Русенската районна прокуратура е
обвинила подсъдимия Г.П.Д. *** това,че за периода от 31.07.2009г. до
16.08.2009г. в гр.Русе,в условията на опасен рецидив и продължавано престъпление,на два пъти отнел
чужди движими вещи – черен кожен калъф, два броя лични
карти,бележник,2бр.химикали,кожен портфейл,пари в размер на 166лв.,карта за
пътуване в градски транспорт,свидетелство за управление на МПС на обща стойност
171.20лв. от владението на С.И.
и Й.Б. без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал.1, т.1 вр. с чл.194 ал.1 и чл.26 ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа изцяло обвинението
срещу подсъдимия.
Подсъдимият
Д. дава обяснения в които не се признава за виновен и описва фактическа
обстановка близка до изложената в обвинителния акт,но различна относно
съставомерните елементи.
От
събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:
Подс. Д. е роден
на ***г***. Постоянното му
местожителство ***.Няма завършено
образование,не е семеен и не работи.
Д. е осъждан
общо осем пъти като седем от тях за престъпления против собствеността и един
против личността по чл.118 вр. чл.115 от НК.Последните му две наказания са
наложени от Районен съд гр.Плевен като по НОХД № 3877/06г. му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година при първоначален строг
режим за престъпление по чл.196 от НК.Присъдата по това дело е влязла в сила на
17.06.2008г.Наказанието по тази присъда е групирано с други наказания
и е изтърпяно в затвора гр.Плевен на 10.12.2008г.
След освобождаването си от
затвора Д. не търси работа.Събира се със стари познати,с които обикаля страната
с цел изкупуване на отпадъчни метали.Едновременно с това продължава да извършва
престъпления.През лятото на 2009г. Д. *** заедно със свид.Е..Двамата
отсядат в дома на свид.К.,който е родственик на Е..Докато
разчитат на К. да им намери някаква работа двамата прекарват деня си по
спирките на гр.Русе където под предтекст за оказване помощ при слизане или качване в
градския транспорт на възрастни хора, да извършват от тях джебчийски
кражби.Предимно прекарват деня си на спирка от градския транспорт пред
бл.»Афродита» в гр.Русе,на която спират всички превозни средства пътуващи за
кв.Чародейка и Дружба и през деня на нея се събират много пътници.Независимо от
топлото време подсъдимият носи в ръка горнище на анурак сиво на цвят,което
използва за прикриване на действията си.
На 31.07.2009г. около
18.00ч. подсъдимият и свид.Е. се намират
на спирката пред бл.»Афродита» и наблюдават чакащите на спирката.Между тях е и свид.И.,която държи в ръката си
чанта.Подсъдимият я изчаква докато тръгне да се качва в автобус.По това време
пристига автобус №24,който очаква свид.И..Когато я вижда да се насочва към пристигащия автобус,подсъдимият
тръгва пред нея.Качва се пред нея на стъпалото на автобуса и там спира като
оставя малко място за И..Когато И. се качва тя застава точно на това място защото подсъдимият
ú пречи да продължи напред.Още преди автобуса да затвори врати,Д. се обръща и трагва да
слиза.Поради малкото място се доближава много до свидетелката като чантата
ú остава между двамата.Д. се възползва от това,бърка в чантата и взема от там калъф от
тефтер,в който са поставени лична карта, черен кожен бележник, 2бр.обикновенни
химикали и парична сума в размер на 150лв. и слиза от автобуса малко преди да
се затворят вратите.Още със слизането тръгва към жилищния блок Афродита.Е. го наблюдава и тръгва
след него.
Веднага след като
автобуса потегля свид.И. си проверява
чантата защото е усетила,че преди да слезе подсъдимият е бръкнал в чантата
ú.Установява липсата на калъфа с документи и пари и веднага иска от
водача да спре.Слиза и вижда отдалечаващите се в посока бл.»Афродита» Д. и Е..Чакащите пътници на спирката
са забелязали поведението на Д. и го посочват на свидетелката и тя тръгва след
него.Когато Д. вижда,че автобуса спира и свид.И. слиза,както и че е
посочен от пътници на спирката ускорява крачка и подава калъфа с документи и
пари на Е.,като веднага
след това двамата тръгват в различни посоки.Свид.И. викайки застига подсъдимия и си
иска от него вещите.Д. не спира,а
продължава да върви към Кооперативан пазар,а когато вижда,че И. го приближава хуква да бяга.Привлечен от виковете на И.,свид.Ш.,който върви в посока
обратна на подсъдимия, вижда бягащия и разминаващ се с него подсъдим и
преследващата го свидетелка.Чува,че свид.И. вика,че са я ограбили,обръща се и
хуква след подсъдимия.Преследва го до северния входа на Кооперативен пазар където
успява да го хване.Вижда,че носи в ръката си горнище на анурак и предполага,че
това е вещта открадната от И..Подсъдимият започва да се дърпа, пуска горнището и успява да избяга и
да се укрие в близките до пазара къщи населени с роми.Свид.Ш.
не го преследва защото продължава да смята,че горнището е на свид.И. и точно то е предмет на кражба. Когато тя стига до
него,той разбира,че горнището е на подсъдимия,а вещите откраднати от свид.И. са други
и уведомява органите на МВР.Пристигналите на място полицаи не успяват да
открият подсъдимия.
Свид.Е. се прибира
в дома на свид.К. и оставя
там калъфа с документите,но без парите на децата на К.,като
изрично заявява,че са на Д.
и той ще дойде да си ги вземе.
Подсъдимият не е разкрит
и продължава да прекарва дните си на същата спирка за да извърши друга кражба.
На 16.08.2009г. в гр.Русе
преди обед, подс.Д. отново се
намира на автобусната спирка пред бл.Афродита. На същата спирка по същото време
автобус чака свид.Б..Б. е на възраст от 73 години и
трудно се придвижва.Бил е на Кооперативен пазар и дърпа количка за багаж с две
колела.В задния джоб на панталона му се намира портфейл,в който са поставени
лична карта,свидетелство за управление на МПС,карта за градския транспорт и
пари в размер на 16лв. Подсъдимият забелязва,че Б. е трудноподвижен
и носи багаж и решава да го изчака да подходи към автобус.Когато на спирката
пристига тролей в посоката на свид.Б. той тръгва към най задната врата,а подсъдимият тръгва след
него.Докато свид.Б. се мъчи
да вдигне количката на стъпалото на автобуса,подсъдимият незабелязано изважда
портфейла от задния му джоб.Тъй като свид.Б. не успява да вдигне количката се обръща за да се качи на
стъпалото назад и същевременно да дърпа количката нагоре.При обръщането си се
отзовава лице в лице с подсъдимия.За да не заподозре Б. и същевреминно
да има логично обяснение за малкото разстояние на което се намира от
свидетеля,подсъдимият веднага предлага помощта си,хваща долния край на
количката и помага на Б. да я вдигне,след което се връща назад и остава на
спирката.Когато тролеят потегля Б. забелязва,че му го няма портфейла,но не уведомява никого.Решава да отиде
на следващия ден в Първо РУ на МВР Русе за да подаде жалба.
Портфейла остава в
подсъдимия,а парите от него той разходва за собствени нужди.
На следващия ден подсъдимият
и свид.Е. се намират отново
на същата спирка.Във връзка със зачестили сигнали за джебчийски кражби от
възрастни хора на тази спирка,служители на Първо РУ на МВР Русе извършват обход
и проверяват самоличността на подсъдимия и свид.К..Тъй
като Д. не носи документ за самоличност и е заедно с Е.
и двамата са отведени в сградата на управлението и до
установяване на самоличността му са оставени пред на пейка пред
управлението.Тъй като подсъдимият е съзнавал,че портфейлът на свид.Б. е все още в него със всички документи,до като чака
го изважда и пуска под пейката.След установяване на самоличността му и двамата
са освободени,а портфейла остава на земята.Неустановено по делото лице го
намира и предава на служителите на паспортна служба,тъй като е пред вратата на
помещението,в което работят и когато на същия ден,свид.Б.
подава жалба портфейлът му
е върнат заедно с всички документи,но без парите.
Жалбата на свид.Б. допълнително активизира оперативните работници,които свързват жалбите от
чакащи на спирки с подсъдимия и свид.Е. и на
следващия ден тръгват по спирките .Подсъдимият и свид.Е.
вече са се преместили на спирка на бул.»Христо Ботев»
където са установени и задържани.При проведените първоначални разпити
подсъдимият разбира от свид.Е.,че калъфа
от тефтер заедно с документите на свид.И. се намират в дома на свид.К..За да съдейства на разследването звъни на свид.К.,като
му казва ,че е задържан и
пита за документите.В резултата на разговора свид.К. предава калъфа с всички документи
с протокол за доброволно предаване.Всичко без парите в размер на сто и петдесет
лева е върнато на свид.И..
В хода на разследването и
в хода на съдебното следствие свид.И. и свид.Б. весъмнено разпознават в лицето на подсъдимия извършителя на деянията.
От заключението на назначената по делото ценова експертиза се
установява,че общата стойност
на предмета на престъпно посегателство възлизала в размер на 171.20лв.
Горната фактическа
обстановка,съдът намира за безспорно установена като за това взема предвид
следните доказателствени средства: свидетелство за съдимост и
автобиография,както и от показанията на свидетелите С.И., Й.Б., А.Ш., Р.Е., И.К..Пазарната
стойност на отнетите от двамата свидетели вещи със стойност се установява от
заключението на експертизата.
При установяване на фактите съдът
не цени обясненията на подсъдимия по следните причини:
На първо място отчита защитната
теза,която дава възможност на подсъдимия след като се е запознал с всички
събрани в хода на досъдебното производство доказателства,да прецени безспорно
установените факти и въз основа на тях да изгради защитна версия.
На второ място съдът съпоставяйки
обясненията на подсъдимия с всички останали по делото доказателства,намира,че
относно фактите свързани с отнемането на вещите обясненията не само,че не се
подкрепят,но и изцяло се опровергават от останалите доказателства.Обясненията
противоречат на показанията на свид.Ш.,според когото
след спиране на автобуса и връщане на свид.И. с
викове,че е ограбена,подсъдимият не се е движил нормално,а е побягнал.Бягайки
се е разминал със свид.Ш. и точно това е привлякло
вниманието на последния и му е дало да разбере,че точно това е лицето
преследвано от свид.И..Обясненията на подсъдимия
противоречат и на тези на свид.И. относно
обстоятелството,че Д. се е качил в автобуса за да пита за маршрута.Видно от
обясненията на свидетелката,подсъдимият се е качил на първото стъпало и е спрял
и без да разговаря с никого се е обърнал и е слязъл като по този начин се е
разминал с нея на много близко разстояние.Факт в подкрепа на твърденията на свид.И. е,че веднага след слизането си от автобуса
подсъдимият е напуснал спирката и е тръгнал към Кооперативен пазар.Това негово
действие потвърждава твърденията на свидетелката,че след извършване на деянието
подсъдимият е имал намерение да се отдалечи от мястото и опровергава
твърдението му,че е имал намерение да пътува с автобус и за това се е качил за
да пита за маршрута.В същата връзка обясненията на подсъдимия се опровергават и
от показанията на свид.Б..Видно от последните
автобуса,в който се е качил Б. ***,точно за където твърди,че е имал намерение
да пътува Д..Въпреки това той не се е качил в автобуса.От показанията на свид.Б. се установява,че подсъдимият е стигнал само до
вратата на автобуса и не се е качил в него,а само му е помагал да повдигне
количката.В тази им част твърденията на подсъдимия противоречат на
елементарната логика.За да обясни,че не се е приближавал до тялото на свид.Б.,Д. твърди,че се е качил от едната врата дърпайки
количката и след като е помогнал е слязъл през другата врата.Това твърдение е
нелогично предвид обстоятелството,че самият подсъдим твърди,че е чакал автобус
за кв.Чародейка какъвто е този от който е слязъл.
Горните противоречия и защитната теза дават основание на съда да не
цени обясненията на подсъдимия.
При установяване на фактите съдът
цени изцяло показанията на свид.Б. и И..Двамата
макар,че са пострадали са обективни.Техните показания се подкрепят от
показанията на незаинтересованите свидетели Ш. относно действията на подсъдимия
след слизането му от автобуса и от показанията на свид.Е.
относно мястото на което подсъдимият е изхвърлил портфейла на свид.Б..Тези двама свидетели са имали възможност от
непосредствена близост да наблюдават поведението на подсъдимия и да възприемат
индивидуализиращите го белези,по които по-късно несъмнено го разпознават.
Предвид горното съдът намира,че
фактическата обстановка се установява от следните доказателствени средства:
От свидетелството за съдимост се
установява съдебното минало на подсъдимия и обстоятелството относно вида и
размера на последните му наказания и факта на изтърпяването им.
От показанията на свид.И. се установява мястото на извършване на първото
деяние,извършителя и неговите действия след извършване на деянието.Последните
се установяват и от показанията на свид.Ш..От
показанията на същата свидетелка и протокола за доброволно предаване се
установяват отнетите ú вещи.
От показанията на свид.Е. и К. се установява причината,поради която вещите
собственост на И. са се намирали в дома на К..В тази връзка показанията на Е.,че
вещите собственост на И. са му подадени от подсъдимия се потвърждават и от
показанията на свид.Ш..
Показанията на свид.Б. дават основание да се установят действията на
подсъдимия при извършване на второто деяние,както и отнетите вещи и
обстоятелствата относно връщането на портфейла.
От протоколите за разпознаване на
лица се установява,че подсъдимият е посочен и от тримата свидетели като
лицето,което е извършило деянията.
Заключението на съдебно-ценовата
експертиза дава отговор на въпроса относно пазарната цена на отнетите вещи със
стойност.
Приетото за установено налага
следните единствени и несъмнени изводи относно деяние и деец,а именно,че
посредством действия подс.Д. е осъществил обективните
признаци на състава на престъплението по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.26
ал.1 от НК,тъй като за времето
от 31.07.2009г. до 16.08.2009г. в гр.Русе, в условията на опасен рецидив и
продължавано престъпление, на два пъти отнел чужди движими вещи – черен кожен
калъф-изк.кожа 25/10см, лична карта, черен кожен бележник, 2бр.обикновени
химикала, парична сума в размер на 150лв., мъжко кожено портмоне от естествена
кожа, лична карта, СУМПС карта за пътуване в градски
транспорт и парична сума в размер на 16лв., всичко на обща стойност 171,20лв.
от владението на С.Ц.И. и Й.С.Б.
***, без тяхно съгласие с
намерение противозаконо да ги присвои.
Двете я са извършени в
условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 ал.1 от НК, тъй
като подсъдимият на два пъти е осъществил състава на едно и също престъпление,през непродължителен период от
време при еднородност на обстановка и вина,като второто се явява от обективна и
субективна страна продължение на
предшестващото.
И в двата случая подсъдимият
противоправно без съгласието на владелците е прекъснал фактическата им власт
върху отнетите вещи и е осъществил своя трайна фактическа власт като с част от
вещите се е разпоредил като със свои,а останалите са останали в негово
владение.И двете деяния са довършени,като при първото Д. е осъществил своя
трайна фактическа власт върху вещите собственост на свид.И..
Имал е достатъчно време за да задържи владението върху тях и да прецени да ги
предаде на свид.Е..
Престъплението е осъществено от Д.
в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б”а” и б.”б” от НК.Д. е осъждан два
и по-вече пъти за умишлени престъпления от общ характер, по които изпълнението
на наказанието не било отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК и последното му
наложено наказание е също за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т. 2 от НК и е лишаване от свобода за срок
от една година – изтърпяно на 10.12.2008г.
От субективна страна подсъдимият
е извършил престъплението при пряк
умисъл. С оглед на предишните си осъждания в по-голямата си част за
престъпления против собствеността,Д. е съзнавал противоправния характер на
деянието.Предвиждал е настъпването на противоправните последици от него,а
именно противоправното прекъсване на фактическата власт над вещите на техните
владелци и е искал настъпването на тези последици.Предвид на последното си
осъждане е съзнавал и обстоятелството,че извършва престъпление в условията на
опасен рецидив.
При индивидуализацията на наложеното
наказание съдът взе предвид следното:
По отношение на наказанието
наложено на подс.Д. като смекчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха – сравнително
ниската стойност на предмета на престъпно посегателство и възстановяване на
почти всички отнети вещи едната част след съдействието на подсъдимия.Отегчаващи
липсват.При наличието на горните обстоятелства съдът определи наказанието по
реда на чл.54 от НК от вида лишаване от свобода малко над предвидения минимум в
санкцията на чл.196 ал.1 т.1 от НК в размер от две години и шест месеца.Предвид
обстоятелството,че по смисъла на ЗИНЗС Д. се явява рецидивист,наказанието
следва да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от
закрит тип.При изтърпяване на наказанието следва да се приспадне времето през
което подсъдимият е бил задържан под стража от 19.08.2009г.
Вещественото доказателство –
анорак собственост на подсъдимия,следва да се отнеме в полза на държавата,тъй
като е вещ послужила на подсъдимия за извършване на престъплението,а по-точно
за прикриване на действията му.
Поради
обстоятелството,че Д. е признат за виновен то той следва да заплати и
направените по делото разноски.
Причини за извършване на престъплението – незачитане на чуждата собственост и нежелание за придобиване на
доходи по законен начин.
Мотивиран така,
съдът се произнесе с присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: