№ 584
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Ванина Младенова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20211100512314 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20097375 от 16.04.2021 г., постановено по гр. дело № 12484/2020г. по
описа на СРС, 81 състав е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че
ответникът Л. Н. Л., ЕГН: ********** дължи на ищеца “А.ЗА С.НА В.“ АД, сумата от 500,
00 лева, представляваща главница по договор за паричен заем №208889/03.09.2018г.,
сключен между длъжника и „С.К.“ООД, вземането по който последното е прехвърлило на
заявителя с Приложение № 1/11.06.2019г. към рамков договор за цесия от 11.06.2019г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 29.11.2019г. до изплащане на
вземането, договорна лихва в размер на 43, 69 лева за периода 10.09.2018г. до 28.01.2019г., и
обезщетение за забава в размер на 50, 87 лева за периода на просрочие на всяка вноска до
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.11.2019г.
Със същото решение са отхвърлени предявените от ищеца „А.ЗА С.НА В.“ АД искове
за признаване за установено по отношение на ответника Л. Н. Л., че дължи на ищеца
обезщетение за забава за разликата над 50, 87 лева до пълния предявен размер от 187, 67
лева, както и неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 214, 31 лева по договор
за паричен заем №208889/03.09.2018г., сключен между длъжника и „С.К.“ООД, вземането
по който последното е прехвърлило на заявителя с Приложение № 1/11.06.2019г. към рамков
договор за цесия от 11.06.2019г.
1
Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 317, 50 лева, представляваща направените в производството пред СРС
разноски съразмерно на уважената част от исковете, както и сумата от 47, 15 лева,
представляваща направени в заповедното производство разноски, а ищецът е осъден да
заплати ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 129, 95 лева, представляваща
разноски в първоинстанционното производство, както и сумата от 111, 38 лева,
представляваща разноски в заповедното производство.
Срещу така постановеното решение в частта, с която е признато за установено, че
ответникът дължи сумата от 500, 00 лева, представляваща главница по договор за паричен
заем №208889/03.09.2018г., сключен между длъжника и „С.К.“ ООД, вземането по който
последното е прехвърлило на заявителя с Приложение № 1/11.06.2019г. към рамков договор
за цесия от 11.06.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 29.11.2019г. до
изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 43, 69 лева за периода 10.09.2018г. до
28.01.2019г., и обезщетение за забава в размер на 50, 87 лева за периода на просрочие на
всяка вноска до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.11.2019г. е
постъпила въззивна жалба от ответника – Л. Н. Л., чрез пълномощника си – адв. Г. Н., в
която са изложени оплаквания за неправилност на същото, поради допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални
нарушения и необоснованост на изводите. Сочи, че сключеният договор със „С.К.“ е
недействителен на специалните основания, предвидени в чл. 22 ЗПК, като в хода на
първоинстанционното производство е установено, че към договора за заем не е изготвен и
предоставен погасителен план и общи условия, които да са подписани на всяка страница от
страните. Твърди, че посоченият в договора за кредит ГПР е в размер на 49,28% и
надвишава допустимите от закона 50%, поради което води до недействителност на договора
за кредит. Посочва като последица от недействителността на договора за кредит пораждане
на задължение за него да върне само получената в заем сума без да дължи други разходи и
такси. При условията на евентуалност твърди, че в случай, че договорът за кредит не бъде
признат за недействителен, то следва да бъде прието, че с платената сума в размер на 40, 00
лева е погасена дължимата договорна лихва. Във връзка с това сочи, че
първоинстанционният съд неправилно е достигнал до извод, че възражението за прихващане
е направено едва с писмените бележки, тъй като последното е било обективирано в отговора
на исковата молба, както и в открито съдебно заседание. Поради което моли съда да отмени
решението в обжалваните му части и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло
предявените искове, а при условията на евентуалност да признае извършеното плащане в
размер на 40, 00 лева като такова, с което е погасена част от дължимата договорна лихва.
Претендира разноски.
Въззиваемият ищец –„А.ЗА С.НА В.“, чрез процесуалния си представител – юрк.
К.Б., с надлежно учредена по делото представителна власт е подал отговор на въззивната
жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който я оспорва като недопустима и неоснователна.
2
Твърди, че във въззивната жалба ответникът навежда твърдения за недействителност на
договора за паричен заем, които са преклудирани с отговора на исковата молба. Оспорва
твърденето за липса на подписи на всяка страница на договора за заем, като посочва, че
наличието им е видно от представения по делото оригинал на договора за паричен заем.
Сочи още и че съдът правилно е обсъдил всички възражения на ответника и правилно е
приел, че договорът за паричен заем отговаря на предвидените в закона изисквания за
действителност. Поради което моли решението да бъде потвърдено в обжалваните му части.
Претендира разноски.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, с която са отхвърлени предявените от
ищеца искове за признаване за установено по отношение на ответника Л. Н. Л., че дължи на
ищеца обезщетение за забава за разликата над 50, 87 лева до пълния предявен размер от 187,
67 лева, както и че дължи неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 214, 31 лева
по договор за паричен заем №208889/03.09.2018г., поради което е влязло в законна сила.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в
процеса, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивното производство, поради
което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните оплаквания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за частично
неоснователна поради следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното решение той
е обвързан от посочените в жалбата пороци.
Съдът, като съобрази оплакванията на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Безспорно установено в първоинстанционното производство се явява
обстоятелството, че между ответника и „С.К.“ ООД е възникнало облигационно
правоотношение въз основа на договор за паричен заем № 20 8889, в изпълнение на което на
ответника е била предоставена сума от 500, 00 лева, като видно от представения договор
наред с предоставената главница в размер на 500, 00 лева, ответникът се е задължил да
заплати и фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,08%. Безспорно установено е и
3
извършването на прехвърляне на вземане (цесия) между „С.К.“ ООД и ищеца „А.ЗА С.НА
В.“ по силата на подписано на 11.06.2019г. Приложение № 1 към Договор за покупко-
продажба на вземания от дата 11.06.2019г., която е била надлежна съобщена на ответника.
С оглед на въведените оплаквания във въззивната жалба за недействителност на
сключения договор следва да бъде посочено, че по начало искането за прогласяване
нищожността на процесния договор не е преклудирано, каквито твърдения навежда
ответника в отговора на въззивната жалба, доколкото съгласно ТР № 1/2020 г. от 27.04.2022
г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на
решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от
значение за решаване на правния спор, дори и без да е направено възражение от
заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните
по делото доказателства.
Във връзка с това следва да бъдат обсъдени наведените оплаквания за нищожност
на процесния договор за паричен заем. С оглед на преценката на представените по делото
писмени доказателства (Договор за паричен заем № 208889 от 03.09.2018г., Погасителен
план към договора и Общи условия по договора ) не може да бъде направен обоснован
извод за нищожност на сключения договор съгласно специалните основания за
недействителност по смисъла на чл. 22 ЗПК. Не се установява и неспазване на изискванията
на чл. изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9
ЗПК, което да обоснове недействителност на процесния договор. В допълнение на това в
хода на първоинстанционното производство е доказано предоставянето на погасителен план
на ответника, както и на общите условия към договора за кредит, които са надлежно
подписани от негова страна.
Неоснователно е и оплакването за нищожност на договора поради предвидения
размер на ГПР от 49,28%, за който се твърди да надвишава допустимите от закона 50%.
Съгласно чл. 10 ЗЗД лихви могат да се уговарят до размер, определен от Министерския
съвет, като ако уговореният размер е по-голям, той се намалява по право до този размер.
Към настоящия момент Министерският съвет не е определил максимален размер на
договорните лихви. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет.
Предвидения размер на ГПР в размер на 49, 28%, както и фиксираният годишен лихвен
процент в размер на 40,08% попадат в границите, определени в разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК, поради което предвидените клаузи в договора не са нищожни и в тази си част
оплакванията във въззивната жалба се явяват неоснователни.
Следва да бъде обсъдено и оплакването за неправилност на постановеното
решение поради несъобразяване от съда на платените от ответника 40, 00 лева, с които се
твърди да е погасена дължимата договорна лихва. Съдът неправилно е достигнал до извода,
че възражението за прихващане не следва да бъде разглеждано, тъй като е направено едва с
писмените бележки по делото. Позоваването на заплатените 40, 00 лева е било извършено от
4
ответника още с отговора на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. В тази връзка следва да
се отбележи, че съгласно заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд
ССчЕ, което не е било оспорено от страните и което заключение настоящият състав на съда
намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие, ответникът е извършил
плащане по процесния договор в размер на 40, 00 лева, с което е погасена договорна лихва в
размер на 3, 90 лева и неустойка в размер на 36, 10 лева. С оглед на обстоятелството, че
неустоечното съглашение е прогласено за нищожно поради противоречие на добрите нрави,
първоинстанционният съд е следвало да съобрази, че в този случай остатъкът от 36, 10 лева,
с който е била погасена част от дължимата се неустойка, следва да бъдат приспаднати от
размера на дължимата се възнаградителна лихва. В този случай следва да бъде взето
предвид тълкуването, дадено в ТР № 3/2017 г. от 27.03.2019 г., постановено по т.д. № 3/2017
г., ОСГТК на ВКС, съгласно което когато извършеното плащане не е достатъчно,
погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение
настъпва при условията и в поредността по чл.76, ал. 2 ЗЗД, съгласно която разпоредба
когато изпълнението е недостатъчно, за да покрие лихвите, разноските и главницата, най-
напред се погасяват разноските, след това лихвите и най-накрая главницата.
Въз основа на изложеното следва настоящият състав достига до извод, съгласно
който от дължимата договорна лихва в размер на 43, 69 лева следва да бъде приспадната
сумата от 36, 10 лева, в резултат , на което размерът на договорната лихва, изчислен
съгласно правилата на чл. 162 ГПК, възлиза на 7, 59 лева, за която сума искът следва да бъда
уважен, като в останалата си част бъде отхвърлен.
При този изход на делото по иска с предмет главното парично задължение,
основателна е и претенцията за заплащане на акцесорното вземане за обезщетение за
забавено изпълнение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от датата на просрочие на всяка вноска до датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.11.2019г. за сумата от 50, 87 лева, до
какъвто и извод е достигнал първоинстанционният съд. Поради което с оглед на
обстоятелството, че във въззивната жалба не са формулирани конкретни оплаквания във
връзка с акцесорния иск в тази си част решението следва да бъде потвърдено.
В останалата част постановеното решение също следва да бъде потвърдено поради
съвпадане на изводите, до които е достигнал първоинстанционния съд и установеното в хода
на настоящото производство, поради което на основание чл. 272 ГПК настоящият състав
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Предвид изложеното настоящият състав по делото установява, че ищецът при
условията на пълно и главно доказване в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК,
е установил заплащане единствено на сумата от 40, 00 лева, представляваща част от
дължимата се договорна лихва по сключения договор за паричен заем. Ответникът не е
установил заплащане главницата в размер на 500, 00 лева, част от дължимата се
възнаградителна лихва в размер на 7, 59 лева за периода от 10.09.2018г. до 28.01.2019г.,
както и заплащане на дължимото се обезщетение за забава в размер на 50, 87 лева за периода
от датата на просрочие на всяка вноска до датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК –
5
29.11.2019г.
Тъй като други оплаквания не са наведени с въззивната жалба и с оглед
гореизложеното обжалвано решение следва да бъде потвърдено и в частта, с която е
признато за установено, че ответникът дължи сумата от 500, 00 лева, представляваща
главница по договор за паричен заем № 208889/03.09.2018г., сключен между длъжника и
„С.К.“ ООД, вземането, по който последното е прехвърлило на заявителя с Приложение №
1/11.06.2019г. към рамков договор за цесия от 11.06.2019г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението до издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК – 29.11.2019г. до изплащане на вземането, както и в частта, с която е признато
за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 50, 87 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от датата на просрочие на всяка вноска до датата на
подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 29.11.2019г. поради съвпадане на крайните изводи
на двете съдебни инстанции.
Решението следва да бъде отменено в частта, с която искът за признаване за
установено по отношение на ответника, че дължи възнаградителна лихва за разликата за
сумата от 7, 59 лева до уважения размер от 43, 69 лева, представляваща договорна лихва за
периода 10.09.2018г. до 28.01.2019г., като вместо това предявеният иск бъде отхвърлен за
разликата над сумата от 7, 59 лева до предявения размер от 43, 69 лева, а решението следва
да бъде потвърдено в частта, с която е признато за установено, че ответникът дължи сумата
от 7, 59 лева, представляваща договорна лихва за периода от 10.09.2018г. – 28.01.2019г.
При този този изход на делото пред въззивната инстанция жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемото дружество сумата от 50,00 лв., представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството пред СГС съобразно размера
на отвхрълената част от жалбата.
Въззиваемото дружество следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя сумата
от 45,53 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред
СГС и заплатена ДТ съобразно размера на уважената част от жалбата.
С оглед на цената на иска и по арг. от чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20097375 от 16.04.2021 г., постановено по гр. дело №
12484/2020г. по описа на СРС, 81 състав в частта, с която е признато за установено на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, по отношение на ответника Л. Н. Л., ЕГН: **********, че
дължи на ищеца “А.ЗА С.НА В.“ АД, ЕИК: ******* разликата над сумата от 7, 59 лева до
уважения размер от 43, 69 лева, представляваща договорна лихва за периода 10.09.2018г. до
28.01.2019г., И ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
6
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 422, ал. 1 ГПК иск за признаване за
установено по отношение на ответника Л. Н. Л., ЕГН: **********, че дължи на ищеца
“А.ЗА С.НА В.“ АД, ЕИК: ******* разликата над сумата от 7, 59 лева до уважения размер от
43, 69 лева, представляваща договорна лихва за периода 10.09.2018г. до 28.01.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20097375 от 16.04.2021 г., постановено по гр. дело №
12484/2020г. по описа на СРС, 81 състав в частта, с която е признато за установено на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, по отношение на ответника Л. Н. Л., ЕГН: **********, че
дължи на ищеца “А.ЗА С.НА В.“ АД, ЕИК: ******* сумата от 7, 59 лева, представляваща
договорна лихва за периода 10.09.2018г. до 28.01.2019г., сумата от 500, 00 лева,
представляваща главница по договор за паричен заем №208889/03.09.2018г., сключен между
длъжника и „С.К.“ ООД, вземането по който последното е прехвърлило на заявителя с
Приложение № 1/11.06.2019г. към рамков договор за цесия от 11.06.2019г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК – 29.11.2019г. до изплащане на вземането и сумата
от 50, 87 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на за периода на просрочие
на всяка вноска до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.11.2019г.
ОСЪЖДА Л. Н. Л., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул.“******* *******, да
заплати на “А.ЗА С.НА В.“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „*******, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 273 ГПК сумата от 50,00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение в производството пред СГС съобразно размера на отвхрълената част от
жалбата.
ОСЪЖДА “А.ЗА С.НА В.“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „*******, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 да заплати на Л. Н. Л., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ул.“******* ******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр.
чл.273 ГПК сумата от 45,53 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в
производството пред СГС и заплатена ДТ съобразно размера на уважената част от жалбата.
РЕШЕНИЕ № 20097375 от 16.04.2021 г., постановено по гр. дело № 12484/2020г. по
описа на СРС, 81 състав, в необжалваната част, с която са отхвърлени предявените от
ищеца „А.ЗА С.НА В.“ АД искове за признаване за установено по отношение на ответника
Л. Н. Л., че дължи на ищеца обезщетение за забава за разликата над 50, 87 лева до пълния
предявен размер от 187, 67 лева, както и неустойка за неизпълнение на задължение в размер
на 214, 31 лева по договор за паричен заем №208889/03.09.2018г., сключен между длъжника
и „С.К.“ООД, вземането по който последното е прехвърлило на заявителя с Приложение №
1/11.06.2019г. към рамков договор за цесия от 11.06.2019г., е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8