Р Е Ш Е Н И Е
№ / 04.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и шести февруари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРЕНА ПЕТКОВА
НАСУФ
ИСМАЛ – мл.с.
при
секретар Галина Славова
като разгледа
докладваното от Н. НЕДЕЛЧЕВА
въззивно
гражданско дело №53 описа за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги“ ЕООД, гр. Варна, срещу решение №4017/02.10.2019г.,
поправено с решение №5341/29.11.2019г., постановени по гр. дело №6030/2019г. по
описа на ВРС, 41-ви състав, с което дружеството е осъдено да заплати на Сдружение
с обществено полезна дейност „Студентско туристическо дружество Академик“, с
БУЛСТАТ ********* и адрес гр.Варна, ул. „Добри Чинтулов“ №1 сумата от 6734.54
лв., представляваща платена и получена от ответника без правно основание сума
по начислена корекция на сметка по клиентски номер ********** и абонатен номер
1573046 за периода от 16.11.2018г. до 13.02.2019г. за обект, находящ се в
гр.Варна, местност „Ален мак“, туристическа база, за която сума са издадени
фактура № **********/28.02.2019г. на стойност 3367.27 лева и фактура №
**********/28.02.2019г. на стойност 3367.27 лева, на осн. Чл. 55 ЗЗД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба –
18.04.2019г. до окончателно изплащане на задължението. Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност и
необоснованост на решението като постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Въззивното дружество твърди, че черпи правото си да извърши
корекция на сметката на абоната директно от разпоредбите на подзаконов
нормативен акт, а именно чл. 45 и чл. 48
от ПИКЕЕ. Излага, че корекционните клаузи целят да създадат предвидимост в
отношенията между страните, когато настъпят факти от типа на нерегламентиран
достъп до вътрешната конструкция на средството за търговско измерване и да
ликвидират неблагоприятните последици от тях. Счита, че е налице годно правно основание
за възникване на вземането му за потребена електрическа енергия. Твърди, че е
спазен редът по констатиране на
неточното отчитане на електрическа енергия като всички предпоставки за
възникване на правото на ответното дружество да извърши тази законосъобразна
процедура са изпълнени. По изложените съображения моли решението да бъде
отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно, а на негово място постановено друго, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло
като бъде осъдена ответната страна да ѝ заплати разноски за двете
инстанции. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.
Въззиваемата страна, чрез
депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез пълномощник излага становище
за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно, като не са налице твърдяните от въззивника пороци. Твърди, че
процесната сума не се дължи тъй като липсват законови основания за това. Счита,
че първоинстанционният съд, след като е анализирал събраните по делото
доказателства, е достигнал до правилен извод за основателност на
предявения иск. Моли се жалбата да бъде
оставена без уважение като неоснователна и необоснована, а първоинстанционното
решение –потвърдено, както и за присъждане на разноски.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи
предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните
предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради
което съдът я намира за допустима.
В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на
чл.269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и
допустимо. То съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от родово
компетентен съд.
Настоящото производство е въззивно, поради което съдът
следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна
преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл.
