№ / ….2020 година, гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, Х КАСАЦИОНЕН
СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1.
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
2. РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и
при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР
АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от съдия НАТАЛИЯ ДИЧЕВА к. адм. д. № 2065 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с
чл.63 от ЗАНН.
Образувано е касационна жалба на Дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Варна против Решение № 1047/17.07.2020 година, постановено по
НАХД № 598/2020 година по описа на Районен съд – Варна, ХХІІ състав.
В касационната жалба се поддържа, че решението е
незаконосъобразно, излагат се конкретни доводи за това, като се прави искане за
неговата отмяна. В с. з. касаторът поддържа жалбата.
Предявена е и частна жалба от Изпълнителна Агенция „Главна
инспекция по труда“ – София срещу Определение № 1376/11.088.2020 година,
постановено по НАХД № 598/2020 година, с което Агенцията е осъдена да заплати
направените пред въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на
360 лева.
Ответникът – „Класик Фуд“ЕООД чрез писмено становище оспорва
жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Варна, дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
След като обсъди законосъобразността на решението по
наведените касационни оплаквания в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на касационната проверка, извършена
съгласно чл. 218 АПК,
административен съд намира следното:
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и
след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон, съгласно чл. 218, ал.
2 от АПК, касационната жалба е основателна.
Наказателно Постановление № 03-010555 от 07.11.2018г.
е издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Варна, с което
на „Класик фуд“ ЕООД, на основание чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 1 КТ, е
наложена имуществена санкция в размер на 1700 лв. за нарушение на чл. 150 КТ
вр. чл. 262, ал. 1, т. 4 и чл. 128, т. 2 КТ.
Районният съд е установил от фактическа страна, че на 19.10.2018
г. служители на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Варна, измежду които и св.
М. О. М. – Ж., извършили
проверка за спазване на трудовото законодателство в търговски обект - кафе
„Метро“, находящ се на адрес гр. Варна, ул. „Атанас Москов“ № 2 (магазин
„Метро“), стопанисван от „Класик фуд“ ЕООД.
Контролните органи връчили призовка на управителя на
дружеството, с която изискали документи, свързани с разпределението на
работното време и организацията на работа (поименни графици, отчетни форми за
явяване/неявяване, правилник за вътрешния трудов ред), както и документи по
организацията, начисляването и изплащането на работната заплата - в т.ч.
ведомости, фишове и др.
В хода на проверката били предоставени правилник за
вътрешния трудов ред, присъствена форма за м. юли 2018г., фиш за работната
заплата на работника А. А. П., разчетно-платежна
ведомост за м.юли 2018 г. и трудов договор с А. А. П., при което
св. М.- Ж. установила,
че в присъствената форма е отбелязано, че работникът П. е
отработила 23 смени по 4 часа или 92 часа при установено сумирано отчитане на
работното време, като са й заплатени от работодателя 88 часа.
Св. М. – Ж. приела, че
на 03.09.2018 г. дружеството е извършило нарушение на чл. 150 КТ вр. чл. 262,
ал. 1, т. 4 и чл. 128, т. 2 КТ, тъй като при установено сумирано отчитане на
работното време в „Класик Фуд“ ЕООД работникът А. А. П. е
отработила през м. юли 2018 г. 23 работни смени по 4 часа или 92 часа при
нормочасове за м. юли 2018г. за лицето 88 часа, като не й е изплатено в
разчетно-платежна ведомост за м. юли 2018г. допълнително трудово възнаграждение
за положен извънреден труд, за което на 30.10.2018 г. съставила акт за
установяване на административно нарушение. АУАН бил връчен на управителя на
дружеството, който го подписал без възражения.
При тази фактическа обстановка районният съд е приел,
че административнонаказващия орган е
приложил неправилно материалния закон.
Въззивната инстанция приема, че св. П. не е
полагала труд на 30.07.2018г. и 31.07.2018 г., поради което и платеното й
възнаграждение за посочения месец в размер на 255,00 лв. за 22 работни дни е
дори в по-голям размер, тъй като същата е работила 21 дни, а не 23 дни, както е
посочил административнонаказващият орган.
На следващо място ВРС установява, че нарушението не е
извършено и на посочената в АУАН и НП дата - 03.09.2018г., тъй като съгласно
трудовия договор, трудовото възнаграждение се заплаща ежемесечно. В случай, че
възнаграждението се дължи месечно, то следва да се изплати в месеца, в който е
положен труд, а нарушението би се явило извършено в първия ден на месеца,
следващ месеца, в който е положен труд, а именно м. август 2018 г. Следователно
на 03.09.2018г. дружеството не е извършило нарушение на чл.150 КТ вр. чл. 262,
ал. 1, т. 4 и чл. 128, т. 2 КТ.
Обжалваното решение е
неправилно постановено, поради
наличие на наведеното с жалбата касационно основание
по чл.348,ал.1,т.1 от НПК –
нарушение на материалния закон. В тази връзка настоящата инстанция не споделя
изводите на районния съд за недоказаност на нарушението.
Неправилно съдът е кредитирал като основно
доказателство , което служи за отмяна на НП, представения писмен документ- амбулаторен лист № 966/30.07.2018г., който установява, че А. А. е посетила
очен лекар на 23.07.18г. / първичен преглед/ и на 30.07.18г. /вторичен преглед/
като й е била предписана медикаментозна терапия с Корнереге. Видно от трудовия
договор на лицето, А.А. е работила
на 4-часов работен ден, поради което посещението на лекар не е основание за
отмяна на НП, защото реално е напълно възможно
лицето да посети лекар в работното време на медика. На св.П. не е
издаван болничен лист за временна нетрудоспособност за посочените два работни дни
за извършен преглед.
На второ място, неправилно ВРС е кредитирал
свидетелските показания на св.А. П., защото
същата е работила за дружеството и е заявила , че „месец май отново ще започна“,
поради което св.П. е
заинтересована от изхода на спора. От изложеното следва извода, че нарушението
посочено в НП е доказано.
ВРС сочи като основание на отмяна на НП и неправилно
посочена датата на нарушението – 03.09.18г., вместо м.август 2018г., когато е
следвало да се изплати и отрази в разчетно-платежна ведомост за м. юли 2018г.
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд.
Преценката дали едно процесуално нарушение е
съществено или не, зависи от това дали същото по естеството си води до
ограничаване процесуалните права на наказаното лице, респ. пречи на същото в
пълен обем да осъществи защитата си по фактите и приложимия закон. Тази
преценка винаги е конкретна спрямо спецификата на казуса. В случая извършеното
нарушение е чрез бездействие, което започва от датата, когато дружеството е
дължало необходимото правомерно действие, поради което на 03.09.2018г. дружеството
отново е в нарушение. Допуснато нарушение при съставяне на АУАН и НП, поради
неправилното изписване на датата на нарушението не води до ограничаване правото
на защита на наказаното лице именно, защото не съставлява пречка, то да
организира в пълен обем защитата си срещу наказателното постановление с оглед
словесното описание на нарушението. Действително в случаите, когато
санкционираното деяние се изразява в бездействие, нарушението се счита
довършено след изтичане на срока, когато задълженото лице е следвало да
осъществи предписаното му от закона действие. Следователно във всеки следващ ден, когато се установи, че
то не е изпълнило посоченото задължение, неизпълнението му ще води до
ангажиране на неговата административно наказателна отговорност. В конкретния
случай се касае за продължено нарушение, осъществено чрез бездействие след 31.08.2018г.,
защото съгласно представения трудов договор по адм.преписка на А.П. е
предвидено, че трудовото възнаграждение се изплаща до края на месеца, следващ
месеца, за който се отнасят възнагражденията.
Тъй като се касае за ежемесечно изплащане на трудовото
възнаграждение и по аргумент от чл. 270, ал. 1 и ал. 3 от КТ, регламентиращи
мястото и начина на изплащане на трудовото възнаграждение, а именно - трудовото
възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата и същото
се изплаща лично на работника или служителя по ведомост, срещу разписка или по
писмено искане на работника или служителя - на негови близки или се превежда на
влог по посочена в писмено искане на работника или служителя банка. Извършеното
бездействие от дружеството е пропускане на правно дължимо действие - изплащане
на допълнителното трудово възнаграждение на служителката П..
Като е стигнал до друг правен извод ВРС е постановил
неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него се постанови друго,
с което да се измени наказателното постановление към минимума, предвиден в
закона, защото в НП не са посочени мотиви за постановяване на административната
санкция над минимума от 1500лв. посочена в чл.414 ал.1 КТ.
Водим от горното, Варненският административен съд,
десети касационен състав, на основание чл.222, ал.1 от АПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
1047/17.07.2020 година и определение №
1376/11.088.2020 година, постановени по НАХД № 598/2020 година по описа на
Районен съд – Варна, ХХІІ състав.
и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно
Постановление № 03-010555 от 07.11.2018г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда” - гр. Варна, с което на „Класик фуд“ ЕООД, ЕИК *********, на
основание чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 1 КТ, е наложена имуществена санкция в
размер на 1700 лв. за нарушение на чл.150 КТ вр. чл. 262, ал. 1, т. 4 и чл.
128, т. 2 КТ като ОПРЕДЕЛЯ имуществена санкция в размер на 1500 лв. за
нарушение на чл. 150 КТ вр. чл. 262, ал. 1, т. 4 и чл. 128, т. 2 КТ.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1……
2………