Определение по дело №2/2018 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1225
Дата: 10 май 2018 г.
Съдия: Мария Ангелова Ненова
Дело: 20185220100002
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

  гр. Пазарджик, 10.05.2018 г.

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в закрито заседание на десети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

            Ищцата Й.Л.С. чрез  пълномощника си адв. К.-П. твърди, че по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 152 от 09.10.2008 г., том IV, общ регистър 7432, н.д. № 731/2008 г. на нотариус Петкана Минева, е придобила при режим на СИО от родителите си  Петрунка Стойчева С. и Любен Зарков С. собствеността върху УПИ IV-209 с площ 980 кв.м в кв. 30 по плана на с. Звъничево, общ. Пазарджик при съседи: изток и юг – улици, запад – УПИ VI-208 на наследници на Верка Василева Кафеджийска и УПИ V-210 на наследници на Стефан Ангелов Кафеджийски, север - УПИ III-206 на Димитър Иванов Кънев, ведно с построените в имота съгласно Удостоверение за търпимост № 327/13.10.2005 г. на главен архитект на Община Пазарджик: масивна жилищна сграда с площ от 117 кв.м, състояща се от избен и редовен етаж, едноетажна масивна сграда – лятна кухня с площ 36 кв.м, едноетажна масивна сграда – гараж с площ 24 кв.м и паянтов сайвант с площ от 48 кв.м, с административен адрес на имота: с. Звъничево, ул. „Двадесет и пета“ № 3, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, като родителите ѝ са запазили пожизнено и безвъзмездно правото на ползване, вкл. плодоползването върху целия имот.

            С Решение № 721 от 20.07.2011 г. по гр.д. № 2735/2011 г. на Районен съд – Пазарджик бил допуснат развод по взаимно съгласие между ищцата и съпруга ѝ, като съгласно утвърденото от съда споразумение процесните недвижими имоти били поставени в дял на ищцата, а решението било вписано в Службата по вписвания, поради което ищцата твърди, че е единствен собственик на процесните имоти.

            Твърди, че ответниците З.Л.С. и съпругата му Н.И.С. владеят без основание описаните имоти.

            След смъртта на родителите си ищцата предприела действия за доброволно уреждане на спора, като изпратила на ответниците нотариална покана за опразването на имота и предаване владението върху същия, но въпреки това ответниците продължили да ползват имота и отказали да предадат владението му.

            По изложените съображения ищцата моли да бъде установено в отношенията между страните, че е собственик на процесния недвижим имот и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението му.

            Моли да ѝ бъдат присъдени разноските по делото.

            Представя писмени доказателства: нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, решение на Районен съд – Пазарджик, скица, удостоверение за търпимост, удостоверение за данъчна оценка, нотариална покана, удостоверение за наследници, препис-извлечение от акт за смърт.

            Моли да бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане за установяване  на твърденията, изложени в исковата молба.

            Ответниците З.Л.С. и Н.И.С. в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез пълномощника си адв. Г. намират иска за допустим, но неоснователен.

            Твърдят, че не владеят част от сградите, находящи се в процесния недвижим имот, а именно: едноетажна масивна сграда – лятна кухня с площ 36 кв.м, едноетажна масивна сграда – гараж с площ 24 кв.м и паянтов сайвант с площ от 48 кв.м, както и че покупко-продажбата на масивната едноетажна сграда с площ 117 кв.м, обективирана в посочения от ищцата нотариален акт, е нищожна поради липса на предмет и поради нарушение или заобикаляне на закона.

            Считат, че съществуващата сграда с площ 117 кв.м не е надлежно прехвърлена от наследодателите на ищцата, поради което тя е останала в техния патримониум до смъртта им и е придобита по наследство от ищцата и ответника С. при равни квоти, което представлява и правното основание за осъществяваното от ответниците владение върху сградата и върху поземления имот, доколкото това е необходимо за ползване на сградата.

            При условията на евентуалност прави възражение за неоснователност на иска по отношение на ½ ид.ч. от втория и таванския етаж на сградата с площ 117 кв.м, тъй като те не са били предмет на прехвърлителната сделка, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 152 от 09.10.2008 г.

            По тези съображения молят искът да бъде отхвърлен като неоснователен и да им бъдат присъдени сторените по делото разноски.

            Не възразяват по приемането на представените с исковата молба доказателства.

            Представят писмени доказателства: нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, удостоверение за граждански брак, удостоверение за наследници, удостоверение за описание и идентичност, удостоверение за раждане, снимки – 2 бр.

            Молят да им бъде издадено съдебно удостоверение, с което да се снабдят от Община Пазарджик с удостоверението за търпимост, описано в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 152 от 09.10.2008 г., ведно с пълната административна преписка по неговото издаване и всички строителни книжа, отнасящи се до масивната жилищна сграда с първоначална площ от 70 кв.м и настояща площ от 117 кв.м, вкл. тези за нейното пристрояване и надстрояване и одобрените проекти на името на Любен Зарков С. от 11.11.1987 г.

            Молят да бъдат допуснати двама свидетеля при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата относно етажността и момента на построяване на процесната сграда с площ 117 кв.м и относно владението на сградите и поземления имот от ответниците.

            Молят да бъде допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която да отговори на следните въпроси: кога е извършено пристрояването и надстрояването на масивната жилищна сграда от 70 кв.м по нотариалния акт от 1975 г., одобрени на 11.11.1987 г. в какъв обем е била надстроена и пристроена; кога следва да се счита за завършено строителството на жилищната сграда с площ 117 кв.м, включващо одобреното пристрояване и надстрояване, кога е поставен покрив на сградата и кога същата е придобила статут на завършен строеж по смисъла на действащите към момента на завършването ѝ строителни правила и норми; с оглед момента на окончателното ѝ завършване, обема на сградата и всички останали нейни характеристики като строителен обект, представлява ли същата „търпим строеж“ по смисъла на § 16 ПЗР ЗУТ и ако да – в какъв вид, обем и етажност е следвало да бъде приета за търпим строеж към датата на издаване на удостоверението от 2005 г.; допустимо ли е удостоверяването като търпим строеж по правилата на § 16 ПЗР ЗУТ само на част от построената сграда към 2005 г., респ. допустимо ли е било такова частично удостоверяване да се извърши само по отношение на описаните в процесния нотариален акт два етажа от масивната жилищна сграда с площ от 117 кв.м – един избен и един жилищен, като се има предвид, че сградата обективно се състои от още един жилищен и един тавански етаж; неописаните в нотариалния акт от 2008 г. втори редовен жилищен етаж и тавански етаж от масивната жилищна сграда с площ 117 кв.м представляват ли самостоятелен търпим строеж по смисъла на § 16 ПЗР ЗУТ, същите могат ли да са предмет на самостоятелна сделка, представлявали ли са самостоятелен търпим строеж и могли ли са да бъдат предмет на самостоятелна сделка към момента на подписване на нотариалния акт от 2008 г.; посочената в нотариалния акт от 2008 г. част от масивната сграда с площ 117 кв.м, състояща се от един избен и един редовен етаж, респ. останалата част от сградата – втори редовен жилищен етаж и тавански етаж, представляват ли понастоящем самостоятелни търпими строежи по смисъла на § 184 или § 127 ПЗР ЗУТ, респ. представлява ли такъв търпим строеж цялата жилищна сграда по смисъла на § 184 или § 127 ПЗР ЗУТ.

            Молят да бъде задължена ищцата да представи по делото одобрен проект за пристройка от 47,61 кв.м на името на Любен Зарков С. от 11.11.1987 г., описан в Удостоверение № 30/28.09.2005 г., приложено по гр. № 2163/2008 г. на Районен съд – Пазарджик, заведено от нея и бившия ѝ съпруг с правно основание чл. 108 ЗС, което е прекратено.

Приети за съвместно разглеждане в настоящото производство са предявените от ответника З.Л.С. против ищцата Й.Л.С. инцидентен установителен иск за недействителност на договор за покупко-продажба на недвижим имот и насрещен установителен иск за собственост върху недвижим имот.

            Исковете ответникът С. основава на твърдението, че процесният поземлен имот и построената в него масивна жилищна сграда с площ 70 кв.м, състояща се от две стаи, кухня и салон, са придобити през 1975 г. от родителите му по време на брака им в режим на СИО, след което е извършено пристрояване и надстрояване на съществуващата сграда, завършило през 1989 г., въз основа на проекти, одобрени на 11.11.1987 г., в резултат от което жилищната сграда е станала с площ 117 кв.м с един избен, два редовни жилищни и един тавански етаж, а пристроената и надстроена част е придобита от родителите му по силата на приращението.

Твърди, че договорът за покупко-продажба от 2008 г., на който ищцата основава претенцията за право на собственост върху процесния имот, е нищожен поради липса на предмет, тъй като описаната в нотариалния акт сграда не съществува в описания вид, а удостоверението за търпимост, цитирано в нотариалния акт, е с невярно съдържание, тъй като към датата на издаването му сградата не е била във вида, описан в него – един редовен и един избен етаж, а във вида – един избен, два редовни и един тавански етаж, и освен това съгласно действащите към момента на издаването му норми на ЗУТ е било недопустимо издаването на удостоверение за търпимост за сгради, построени след 07.04.1987г., а процесната е построена през 1989 г. Тъй като документът с невярно съдържание е използван с цел прехвърляне на собствеността върху сградата, счита, че договорът за покупко-продажба е нищожен поради нарушение или заобикаляне на закона.

            По тези съображения моли да бъде прието за установено в отношенията му с първоначалната ищца, че договорът за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 152 от 09.10.2008 г., том IV, общ регистър 7432, н.д. № 731/2008 г. на нотариус Петкана Минева, е нищожен поради липса на предмет, нарушение на закона или заобикаляне на закона по отношение на масивната жилищна сграда с площ от 117 кв.м, както и да бъде установено, че е собственик по наследство на ½ ид.ч. от същата жилищна сграда, а при условията на евентуалност – че е собственик по наследство на ½ ид.ч. от втория жилищен етаж и таванския етаж на жилищната сграда.

            Претендира разноски.

            Формулира доказателствени искания, които се припокриват с тези, посочени в отговора на исковата молба, като освен тях моли да бъде задължена първоначалната ищца да представи Удостоверение за търпимост № 327/13.10.2005 г. на главния архитект на Община Пазарджик и да му бъде дадена възможност да представи удостоверение за сключен граждански брак на наследодателите си Любен Зарков С. и Петрунка Стойчева С..

            В срока по чл. 131, ал. 1, вр. чл. 211 ГПК първоначалната ищца Й.Л.С. чрез пълномощника си адв. К.-П. оспорва предявените против нея инцидентен установителен и насрещни искове. Намира предявения установителен иск за нищожност на покупко-продажбата и установителния иск за собственост на ½ ид.ч. от процесната сграда за допустими, но неоснователни, а инкорпорирания в тях при условията на евентуалност насрещен установителен иск за собственост на ½ ид.ч. от втория жилищен и таванския етаж от процесната сграда за недопустим, тъй като не отговаря на изискванията за редовност на исковата молба, а алтернативно – за неоснователен.

            Не оспорва, че с ищеца по насрещните искове са наследници на родителите си Любен Зарков С. и Петрунка Стойчева С., починали съответно на 24.02.2017 г. и на 14.03.2013 г.

            Поддържа изложеното в исковата молба, че е придобила собствеността върху процесния поземлен имот и построените в него сгради по силата на покупко-продажба и от този момент е започнала да заплаща дължимите за целия имот данъци и такси по ЗМДТ, както и че след смъртта на родителите си е започнала за получава наем за ползването на имота.

            Намира иска за обявяване нищожността на договора за покупко-продажба поради липса на предмет, нарушениe на закона или заобикалянето му за неоснователен, тъй като с договора се прехвърля реално определена част от недвижим имот, подробно описан в нотариалния акт, не са нарушени императивни законови разпоредби, нито страните по сделката са действали със съзнанието, че сключвайки я ще постигнат забранен от закона резултат.

            Счита удостоверението за търпимост за официален документ, който се ползва с обвързващата материална доказателствена сила, което обстоятелство не може да обоснове нищожност на продажбата.

            Оспорва основателността на предявения под евентуалност насрещен установителен иск за собственост на ½ ид.ч. от втория жилищен етаж и таванския етаж на сградата с площ 117 кв.м с твърдението, че е придобила собствеността върху тях по силата на приращението и давността, тъй като в нотариалния акт продавачът не е изключил изрично от продажба тези части, поради което продавачът придобива всичко, което се намира в мястото.

            Счита, също така, че за да има годна вещ, към която да се предяви искова претенция, същата следва да бъде индивидуализирана по смисъла на § 5, т. 39 ДР ЗУТ. Ако към момента на сключване на сделката липсва проект, договорът е действителен, но неговият вещноправен ефект ще настъпи след осъществяване на останалите елементи от фактическия състав на придобиването: обособяване на реално определена част като отделна вещ или като придадена част към друга вещ, съгласно сключения договор. Проектът може да се включи във фактическия състав на сделката с оглед проявяване на вещноправния ѝ ефект, но не и като основен елемент, без който не може да се формира предмета на сделката.

            Претендира разноски.

            Не се противопоставя на доказателствените искания на ищеца по насрещните искове.

            Представя писмени доказателства: договор за наем, уведомително писмо, квитанция за платени местни данъци и такси.

            Моли да бъде задължен ищецът по тях да представи в оригинал Удостоверение № 30/28.09.2005 г. на Кметство с. Звъничево.

            Моли да бъде задължен ищецът по насрещните искове да посочи имената на сочените от него свидетели.

            Моли да бъдат допуснати до разпит двама свидетели относно строителството на процесната сграда.

            Съдът на основание чл. 140, ал. 3 ГПК съобщава на страните следния проект на доклад по делото:

            Предявен е ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищцата е собственик на процесния недвижим имот по силата на договор за покупко-продажба и за осъждане на ответниците да ѝ предадат владението върху него.

            Приети за съвместно разглеждане са и предявените от ответника С. против първоначалната ищца инцидентен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 и ал. 2, предл. 1 ЗЗД за нищожност на покупко-продажбата, от която ищцата черпи правата си, и насрещни установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК за право на собственост по наследство на ½ ид.ч. от процесната жилищна сграда с площ 117 кв.м, а при условията на евентуалност – за собственост на ½ ид.ч. от втория жилищен етаж и от таванския етаж на сградата.

            Предявеният по евентуалност насрещен иск е допустим и редовен, тъй като е допустимо с една искова молба да се съединяват няколко иска, а петитумът му е ясно формулиран.

За уважаване на главния иск ищцата следва да установи при условията на пълно и главно доказване осъществяването на фактическия състав на твърдяното от нея правно основание за придобиване на собствеността върху процесния недвижим имот, както и че имотът, предмет на ревандикационния иск, се владее от ответниците към момента на предявяване на исковата молба.

В тежест на ответниците по главния иск е да установят при условията на насрещно доказване възраженията си, че не владеят част от имота, респ. че владеят останалата част от процесния имот на валидно правно основание.

За уважаване на инцидентния установителен иск за нищожност на покупко-продажбата в тежест на ищеца по него е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на твърдените от него основания за нищожност – липса на предмет, противоречение или заобикаляне на закона, а по насрещния иск за собственост, както и по евентуалния насрещен иск за собственост – осъществяването на елементите от фактическия състав на твърдяното от него придобивно основание.

            С оглед становищата на страните съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обявява за безспорно между тях обстоятелството, че ищцата Й.Л.С. и ответникът З.Л.С. са наследници на родителите си Любен Зарков С. и Петрунка Стойчева С., починали съответно на 24.02.2017 г. и на 14.03.2013 г., както и че приживе наследодателите им са придобили в режим на СИО процесния поземлен имот, представляващ  УПИ IV-209 с площ 980 кв.м в кв. 30 по плана на с. Звъничево, общ. Пазарджик при съседи: изток и юг – улици, запад – УПИ VI-208 на наследници на Верка Василева Кафеджийска и УПИ V-210 на наследници на Стефан Ангелов Кафеджийски, север - УПИ III-206 на Димитър Иванов Кънев, ведно с построената в имота масивна жилищна сграда с площ 70 кв.м, състояща се от две стаи, кухня и салон, за което е съставен Нотариален акт № 79 от 10.04.1975 г., том ХIV, дело № 4553/1975 г.

            Представените с исковата молба, насрещната искова молба, отговора на исковата молба и отговора на насрещната искова молба писмени доказателства следва да бъдат приети по делото като допустими, относими и необходими.

            Основателно е искането на ответниците за допускане изслушването на съдебно-техническа експертиза, която да отговори на подробно поставените въпроси, с изключение на въпроса дали неописаните в нотариалния акт от 2008 г. втори редовен жилищен етаж и тавански етаж от масивната жилищна сграда с площ 117 кв.м могат да са предмет на самостоятелна сделка и могли ли са да бъдат предмет на самостоятелна сделка към момента на подписване на нотариалния акт от 2008 г., тъй като въпросът е правен.

            Следва да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане от ищцата за установяване на твърденията, изложени в исковата молба, и двама свидетели при режим на довеждане от ответниците за установяване на това кои сгради и каква част от поземления имот владеят ответниците.

Не следва да бъдат допускани до разпит исканите и от двете страни свидетели относно етажността и момента на построяване на процесната сграда с площ 117 кв.м, тъй като установяването на тези обстоятелства е предмет на допуснатата съдебно-техническа експертиза. Свидетелски показания ще бъдат допуснати, ако тези обстоятелства не се установят от вещото лице.

            Основателно е искането на ответниците да им бъде издадено съдебно удостоверение, с което да се снабдят от Община Пазарджик с удостоверението за търпимост, описано в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 152 от 09.10.2008 г., ведно с пълната административна преписка по неговото издаване и всички строителни книжа, отнасящи се до масивната жилищна сграда с първоначална площ от 70 кв.м и настояща площ от 117 кв.м, вкл. тези за нейното пристрояване и надстрояване и одобрените проекти на името на Любен Зарков С. от 11.11.1987 г., поради което същото следва да бъде уважено.

            Не следва да бъде уважавано искането на ответниците за задължаване на ищцата да представи по делото одобрен проект за пристройка от 47,61 кв.м на името на Любен Зарков С. от 11.11.1987 г., както и Удостоверение за търпимост № 327/13.10.2005 г. на главния архитект на Община Пазарджик, тъй като по отношение на тези документи е уважено искането им за издаване на удостоверение, което да им послужи за снабдяването им с тях от Община Пазарджик.

            Следва да бъдат приети по делото като веществени доказателства представените от ответниците снимки на процесната сграда, както и да бъде дадена възможност на ищеца по насрещните искове да представи акт за граждански брак на наследодателите си.

            Основателно е искането на ответницата по насрещните искове да бъде задължен ищецът по тях да представи в оригинал Удостоверение № 30/28.09.2005 г. на Кметство с. Звъничево, поради което същото следва да бъде уважено.

            Не следва да бъде уважавано искането ѝ за задължаване на ищецът по насрещните искове да посочи имената на посочените от него свидетели, тъй като такива не са допуснати по въпроса относно построяването и етажността на спорната жилищна сграда.

            Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако постигнат такава ще спестят време и разноски, а на ищеца ще бъде върната половината от внесената държавна такса.

            Воден от горното и на основание чл. 140 и чл. 146, ал. 4 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание, което ще се проведе на 21.06.2018 г. от 14,30 часа, за която дата и час да се призоват страните и вещото лице.

            ПРИЕМА представените с исковата молба, насрещната искова молба, отговора на исковата молба и отговора на насрещната искова молба писмени и веществени доказателства.

            ЗАДЪЛЖАВА ответника З.Л.С. до датата на съдебното заседание да представи по делото оригинала на Удостоверение № 30/28.09.2005 г. на Кметство с. Звъничево и му ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ в същия срок да представи акт за граждански брак на наследодателите си.

            ДОПУСКА до разпит двама свидетели при режим на довеждане от ищцата за установяване на твърденията, изложени в исковата молба, и двама свидетели при режим на довеждане от ответниците за установяване на обстоятелството кои сгради и каква част от поземления имот се владеят от ответниците.

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на страните за допускане на свидетели за установяване на етажността и годината на построяване на процесната жилищна сграда с площ 117 кв.м.

            ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза, която след като се запознае с материалите по делото, извърши оглед на място на процесния поземлен имот и построените в него сгради и провери административната преписка по издаването на удостоверение за търпимост на сградите в имота, да отговори на въпросите: кога е извършено пристрояването и надстрояването на масивната жилищна сграда от 70 кв.м по нотариалния акт от 1975 г., одобрени на 11.11.1987 г. в какъв обем е била надстроена и пристроена; кога следва да се счита за завършено строителството на жилищната сграда с площ 117 кв.м, включващо одобреното пристрояване и надстрояване, кога е поставен покрив на сградата и кога същата е придобила статут на завършен строеж по смисъла на действащите към момента на завършването ѝ строителни правила и норми; с оглед момента на окончателното ѝ завършване, обема на сградата и всички останали нейни характеристики като строителен обект, представлява ли същата „търпим строеж“ по смисъла на § 16 ПЗР ЗУТ и ако да – в какъв вид, обем и етажност е следвало да бъде приета за търпим строеж към датата на издаване на удостоверението от 2005 г.; допустимо ли е удостоверяването като търпим строеж по правилата на § 16 ПЗР ЗУТ само на част от построената сграда към 2005 г., респ. допустимо ли е било такова частично удостоверяване да се извърши само по отношение на описаните в процесния нотариален акт два етажа от масивната жилищна сграда с площ от 117 кв.м – един избен и един жилищен, като се има предвид, че сградата обективно се състои от още един жилищен и един тавански етаж; неописаните в нотариалния акт от 2008 г. втори редовен жилищен етаж и тавански етаж от масивната жилищна сграда с площ 117 кв.м представляват ли самостоятелен търпим строеж по смисъла на § 16 ПЗР ЗУТ и представлявали ли са самостоятелен търпим строеж към момента на подписване на нотариалния акт от 2008 г.; посочената в нотариалния акт от 2008 г. част от масивната сграда с площ 117 кв.м, състояща се от един избен и един редовен етаж, респ. останалата част от сградата – втори редовен жилищен етаж и тавански етаж, представляват ли понастоящем самостоятелни търпими строежи по смисъла на § 184 или § 127 ПЗР ЗУТ, респ. представлява ли такъв търпим строеж цялата жилищна сграда по смисъла на § 184 или § 127 ПЗР ЗУТ.

            ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 200 лв., вносими от ответниците по сметка на Районен съд – Пазарджик в едноседмичен срок от съобщаването.

            НАЗНАЧАВА за вещо лице Славка Бурова, която да се призове след внасяне на депозита.

            ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответниците съдебно удостоверение, с което да се снабдят от Община Пазарджик с удостоверението за търпимост, описано в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 152 от 09.10.2008 г., ведно с пълната административна преписка по неговото издаване и всички строителни книжа, отнасящи се до масивната жилищна сграда с първоначална площ от 70 кв.м и настояща площ от 117 кв.м, вкл. тези за нейното пристрояване и надстрояване и одобрените проекти на името на Любен Зарков С. от 11.11.1987 г.

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците за задължаване на ищцата да представи по делото одобрен проект за пристройка от 47,61 кв.м на името на Любен Зарков С. от 11.11.1987 г., както и Удостоверение за търпимост № 327/13.10.2005 г. на главния архитект на Община Пазарджик.

            ПРИКАНВА страните към спогодба за окончателно уреждане на спора, предмет на делото.

           

            Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищцата се връчи и препис от писмения отговор на ответниците, а на ищеца по насрещните искове З.Л.С. и препис от писмения отговор на ответницата по тях Й.Л.С..

            Определението не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: