РЕШЕНИЕ
№ 549
гр. Пловдив, 15.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в публично заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя
административно дело № 3342
по описа за 2020 год. на Пловдивския административен съд, за
да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 172, ал.5
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
2. Образувано е по жалба на И.П.Й., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат С.Н., срещу заповед № 20-0438-000163 от 05.12.2020 г., издадена от Самуил
Юлиянов Хаджиев, в качеството на началник на Трето
Районно управление /Трето РУ/ при Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи /ОДМВР/ – Пловдив, с която на основание чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ на оспорващия е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „Б” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече
от 18 месеца.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на административния акт и се иска
отмяната му от съда. Не се сочат доказателства и не се правят доказателствено искания.
3. Ответникът – началник на Трето РУ при ОДМВР – Пловдив, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт Димова – Павлова, поддържа становище за неоснователност
на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
ІІ. За
допустимостта:
5. Жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Съставен е АУАН № АА946903/05.12.2020
г. от Н. И. М. - на длъжност командир на отделение в Трето РУ при ОДМВР –
Пловдив, в който е отразена следната фактическа обстановка: На 05.12.2020 г.,
около 00:30 часа, в гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ - № 95 в посока север – юг,
И.П.Й. като водач на лек автомобил „Нисан Алмера“ с рег. № *** /собственост на Ц. Н. Й. / отказва да
бъде изпробван с техническо средство Drugtest 5000, с иден. № ARKF-0023, за наличието на наркотични вещества в организма и не
представя СУМПС и контролен талон към него, с което е нарушил чл. 174, ал. 3 и
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. На водача е издаден талон за медицинско
изследване № 074564/05.12.2020г., в който същият е
вписал: „Не желая да дам кръв“.
7. Въз основа на така установеното е издадена заповед №
20-0438-000163 от 05.12.2020 г., с която административният орган, за нарушение
на чл.174, ал.3, пре. 2 вр. чл. 171, т.1, б.„Б“ от ЗДвП, е приложил спрямо И.П.Й. принудителна административна мярка
– временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
8. За удостоверяване на компетентността да
издаде оспорения административен акт, ответникът представя Заповед № 317з-391/06.02.2017г.
на Директора на ОД на МВР – Пловдив, с която в изпълнение на Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г.
на министъра на вътрешните работи е оправомощил началниците на РУ на МВР, в
качеството им на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив, да прилагат с
мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.1 от ЗДвП.
Служебното положение
на длъжностното лице, издало процесният
административен акт, се удостоверява със заповед № 8121к-4207/28.02.2020 г. на
министъра на вътрешните работи
ІV. За правото:
9. Описаните в АУАН № АА946903/05.12.2020 г. фактически
обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват
едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед.
Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. В случая, няма спор между
страните по установената от административния орган фактическа обстановка.
За осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, в
нормата на чл. 171, т. 1 от ЗДвП като принудителни административна мярка е предвидено
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач. Според чл. 171, т.1, б. „Б” от ЗДвП, посочената ПАМ се прилага, в
случаите когато водач управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични
проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18
месеца. Наличието на посочените нарушения е алтернативно и извършването дори
само на едно от тях е достатъчно, за да бъде приложена съответната принудителна
административна мярка.
Съгласно
чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 1, се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните
работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на
обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в
Република България.
Заповедта за
налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на
изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една
принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните
изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ
случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни
органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по
реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки
конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава
правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
По смисъла
на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне
превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните
нарушения.
Съгласно чл. 172, ал. 2 от ЗДвП, налагането на принудителните
административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез:
1. недопускане управлението на моторното превозно средство; 2.
спиране от движение на моторното превозно средство; 3. отнемане на
документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1 (сред които е и
свидетелството за управление на водача) и др.
В случаите по чл. 171, т. 1, буква
"б" свидетелството за управление на моторно превозно средство на
водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното
нарушение /чл. 172, ал. 3 от ЗДвП/.
Според
ал. 6 на чл. 172 от ЗДвП, обжалването
на заповедите за налагане на ПАМ не спира изпълнението на приложената
административна мярка.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредба № 1
от 19.07.2017 г., талонът по чл. 3, ал. 2 се попълва в три екземпляра, като
първият се предоставя на водача или се изпраща до лечебното заведение, в което
е настанен, вторият се прилага към акта, съответно протокола, а третият остава
за отчет
10. В случая не се спори, че талон за
медицинско изследване № 074564/05.12.2020г. е надлежно попълнен и оспорващият
го е получил, като е удостоверил отказ да даде кръвна проба. Посоченият
документ, без съмнение е официален документ, който е съставен от длъжностно
лице – полицейски орган, в кръга на определените му правомощия, при изпълнение
на служебните му задължения, в предписаната от закона писмена форма и
съдържание.
По смисъла на чл.
171, т. 1, буква "б" от ЗДвП, преди да бъде наложена мярката всеки водач има възможността да избира дали да се подложи на проверка на
място с техническо средство "или" да изпълни предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Право на водача
е да избере кои и колко от посочените в закона способи да избере, но
същественото е, че той следва да проведе поне едно от тях, в противен случай са
налице основания за прилагане на ПАМ.
В случая,
няма спор между страните, че оспорващия е отказал да бъде тестван с техническо
средство и не е изпълнил предписанието
за медицинско изследване. При
това положение по делото безспорно се установи, че жалбоподателят е осъществил
състава на административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за което
законосъобразно му е наложена административна принуда по реда на чл. 171, т.1,
б. „Б” от ЗДвП.
Ответният
административен орган не е посочил
конкретни мотиви относно размер на мярката, но тъй като същата е определена съобразно
фиксирания в закона размер, това не представлява съществено процесуално
нарушение.
11. Мотивиран от горното при проверката
по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден,
издаден в предписаната от закона форма при спазване на процесуалните правила, в
съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което
подадената срещу него жалба се явява неоснователна
V.За
разноските:
12. Предвид изхода на делото претенцията
на ответника за присъждане на съдебни разноски се явява основателна. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския
процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./,
настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Ето защо,
Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.П.Й., ЕГН **********, адрес: ***,
чрез адвокат С.Н., срещу заповед № 20-0438-000163 от 05.12.2020 г. на началник
на Трето Районно управление при Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Пловдив.
ОСЪЖДА И.П.Й., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, сумата от 100 (сто)
лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението не
подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: