Решение по дело №3810/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 10.12.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – Наказателно отделение, IІ-ри въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на първи ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ

                                           ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН МИЛЕВ

                                          МЛ. СЪДИЯ МАРИЯ ИЛИЕВА

 

При секретаря: Цветанка Делова и с участието на прокурор: Мартин Бешков, като разгледа докладваното от съдия Коев ВНОХД № 3810 по описа на Софийски градски съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Въззивното производство е образувано по протест на прокурор при Софийска районна прокуратура срещу присъда № 23214 от 25.01.2019 година, постановена по НОХД № 11882 по описа на Софийски районен съд за 2018 година, Наказателно отделение, 130 състав.

С посочената присъда подс. П.Д.К., с ЕГН: ********** е била призната за невиновна в това, че за времето от 27.05.2012 г. до 29.05.2012 г. в гр. София, след като се сговорила предварително с Г.Г.М., с цел да набави за себе си и за М.имотна облага, по телефона и на адрес в с. Мало Бучино на площада, в близост до колелото на автобусната спирка възбудила заблуждение у И.Г.Л., че ще предаде получената от него сумата от 350 лева на трето лице, за да ѝ докара лек автомобил  марка "Шкода", модел "Октавия", с рег. *******, в противен случай ще му върне обратно паричната сума – задължение, което нямала намерение да изпълни, и с това му причинил имотна вреда в размер на 350 лева, поради което и на основание чл. 304 НПК, Софийски районен съд я оправдала по повдигнатото й обвинение в извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 209, ал. 1 НК.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 НПК, направените разноски е постановено, че следва да останат за сметка на държавата.

В срок е подаден протест, като се акцентира, че присъдата е неправилна, тъй като повдигнатото обвинение срещу подсъдимата се намира за доказано по несъмнен начин от събраните в хода на наказателното производство доказателствен материал. Други мотиви в протеста не се развиват.

Допълнение към протеста не е подаван след изготвяне на мотивите към присъдата.

В разпоредително заседание на 30.09.2019 година, въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимата и/или свидетели, изслушването на експертизи, както и ангажирането на нови писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 НПК и правилното решаване на делото.

Представителят на Софийска градска прокуратура, не подържа протеста. Счита, че протестираната оправдателна присъда за законосъобразна и правилна. Намира също, че от събраните по делото доказателства не е установено подсъдимата да е въвеждала пострадалия в заблуждение, респективно да е поддържала такова.

В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав подс. П.К. се явява лично и с адв. К.Р..

Процесуалният представител на подс. П.К., оспорва протеста и няма доказателствени искания.  

Адв. Р. заявява, че присъдата е правилна и законосъобразна по съображения изложени от прокурора при пледоарията му.  

В последна дума подс. П.К., заявява, че поддържа казаното от адвоката й.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваната присъда, изложеното в протеста, както и доводите на страните в проведеното съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Протеста е подаден в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустими и следва да бъде разгледан.

Настоящият съд намери, преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледан по същество, протеста е неоснователен, а обжалваната присъда на първоинстанционния съд по съществото си законосъобразна и правилна. Съображенията в тази насока са следните:

Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд e извършил цялостен анализ на доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил фактическата обстановка по същото. Фактическата обстановка по делото като цяло е правилно изяснена от първоинстанционния съд, който е направил анализ на събраните доказателства, спазил е изискванията на формалната и на правната логика и е охранил в пълнота правото на защита на подсъдимата, като в съответствие с изискванията на чл. 6, §3 от Европейската конвенция за правата на човека. Извършен е задълбочен анализ на събраните по делото доказателства – показанията на разпитаните свидетели, писмените доказателства във връзка собствеността на лек автомобил марка "Шкода", модел "Октавия", с рег. № ******* и други. Фактическата обстановка по делото е обстойно и прецизно изяснена от районния съд. Тази обстановка се възприема изцяло и от настоящата инстанция. Последната, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд намира, че не се налагат различни изводи по фактите и обосновано са приети следните фактически обстоятелства:

Обосновано е прието, че подс. П.Д.К. е родена на *** ***, българка, български гражданин, средно образование, неосъждана, омъжена, хигиенист във фирма за почистване "Херман Шмид" – Германия, Мюнхен, с адрес в страната: гр. София, ж.к. "*******", бл. *******, ЕГН: **********.

С обвинителен акт, внесен в Софийски районен съд, Софийска районна прокуратура е обвинила П.Д.К. в това, че за времето от 27.05.2012 г. до 29.05.2012 г. в гр. София, след като се сговорила предварително с Г.М., с цел да набави за себе си и за М.имотна облага, по телефона и на адрес в с. Мало Бучино на площада, в близост до колелото на автобусната спирка възбудила заблуждение у И.Л., че ще предаде получената от него сумата от 350 лева на трето лице, за да ѝ докара лек автомобил марка "Шкода", модел "Октавия", с рег. *******, в противен случай ще му върне обратно паричната сума – задължение, което нямала намерение да изпълни, и с това му причинила имотна вреда в размер на 350 лева – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 209, ал. 1 НК.

Въззивната инстанция намира, че авторството на деянието от страна на подс. П.К. не е установено по изискуемия в чл. 303, ал.2 НПК начин. Липсват каквито и да било доводи или мотиви в протеста, както и липсва подаване на допълнителен протест след изготвяне на мотивите от съда.

Ето защо и след анализ на събраните и проверени по делото доказателства, настоящият съд напълно споделя констатациите на първата инстанция по фактите, а липсата на доводи, които да са развити в протеста и с оглед заявеното становище на прокурора от Софийска градска прокуратура, протестът следва да бъда оставен без уважение. Липсват основания, които да мотивират въззивния съд да промени съществено направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в протеста /Решение № 372 от 01.10.2012 година по Н.Д. № 1158 по описа за 2012 година на Върховния касационен съд, Наказателна колегия, ІІІ Наказателно отделение/, но е налице липса на въведени доводи от прокурора при районната прокуратура.

На базата на правилно възприетите фактически обстоятелства, районният съд законосъобразно е заключил, че подс. П.К. не е осъществила от обективна и субективна страна състава престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 209, ал. 1 НК.

Законосъобразно с оглед изхода на делото и в съответствие с чл. 190, ал. 1 НПК, направените разноски са за сметка на държавата.

При извършената служебна проверка на присъдата и мотивите към нея и на основание чл. 314 НПК съдът не констатира същото да е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяната й или нейното изменение.

При така установената фактическа обстановка и правни изводи въззивният съд приема, че атакуваният съдебен акт е обоснован, правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден изцяло, поради което протеста като неоснователен, следва да бъде оставен без уважение.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 6 НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш И:

                  

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 23214 от 25.01.2019 година на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 130 състав, постановена по НОХД № 11882/2018 година по описа на същия съд.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.