235 от ГПК, Варненският окръжен съд приема за установено следното:
Ищецът Сдружение
с обществено полезна дейност „Студентско туристическо дружество Академик“, с
БУЛСТАТ ********* и адрес гр.Варна, ул. „Добри Чинтулов“ №1, представлявано от Д.Н.К.,
предявява срещу „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище
и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик“№258,
иск за осъждане на ответника да му заплати сумата в общ размер от 6734.54 лв.,
представляваща платена и получена от ответника без правно основание сума по
начислена корекция на сметка по клиентски номер ********** и абонатен номер
1573046 за периода от 16.11.2018г. до 13.02.2019г. за обект находящ се в
гр.Варна, местност „Ален мак“, туристическа база, за която сума са издадени
фактура № **********/28.02.2019г. на стойност 3367.27 лева и фактура №
**********/28.02.2019г. на стойност 3367.27 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 18.04.2019г. до
окончателно изплащане на задължението. Според изложеното в исковата молба,
ищецът се намирал в облигационни отношения с ответното дружество за
покупко-продажба на електрическа енергия и за заплащане на мрежови услуги за
обект в гр.Варна, местност „Ален мак“, за което бил подписан договор за
комбинирани услуги от 29.06.2018г. При проверка на размера на текущото месечно
парично задължение било установено наличието на две суми от по 3367.27 лева,
които той заплатил поради опасността да бъде спряно електричеството при
неплащане. Ищецът твърди, че сумата е била заплатена от него ищеца и получена
от ответника при начална липса на основание. За всяка от сумите, във фактурите
на ответника било посочено, че представлява цена на електроенергия и на услуги
по пренос и достъп на високо и ниско напрежение за количество от по 16830 кВтч,
които били служебно начислени за периода от 16.11.2018г. до 13.02.2019г. Ищецът
счита, че не са били налице предпоставките за извършване на корекцията, че не е
изпълнено задължението на ответното дружество за извършване на периодични
проверки, не са представени доказателства за реалното доставяне на количеството
електроенергия посочено в корекционната справка, периода на извършената
корекция е определен произволно, както и поради не законосъобразността на
предвидените в ОУ корекционни процедури. Твърди, че не се установява по
безспорен начин, че това е реално консумираната енергия. Оспорва да е нарушил
някое свое договорно задължение. Оспорва основанието за начисляването на
допълнително количество ел.енергия, периода и методиката, въз основа, на които
е извършена корекцията. Сочи се, че клаузата, въз основа на която е извършена
корекцията е лишена от законово основание.
Оспорва правото на ответното дружество да извършва такава корекция,
както и процедурата по нейното осъществяване. С оглед изложеното, моли съдът да
постанови решение, с което да осъди ответникът да му заплати сумата от 6734.54
лв., представляваща платена и получена от ответника без правно основание сума
по начислена корекция на сметка по клиентски номер ********** и абонатен номер
1573046 за периода от 16.11.2018г. до 13.02.2019г. за обект, находящ се в
гр.Варна, местност „Ален мак“, туристическа база, за която сума са издадени
фактура № **********/28.02.2019г. на стойност 3367.27 лева и фактура №
**********/28.02.2019г. на стойност 3367.27 лева, ведно със законната лихва, и
направените по делото разноски.
Ответникът “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД чрез депозирания писмен
отговор и в о.с.з. чрез пълномощник излага становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Не оспорва наличието на договорни отношения
между страните зо доставка на ел. енергия, извършването на проверка на
изправността на средството за търговски измерване на посочения от ищеца адрес,
както и извършената корекция на количеството потребена ел. енергия в сметката
на абоната въз основа на установеното при проверката. Твърди, че посочената
сума се дължи на осн. чл.12, ал.3 от сключения между страните Договор за
комбинирани услуги № ПКСП-**********/29.06.2018г., според която при установено
неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия
от съответния мрежов оператор, продавачът и координатор издава дебитно известие
като купувачът доплаща дължимите суми в срок от 10 календарни дни от датата на
издаване на документа. Ответното дружество била регистрирано на пазара на
балансираща енергия като търговец с идентификационен номер на търговски
участник „TZZ 034“, осъществяващ лицензионната си дейност „търговия с
електрическа енергия“, съгласно Лицензия със срок до 27.02.2026г., като
осигурявало непрекъснато необходимото количество ел. енергия в обекта на ищеца.
На 13.02.2019г. била извършена техническа проверка на измервателната система в
обекта на ищеца от служители на „Електроразпределение Север“ АД, в присъствието
на двама независими свидетели, както и от орган на полицията, за което бил
съставен констативен протокол № 5100294. По време на проверката било установено
неправомерно присъединяване към
електроразпределителната мрежа ниско напрежение, осъществено чрез два
медни проводника тип ПВ със сечение 2х35 кв.мм., ползващи се за фази, и по този
начин консумираната по тези проводници ел. енергия не преминавала през СТИ, не
се отчитала от същото и не се заплащала. Били съставени две справки за корекция
и две фактури, тъй като неправомерното вмешателство било осъществено чрез два
медни проводника. На 20.02.2019г. „Електроразпределение Север“ АД изпратило
справките за корекция на ответното дружество, и фактура
№**********/18.02.2019г. и фактура № **********/18.02.2019г. от „Енерго про
Мрежи“ АД на „Енерго-про Енергийни услуги“ ЕООД. След като ищецът заплатил
сумата от 5900.92 лева /след направени прихващания с насрещни задължения на
„Електроразпределение Север“ АД към „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕООД, на 28.02.2019г.
ответното дружество издало фактура № **********/28.02.2019г. на стойност 3367.27
лева и фактура № **********/28.02.2019г. на стойност 3367.27 лева, с които
определило цената на потребената от ищеца ел. енергия за периода от
16.11.2018г. до 13.02.2019г. Ответникът твърди, след като част от доставената и
потребена ел. енергия не може да бъде измерена, то потребителят усвоява чужда
вещ без правно основание и се засяга правото му да получи стойността на цялото
пренесено до обекта на ищеца количество ел. енергия, поради което и за да се
възстанови равновесието между доставеното и заплатеното количества ел. енергия
била предвидена корекционна процедура. По изложените съображения моли
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдебният състав, след като
взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните липсва спор, че
ищецът е потребител на доставяна от ответното дружество електроенергия за обект
на потребление, находящ се гр.Варна, местност „Ален мак“, туристическа база,
отчитан по клиентски номер ********** и абонатен номер 1573046, въз основа на
сключен на 29.06.2018г. договор за покупко-продажба на електрическа енергия,
участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по
условията на продукт ЕНЕРГО-ПРО СЕЙВ. С договорът ответното дружество се е
задължило да продава и доставя, а ищецът да заплаща количествата нетна активна
електрическа енергия срещу цена в размера и условията по договор от 24 месеца, и
обекта за доставка: Туристическа база Академик, гр.Варна, обект 1573046.
Безспорно е също, че ищецът
е заплатил на ответното дружество сумата от 6734.54 лева претендирана по
фактура № **********/28.02.2019г. на стойност 3367.27 лева и фактура №
**********/28.02.2019г. на стойност 3367.27 лева.
От представения констативен
протокол № 5100294 се установява, че на 13.02.2019г. служители на
„Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на измервателната система
в обекта на потребление на ищеца, при която е констатирано наличието на извършено
неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа чрез два медни
проводника със сечение 2х35 кв.мм ползващи се за фази. Проверката е извършена
в отсъствието на потребителя, но в
присъствието на двама свидетели и представител на полицията.
Въз основа на констатациите,
„Електроразпределение Север“ АД е изготвило справки №№ 51250-СAD1/14.02.2019г.
и 51250-38А6/14.02.2019г за корекция при неизмерване, неправилно или неточно
измерване на електрическа енергия и двете за период от по 90 дни, след което е
издало фактура № **********/18.02.2019г. на стойност 3326.89 лева и фактура №
**********/18.02.2019г. на стойност 3326.88 лева и двете с получател „Енерго-про
Енергийни услуги“ ЕООД.
След като на 28.02.2019г. ищецът
е превел по банкова сметка *** „Електроразпределение Север“ АД сумата от
5900.92 лева, последното е издало
фактура № **********/28.02.2019г. на стойност 3367.27 лева и фактура №
**********/28.02.2019г. на стойност 3367.27 лева и двете с получател Студентско
туристическо дружество Академик и посочено основание електрическа енергия за
периода от 16.11.2018г. до 13.02.2019г.
От заключението на СТЕ,
изслушано в о.с.з., проведено на 02.09.2019г., се установява, че при проверката е установено
неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, осъществено с
два броя медни проводници тип ПВ – 2х35 кв.мм., които се използват за фази.
Присъединяването е извършено в килия на трафопост към шинната система преди СТИ
и от там проводниците влизали директно в имота на абоната и захранвали ел.
инсталацията. Преминаващата по неправомерно присъединените проводници ел.
енергия не се отчитала от СТИ и съответно не се заплащала от абоната.
Начисленото количество ел. енергия можело реално да бъде доставено до абоната,
с оглед пропускателната способност на неправомерно присъединения проводник и
тази на присъединителното съоръжение. Математическите изчисления по
корекционната процедура били математически верни и в съответствие с утвърдената
методология на Общите условия.
С оглед така установеното от фактическа страна, настоящият
състав стигна до следните правни изводи:
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се
установява, че процесното вземане е възникнало чрез начисляването му като
корекция в цената, дължима според ответника за доставена и консумирана от ищеца
енергия.
В хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД в тежест на ответника е да установи основание, с оглед на което е извършено
плащането на спорната сума от страна на ищеца. Източниците на облигационното
право могат да бъдат договор, деликт, неоснователно обогатяване, гесция. В
настоящия случай между страните не се спори, че е налице сключен договор за
покупко-продажба и доставка на ел.енергия. Ответникът претендира, че
заплатената сума е пряко възникнало от договора задължение за потребителя в
случай на констатирано неправомерно вмешателство върху СТИ.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствата
тежест в процеса, в тежест на ответника е да установи наличието на основание за
извършване на корекцията, че е извършил проверка на електромера на ищеца, при
която е установено, че същият не отчита точно потребената електрическа енергия,
както и, че проверката е извършена законосъобразно и в съответствие с Общите
условия, че е извършил корекция на сметката на абоната и е начислил сумата,
предмет на иска, в правилен размер.
С приемането на разпоредба на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ / с
§ 83, т. 1, б. „г” от Закона за изменение и допълнение на Закона за
енергетиката /обнародван в ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, се
въвежда изискване в Общите условия, при които крайният снабдител продава електрическа
енергия, да се съдържа ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция
по сметка съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. С оглед на което се
налага извода, че с това изменение на ЗЕ е въведено законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиента при доказано неточно отчитане на
потребената електрическа енергия, ако е изпълнено задължението по чл. 98а, ал.
2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в Общите условия на договорите
на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на
правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставената електрическа енергия.
В съдебната практика, постановена след изменението /Решение
№ 115 от 20.05.2015 г. по гр.д. № 4907/2014 г. на ГК, ІV г.о.; Решение № 111 от
17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г. на ТК, І т.о.; Решение № 173 от 16.12.2015
г. по т.д.№ 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и Решение № 203/15.01.2016 г. по
т.д.№ 2605/2014 г. I т.о. на ВКС/ се приема, че със ЗИД на Закона за
енергетиката (ДВ бр. 54/2012 г.- в сила от 17.07.2012 г.) е въведено законово
основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената ел.енергия, ако е изпълнил задълженията си по
чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т.е. само при предвиждане в
общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание
за корекция и при налични правила за измерване на количеството /ПИКЕЕ/.
Законодателят е вменил изрично в задължение на електроразпределителното
дружество да създаде посочените правила за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/ със съответното съдържание на новата законова уредба въведена с
изменението на Закона за енергетиката (ДВ бр.54/2012 г. - в сила от 17.07.2012
г.), както съответно и общи условия на договорите с крайния потребител на
ел.енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание
за корекция.
Общоизвестно е, че с Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС
по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, ПИКЕЕ са отменени, поради допуснати
съществени нарушения на процедурата по тяхното приемане, с изключение на чл. 48
- чл. 51. Съгласно чл. 195, ал. 2 от АПК, правните последици, възникнали от
подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като
унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три
месеца от влизането в сила на съдебното решение. В случая компетентен орган по
смисъла на цитираната разпоредба се явява Комисията по енергийно и водно
регулиране (КЕВР), която съобразно нормата на чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ има
правомощия да приема правилата за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване. Доколкото към настоящия момент Комисията не
е приела нови Правила на мястото на отменените норми, то тя не е изпълнила вмененото
ѝ с нормата на чл. 195, ал. 2 от АПК задължение да уреди последиците от
отмяна на подзаконовия нормативен акт. Предвид изложеното следва да се приеме,
че липсва приложим материален закон, в съответствие с който да бъдат
установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, тъй като с решението на ВАС е отменена включително
нормата на чл. 47 от ПИКЕЕ, която определя редът, по който се извършват
проверките на СТИ. Липсващата нормативна уредба не може да бъде заместена по
аналогия с правни норми съществуващи в други източници на правото, тъй като
съгласно чл. 1 от ЗЕ процесните обществени отношения се уреждат именно със
специалния закон. Да се приеме обратното на практика означава, както субектите,
за които Правилата са създавали права и задължения, така и съдът в производство
като настоящото, да заобиколят ефекта на решението на административния съд за
преустановяване занапред действието на съответните правни норми поради отричане
на юридическата им сила. Следва да се отбележи също, че съгласно чл. 83, ал.2,
изр.2 от ЗЕ процесните Правила се приемат от КЕВР, но по предложение на
енергийните предприятия. Следователно последните не могат да се ползват от
собственото си бездействие да запълнят съществуващата към момента нормативна
празнота на обществените отношения като процесното.
Предвид горното и с оглед действието за напред на решението
на Петчленния състав на ВАС, съдът приема, че към момента на проверката на
средството за търговско измерване- 13.02.2018 г., не е съществувал приложим
материален закон за извършването ѝ. Следователно правото на ответника –
въззивник да начисли исковата сума въз основа на констатациите от проверката
извършена на тази дата следва да се отрече изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за
енергетиката /в редакцията и́ след измененията в ДВ, бр. 38 от 08.05.2018
г./, устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в правилата
за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в
невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, реда и начина за
обслужване на средствата за търговско измерване, както и създаването,
поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.
С измененията на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ с ДВ, бр. 41 от
21.05.2019 г. в разпоредбата отново фигурира възможността за корекция при
измерени показания в невизуализиран регистър на СТИ.
Доколкото към настоящия момент разпоредбите на Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР с Протокол №
147/14.10.2013 г. /ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г./., са отменени изцяло с Решение
№ 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм.д. № 2385/2016 г. и Решение № 2315/2018 г.
на ВАС, то настоящият състав приема, че изменението на разпоредбата на чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ касае бъдещите ПИКЕЕ, които КЕВР ще одобри упражнявайки
делегираните си законови правомощия.
След измененията на ЗЕ и отмяната на ПИКЕЕ от 2013 г. КЕВР е
издала нови ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), в които вече фигурира
ред за преизчисляване на количеството електрическа енергия, за която има
измерени показания в невизуализиран регистър /чл. 1, ал. 1, т. 7, чл. 47, ал.
1, чл. 55/. Съответствието им с нормативната уредба тепърва ще подлежи на
проверка от компетентните органи.
Предвид което съдът приема, че към дата на извършване на
проверката 13.02.2018г. липсват действащи ПИКЕЕ, съответно основание и
процедура които да уреждат реда и начините на преизчисляване при неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, за която има измерени показания в
невизуализиран регистър на средството за търговско измерване.
Към датата на проверката ПИКЕЕ са отменени, т.е. липсва
нормативно уреден ред и предпоставки за извършване на проверка за
метрологичната, функционална и техническа изправност на СТИ, както специални
изисквания за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. Извършените от ответника в тази връзка действия
към този момент не са изрично регламентирани, поради което и не са основани на
закона. Въпреки, че законовият текст, който предвижда коригирането на сметката
по определена методика не е отменен, то след отмяната на ПИКЕЕ, които уреждат
процедурата за констатиране на отклоненията в нормалното отчитане, е изключена
възможността за прилагането му. Доколкото законодателят не е предвидил друг
ред, освен този по ПИКЕЕ, по който да се извърши проверката и коригирането на
сметката, то доставчикът няма правомощия да извършва такива действия и
извършването им няма юридическа стойност. Този извод се налага и предвид
строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел да бъдат
защитени потребителите от неправомерни действия на монополистите.
Съгласно чл. 195, ал. 2 АПК, правните последици, възникнали
от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като
унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три
месеца от влизането в сила на съдебното решение. В случая компетентен орган по
смисъла на цитираната разпоредба се явява Комисията по енергийно и водно
регулиране (КЕВР), която съобразно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ има
правомощия да приема правилата за измерване на количеството електрическа енергия.
След изтичането на срока по чл. 195, ал. 2 АПК Комисията издаде нови ПИКЕЕ
/обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г./, като в § 2 от ПЗР предвиди, че процедурите
по преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране
и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа
на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се
довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол,
като в случаите на съставените след 01.07.2018 г. констативни протоколи се
взема предвид и действащата прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за
покриване на технологичния разход на операторите на съответните мрежи,
определена от Комисията за енергийно и водно регулиране. Предвид изложеното
следва да се приеме, че в настоящия случай, доколкото процесният констативен
протокол е съставен след отмяната на приложимите разпоредби от ПИКЕЕ /отм./, то
липсва приложим материален закон, в съответствие с който да бъдат установявани
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
тъй като с решението на ВАС е отменена включително разпоредбата на чл. 47
ПИКЕЕ, която определя редът, по който се извършват проверките на СТИ.
Липсващата нормативна уредба не може да бъде заместена по аналогия с правни
норми съществуващи в други източници на правото, тъй като съгласно чл. 1 ЗЕ
процесните обществени отношения се уреждат именно със специалния закон. Да се
приеме обратното на практика означава, както субектите, за които Правилата са
създавали права и задължения, така и съдът в производство като настоящото, да
заобиколят последиците на решението на административния съд за преустановяване
занапред действието на съответните правни норми поради отричане на юридическата
им сила.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че към датата на
проверката и коригирането на сметката на ищеца за ответника не е съществувало
законово основание за това.
С
оглед изложените по-горе съображения, настоящият състав намира, че въззивникът
не е съумял да докаже осъществяваното на релевантните за възникването на вземането
предпоставки, а именно, че в качеството си на доставчик е доставил посоченото в
справката за корекция количество ел. енергия, което не е отчетено поради
неизправност на СТИ, че е извършена проверка изправността на електромера и
впоследствие, че е извършена законосъобразна корекция на сметката.
Не се доказват елементите на фактическите
състави на останалите източници на облигационното право, поради което съдът
прави извод, че праводателят на въззиваемата страна е заплатила процесната сума
без основание.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск с правно осн.
чл. 55, ал.1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен. В този
смисъл основателна е и претенцията за присъждане на законна лихва върху
претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното ѝ изплащане.
Поради
съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
Предвид
изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на въззиваемата
страна. С оглед представения списък на разноските по чл. 80 ГПК, доказателства
за заплащането им и възражението за прекомерност, направено от насрещната
страна, съдът определя разноски в редуциран
размер от 667.00лв., съобразно разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.3 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №4017/02.10.2019г.,
постановено по гр. д. № 6030/2019г. по описа на ВРС, 41-ви състав.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО
Енергийни услуги“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна тауърс-Г, да заплати на Сдружение с обществено полезна дейност „Студентско
туристическо дружество Академик“, с БУЛСТАТ ********* и адрес гр.Варна, ул.
„Добри Чинтулов“ №1, сумата от 667.00
лв. /шестстотин шестдесет и седем/ лева, представляваща сторени във въззивната
инстанция съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 5 ГПК.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.