Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 19.07.2019г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд наказателна колегия,
На единадесети юли две
хиляди и деветнадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар Тодоров
Секретар:Зоя
Равенска
като
разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.Д №2556 по описа на съда за 2018г., и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.239 ГПК.
Подадена е искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление в гр.София, ЖК „Младост“ 4, Бизнес Парк София,
сграда 6 против К.В.И., с ЕГН **********,
с адрес ***.Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК за установяване
вземане на ищеца в размер на 107.40 лв лв.-стойност на незаплатени
далекосъобщителни услуги за периода 05.10.2016г.-04.01.2017г.За това
задължение, по ч.гр.д.№1453/2018г. на КРС е била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, възразена от страна на длъжника, което
наложило предявяването на настоящия иск.Претендират се и направените по делото
разноски.Обективно кумулативно е съединен иск по чл.205 ЗЗД за сумата от 231.03
лв.-незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг с абонатен номер №*********.
Към исковата молба са приложени: копие от договор
мобилни услуги, общи условия и фактури.
Съдът е изпратил препис от исковата молба ведно с
приложенията на ответника, който в указания едномесечен срок не е подал писмен
отговор.В съдебно заседание, ответникът не се яви , без да посочи уважителна
причина за това си поведение.
Съдът обяви делото за решаване, като прие, че са
налице предпоставките на чл. 238, ал.1 от ГПК, след като: ответникът не е
депозирал отговор, не се яви в първото по делото съдебно заседание и е налице
искане от страна на ищеца по чл.238 ГПК.
Съдът, след като прецени, че са налице формалните
предпоставки по чл. 238, ал. 1 от ГПК, счита, че следва да се произнесе с
решение по чл.238, ал.1 ГПК.В този смисъл основателна е и претенцията за
присъждане на направените в хода на настоящето производство деловодни разноски.
При този изход на процеса, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по
делото съдебни разноски в размер на 460 лв., представляващи заплатена от ищеца
държавна такса и адвокатско възнаграждение, от които 205 лв.-разноски по
ч.гр.д.№1453/2018г. на КРС 255 лв. по гр.д.№2556/2018г. на КРС.
Водим от гореизложеното, съдът.
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на К.В.И., с ЕГН **********,
с адрес ***, че вземането по заповед от 10.07.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№1453/2018г. на КРС в полза на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр.София, ЖК
„Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6 съществува до размер от 107.40 лв
лв.-стойност на незаплатени далекосъобщителни услуги за периода 05.10.2016г. до
04.01.2017г., ведно със законна лихва, считано от 05.07.2018г. до окончателното
изплащане.
Осъжда К.В.И., с ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в
гр.София, ЖК „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата от от 231.03
в.-незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг с абонатен номер
№*********.
Осъжда К.В.И. да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
деловодни разноски в размер на 460 лв., представляващи заплатена от ищеца
държавна такса и адвокатско възнаграждение, от които 205 лв.-разноски по
ч.гр.д.№1453/2018г. на КРС 255 лв. по гр.д.№2556/2018г. на КРС.
Решението не подлежи на обжалване.
Райнен
съдия: