№ 3201
гр. София, 20.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря ДЕНИСЛАВ ВЛ. БАЙРЕКТАРОВ
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
Административно наказателно дело № 20241110214787 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. Г. Х., с адрес гр. София, *****, срещу наказателно
постановление № 24-4332-009181/29.04.2024г., издадено от Началник Група в СДВР, ОПП
СДВР, с което жалбоподателят е санкциониран за осъществени нарушения на разпоредбите
на чл. 103 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно -
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Жалбата е
бланкетна, без излагане на конкретни възражения от страна на жалбоподателя. Прави се
искане атакуваното наказателно постановление да бъде отменено.
За проведеното на 24.03.2025г. съдебно заседание страните са редовно уведомени.
СДВР ОПП не изпраща процесуален представител, а за жалбоподателят Х. се явява адв. Е.,
с пълномощно по делото, и в дадения ход по същество пледира наказателното
постановление да бъде отменено по причини, че е издадено в противоречие на чл. 33, ал. 2
от ЗАНН. Поддържа се становището, че е следвало АУАН да бъде анулиран и АНП да бъде
прекратен, както и преписката да бъде изпратена на СРП, с оглед недопускане на две
паралелни производства с еднакъв предмет.
Поддържа се, че е следвало АНО да ангажира отговорност по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, т.е.
без съставен АУАН, като това не е сторено. Релевира доводи, че деянието не е описано в
наказателната част на наказателното постановление, което лишава жалбоподателя от
правото да разбере за кое нарушение му се налага санкция и за кое деяние му се вменява
1
извършено престъпление. Сочи, че при налагане на наказанието е наложено такова, което е
по- високо от минимално предвиденото без да има изложени мотиви в тази насока. Моли се
да се отмени наказателното постановление и да се присъдят направените по делото
разноски.
В депозираните по делото писмени бележки от въззиваемата страна се излагат подробни
доводи в насока за потвърждаване на процесния санкционен акт като правилен, валиден и
законосъобразен, издаден в пълно съответствие на материалния закон и съобразен с
процесуалните правни норми. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от
жалбоподателя.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
като провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление,
намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок от надлежно легитимирано лице и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Към дата 31.03.2024г. жалбоподателят В. Г. Х. бил собственик на мотоциклет, марка
“*****” с рег. № *****.
От фактическа страна се установява, че на 31.03.2024г. около 15:50ч. жалбоподателят Х.
управлявал моторно превозно средство - мотоциклет, марка “*****” с рег. № ***** в гр.
Нови Искър по ул. “Искърско дефиле” с посока на движение от ул. “Отдих” към ул. “Невен”.
Около 15:50 ч. в Нови Искър по ул. “Искърско дефиле”, служебните си задължения като
полицейски автопатрул изпълнявали свидетелите В. и В..
В.П. и В. Х. забелязали управлявания от жалбоподателя Х. мотоциклет, като същите
своевременно подали достатъчно ясен за възприемане сигнал със стоп палка за спиране на
мотоциклета и въпреки че жалбоподателят възприел подадения сигнал Х. не се подчинил на
полицейските органи, опитал да заобиколи от ляво и се заклещил между мантинелата на
пътното платно и бордюра.
След като полицейските служители извършили справка за мотоциклета, установили, че
същият е с прекратена регистрация от 23.10.2023г. във връзка с чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, като
на Х. били изизкани необходимите за проверка документи от водача, при което 6Х. не им
представил СРМПС, част II - свидетелството за регистрация на МПС-то.
Свид. П. съставил срещу жалбоподателя АУАН № 210982/31.03.2024г., в който описал
подробно времето, мястото и обстоятелствата по извършените нарушения - че не се
подчинил на подадения със стоп палка сигнал, и че не представил контролен талон към
СУМПС. Като нарушени законови разпоредби в АУАН били вписани чл. 103 ЗдвП, чл. 140,
ал.1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
2
Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление, с
което на жалбоподателя Х. били наложени административни наказания глоба в размер на
100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца за нарушението по чл.
103 ЗДвП, и глоба в размер на 10 лв. за нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
По делото е била образувана пр. пр. 25463/2024г. във връзка с относно осъществено
изпълнително деяние от Х. за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, като с постановление от
03.06.2024г. е отказано да се образува ДП и преписката е била прекратена, като материалите
по преписката са били изпратени за продължаване на административнонаказателното
производство. Вследствие на това е било издадено и НП № 24-4332-013116/11.06.2024г. за
извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни
- показанията на свидетеля В., и писмени - справка за прекратяване на процесното МПС -
мотоциклет, марка “*****” с рег. № *****; справка за собственост на процесното МПС;
заповед № 513з-5428/01.07.2021г.; заповед № 8121к-13180/23.10.2019г., заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г., акт за встъпване в длъжност; наказателно постановление № 24-4332-
013116/11.06.2024г., постановление от 03.06.2024г. с отказа да се образува досъдебно
производство; докладна записка за извършена проверка; справка картон на водача, както и
всички останали писмени документи, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Съдебният състав кредитира в цялост доказателствената съвкупност, намирайки
приобщените доказателствени материали за относими, обективни и допринасящи за
установяването на фактите по делото.
Обстоятелствата, касаещи мястото, на което бил спрял полицейският патрул към момента
на подаване на сигнала със стоп палката, указващ на жалбоподателя да спре, за да му бъде
извършена съответната полицейска проверка, на който сигнал Х. не се подчинил, се
установяват посредством показанията на свидетеля П.. Същият описва с точност мястото, на
което били застанали двамата проверяващи, а именно на в Нови Искър по ул. “Искърско
дефиле” с посока на движение от ул. “Отдих” към ул. “Невен”, както и осъществените от
свид. Х. действия по подаване на сигнал със стоп-палката към водача да спре.
Обстоятелството, че жалбоподателят не се подчинил на подадения сигнал, въпреки че
възприел същия, се установява посредством показанията на П., който декларира, че е
сигурен, че водачът е забелязал подадения сигнал, като потвърждава и написаното от
актосъставителя в АУАН-а.
Относно показанията на този свидетел следва да се отбележи, че са подробни, логически
издържани и кореспондиращи помежду си, поради което съдебният състав не намира
основания да не ги кредитира досежно гореописаните обстоятелства, в това число относно
факта, че след спирането на автомобила на Х. и извършването на полицейска проверка,
същият не им е представил контролния талон към СУМПС, след като последното е отразено
в съставения АУАН.
3
Заявеното от П. съдебният състав кредитира в цялост, намирайки ги за относими към
предмета на доказване, и по-конкретно във връзка с обстоятелствата по спирането на
управлявания от жалбоподателя автомобил.
Материалната компетентност на свид. П. по съставяне на актове за установяване на
административни нарушения по ЗДвП и компетентността на административнонаказващия
орган по издаване на наказателни постановления следват от приложените заповед № 513з-
5428/01.07.2021г.; заповед № 8121к-13180/23.10.2019г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.,
акт за встъпване в длъжност.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени в рамките на преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН,
от компетентни органи, и са надлежно връчени на санкционираното лице.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на волята на
административнонаказващия орган и ограничаващи правото на защита на нарушителя.
Досежно наведеното възражение, че не били точно описани деянията, съдебният състав
счита, че начинът, по който е описано в наказателното постановление - не носи свидетелство
за регистрация на МПС и направеното уточнение в АУАН и НП, че не представя СРМПС
част II, както и по отношение на второто деяние - не спира плавно на посоченото място, или
в най- дясната част на платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролен
орган, позволява на жалбоподателя да разбере в какво конкретно се състоят извършените
нарушения. Поради изложеното съдът намира наведеното възражение за неоснователно.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че едното от двете
наказателни постановления следва да бъде анулирано, тъй като му е наложено двойно
наказание за едно и също нарушение. От доказателствата по делото се установява, че на
31.03.2024 г. около 15.00 часа Х. е извършил нарушения, изразяващи се в това, че не е носил
свидетелство за регистрация на управляваното МПС и не е спрял плавно на подаден сигнал
от контролен орган, за което е издадено наказателно постановление от 29.04.2024 г. Около
15.50 часа на същата дата и на същото място е установено различно нарушение –
управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, за което е издадено
наказателно постановление от 11.06.2024 г., след прекратяване на наказателното
производство по чл. 345, ал. 2 НК. Посочените деяния не представляват едно и също
нарушение, а три самостоятелни нарушения на правилата за движение, всяко от които
съставлява различен административнонаказателен състав. Съгласно чл. 18 ЗАНН, когато с
едно действие или бездействие са извършени няколко административни нарушения, за всяко
от тях се налага отделно наказание. В случая не е налице идентичност нито на фактическите
обстоятелства, нито на нарушената правна норма, поради което правилно
административнонаказващият орган е издал отделни наказателни постановления за всяко от
нарушенията. Ето защо възражението, че е налице недопустимо двойно наказване и че
едното наказателно постановление следва да бъде анулирано, е неоснователно.
Освен постановено при съблюдаване на процесуалните правила, атакуваното наказателно
4
постановление е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. Това е така,
доколкото от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установи, че на
посочените място и време жалбоподателят Х. не е спрял при подаден от контролен орган
/свид. П./ сигнал със стоп-палка, с което е реализирал от обективна страна състава на
нарушението по чл. 103 ЗДвП.
И на следващо място, при извършената впоследствие проверка жалбоподателят не е
представил контролен талон към СУМПС, с което е осъществил от обективна страна и
състава на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, доколкото като водач на МПС е бил
длъжен да носи същия.
От субективна страна всяко от нарушенията е осъществено от жалбоподателя при форма
на вината пряк умисъл, тъй като като правоспособен водач на МПС е съзнавал задълженията
си, регламентирани от съответните разпоредби на ЗДвП, въпреки което не е съобразил
поведението си с тях. И двете нарушения са формални, на просто извършване, поради което
настъпването, респективно предвиждането в съзнанието на водача на вредни последици, не
се изисква.
За нарушението по чл. 103 ЗДвП разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП предвижда
кумулативно лишаване от право на управление на МПС за срок от един до шест месеца и
глоба от 50 до 200 лв. Админитративнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя
глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.
Съобразявайки конкретиката на извършеното нарушение и многобройните предходни
осъществени от водача нарушения на правилата на ЗДвП /установими от приложената в тази
връзка справка/, съдебният състав прецени, че определената в този срок и размер
кумулативна санкция се явява справедлива и обоснована.
Санкцията за нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП е предвидена в закона в абсолютен
размер, в който е наложена от административнонаказващия орган.
Предвид това основания за изменение на наказателното постановление в санкционната
част не се констатират.
Осъществените нарушения по естеството и характеристиките си не разкриват признаците
на маловажен случай, поради което разпоредбата на чл. 28 ЗАНН не е приложима.
При така изложеното настоящият състав прие, че наказателното постановление е правилно
- законосъобразно и обосновано, постановено при спазване на материалния закон и
процесуалните правила. Като такова следва да бъде потвърдено в цялост, а депозираната
жалба следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото е основателно и искането на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. С
оглед невисоката фактическа и правна сложност на делото, претенцията следва да бъде
уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 37, ал.1 от Закона
за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в
5
размер на 80 /осемдесет/ лв. за представителството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 24-4332-009181/29.04.2024г.,
издадено от Началник Група в СДВР, ОПП СДВР, с което В. Г. Х. е санкциониран за
осъществени нарушения на разпоредбите на чл. 103 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
ОСЪЖДА В. Г. Х., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Столична дирекция на
вътрешните работи /СДВР/ сума в размер на 80 /осемдесет/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото пред настоящата инстанция процесуално
представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6