Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2020г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на двадесет и втори
януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
при секретаря Оля
Йорданова
като разгледа
докладваното от съдия Д. Станева адм. дело № 2658/2019г. по описа на
Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е образувано по
жалба на „Фендер“ ЕООД гр.Варна, ул.“***“ № 25Б ет.3 , представлявано от В.П.Д.
против Решение № 7-47 от Протокол № 07/26.07.2019г. на Комисията по чл.210 от ЗУТ при Община Варна. Жалбоподателят счита обжалваното решение за
незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата; същото е
издадено в противоречие с материалните и процесуални разпоредби; твърди, че
решението не съдържа мотиви в нарушение на чл.59 ал.1 от АПК; счита, че в
случая е неприложима нормата на чл.193 ал.4 от ЗУТ; определеното от комисията
обезщетение не съответства на пазарните цени, не е съобразено с имота, в който
се осъществява прокарването, както и каква част от имота се засяга. По
изложените съображения моли съдът да отмени изцяло обжалваното решение, а в условията на евентуалност да го измени
като размера на обезщетението бъде определен по пазарни цени. В съдебно
заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си заявява, че поддържа жалбата
и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на направените по делото разноски,
съобразно представения списък.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я
отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, приема от фактическа и
правна страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Делото е
образувано срещу подлежащ на съдебен
контрол индивидуален административен акт - Решение на комисията по чл.210 ал. 1
от ЗУТ, представляващо изготвен и подписан оценителски доклад от членовете на
комисията, назначена със Заповед № 1791/19.06.2017г. на Кмета на Община Долни Варна,
съгласно изричните разпоредби на чл. 210 ал. 3 и чл. 215 ал. 2 ЗУТ. Жалбоподателят
е уведомен за взетото решение с писмо рег. № РД19009787ВН_001ВН/06.08.2019г. Със
спора е сезиран родово и местно компетентният съд, съгласно чл. 215 ал.1 вр. ал.2 ЗУТ, поради което жалбата на „Фендер“ ЕООД е допустима за разглеждане.
По
основателността на жалбата:
От
доказателствата по делото е видно, че на жалбоподателя „Фендер“ ЕООД е издадено
Разрешение за строеж № 30/17.02.2017г. да извърши строеж на Сграда със смесено
предназначение, представляваща основен ремонт, реконструкция и надстройка на
съществуваща сграда, водопроводно и битово канализационно отклонения, находящ
се в УПИ-ІІІ-1014- „ за смесено предназначение“ / с идентификатор
10135.1507.1157/ кв.72 по плана на 8-ми м.р. на гр.Варна.
Със Заявление
рег.№ РД19009787ВН/29.05.2019г. „Фендер“ ЕООД е поискал от Кмета на Община Варна
да му издаде заповед за право на прокарване в обект публична общинска
собственост, на основание чл.193 ал.4 от ЗУТ. Със
Заповед № 1791/19.06.2017г. на Кмета на Община Варна е назначена комисия, която
да определи размера на обезщетението на собствениците на поземлени имоти, върху
които възниква сервитут при изграждането на обекта.
Видно от Протокол № 07/26.07.2019г., назначената със заповедта на
Кмета на Община Варна Комисия е заседавала на 26.07.2019г., като с решение по
т. 7-47 от дневния ред е определила размер на еднократното обезщетение относно
за правото на прокарване на водопроводно и битово канализационно отклонение през
поземлен имот – публична общинска собственост на Община Варна. Комисията приела
използваната методика и пазарната цена, съгласно изготвената експертна пазарна
оценка от лицензиран оценител Л. И. В. за поземлен имот 10135.1507.882 – публична общинска собственост на
Община Варна и е определила стойността на обезщетението както следва: за
водопроводно отклонение – 4425лв. и за канализационно отклонение – 5900лв. С
писмо рег. № РД19009787ВН_001ВН/06.08.2019г. оспореното решение на Комисията по чл. 210 от ЗУТ е било съобщено на жалбоподателя.
По делото е приложена използваната от Комисията Експертна оценка,
изготвена от лицензиран оценител Л. И. В./рег. № *********/14.12.2009г./ Видно
от коментираната оценка, използвания метод при определяне размера на
обезщетенията на засегнатия имот е сравнителния метод.
По искане на жалбоподателя по делото е допусната съдебно-оценителна
експертиза. Съгласно заключението на вещото лице посочва, неоспорено от
страните и възприето от съда като компетентно и обективно дадено, съобразявайки
се със сравнителния метод /пазарни аналози/ размерът на справедливото
обезщетение за прокарване на водопроводно и канализационно отклонение през имот
10135.1507.882 е 736.64лв.
Съдът намира жалбата за основателна, поради следните съображения:
Обжалваната заповед е издадена от
компетентен административен орган. Съгласно чл. 191, ал.4 от ЗУТ размерът на
обезщетенията се определя по реда на чл. 210 от ЗУТ. Новелата на цитирана
разпоредба сочи, че изготвянето на оценки и определянето на размера и
изплащането на обезщетения става въз основа на решение на комисия, назначена от
кмета на общината. Обжалваното властническо волеизявление е обективирано в
предвидената от закона писмена форма. Към административната преписка се
съдържат доказателства за фактическите основания, обосновали произнасянето на ответника, включително одобрения без възражения доклад на
лицензирания оценител относно пазарната цена на обезщетението.
Разписаната административна процедура е
спазена. Жалбоподателят е подал заявление за издаване на заповед по чл.193 ал.4
от ЗУТ т.е. заповед за прокарване на отклонение от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. Съгласно
правилото на чл. 193, ал. 8 от същия закон такава заповед се издава едва след определена цена
на правото по реда на чл. 210 от ЗУТ,
която да е заплатена.
Ответникът
е предприел необходимите процесуални действия за установяване на релевантните
факти и обстоятелства от значение за случая. Същият за нуждите на образуваното
административно производство и по изпълнение на
процесуалното му задължение по чл. 35 от АПК за изясняване на относимите
за случая факти и обстоятелства е използвал допустимо доказателствено средство
за събиране на информация относно
пазарната стойност на правото на прокарване – възложил е експертиза по чл. 49
от АПК.
При
проверка на материалната законосъобразност на атакуваната част на решението за
определяне на обезщетение съдът констатира неспазване на правилата на
материалния закон.
Новелата
на чл. 193, ал. 8 от ЗУТ гласи, че цената на правото на прокарване на
отклонения от общите мрежи и съоръжени
на техническата инфраструктура се
определя по реда на чл. 210 от ЗУТ. Според разпоредбата на чл.210, ал.1 от
същия закон обезщетенията се определят по пазарни цени. Административният орган
е одобрил размер на обезщетяването за правото на прокарване, базирайки се на
данните от доклада на лицензиран оценител, изготвен в хода на протеклото административно
производство. Настоящият съд не кредитира
този доклад, тъй като използваните
източници на информация са специализирана преса и интернет. Освен това
няма приложени писмени документи в потвърждение на достоверност на цитираната
информация от тези източници. Отсъствието на такава писмена документация сочи
за необоснованост на изготвеното заключение. Посочените в него стойности за
пазарни аналози не могат да бъдат проверени за истинност от съдебния орган.
Според чл. 202 от ГПК във вр. с 219 от ЗУТ и чл.144 от АПК съдът не е длъжен да
приеме заключение на вещо лице. Освен това офертните цени не са обективен
източник на информация за пазарна стойност, защото е ноторен факт е, че цените на които се предлагат недвижими
имоти не съответстват на цените, на които се извършват сделки с имоти.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по допуснатата по
делото съдебно оценителна експертиза. Правилно при изготвянето на заключението
си експертът е взел предвид метода на пазарния аналог, поради което съдът
намира заключението за обективно, отговарящо на действителните пазарни цени на
земи от този тип. Така приложения от вещото лице метод дава възможност да се
определи справедливата пазарна стойност на правото на прокарване на водопроводно
и канализационно отклонение. Вещото лице пояснява обстойно възприетият метод за
определяне на реалната пазарна цена на правото на прокарване, като същият
изцяло се възприема като справедлив от съда.
Предвид изложеното, съдът намира, че дадената със заключението по
назначената съдебно-оценителна експертиза оценка, като определена в
съответствие с чл. 210, ал. 1 от ЗУТ пазарни цени и респ. тази експертиза, при която е приложен метода на пазарни аналози /сравнителен
метод/, следва да бъде възприета изцяло.
Изложените
правни изводи обосновават материална незаконосъобразност на обжалваното решение
по чл. 210 от ЗУТ , поради което на основание чл. 173, ал.1. от АПК съдът
следва да измени размера на определеното обезщетение за правото на
прокарване на водопроводно и
канализационно отклонение съобразно заключението на вещото лице, по допуснатата
по делото съдебно оценителна експертиза.
Предвид
изхода на спора искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е
основателно. В проведеното на 22.01.2020г. съдебно заседание процесуалния
представител на ответника е направил възражение за прекомерност на
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Съгласно Наредба №
1/09.07.2004г. размера на адвокатското възнаграждение се определя според
материалния интерес по делото. В конкретния случай, видно от съдържанието на
оспорения акт делото не е с материален интерес. Поради това, на основание
чл.78, ал. 5 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК и предвид, че производството е по ЗУТ,
следва на жалбоподателя да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.8
ал.2 т.1 от Наредба № 1/2004г. и е в размер на 600лв. С оглед на това ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените по делото
разноски в размер на общо 950лв., от които 50лв. – държавна такта, 300лв. –
депозит за вещо лице и 600лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ по жалба на „Фендер“ ЕООД, ЕИК ********* гр.Варна, ул.“***“
№ 25Б ет.3 , представлявано от В.П.Д. Решение № 7-47 от Протокол №
07/26.07.2019г. на Комисията по чл.210 от ЗУТ при Община Варна, с което е
определено обезщетение за право на прокарване на водопроводно и канализационно
отклонение през ПИ 10135.1507.882 – публична общинска собственост, като
намалява размера на обезщетението от общо 10325лв. на 736.64лв.
ОСЪЖДА Община Варна да
заплати на „Фендер“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна, ул.“***“ № 25Б ет.3,
представлявано от В.П.Д. сумата от общо 950лв./ деветстотин и петдесет/,
представляваща разноски по делото.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: