Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 29.01.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Наказателно
отделение, 31- ви състав в публичното съдебно заседание на двадесет и
девети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВ ЛЮБОМИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ДОРОТЕЯ
КЕХАЙОВА
СЕКРЕТАР: НЕЛИ
ДРАНДАРОВА
ПРОКУРОР: НИКОЛИНА
АНГЕЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия Колева наказателно
н.ч.д. № 5749 по описа на
съда за 2017г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл.6 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/
Постъпило
е Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено от
несъдебен орган на К.Н., с което на С.Ж.Т. е наложена финансова санкция в
размер на 161,00 евро за нарушение на правилата за движение.
Прокурорът
изразява становище, че решението следва да се признае и се изпрати на
съответния изпълнителен орган. Счита, че на засегнатото лице е наложена
имуществена санкция в размер на 361 евро за нарушаване на правилата за
движение, а именно управление на моторно превозно средство с превишена скорост.
Защитата
на засегнатото лице С.Т. моли съдът да откаже признаване на удостоверението на
основание чл.35, т.1, т.9 и т.10 от Закона. Поддържа, че удостоверението не
съдържа информация по какъв начин подзащитният му е бил уведомен за решението и
съобщено ли му е правото да го обжалва. Поддържа, че на посочената дата
подзащитният му е бил на работа в България. Счита, че е налице разминаване
относно издаващия орган.
Засегнатото
лице С.Т., редовно призован, не се явява.
Съдът,
след като съобрази постъпилото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции, материалите по делото и становището на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Удостоверението по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции е издадено от компетентен орган на К.Н.- Централна инкасаторско бюро към
нидерландското Министерство на правосъдието, и е придружено с
превод на български език съгласно изискването на чл.5, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС. С
него се иска признаване на акта, с който на С.Т. е наложена финансова санкция в
размер на 161,00 евро за нарушение на чл.2 от Закона за относно
административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по
пътища, като е превишил максимално допустимата скорост в населени места с 18
км/ч. С оглед на това, съдът намира, че от формална страна са налице условията
по чл.3, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението е издадено за физическо лице, извършило според издателят му нарушение,
което се наказва съгласно правото на издаващата държава с финансова санкция.
Това деяние съставлява нарушение и по 21, ал.1 от Закона за пътищата на
Република България, с оглед на което от формална страна е изпълнено и
изискването на чл.14, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС. Съдът констатира,
че удостоверението съдържа данни за издаващият орган, такива за извършеното нарушение,
обстоятелства, при които е извършено нарушението, наложеното наказание,
което се предвижда по законите на издаващата държава членка за извършеното нарушение,
обстоятелството, че решението е влязло в сила.
Настоящият съдебен състав намира, че при съдържащи се
в удостоверението данни, за нарушението, за което е издадено същото, не са
налице основания, при които може да се откаже признаване и изпълнение по
смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС. Съдът не е
уведомен, че на С.Т. за същото деяние
в Република България или в друга държава, различна от издаващата е постановено
и приведено в изпълнение решение за конфискация или отнемане. Не е изтекла
давност по българското законодателство, липсва имунитет или привилегия по
българското законодателство. Липсват данни за отлагане на изпълнението на решението.
Равностойността на наложената финансова санкция в
размер на 161,00 евро по фиксинга на Българска народна банка към 23.03.2017г. е
312,97 лева, поради което и на основание чл.16, ал.8 от ЗПИИРКОРНФС С.Т. следва да заплати именно тази сума.
Настоящият
съдебен състав намери за неоснователни възраженията на защитата, че
удостоверението не отговаря на изискванията на чл.35, т.1, т.9 и 10 от Закона.
Същото е издадено от Централна инкасаторско бюро към нидерландското
Министерство на правосъдието, в б.“в“ от удостоверението е посочен органът,
отговарящ за изпълнение на решението. Видно от удостоверението, в същото е
отразено, че лицето е уведомено относно правото си да обжалва и сроковете за
това.
Въз основа на изложеното съдът приема, че са налице
условията за признаване на удостоверението, поради което и на основание чл.16, ал.7, т.1 от Закона
за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА Решение, издадено от несъдебен орган
на К.Н., с което на С.Ж.Т., роден на ***г., е наложена финансова санкция в
размер на 161,00 евро за нарушение на правилата за движение, с левова
равностойност 312,97 лева по фиксинга на Българска народна банка.
На
основание чл.38 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции да се уведоми
К.Н., копия от Удостоверението да се изпрати на Национална агенция по
приходите, копие от уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието
на Република България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране
в 7-дневен срок от днес пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.