Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 7
гр.Габрово , 11.01.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровски окръжен съд в публично заседание на единадесети декември през две хиляди и
осемнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Пенкова
ЧЛЕНОВЕ:К.Големанова
С.Миланези
при участието на секретаря М.Шаханова ,сложи
за разглеждане в.гр.д. №276 по описа
за 2018г., докладвано от съдията Пенкова и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. от ГПК.
Страните по
гр.д.№928/2017г. са обжалвали постановеното по делото решение №232/25.07.2018г.
на Севлиевски районен съд.
Ответницата Н.К.К.
е обжалвала първоинстанционното решение в осъдителната му част, с която на
основание чл.61,ал.2 ЗЗД е осъдена да заплати на ищеца сумата от 6562,50лв. за
извършени подобрения в имот с идентификатор 65927.501.630.2,ведно
със законните последици.Оспорват се изводите на съда, че незаконното
строителство в имота е увеличило стойността му и подлежи на заплащане. Жалбоподателката
се позовава на заключението на СТЕ относно пристройката ,че тя представлява
незаконно ,все още незавършено
разширение на постройката в двора и като
такава не увеличава стойността на процесния имот. Незаконното строителство
подлежи на премахване. Единствено монтираната дограма в старата сграда
увеличава стойността на имота с 300лв.,в която част решението не се обжалва .Сочи
се ,че
претендираните подобрения
фактически са довели до унищожаване на
съществуващата стара сграда и до промяна предназначението й , поради
което същите не са довели до реално увеличаване
стойността на имота ,тъй като подлежащите на премахване незаконни
строежи не се заплащат, щом собственикът на имота – в случая ответницата ,не
желае да ги запази,а при определяне на стойността им в такъв случая се държи
сметка за евентуалното им премахване. Процесното незаконно строителство не
подлежи на узаконяване ,тъй като е извършено след като със ЗИДЗУТ/ДВ.бр.65/2003/ е премахната
възможността за узаконяване на незаконно
строителство извършено след 25.07.2003г.
Претендира се за отмяна на решението в обжалваната му осъдителна част,ведно
със законните последици.
Ищецът Д.Т. с подадената насрещна въззивна жалба е обжалвал
първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, за разликата над 6825лв.
до размер на 19259,01лв. Изалагат се доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на решението в обжалваната му част. Твърди се, че в мотивите
съдът е приел, че съобразно заключението на втората СТЕ направените от ищеца разноски във връзка с подобренията в процесния имот ,на двете сгради в него, са
17 423,55лв., но е присъдил по-малката сума между тези разноски и увеличената стойност на
имота -7800лв.Жалбоподателят твърди,че следва да му се присъдят действително
направените от него във връзка с подобренията в имота разноски.Съдът е приел,че отношенията следва да бъдат уредени съобразно правилата на гестията
.Безспорно е установено,че ответницата е
знаела и не се е противопоставила на извършването на подобренията.Съдът неправилно и в противоречие с
материалноправните норми и установеното в останалата част от мотивите е
приел,че отношенията относно размера
на обезщетението ,което следва да се присъди,следва
да се уредят по правилата на недобросъвестното владение.Това се извежда от
изложеното в мотивите на стр.11 от
съдебния акт.
Претендира се за отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част и
уважаване изцяло на предявения иск,ведно със законните последици.
Всяка от страните е депозирала писмен отговор ,в който изразява становище
за неоснователност на подадената въззивна жалба от насрещната страна.
Въззивният съд ,като взе предвид събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи, прие за установено следното:
Въззивните жалби са подени в срок , от надлежна страна и срещу подлежащ
на обжалване акт, предвид
на което са
процесуално допустими.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно ,а в обжалваните
части и допустимо.
