Р Е Ш Е Н И Е - 728
гр. Видин, 23.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание
на двадесет и трети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав :
Председател
: Владимир Крумов
при секретаря Г. Н. и в присъствието на прокурора
.................................. като разгледа докладваното от съдията
Крумов гр. дело № 453 по описа за 2015год., и за да се произнесе, взе предвид
следното :
Предявени са обективно съединени искове от П.П.И., ЕГН **********,***,
против „КНАУФ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление
гр. София, 1618, р-н „Овча купел“, ул.“Ангелов връх“ № 27, с правно основание
чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че с
ответната страна имал сключен трудов договор № 005 / 10.06.1996г. Ищецът
работел на длъжност „Оператор котелно ВОТ /високоорганичен топлоносител/“ в
завода в гр. Видин. По късно ищецът приел да изпълнява длъжността „Оператор
ГФИ/гипс-фазерна инсталация/“. Със заповед № 38 / 12.03.2008г. ищецът бил
преместен на длъжността „пазач невъоръжена охрана“ за срок от 6 месеца.
Трудовия договор на ищеца на длъжността „Оператор ГФИ“ бил прекратен със
заповед № 67 от 15.01.2009г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. Заповед №
67 от 15.01.2009г. за прекратяване на трудовия договор на ищеца на посочената
длъжност била отменена на основание чл. 344, ал. 2 от КТ със заповед № 71 от
14.01.2009г. на ответната страна и ищецът бил възстановен на длъжността
„Оператор ГФИ“ в завод Видин. Трудовия договор на ищеца № 005 / 10.06.1996г. с
ответната страна бил прекратен със сключено между страните Споразумение от
16.03.2009г. на основание чл. 331, ал. 1 от КТ, считано от 15.01.2009г. На
11.09.2002г. по време на работа в завода в гр. Видин ищецът претърпял злополука.
Злополуката била приета за трудова
злополука по чл. 55, ал. 1 от КЗОО с разпореждане № 137 от 16.09.2002г. на НОИ,
РУ“СО“ гр. Видин. В резултат на злополуката бил смазан долния ляв крайник на
ищеца, като е поставена диагноза „КОНКВАСАЦИО ЕКСТЕМИТАТЕС ИНФЕРИОР СИН. КРЪШ
СИНДРОМ“ с Експертно решение № 0790 от 10.04.2003г. издадено от ТЕЛК гр. Видин.
След продължително лечение се наложило ищецът да се върне на работа, тъй като с
Експертно решение № 1723 от 29.07.2003г. издадено от ТЕЛК Видин ищецът бил
освидетелстван като работоспособен и било дадено предписание на работодателя
:“трудоустрояване на лицето на работа без натоварване на ляв долен крайник“.
След връщане на ищеца на работа същият продължил да работи като „Оператор ГФИ“,
като работата му се състояла в обслужване на промишлен котел за технологичните
нужди на завода. Длъжността не изисквала упражняване на тежък физически труд,
поради което здравословното състояние на ищеца било задоволително с оглед
претърпяната злополука. През 2007г. ответната страна взела решение ищецът да
започне работа на ДЕП инсталациятаработата му там била свързана с упражняване
на тежък физически труд и напрежение на долните крайници. Трудовите функции,
които ищецът изпълнявал на ДЕП
инсталация били свързани със следното : ищецът работел на линията за
слепване на гипсфазерни плоскости и минерална вата, като ищецът вдигал
слепените гипсфазерни плочи върху палет, след което поставял т.н. капаци /плочи
за притискане/ върху готовата продукция. На инсталацията за цепене и фрезоване
на гипсфазерни плочи до краен размер ищецът вземал готовите плочи с дебелина
20мм., 25 мм., 36 мм., 38 мм., и 40 мм., от роугана/валцов транспортьор/ и ги
подреждал върху палет. На лесостената за заготовка и производство на плочи с
нестандартни размери ищецът готовите плочи, поставял ги на лесостената и след
изрязване на зададения размер ищецът поставял готовите плочи върху палет. На
инсталачията за лепене на гипсфазер със стериопор и минерална вата ищецът
работел на роуган, като подреждал готовата продукция на палети. Гипсфазерните
плочи, които ищецът трябвало да вдига, сваля, премества, подрежда са с различни
размери, но били доста тежки, някои достигали до 40кг. Освен посочените функции
на ищеца били възрагани и други, които също били свързани с извършване на тежък
физически труд и натоварване на долните крайници – ищецът пълнил един бункер с
торби с фракция варовик, което се извършвало на ръка.
Състоянието на левия крак на
ищеца започнало да се влошава, тъй като след злополуката възложените му трудови
функции не бяха съобразени с предписанието на ТЕЛК. Започнало да се събира гной
в областта на прасеца в зоната на задния цикатрикс, което наложило оперативно
лечение през месец октомври на 2007г. Образувал се лимфозастой от вътрешната
страна на лявото бедро, който продължил през периода месец октомври до месец
януари на 2008г. през този период кракът на ищеца загубил напълно своята
функция – ищецът не можел да стъпи на него. Наложило се ищецът да се придвижва
с патерици. Чувствал крака си като чужд, не можел да управлява неговото
движение в определена посока, поради което ищецът не можел да извършва дори
най-прости движения с него и да се обслужва в бита. Ищецът не можел да се обуе
и облече без чужда помощ. Като последица от изпълняваните от ищеца трудови
функции били засегнати и нервите на левия му крак. Кракът изгубил
чувствителност на определени места, а на места станал свръхчувствителен. Била
затруднена и подвижността на левия му глезен, който ищецът не могъл да сгъва
нагоре. Стойката на ищеца се деформирала – липсата на мускули и тъкани от
долния ляв крак изкривила стойката на ищеца и направила походката нестабилна.
Състоянието на ищеца се влошило като резултат на полагания от него тежък
физически труд, свързан с пренатоварване на долните крайници. С Експертно
решение № 0009 / 06.01.2009г. на ТЕЛК за общи и професионални болести към
УБ-МБАЛ“Св. Иван Рилски“ ЕАД гр. София на ищеца била определена 58 % трайно
намалена работоспособност за срок до 01.01.2011г. По гр. д. № 1789 / 2009г. на
Районен съд Видин на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди, в
резултат от претърпяната трудова злополука, в размер на 10 000,00лв.
Обезщетението е определено въз основа на Експертно решение № 0009 /
06.01.2009г. на ТЕЛК за общи и професионални болести към УБ-МБАЛ“Св. Иван
Рилски“ ЕАД гр. София. След определяне на обезщетението ищецът отново бил
освидетелстван от ТЕЛК, а именно :
С Експертно решение № 0477 /
28.02.2011г. на ТЕЛК общи заболявания на ищеца била определена 38 % трайно
намалена работоспособност. Поради обжалване на същото с Експертно решение №
0398 от 23.06.2011г. издадено от НЕЛК нервни болести, горното експертно решение
било отменено и върнато на ТЕЛК за ново освидетелстване. С Експертно решение №
0680 / 10.04.2012г. на ТЕЛК за белодробни болести Враца на ищеца била
определена 54 % трайно намалена работоспособност за срок от две години. Ищецът
обжалвал това решение. С Експертно решение № 0351 от 03.07.2012г. на НЕЛК –
хирургични болести било отменено горното решение на ТЕЛК гр. Враца по оценка на
работоспособността и и срока на инвалидност и на ищеца била определена 56 %
трайно намалена работоспособност за срок от три години до 01.04.2015г., като в
останалата част експертното решение било потвърдено. Горното експертно решение
на НЕЛК било обявено за нищожно с решение от 13.05.2013г. на Административен
съд София-град по адм. дело № 8598 / 2012г., като административната преписка
била върната на НЕЛК за ново произнасяне. С Експертно решение № 0089 /
18.03.2014г. на НЕЛК – белодробни болести на ищеца е определена трайна намалена
работоспособност по съвкупност 58 % за
срок от три години до 01.04.2015г. В същото решение на ищеца е определена 30 %
инвалидност от общо заболяване с диагноза : ХОББ. ХДН 0-I. ХРОНИЧЕН РИНОФАРИНГИТ и 52 % инвалидност от трудова
злополука : ХВБ. Линфедем на л. долен крайник.
Посттравматична периферно-нервна увреда на л. н. перонеус тежка ст. и. н.
тибиалис ср. ст. вт. Гонартроза. Коксартроза. Посттравматично плоскостъпие в
ляво. Уврежданията получени от трудовата злополука и уврежданията получени след
трудовата злополука, но следствие от нея са констатирани и описани в Експертно
решение № 0089 / 18.03.2014г. на НЕЛК – белодробни болести.
Здравословното състояние на ищеца
след злополуката се е влошило и продължава да се влошава, което е в резултат на
уврежданията, получени от трудовата злополука и от тежкия физически труд, който
ищецът бил принуден да упражнява след трудовата злополука на ДЕП инсталацията
при ответника. След като долния му ляв крайник бил премазан, ищецът загубил
част от мускулите и тъканите, които били премахнати или атрофирали. Тези
увреждания са необратими, нелечими и водят до влошаване на състоянието му,
появата на нови заболявания, независимо от полаганите грижи и лечение. Налице е
влошаване състоянието на кръвоносните съдове на засегнатия крак – разширени
вени, увеличение на лимфозастоя, болки, отоци и артрозни промени в двете
тазобедрени и колянни стави, артроза на лява глезенна става. След злополуката
ищецът се придвижвал с бастун, но сега трайно преминал към използването на две
патерици. От многобройните упойки, които поставяли на ищеца при продължителното
лечение на травмата от трудовата злополука, ищецът започнал да забравя, да губи
концентрация. Ищецът е претърпял и търпи непрекъснати ежедневни болки, получава
непрекъснати схващания и изтръпвания на долните крайници, непрекъснати болки от
разширените вени и от артрозните промени в тазобедренните, колянните и глезенни
стави. Болките в ставите са непрекъснати, както ежедневно при придвижване, така
и при покой, включително и нощем. Уврежданията прогресират и състоянието на
ищеца се влошава. Същият е непълноценен в ежедневието си, тъй като му трябва
чужда помощ при обслужване. Ищецът не може да играе с двете си деца – на 6г. и
на 15г. или свободно да се разхожда, както и да ги придружава до училище.
Всичко това се отразило на самочувствието на ищеца и на психиката му. Ищецът
започнал да изпитва страх от бъдещето, несигурност, безсилие, че не може да
осигури прехраната на семейството си и бъдещето на децата. Изпитва непрекъсната
вина, че е в тежест на близките си. Ищецът започнал да забравя, трудно се
концентрира.
Иска се да бъде постановено
решение с което да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца сумата от 25 000,00лв.
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на полученото усложнение /екцес/
на уврежданията получени в резултат на трудовата злополука, претърпяна на
11.09.2002г. ведно със законната лихва върху сумата, считана от подаване на
исковата молба до окончателното издължаване, сумата от 7 563,55лв.
обезщетение за забава за периода от 01.04.2012г. до подаване на исковата молба.
Иска разноски по производството.
Ответната страна, чрез
процесуалния си представител в срока за отговор е оспорил предявените искове
като недопустими. Твърди, че ищецът е бил обезщетен за трудовата злополука по
гр. д. № 1773 / 2010г. Не е доказано влошаване на здравословното състояние на
ищеца, изразяващо се в повишаване степента на трайно намалена работоспособност.
Направено е възражение за неспазена местна подсъдност на делото.
Оспорва основателността на
исковете. Навел е доводи, че не са налице нововъзникнали юридически факти,
които да ангажират имуществена отговорност на ответника извън реализираната
такава по гр. д. № 1773 / 2010г., гр. д. № 1789 / 2009г. и гр. д. № 2170 /
2012г. всички на Районен съд Видин. Направено е възражение за погасени по
давност претенции. Твърди се, че от настъпване на трудовата злополука до
12.03.2008г. ищецът е изпълнявал длъжността „оператор –ГФИ“, която не е била
свързана с упражняване на тежък физически труд. Впоследствие ищецът е бил
преместен на длъжността „пазач невъоръжена охрана“. Трудовото правоотношение е
било прекратено по взаимно съгласие, като ищецът е получил обезщетение в размер
на 5 кратния размер на месечно брутно възнаграждение и е изразил воля и
декларирал, че няма никакви претенции към дружеството ответник, свързани с
прекратяване на трудовото правоотношение. Въведено е възражение за съпричиняване от страна на ищеца на
трудовата злополука поради проявена от работника груба небрежност при
изпълнение на работата. Ищецът е претърпял битови инциденти, след настъпване на
трудовата злополука, при които са настъпили нови увреждания. Иска разноски по
производството.
С определение, постановено в открито съдебно заседание, провело се на
28.11.2016г. съдът е одобрил постигната между страните спогодба за обезщетения
за имуществени вреди, настъпили в резултат на трудовата злополука, както и
обезщетение за забава върху обезщетението за имуществени вреди, като
производството по делото в частта на тези искове е прекратено.
По делото са събрани писмени доказателства и гласни
доказателства. Назначена и изслушана е съдебно – медицинска експертиза и съдебно-
счетоводни експертизи.
Съдът, като взе предвид
изложеното от страните и като прецени събраните доказателства в съвкупност и
поотделно, намира за установено от фактическа страна :
Не се спори от страните
въведеното с исковата молба трудово правоотношение между страните. На
11.09.2002г. ищецът е претърпял злополука. През време на злополуката работното
място на ищеца не е било на мястото където е възникнала злополуката –
товаренето на готовата продукция. Служителите през това време са могли да се
движат с велосипеди на територията на завода. Мотокарът, при движението на
който е възникнала злополуката, не е имал звукова или светлинна сигнализация
при движение напред и назад. С разпореждане № 137 от 16.09.2002г. на Национален
осигурителен институт, районно управление „Социално осигуряване“ злополуката се
приема за трудова злополука. С Експертно решение № 0009 / 06.01.2009г. на ТЕЛК
за общи и професионални болести към УБ-МБАЛ“Св. Иван Рилски“ ЕАД гр. София на
ищеца била определена 58 % трайно намалена работоспособност за срок до
01.01.2011г., както следва 40 % поради общо заболяване и 42 % поради трудова
злополука. Със Споразумение за прекратяване на трудов договор № 005 от
10.06.1996г. страните са прекратили по взаимно съгласие сключения трудов
договор, считано от 15.01.2009г. Ответната страна е поела задължение за
заплащане на ищеца на обезщетение в 5 кратен размер на последното месечно
брутно трудово възнаграждение. Страните са договорили, че с изпълнение на
споразумението всички взаимоотношения между тях се считат за окончателно и
напълно уредени и никоя от страните няма право да предявява каквито и да било
претенции към другата страна, свързани с прекратеното правоотношение – чл.
5. С решение по гр. д. № 1789 / 2009г.
по описа на Районен съд Видин на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и
страдания, следствие на получено от претъряна трудова злополука на 11.09.2002г. заболяване: конквасация на левия долен крайник и
неговия ексцес за периода от 06.01.2009г. до 16.10.2009г. в пълен претендиран от ищеца
размер на 10 000,00лв., след частична отмяна с решение по гр.дело №
323/2012 год. на
Върховен касационен съд.
С Експертно решение № 0477 /
28.02.2011г. на МБАЛ“Света Петка“ АД Видин ТЕЛК общи заболявания на ищеца била
определена 38 % трайно намалена работоспособност, както следва 20 % поради общо
заболяване и 36 % поради трудова злополука – ЛЕЗИЯ Н. ФИБУЛАРИС ЕТ Н. ТИБИАЛИС
СИН. СЪСТ. СЛЕД КОНКВАСАЦИЯ НА ЛЯВ ДОЛЕН КРАЙНИК. ОГР. ПОДВИЖНОСТ НА ЛГС. С
РЪБЦОВИ ДЕФЕКТИ НА ЛЯВА ПОДБЕДРИЦА И ЛЯВО ХОДИЛО. Поради обжалване на същото решение
с Експертно решение № 0398 от 23.06.2011г. издадено от НЕЛК нервни болести,
горното експертно решение било отменено и върнато на ТЕЛК за ново
освидетелстване. С Експертно решение № 0680 / 10.04.2012г. на СБАЛПФЗ ЕООД
Враца, ТЕЛК за белодробни болести Враца на ищеца била определена 54 % трайно
намалена работоспособност за срок от две години, като следва 30 % поради общо
заболяване и 48 % поради трудова злополука. С Експертно решение № 0351 от
03.07.2012г. на НЕЛК – хирургични болести било отменено горното решение на ТЕЛК
гр. Враца по оценка на работоспособността и срока на инвалидност и на ищеца
била определена 56 % трайно намалена работоспособност за срок от три години до
01.04.2015г., както следва 30 % поради общо заболяване и 50 % поради трудова
злополука, като в останалата част експертното решение е потвърдено. Горното
експертно решение на НЕЛК е обявено за нищожно с решение № 3222 от 13.05.2013г.
на Административен съд София-град по адм. дело № 8598 / 2012г., като
административната преписка била върната на НЕЛК за ново произнасяне. Решението
на АССГ е оставено в сила с решение № 16273 от 06.12.2013г. по адм. дело №
11139 / 2013г. на Върховен административен съд. С Експертно решение № 0089 /
18.03.2014г. на НЕЛК – белодробни болести на ищеца е определена трайна намалена
работоспособност 58 %, както следва 30 % поради общо заболяване и 52 % поради
трудова злополука, за срок от три години до 01.04.2015г. В същото решение на
като общо заболяване е посочено : ХОББ. ХДН 0-I. ХРОНИЧЕН РИНОФАРИНГИТ и трудова злополука : „ХВБ.
Лимфедем на л. дол крайник. Посттравматична периферно-нервна увреда на л. н.
перонеус тежка ст. и. н. тибиалис ср. ст. вт. Гонартроза. Коксартроза.
Посттравматично плоскостъпие в ляво.“ Ищецът е посещавал медицински консултации
с поставени диагнози – смесено тревожно депресивно разстройство – от
02.12.2013г., 18.12.2013г., първична коксартроза, двустрана – на 06.10.2014г.,
флебит и тромбофлебит на повърхностни съдове на долните крайници –
14.10.2014г., първична коксартроза, двустранна – на 14.10.2014г.
При започване на
работа в Помощно училище „Д-р петър Берон“ гр. Видин през месец септември на
2012г. ищецът се придвижвал с една патерица. В края на 2013г. ищецът започнал
да се придвижва с две патерици. Сутрин ищецът започнал да изпитва болка, скованост,
появили се болки в коляното на левия крак. Ищецът трудно изкачва стълби, не
може да сгъва левия крак в коляното. Не може да клекне. Получава мускулни
крампи – схващания на мускула през нощта. Лимфозастоя се влошил и се получил
траен оток от вътрешната страна на лявото бедро. Ищецът изпитва силни болки.
Спи по два-три часа нощем. Придвижването с две патерици довело до силни болки в
рамената, китките на ръцете и гърба. Започнали са болки в ставите на десния
крак, заради поемането на цялата тежест. От направените пълни упойки ищецът има
проблеми с паметта – лесно забравя, трудно се концентрира, трудно запаметява. Уврежданията
довели до ниско самочувствие на ищеца и самооценка, чувство за малоценност. Ищецът
има нужда от помощ да се обуе, облече, не може да върже и завърже връзките на
обувките си. Ищецът не може да вдига тежко. Ищецът не може да играе с децата
си.
Вещото лице по
назначената съдебно-медицинска експертиза дава заключение, след запознаване с
данните по делото и преглед на ищеца, по поставените на експертизата задачи. От
първоначално получените увреждания – раневи цикатрикси, загуба на тъкани,
парези на нерви, увреждане на кръвоносни съдове, са настъпили анатомични и
физиологични промени пречещи за нормалната механика на движение с левия крак.
Това натоварва и води до увреждане на
други органи и системи. Налице е причинно-следствена връзка между
травмата и вторично появилите се заболявания. За периода 2012г. – 2015г. има
ново усложнение в хирургичния статус на ищеца – хронична венозна недостатъчност
на ляв долен крайник с постромбофлебитен синдром. Нови усложнения в
ортопедичния статус – артрозни промени в ставите на левия крак. Ищецът е
претърпял две битови травми от които втората вероятно по-сериозна – навяхване
на ляво коляно с вътре ставен кръвоизлив. Възможно е тези травми да имат принос
за поява на допълнителни оплаквания. Появилите се левостранна коксартроза и
гонартроза- артроза на коленната става на левия крак се дължат на нарушена
механика на движенията с краката, като по този начин предизвикват увеличена
натовареност на ставите, участващи в ходенето и предизвикват заболявания на
костната, мускулната и съдовата системи.налице е проблем със стъпването, като
ищецът не може да застане на пръсти и на пети. Първоначалните увреждания от трудовата
злополука са нарушили нормалната функция на ставите- те се движат в други
полета и други ъгли, което води до повишено износване на ставните повърхности и
допълнително натоварване на мускулната система.
Назначената по делото
съдебно-счетоводни експертизи дават заключение по поставените от страните
задачи. Обезщетението за забава върху главницата за исковия период възлиза на
7 563,30лв.
Останалите по делото
доказателства не са необходими, с оглед на приетата фактическа обстановка,
поради което не следва да се обсъждат.
При
така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна:
Предявените искове са допустими. По въведените възражения от
ответника с писмения отговор – за неспазена подсъдност на делото по място и
размера на трайно намалена работоспособност на ищеца, съдът се е произнесъл с
влязло в сила определение от 25.11.2015г.
Искът за заплащане на обезщетение по чл. 200 от КТ за причинени неимуществени вреди,
настъпили в резултат на получено усложнение /ексцес/ на уврежданията получени
от ищеца в резултат на трудовата злополука, е основателен.
Към трудовата злополука се отнасят и нейното усложнение и късните й последици - т.н. "ексцес". Усложнения, резултат от призната трудова злополука, са такива допълнителни здравни състояния, които възникват след и са в причинно-следствена връзка с признатата трудова злополука. Признаването й, настъпилите усложнения и причинно-следствената връзка е от изключителна компетентност на ТЕЛК, а по реда на обжалване на НЕЛК. Експертното решение на ТЕЛК има двойствен характер - от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и нейния процент, а от друга е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на причинна връзка, като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя и от който зависи съществуването на правото. В настоящия случай с Експертно решение № 0009 / 06.01.2009г. на ТЕЛК за общи и професионални болести към УБ-МБАЛ“Св. Иван Рилски“ ЕАД гр. София на ищеца била определена 58 % трайно намалена работоспособност за срок до 01.01.2011г., както следва 40 % поради общо заболяване и 42 % поради трудова злополука. С Експертно решение № 0680 / 10.04.2012г. на СБАЛПФЗ ЕООД Враца, ТЕЛК за белодробни болести Враца на ищеца била определена 54 % трайно намалена работоспособност за срок от две години, като следва 30 % поради общо заболяване и 48 % поради трудова злополука. При реализиран административен и съдебен контрол на същото на ищеца С Експертно решение № 0089 / 18.03.2014г. на НЕЛК – белодробни болести е определена трайна намалена работоспособност 58 %, както следва 30 % поради общо заболяване и 52 % поради трудова злополука, за срок от три години до 01.04.2015г. При това положение е установен увеличен процент на трайно намалена работоспособност поради трудова злополука. Обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, вкл. при ексцес, се дължи и когато не е настъпило намаляване на трудоспособността за съответната длъжност. Ако увреждането е причинило само болка и страдание, тази неимуществена вреда също подлежи на обезщетяване. Здравословното състояние на ищеца е влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението по гр. д. № 1789 / 2009г. по описа на Районен съд Видин, поради което нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване. Влошаването се намира в причинна връзка с увреждането – установено е с горното експертно решение и заключението на съдебно-медицинската експертиза, и не се дължи на други фактори и причини. При ексцес за пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното, което произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите страдания, което ново състояние се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение. Обезщетението е за новите вреди, които се добавят към вече обезщетените.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, на основание чл. 52 от ЗЗД - по справедливост - съдът взе
предвид следните обстоятелства: вида и естеството на причинените здравословни
увреждания, претърпените от ищеца болки и страдания, неблагоприятната
прогноза относно
уврежданията, ежедневните
житейски неудобства и лишения. Ищецът е в активна възраст- понастоящем на 48г., семеен с две
непълнолетни деца. Настъпили са анатомични и
физиологични промени пречещи за нормалната механика на движение с левия крак.
Това натоварва и води до увреждане на
други органи и системи. Ищецът търпи постоянни болки. Спи по два-три
часа през нощта. Трудно изкачва стълби, не може да сгъва левия крак в коляното.
Не може да клекне. Налице е лесна уморяемост при ходене и необходимостта да се ползват помощни
средства. Първоначалните увреждания от трудовата злополука са
нарушили нормалната функция на ставите- те се движат в други полета и други
ъгли, което води до повишено износване на ставните повърхности и допълнително
натоварване на мускулната система. Ищецът е ограничен в ежедневието си във
всяка дейност – полагане на лични грижи, полагане на грижи за семейството,
полагане на труд. Наред с физическите болки и страдания, уврежданията са се
отразили негативно на психиката на ищеца – същият изпитва страх, чувства се неспособен
да издържа семейството си. Тези неимуществени вреди съдът намира, че се обезщетяват със сума в
размер на 25 000,00лв. и с оглед на това искът е основателен.
По отношение възражението за погасена по давност претенция
съдът намира същото за неоснователно. При ексцес за пострадалия възниква ново вземане за
обезщетение, различно от първоначално предявеното, което произтича от новото
състояние на пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или съществено
утежняване на старите страдания, което ново състояние се отклонява съществено
от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение. Обезщетението е за
новите вреди, които се добавят към вече обезщетените. В този смисъл при ексцеса
ищеца е претърпял нови болки и страдания и за
тях вече тече нов давностен срок от процесната дата 01.04.2012г., определена в Експертно решение № 0089 / 18.03.2014г. на НЕЛК – белодробни болести. Искът е предявен на
16.03.2015г., като давностния срок не
еизтекъл.
Относно възражението за ответника за съпричиняване от страна на ищеца на
трудовата злополука поради проявена от работника груба небрежност при
изпълнение на работата, същото е неоснователно. Не бе доказано проявена от
ищеца груба небрежност при изпълнение на работата – същият да е допуснал
нарушение на правилата на безопасност на труда, както и че е извършвал работата
при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност.
По отношение възражението за сключено между страните извънсъдебно
споразумение, съдът намира същото за неоснователно. Обезщетение за
неимуществени вреди, възникнали от влошаване на здравословното състояние на
ищеца, не е било предмет на сключеното от страните извънсъдебно споразумение.
Искът за обезщетение за забава върху обезщетението за неимуществени вреди е частично основателен за сумата от 7 563,30лв. установена от вещото лице, като до пълния претендиран размер от 7 563,55лв. следва да се отхвърли като неоснователен. Задължението произтича от непозволено увреждане и ответната страна се смята в забава и без покана, т.е. той дължи от момента на настъпване на увреждането. Следователно лихвата като обезщетение при неизпълнение на вземане за неимуществени вреди, произтичащо от деликт, е дължима от момента на настъпване на правопораждащия вредите юридически факт – увреждането.
С оглед изхода на делото ответника следва да заплати на ищеца направените
разноски по производството по настоящите искове в размер на 2 050,00лв.
Направените от ответника разноски остават в негова тежест.
Ответната страна следва да заплати по сметка на Районен съд Видин сумата в
общ размер на 1 302,53лв. за държавна такса по всеки от предявените
искове, както и сумата в общ размер на 291,00лв. за възнаграждение за вещи лица,
внесени от бюджета.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
Осъжда „КНАУФ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
: *********, седалище и адрес на управление гр. София, 1618, р-н „Овча купел“,
ул.“Ангелов връх“ № 27, да заплати на П.П.И., ЕГН **********,***, сумата от
25 000,00лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в резултат на получени усложнения – ексцес на уврежданията получени от П.П.И.,
ЕГН **********,***, в резултат на претърпяна на 11.09.2002г. трудова злополука,
ведно със законната лихва считана от предявяване на иска – 16.03.2015г. до
окончателното издължаване.
Осъжда „КНАУФ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
: *********, седалище и адрес на управление гр. София, 1618, р-н „Овча купел“,
ул.“Ангелов връх“ № 27, да заплати на П.П.И., ЕГН **********,***, сумата от
7 563,30лв., представляваща обезщетение за забава върху горното
обезщетение, за периода от 01.04.2012г. до предявяване на иска – 16.03.2015г.,
като иска в останалата част отхвърля като неоснователен.
Осъжда „КНАУФ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК : *********,
седалище и адрес на управление гр. София, 1618, р-н „Овча купел“, ул.“Ангелов
връх“ № 27, да заплати на П.П.И., ЕГН **********,***, сумата от
2 050,00лв. направени разноски по производството, като искането в
останалата част отхвърля като неоснователно.
Отхвърля искането на „КНАУФ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление гр. София,
1618, р-н „Овча купел“, ул.“Ангелов връх“ № 27, за присъждане разноски по
производството, като неоснователно.
Осъжда „КНАУФ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
: *********, седалище и адрес на управление гр. София, 1618, р-н „Овча купел“,
ул.“Ангелов връх“ № 27, да заплати в полза на Районен съд Видин сумата от 1 302,53лв. за държавна такса.
Осъжда „КНАУФ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
: *********, седалище и адрес на управление гр. София, 1618, р-н „Овча купел“,
ул.“Ангелов връх“ № 27, да заплати в полза на Районен съд Видин сумата от
291,00лв. за възнаграждения за вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Видин в двуседмичен срок считан от връчването му на страните.
Районен
съдия
: