ ГОДИНИ при първоначален СТРОГ
режим в затвор.
3. На 26.12.2011г.
в гр.Варна, противозаконно
лишил от свобода П.Д., поради което и на основание чл. 142а ал.1 вр. чл.54 НК, му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, което на основание
чл.58а от НК НАМАЛИ с 1/3 и ОПРЕДЕЛИ подсъдимия да изтърпи
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ при първоначален СТРОГ режим в затвор.
ОПРАВДА подсъдимия по обвинението по чл.142
ал.1 от НК на основание чл.304 НПК.
На
основание чл.23 ал.1 от НК НАЛОЖИ
на подс.Алиев да изтърпи най-тежкото от
така определените наказания, а именно - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ
ГОДИНИ, което да изтърпи при първоначален СТРОГ
режим в затвор.
На
основание чл.27 ал.2 вр. ал.1 от НК ПРИСЪЕДИНИ
към неизтърпяната част от наказанието лишаване от
свобода по НОХД 1759/2009г. по описа на ВОС изцяло наказанието по настоящото
НОХД.
Квалификацията
по ал.5 на чл.346 от НК се обосновава от обстоятелството, че за отнемане
владението на МПС, Алиев е използвал заплаха с нож.
Квалификацията
по ал.2 т.1 на чл.346 от НК се обосновава от обстоятелството, че е последвала
повреда на МПС – щетата, според СОЕ е в размер на 867.07 лв. и превозното
средство е изоставено без надзор.
Квалификацията по чл.199 ал.1 т.4 от НК се
определя от съдимостта на подсъдимия - по НОХД 1759/2009г. на ВОС е осъден за
престъпление по чл.199 от НК на лишаване от свобода за срок от три години и
половина при общ режим, с влязла в сила присъда на 07.04.2010г. Т.е. налице са
основанията на чл.29 ал.1 б.”а” от НК и не са изтекли сроковете по чл.30 от НК.
Съдът
оправда подсъдимия по чл.142 от НК, тъй като прецени, че при това деяние е
липсвал умисъл за отвличане, а само за противозаконно лишаване от свобода. Т.е.
държал е свидетеля е принудително в колата при себе си), с цел да превентира възможността на свидетеля да сигнализира
органите на реда за извършеното по отношение на него. Поради което го осъди за
престъпление по чл.142а от НК.
По
отношение на предвиденото кумулативно предвиденото
наказание “конфискация” по чл.346 от НК и алтернативното такова по чл.199 от НК
– липсата на данни за имущественото състояние на подсъдимия (които не е
задължение на съда да събира) създаде невъзможност за прилагането му.
За да определи наказанието съдът прецени високата обществена опасност на
деянията и дееца, както и прие като:
Смекчаващи отговорността обстоятелства - млада възраст,
изразено съжаление за извършеното.
Отегчаващи отговорността обстоятелства – предходна
съдимост за деянията по чл.346 и 142а от НК.
Т.е. наказанията по всяко едно от обвиненията бе
определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – между
минимума и средния размер, но над минимума (предвид високата обществена
опасност на деянията и дееца).
Очевидно е, че наложеното му наказание (в рамките на
изтърпяното до момента на пускането му в отпуска) не е дало резултата, преследван
от закона. Следва извод, че подсъдимия следва да бъде изолиран от обществото за
по-продължителен период от време за изпълнение целите на чл.36 от НК -
специална и генерална превенция.
По предявените граждански искове:
Същите бяха предявени за настъпили имуществени
вреди, чийто размери са определени от заключението на СОЕ, неоспорено от никоя
от страните. Щетите са доказано настъпили, поради което и исковете бяха уважени
в цялост, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното
им изплащане, като подсъдимия бе осъден
да заплати направените по делото разноски
както и държавна такса върху уважените граждански искове. Съдът се разпореди и с
веществените доказателства по делото.
Водим от изложеното съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ :