№ 17613
гр. София, 12.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110169060 по описа за 2021 година
Образувано е по искова молба на „.....“ ЕАД против А.М. М. (Р.... Мл.. В...) и Р.Б. Т.
(Р.Б. ....-В...а).
При извършена служебна проверка редовността на исковата молба съдът констатира,
че същата е редовна.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което
следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза като относимо,
допустимо и необходимо с оглед изясняване на спорните по делото факти, следва да бъде
уважено. Предвид липсата на спор между страните относно размер на начислените суми и
липсата на плащане от страна на ответницата, искането на ищеца за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза следва да бъде оставено без уважение.
Следва да бъде уважено искането на ответниците за издаване на удостоверение, по
силата на което да се снабдят с всички издадени за процесния период и имот фактури,
включени в изготвената справка по делото.
Следва да бъде приложено към настоящото дело заповедното производство.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
Съдът намира, че са налице предпоставките за разглеждане на делото в открито
съдебно заседание.
Ето защо, на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.10.2022 г. от
11:00 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице.
2. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ІІІ. 1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения
(чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
1. Ищецът твърди, че между него и ответниците било налице облигационно отношение,
1
възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Твърди, че е доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, общ. Подуяне, ж.к. „...........“, ...., аб. № ..., чиято цена не била заплатена в
предвидения в общите условия срок. Моли да бъде признато за установено, че
ответниците А.М. М. и Р.Б. Т. дължат на ищеца при условията на солидарност
следните суми: 1071,83 лева- главница, цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
– 10.6.2021 г. до окончателното й погасяване, сумата от 180,04 лева - мораторна лихва
за забава от 15.01.2019г. до 01.06.2021г., сумата от 21,75 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2018г. до м.02.2020г.,
ведно със законната лихва от 10.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и 4,76 лева - мораторна лихва върху начислената сума за дялово разпределение
за периода от 01.07.2018г. до 01.06.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 33216/2021г. по
описана СРС, 36 състав. Претендира присъждането на разноски в исковото и
заповедното производство.
Ответниците А.М. М. и Р.Б. Т. са депозирали идентични отговори в срока по чл. 131
ГПК. Оспорват да са потребители на ТЕ, както и собственик/ползвател на имота. Оспорват
през процесният имот ищецът да е имал валиден договор с ФДР, а оттам и основанието за
начисляване на суми за дялово разпределение и извършването на разпределение от ФДР,
годността на измервателните уреди, както и претендираната сума да се дължи при условията
на солидарност. Оспорват претенцията за лихва за забава по отношение на главницата за
топлинна енергия при твърдението за нишожност. Твърди се да не се установява
настъпването на изискуемостта на вземанията. Навежда се възражение за погасяване по
давност на част от вземанията на ищеца. Не оспорват размера на вземанията. Ответникът
А.М. не оспорва ищецът реално да е доставил в имота през исковия период ТЕ на
процесната стойност, както и да е доставяло топлоенергия на адреса отговаряща на БДС за
топлопреносната мрежа към исковия период. Поради изложеното ответниците молят за
отхвърляне на исковата претенция. Претендират се и разноски.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът обявява за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните права и обстоятелства: размера на дължимите суми за топлоенергия за
процесния период за главница, както и размера на законната лихва върху главницата,
правилността на тяхното отразяване и липсата на погасяване на същите от страна на
ответниците.
4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК, във
връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за
които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
В тежест на всяка от страните е да докаже верността на наведените от нея твърдения,
на които основава своите искания или възражения.
По иска за главница – в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните, количеството
2
на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и размера
на нейната цена, че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер, както и че „Т.....“ ЕООД е ФДР въз основа на валиден договор през
исковия период.
По иска за лихви за забава – в тежест на ищеца е да докаже съществуването и
размера на главния дълг, изпадането на ответната страна в забава, както и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника при доказване на горните обстоятелства е да докаже
правопогасяващите се възражения, респективно погасяване на дължимите суми.
По възражението за изтекла погасителна давност ищецът следва да докаже
наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давностния срок.
Указва на ищеца, че не сочи доказателства за изпадане на ответната страна в забава по
отношение на услугата дялово разпределение.
ІV. По доказателствата:
ДОПУСКА И ПРИЕМА, като писмени доказателства по делото, документите,
представените ведно с исковата молба.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза при съобразяване на
извършените отчети и дялово разпределение, със задачи, формулирани в исковата молба,
при депозит в размер на 300 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на
препис от настоящото определение по сметка на СРС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Д. Г. С., адрес: гр. София, ул. „......, тел. ..........
ДА СЕ ИЗАДЕ на ответниците, на основание чл. 186 ГПК, исканото съдебно
удостоверение, по силата на което да се със заверени преписи от всички фактури, включени
в приложеното към исковата молба извлечение от сметки за процесния период и имот.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 33216/2021 г., по описа на СРС, 36 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
V. 1. УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това
по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България,
като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
3
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът
може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие.
2. ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата
молба.
Вещото лице да се призове с указания да работи след представяне на доказателства за
внесен депозит.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4