С обжалваното
решение ответницата Н. К. К. е осъдена да заплати на ищеца Д.Л.Т. сумата 6 825,00 лева, за извършени подобрения в сграда с
идентификатор 65927.501.630.2 и сграда с идентификатор 65927.501.630.1, построени в
поземлен имот с идентификатор 65927.501.630 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Севлиево, одобрени със Заповед РД-18-77/16.07.2008 г. на Изпълнителния Директор
на АГКК, с адрес на имота: гр. Севлиево, ул. *** 14, ведно със
законната лихва върху главницата, от подаване на исковата молба – 31.07.2017
г., до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен в останалата
част за разликата над 6825,00 лева до
пълния предявен размер от 19 259,01 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, от подаване на исковата молба – 31.07.2017 г., до окончателното
изплащане на сумата.
Първоинстанционният
съд е приел,че е осъществена хипотезата на чл.61,ал.2 ЗЗД и на ищеца следва да
се присъди по-малката сума измежду направените като подобрител разноски от
17 423,55лв. и увеличената стойност на имота от 7800лв.,какъвто е
дължимият размер и при правна квалификация по чл.59,ал.1 ЗЗД.Съразмерно на
притежаваната от ответницата към извършване на претендираните подобрения
идеална част от имота, съдът е определил
за дължима сумата от 6825лв.,представляваща 7/8 от сумата от 7800лв.,до който
размер е уважена исковата претенция.
Съгласно
заявените обстоятелства,на които се основава искът,с направените уточнения с
молбата от 01.11.2017г./л.52 от първоинстанционното дело/, ищецът твърди
извършени подобрения в процесния имот ,по отношение на който не е имал качеството
владелец,нито държател,при липсата на възлагане от страна на ответницата,но
извършени с нейно знание и съгласие.Твърди,че когато е извършил
подобренията,имотът в гр.
Севлиево, ул. *** 14, е
бил собственост на ответницата .Извършените строителни дейностости
през периода лятото на 2013г. до лятото
на 2015г.,претендирани като подобрения ,са описани в обстоятелствената част на
исковата молба за сграда с идентификатор
65927.501.630.2-пристройка и сграда с идентификатор 65927.501.630.1-къща,
построени в поземлен имот с идентификатор 65927.501.630 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Севлиево
. Исковата сума от 19 259,01 лева ,включва стойността на
вложени материали и труд,и се претендира като стойността,с която
ответницата се е обогатила ,до размер на обедняването на ответника за
извършените в процесния имот подобрения.
Ответницата също е навела
твърдения,че не е възлагала на ищеца да извърши в имота претендираните
подобрения. Оспорва да е давала съгласие за такива и че те са довели до
увеличаване стойността на имота.
От събраните доказателства се
установява,че за посочения в исковта молба период ответницата е притежавала
7/8ид.ч. от процесния недвижим имот. Съсобствеността е прекратена със сключена
съдебна спогодба на 05.04.2017г.по
гражданско дело № 751 / 2016 г. на Районен съд – Севлиево, по силата на която ответницата е
получила в дял и собственост поземлен имот с идентификатор 65927.501.630 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, с адрес на имота: гр. Севлиево,
ул. *** 14, заедно с разположените в имота: жилищна сграда - еднофамилна с
идентификатор 65927.501.630.1, с площ от 56 кв. м. на един етаж; сграда -
постройка на допълващото застрояване с идентификатор 65927.501.630.2, с площ от
23 кв. м. на един етаж; сграда - постройка на допълващото застрояване с
идентификатор 65927.501.630.3, с площ от 20 кв. м. на един етаж, с пазарна
оценка 27 000 лева, като за
уравнение на дяловете, последната се е задължила да изплати в шестмесечен срок
на съделителя К.К., сумата от 3375,00
лева
От събраните
гласни и писмени доказателства се установява,че в процесния имот са
извършвани от ищеца СМР.
От заключението
на СТЕ ,изготвена от вещите лица Р. и Б.,се установява ,че в процесния имот е
преустроена и пристроена
постройката на допълващото застрояване с идентификатор 65927.501.630.2.
Преди пристрояването през 2014 г., сградата е била с площ 23 кв. м. и по
предназначение е представлявала лятна кухня, като е пристроена в източна и
северна посока и е обособено жилище, със застроена площ 39,30 кв. м., с вход, предверие, спалня, кухня, столова и
санитарен възел, с множество подобрени теракотни настилки, ПВЦ дограма,
фаянсови облицовки, шпакловки, латексово боядисване; всички разходи, извършени
за направата на пристройка от 16,30 кв.м. към старата постройка и за
преустройството й не представляват необходими разноски за нейното запазване, а
с тях в дворната част на имота се е появила нова жилищна сграда; цялостно
изградената нова пристройка с площ 16,3 кв.м. към съществуващата стара
постройка на допълващото застрояване с идентификатор 65927.501.630.2 е с
пазарна цена 5 600,00 лв.Пристройката
от 16,30 кв.м. включва входно предверие, кухня и санитарен възел. Изпълнените
подобрения в двете помещения на старата постройка с идентификатор
65927.501.630.2 - нови настилки, шпакловки, бояджийски работи, ПВЦ дограма, с
които се завишава стойността на имота , е 1 900,00 лв .Общата стойност на
изпълнените СМР в имота с идентификатор 65927.501.630.2, с които се завишава
стойността на имота /полезните разходи/ е 7 500 лв.; сумата на извършените СМР
за преустройство и ремонт на старата част на постройката с идентификатор
65927.501.630.2 е в размер на 2 200 лв., за които в таблица вещите лица
посочват количеството и стойността на отделните дейности, а сумата,
изразходвана за построяване на новата част от постройката, която е с пазарна
цена 5600лв. са по – големи от пазарната й цена, като може да се приеме, че са
в размер на сумата 5900лв.
Тази СТЕ не е ценила подобренията в
жилищната сграда с идентификатор 65927.501.630.1.Съгласно заявеното от в.л.Р. в
с.з. на 04.05.2018г. стойността на тези подобрения е включена в стойността на имота по делото за делба и е взета
предвид при делбата на имота .В делбеното произвоство не
е ценена пристройката към стопанската
постройка и подобренията в тази стопанска постройка. В делбеното производство в
пазарната цена е включена само стопанската постройка от 23кв.м.,без никакви
подобрения в нея.Към тези 23 кв.м. са пристроени изцяло сграда с квадратура от
16,30кв.м. Пазарната стойност на тази нова постройка завишава стойността на
имота.При оценката на тази пристройка в заключението са описани всички
подобрения,които съществуват в нея –ПВЦ прозорците, настилката, облицовката. Пазарната
цена на имота с тази постройка от 16,3кв.м. се завишава с 5600лв.Вещото лице е
правило оглед,при който е установило,че ВИК инсталацията е само довеждаща,без вътрешни разводки до
кухнята; че вратите към санитарния възел и кухнята са демонтирани .
Прието е и заключение на СТЕ,изготвено
от вещото лице И.. Съгласно това заключение в стаята от основната къща - имот с
идентификатор № 65927.501.630.1 са извършени СМР - шпакловане с мрежа, финно
шпакловане, грундиране и боядисване с латекс, с посочени конкретни площи,
видове дейности и стойности в таблица, като монтаж на топлоизолационни
плоскости не е извършен; общата стойност на така извършените в този имот СМР
възлиза на 775,08 лв., стойността на труда е 594,72 лв., а стойността на материалите
възлиза на 180,36 лв. Тези СМР представляват текущ ремонт и не завишават
стойността на имота. В коридора и бокса
са монтирани два броя прозорци от ПВЦ, с обща площ 3,19 кв. м., с крайна
стойност към момента на монтажа 425,00 лв., като единствено това завишава
стойността на имота със сума представляваща разлика в цената между стойността
на новата ПВЦ дограма и старата дървена такава при отчитане и на полагащото се
овехтяване, като конкретната стойност е 300,00 лева, с тази сума се увеличава
стойността на имот № 65927.501.630.1 - основна жилищна сграда. В пристройката -
имот № 65927.501.630.2 има изградена нова електрическа инсталация, монтирани са
ел. табло - жилищно и 21 бр. кутии за ключове и контакти, самите ключове и
контакти липсват, а липсват и осветителни тела, т.е. всякакво обкичване, ел.
инсталацията не работи, старата електрическа инсталация е изрязана; посочени са
конкретните площи, видове дейности извършени в имот № 65927.501.630.2 и
стойностите им в таблица; във вида, в който се намира новата електрическа
инсталация не работи и по тази причина не увеличава стойността на обекта,
напротив има увреждане след изрязване на старата инсталация, която е била
работеща; поставен е гранитогрес, теракот и фаянс в пристройката; общата
стойност на извършените СМР в пристройката - имот № 65927.501.630.2 е
16 223,47 лв., стойността на труда е 7619,95 лв., а стойността на
материалите е 8603,72 лв. с ДДС, но тези СМР не завишават стойността на обекта,
защото във вида, в който се намират ,не са завършени и той не е годен за
обитаване.Стойността на направените разходи, без които имотът би погинал или би
се повредил, е 0 лв., нищо не е
застрашавало имот № 65927.501.630.2, имот № 65927.501.630.1 - основна жилищна
сграда е бил напълно годен за обитаване и продължава да се обитава от
ответницата; състоянието на извършените СМР е лошо и във вида, в който се
намира пристройката представлява незаконно, все още незавършено разширение на
постройка, като такъв имот не увеличава стойността, незаконното строителство се
премахва. Имотът би завишил стойността си след
въвеждане в експлоатация като законен строеж със стойността на
новоизградената пристройка към имот № 65927.501.630.2, след оценяване на
завишението в площта на имота след представяне на удостоверение за въвеждане от
гл. архитект на Община Севлиево.
От свидетелските показания не се
установява ответницата да се е
противопоставила на извършените от ищеца СМР в процесния имот. От показанията
на разпитаните по делото свидетели се установява,че ремонтът е предприет
от ищеца ,като имотът е
бил ползван от него и семейството му. Те са били допуснати от ответницата да живеят в него и са обитавали преустроената лятна кухня.
Не се е твърди и няма доказателства да е издадена
влязла в сила заповед за премахване на пристроената постройка на
допълващо застрояване с идентификатор № 65927.501.630.2 като
незаконен строеж.
Спори се от страните претендираните от ищеца подобрения следва ли да бъдат
заплатени от ответницата и в какъв размер.Единствено за сумата от 300лв. ответницата не оспорва,че с
нея е завишена стойността на основната жилищна сграда,която стойност е
определена от СТЕ,изготвена от в.л. И .
От заявените от ищеца обстоятелства,на които основава предявения иск, се
установява,че дължимостта на исковата сума за извършени в процесния имот
подобрения е обоснована с настъпило имуществено разместване ,довело до
неоснователно обогатяване на ответницата и обедяване на ищеца.
Страните не спорят ,а и от доказателствата по делото се установява,че ищецът
не е бил владелец,нито държател на процесния имот.Липсата на такова качество
обосновава,че отношенята с ответницата по повод претендираните с исковата молба
подобрения следва да се уредят в съотвествие с правилата на водене на чужда
работа без пълномощие и за неоснователното обогатяване - ТР№85/ 02.12.1968г. по
гр.д.№149/68 ОСГК.
В случая в обжалваното решение съдът е дал правна квалификация на иска по чл.61,ал.2 ЗЗД и е приел за
осъществен фактическия състав на тази правна норма,тъй като извършването на СМР
е предприето и в собствен интерес на подобрителя,който със семейството си е
живял в
имота,като е присъдил на ищеца като гестор
обезщетение в размер на по-малката сума между направинте разходи за
извършване на подобренията и увеличената стойност на имота по установените от
съдебно-техническите експертизи стойности,за които е приел за обосновани
заключенията,с която се е обогатила ответницата.Тази правна квалификация не е довела до установяване на други
величини от значение за размера на
процесното вземане с оглед твърденията,на които ищецът е основал длъжимостта му
и заявен петитум,ако се
разгледа при фактическия състав на чл.59 ЗЗД.Правилата за
обезщетяване при гестия в хипотезата на чл.61,ал.2 ЗЗД обосновават прилагане на принципа на неоснователното
обогатяване.В случая присъждането на
по-малката сума между направените от
подобрителя разноски и увеличената стойност на процесния имот съответства на
размера на обезщетението,което би се
присъдило и по чл.59 ЗЗД.По делото с приетите СТЕ е установена както
стойноста на направените от подобрителя разноски за подобренията - 17 423,55лв.,с
което се е обеднил,така и увеличената стойност на имота в резултат на тези
подобрения- 7800лв. В случая по-ниска е увеличената стойност на имота и
съобразно нея следва да се уважи исковата претенция до размера,с който се е
обогатила ответницата,както е приел и първоинстанционният съд.
Въззивният съд намира за обосновано заключението на СТЕ,изготвена от в.л.Р.
и Б. относно направените от тази експертиза изводи,че с извършените ремонтни
дейност в пристройка №
65927.501.630.2 в процесния имот, се е увеличила стойността му със сумата
от 7500лв.Ценената като подобрение в имота пристройка съществува.Изграждането
без строителни книжа и че към момента не е годна за обитаване не обосновава ,че тя не увеличава реално
стойността на имота Какво е качеството на извършените СМР следва да се съобрази при определяне дали с
тях е увеличена стойност на имота.В
случая при изготвяне на първата СТЕ е извършен оглед на имота,взети са предвид
показанията на свидетелите и е дадена
оценка при състоянието,в което се намира процесната пристройка,видно от
описаното в констативно-съобразителната част на заключението и заявеното от
в.л. Р. в с.з. на 04.05.2018г.- установеното демонтиране на врати,каква част
от ВиК инсталацита е изградена,както и на всички подобрения ,които съществуват .С
оглед на това съдът не приема в тази
част за ообосновано заключението на вещото лице И.,че СМР в процесната
пристройка 65927.501.630.2
,посочени в таблица 1 от заключението й, не са увеличили стойността на
имота,което вещото лице извежда от това,че във вида ,в който се намират не са
завършени и обекта не е годен за
обитаване,като пристройката представлява незаконно,все още незавършено
разширение на постройката в двора.
Неоснователни са наведените във въззивната жалба на ответницата
възражения,че не следва да се приема за увеличаване стойността на имота с извършеното
към пристройката №
65927.501.630.2 пристрояване ,за което е установено,че новата пристройка
е изградена без строителни книжа и не подлежи на узаконяване,както и че
претендираните в нея подобрения фактически са довели до унищожаване на
съществуващата стара сграда и до промяна
на предназначението й и не са довели до реално увеличаване на стойността на
имота,поради което не дължи и присъдената на ищеца сума от 6562,50лв.
По делото е
установено, че пристрояването и преустройството на сградата в процесния имот - постройка на допълващото
застрояване с идентификатор 65927.501.630.2 , е извършено без строителни книжа.Същата на
основание чл.92 ЗС по
силата на приращението е собственост на собственик на земята. Строежът е извършен със знанието и непротивопоставянето
на ответницата,установено от събраните по делото гласни доказателства .Извършеното пристрояване към
съществуващите 23 кв.м. изцяло на сграда
с квадратура от 16,3кв.м. и досега съществува и обективно
увеличава стойността на имота. Ответницата не е поискала премахване на сградата чрез
предявяване на негаторен иск по чл.109 ЗС. Само поради обстоятелството, че към
момента не е годна за обитаване, не може да се направи
извод, че тя обективно не съществува и не увеличава стойността на имота. От
заключението на СТЕ,изготвена от на в.л.
Р. и Б. е установена стойността с която подобренията в процесната постройка №65927.501.630.2
увеличават стойността на имота – 7500лв,като оценката е извършена на база лични впечатления от извършения
оглед и състоянието ,в което се намира
сградата към момента.
Обстоятелството,че претендираните от ищеца подобрения в сграда с
идентификато 65927.501.630.2 ,са извършени без строителни книжа,не го лишава от правото
да иска заплащането им. По въпроса за подобренията,
представляващи незаконни строежи, в т. II- 7 на ППВС № 6/1974
г. е посочено, че незаконните строежи не се заплащат като
подобрения, ако подлежат на премахване, освен ако собственикът на имота
желае да ги запази, като при определяне на стойността им се държи сметка за
евентуалното им премахване. Кога един строеж е незаконен и подлежи на
премахване се определя от техническите органи съгласно разпоредбите на
действащото законодателство.Незаконният строеж подлежи на премахване когато има издадено
предписание за това от компетентните органи,в който смисъл
са и решение № 308 от
30.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 271/2012 г., I г. о., решение № 315/25.10.2012
по гр. д. № 1189/2011 г. на ВКС, I г. о., в което е посочено, че
следва да има не само констативни протоколи за незаконно строителство /без
строително разрешение/, но и издадени и влезли в сила заповеди за събаряне.
В случая не се твърди и няма
доказателства да има издадена и влязла в сила заповед за премахване на извършеното
пристрояване в процесния имот на
постройката с идентификатор 65927.501.630.2
, като
незаконно .Същото следва да се заплати като подобрение,за извършването на което
ответницата е знаела и не се е противопоставила, ,като се вземе предвид по-ниската
стойност между разходите за извършването и увеличената стойност на имота ,тъй като подобрителят не е бил
владелец на имота,извършените подобрения са били предприети и в негов интерес ,с
оглед на което на ищеца е дължима по–малката сума – тази,с която е увеличена
стойността на имота съгласно СТЕ,изготвена от в.л.Р. и Б. и с която ответницата
се е обогатила и е присъдена с решението в обжалваната му от ответницата част.
Неоснователни са наведените във въззивната жалба на ищеца твърдения,че неправилно първоинстанционният
съд не е присъдил дейстително направените от него за подобренията в процесния имот
разноски,а е приел за дължима по-малката сума,с която се е увеличила стойността
на имота,изхождайки от правилата на недобросъвестното владение.
Съгласно изложеното в мотивите на обжалваното решение, първоинстанционният
съд е определил дължимото обезщетение за извършените в процесния имот
подобрения от ищеца не по правилата на недобросъвестното владение, а при гестия
в хипотезата на чл.61,ал.2 ЗЗД - интерес
на гестора,който е предприел извършването на СМР и в собствен интерес,в имот
,който е обитавал със семейството си,който извод съдът е обосновал от показанията
на св.А.,М.,Д. и заявеното от страните по делото.
Самият ищец твърди,че не е имал качеството на владелец или държател при
извършване на претендираните подобрения.Това се установява и от доказателствата
по делото.Предвид на това за ищеца не са се породили права по чл.72 и чл.74 ЗС. Съгласно ППВС №6/1974г. и установената съдебна практика тези разпоредби регулират правоотношения, породени
от неоснователното обогатяване на собственника на вещта с подобренията,
извършени само от владелеца на същата и не се отнасят до лица, които не
упражняват владение.
Като подобрител в чужд
имот,който не е владелец или държател,предприел извършването на
строително-ремонтните дейности и в собствен интерес,дължимото на ищеца
обезщетение за процесните подобрения следва да бъде определено по правилата на
неоснователното обогатяване ,към който препраща и чл.61,ал.2 ЗЗД,като дължимата
стойност на подобрителя е тази,с която се е обогатила ответницата в резултат на
извършените в процесния имот подобрения,с които се е увеличила стойността на имота.С оглед събраните по
делото доказателства за
сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на подобренията –
7800лв. и разходите за тях- 17 423,55лв./ при предявен с
исковата молба размер от 19 259,01лв./,няма основание да се приеме,че ответницата се е обогатила с по-високата
от двете стойности - сумата от 17423,55лв. разноски за
извършване на подобренията и да се присъди тя като дължима на ищеца.
На основание изложеното
въззивният съд прие,че жалбите са неоснователни , като първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в
обжалваните му части.
Предвид изход на спора на
жалбоподателите не следва да се присъждат разноски за въззивното производство.
По изложените съображения,въззивният
съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №232/25.07.2018г. по гр.д.№928/2017г. на Севлиевски районен съд в
обжалваните части.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :